№ 4684
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110171715 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на КР. В. В. , ЕГН **********, чрез
адв. С.Д.,съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК *****,с адрес на управление:
АДРЕС (Бизнес Център Интерпред) с представители В Т и Ф Д, с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в общ
размер на 243.37 лева -цена на ВиК услуги, начислени за периода м.11.2015 г. – м.01.2017
г. г. по клиентски № ***** за имот, находящ се в АДРЕС.
Ищецът твърди, че след направена справка в деловодството на ответника, „ФИРМА”
АД претендира от него заплащането на сумата от 243.37 лв., описана за периода м.11.2015 г.
– м.01.2017 г. за предоставени ВиК услуги на процесния адрес, които фигурират по
партидата на имота у ответника по абонатен № ***** по фактури
№№**********/26.11.2015 г., **********/23.12.2015 г., **********/27.01.2016
г.,**********/24.02.2016 г., **********/25.03.2016 г., **********/26.04.2016 г.,
**********/27.05.2016 г., **********/24.06.2016 г., **********/26.07.2016 г.,
**********/24.08.2016 г., **********/28.09.2016 г., **********/26.10.2016 г.,
**********/24.11.2016 г., **********/27.12.2016 г. и **********/26.01.2017 г.
Твърди се, че ищецът не е собственик или вещно правен ползвател, като се оспорва
наличието на облигационна връзка с ответника. Твърди се, че сумите не се дължат поради
недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания
услуга, която не е потребена в процесния имот. Твърди се, че имотът не е водоснабден, че
уредите, който се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите
метеорологични проверки и сертификати. Твърди се, че сумата се претендира
неоснователно, тъй като същата е погасена и по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който е заявено, че между страните са налице трайно облигационни отношения във връзка
със предоставяне на ВиК услуги за процесния имот с адрес: АДРЕС, като е открита партида
с клиентски №***** и титуляр КР. В. В.. Прави се позоваване на друго решение между
същите страни по гр.д. №24220/2020 г. на СРС. Не оспорва, че ищецът не дължи заплащане
1
на процесните суми, поради настъпила погасителна давност. Сочи, че няма претенции към
ищеца за задължения по отношение на имота, посочен в процесните фактури за посочения
период.
Моли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответното
дружество не е дало повод за завеждане на иска.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
2
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Позоваването от страна на ответника на представени по друго гражданско дело – 24220/2020
г. по описа на СРС, писмени доказателства не може да замести представянето им по
настоящото дело. Недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на
доказателства събрани по друго дело (Решение № 84-II/05.05.83 г., по гр.д. № 263-II/82 г., на
I г.о.)
Наред с твърденията за наличие на облигационно отношение между страните, от
страна на ответника се прави признание на обстоятелството, че процесните суми са
погасени по давност, което следва да се отчете от съда, на основание чл. 175 ГПК.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не е налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за
освобождаването му от отговорността му за разноски и присъждане на разноски в негова
полза. По делото са приложени справки, изготвени от ответника, с отразени издадени
фактури от дружеството, в които по отношение на процесните суми сумата е вписано, че се
дължат „частично”. Следователно, въпреки процесуалното си поведение за признание, че
вземанията са погасени по давност, те не са премахнати от дължимите от ответника, като за
същите е създадена „съдебна сметка”. Тези справки следва да бъдат възприети като покана
за плащане, съответно като извънсъдебно действие, предизвикало правния спор.
С оглед основателността на исковата претенция ищеца на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК има право на разноски за заплатена държавна такса.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 360 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. § 2а от ДР на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД, ЕИК *****,с адрес на
управление: АДРЕС (Бизнес Център Интерпред) с представители В Т и Ф Д, по предявения
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че КР. В. В. , ЕГН ********** не дължи сума
в общ размер на 243.37 лева -цена на ВиК услуги, начислени за периода м.11.2015 г. –
м.01.2017 г. г. по клиентски № ***** за имот, находящ се в АДРЕС.
ОСЪЖДА ФИРМА“ АД, ЕИК *****, да заплати на КР. В. В. , ЕГН **********, на
3
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА“ АД, ЕИК ***** да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата на адв. С.Й. Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4