Р
Е Ш Е Н И Е № 260125
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 18. 12. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 11. 12. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря
КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 617 по описа на ПАС за 2020 г., установи
следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена
от „З.А.Д. Д.Ж.З.”АД, ЕИК ********* гр. С., ****въззивна жалба против постановеното
по т. дело № 359/2018 г. по описа на Сз ОС решение № 189 от 06.06.2020 г. в частта, с която „З.А.Д. Д.Ж.З.”АД, ЕИК *********
гр.С. е
осъдено да заплати на Н.М.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв.
равняваща се на разликата между присъдените с решението 7 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 2 000 лв., съответно представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от болките и страданията в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 04. 04. 2018 г. и причинените й контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузия на шията - дисторизио на шията, контузия на
гръдния кош - кръвонасядане на кожата на гръдния кош и посттравматично стресово
разстройство, ведно със законна лихва върху сумата от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 465, 93 лв. адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо иска за посочения размер.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта
предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 11.12.2018 г. в Сз ОС
е постъпила изходяща от Н.М.С., ЕГН **********,*** искова молба против „З.А.Д. Д.Ж.З.”АД,
ЕИК ********* гр.С..
В обстоятелствената част
на същата се говори, че на 04. 04. 2018 г. около
07, 15 ч. ищцата управлявала собствения си лек автомобил „К. **“, peг. № **
**** ** по бул. „И.В.“ в гр. С.. Преминавайки през кръстовището с бул. „Ц.С.“,
управляваният от нея автомобил не бил пропуснат по пътя с предимство и бил
ударен от лек автомобил „Ф. ****“, peг. № ** ******, който по същото време извършвал маневра „завой наляво“. Този автомобил
бил управляван от лицето В.Г.В..
При сблъсъка ищцата
получила травми в областта на гърдите, главата и шията. Била прегледана и след
направените изследвания била освободена за домашно лечение. На следващия ден тя
повърнала на няколко пъти, изпитвала силно главоболие, имала болки и ограничени
движения в областта на шията и световъртеж. Това наложило да потърси отново
медицинска помощ. След проведени консултации и изследвания й било предписано
носене на шийна яка за период от 2 седмици. Било изготвено и съдебномедицинско
удостоверение № 89/2018 г. , в което се съдържали констатации, че в резултат на
ПТП, ищцата получила контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на
шията - дисторизио на шията и контузия на гръдния кош - кръвонасядане на кожата
на гръдния кош.
Пристъпите на главоболие
и световъртеж, продължили и след инцидента и влошили качеството на живот на
ищцата за дълго време. Катастрофата се отразила изключително негативно и върху
психиката й. След нея тя често си спомняла за същата, отново преживявала
травмиращата ситуация, станала тревожна и изпитвала страх от шофиране. Появили
се проблеми със съня - не можела да заспи, а когато това ставало сънувала
кошмари.
Това и състояние
наложило провеждането на консултации с невролог, психолог и психиатър. Била
изготвена психологическа оценка, която установила, че от преживяното ПТП
получила посттравматично стресово разстройство. Преодоляването му наложило
психотерапевтично лечение, което продължавало и до момента. В тази връзка се
сочи, че дълго след инцидента имала високи нива на напрежение, тревожност и
несигурност, а психологът отчел и влошаване на качеството й на живот.
На 15.05. 2018 г. й бил
направен преглед от психиатър. Той назначил медикаментозна терапия. След
започване на предписаното лечение, тя започнала да спи, но продължавала да
изпитва страх от шофиране, а спомените от психотравмата продължавали да се
връщат. Това наложило продължаване на медикаментозното лечение.
Изживеният стрес довел и
до спиране на менструалния цикъл на ищцата за около 5 м. Наложило се преглед от
гинеколог, който установил, че тя е физиологично здрава. Предписал й медикаменти
за възстановяване на цикъла.
Наред с описаните травми
и преживяванията във връзка със същите в исковата молба се говори и за
претърпени имуществени вреди от ищцата следствие на катастрофата, които са
свързани с увреждането на собствения й автомобил.
Всичко изложено се
свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от нея вреди.
В тази връзка се
споменава, че за лек автомобил „Ф. ****“, peг. № ** ****** с ответника имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/117003255543 от 12.12.2017г. с покритие от
30.12.2017г. до 29.12.2018 г.
По тази причина ищцата
заявила на 05.04. 2018 г. претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди от щетите по лекия автомобил. Във връзка със
същото по банковата й сметка ответника заплатил сумата 9 601, 51 лв. Те обаче според нея не покривали
реално причинените щети по автомобила.
С молба получена от
ответника на 29.05.2018 г. било поискано заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, както и на разходите за лечение. Била образувана щета №
0801-001178/2018-01, по която с писмо от 12.07.2018 г. било отказано изплащане
на обезщетение.
На тази база е направен
извод за наличие на интерес от предявяване на иск срещу ответника за заплащане
на обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди следствие
деликта. Поискано е осъждането му да заплати 7 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди и 18 647, 68 лв. обезщетение за претърпените
имуществени вреди във връзка с щетите на автомобила, която сума се равнявала на
разликата между действителните вреди, нанесени на автомобила и заплатените от
ответника 9 601, 51лв.
На основание чл. 84,
ал.3 от ЗЗД е отправена и претенция за присъждане на законната лихва от датата
на непозволеното увреждане 04. 04.2018г. върху претендираните обезщетения.
В отговора си ответникът
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. В тази връзка той
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с виновния водач, но
счита, че същият не е нарушил императивните разпоредби на ЗДП и ПЗДП, т.е. не е
налице виновно и противоправно поведение, което да е основание за ангажиране
отговорността и на застрахователя.
Наред с това се изразява
и становище, че претендираните размери за обезщетяване на имуществените и
неимуществените вреди са прекомерни завишени.
Изразява се и становище,
че представените с исковата молба медицински документи не обосновават извод за
настъпването на описаните в ИМ неимуществени вреди, нито пък необходимостта те
да бъдат обезщетени с претендирания размер.
Оспорен и е размерът на
претендираното обезщетение за имуществени вреди
Излагат се и доводи, че
причина за настъпилите имуществени и неимуществени вреди е и поведението на
пострадалата. В тази връзка се споменава, че тя е нарушила разпоредбата на чл.
20, ал. 1 ЗДП и не е контролира непрекъснато своето ППС. Говори се за нарушение
и на чл. 15, ал. 1 ЗДП поради това, че не се е движела възможно най-вдясно по
платното за движение, респ. в най-дясната свободна лента, а в лявата такава.
Твърди се, че преди настъпването на ПТП тя не е намалила скоростта и не спряла,
когато е възникнала опасност за движението. За самата скорост са изложени
доводи, че била висока. Споменава се също, че
ищцата не се е съобразила със светлинната сигнализация на кръстовището и
е преминала на червено, както и че не е подала ясен и достатъчен за възприемане
сигнал указващ посоката й на движение. Говори се и за управление на автомобила
без предпазен колан.
Възразява срещу искането
да бъде присъдено и обезщетение в размер на законната лихва от датата на
увреждането / 04.04.2018 г./ предвид разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от КЗ и се
споменава, че в най- добрия случай лихва се дължи от датата на предявяване на
иска.
В подкрепа на това се
сочи и че съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банкова
сметка ***, което търси обезщетение има характер на забава на кредитора по
отношение на плащането и застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Изразено е и евентуално
становище, че ако се приеме наличието на забава на застрахователя в по-ранен
момент то според КЗ тя би била факт на други две дати следващи тези на деликта
и подаване на заявлението - датата на изтичането на 3-месечния преклузивен срок
за произнасяне по застрахователната претенция или датата на изтичането на срока
от 15-работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 КЗ.
В ДИМ ищцата е оспорила
доводите на ответното дружество в отговора.
Отговор на ДИМ не е
подаван.
Така съдът след събиране
на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил
решението предмет на обжалване. С оглед на факта, че то се обжалва в частта
касаеща присъдените неимуществени вреди ПАС ще посочи единствено изводи на Сз
ОС по отношение на същите.
С него след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при
определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва
да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия,
трайността на вредните последици.
Така съдът при определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени е взел предвид, че ищцата е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на шията - дисторзио
(разтягане и навяхване) на шията,
контузия на гръдния кош. Взети са предвид и изпитаните болки и страдания от тези увреждания по време на инцидента, както и
след това, негативното отражение върху
психическото състояние на Н.М.С., високите нива на тревожност и депресивност,
довели до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията.Това и
икономическите условия в страната са дали
основание на СЗ ОС да определи обезщетение от 7 000 лв.
Във връзка с
възраженията за съпричиняване след анализ на доказателствата е прието, че
такова не е налице и направен извод, че не са налице основания за намаляване на
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на
отговорността на застрахователя за лихви е посочено, че той дължи такива от
датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. В случая по отношение на претенциите за
неимуществени вреди е посочено, че това е 29.05. 2018 г.
Недоволен от решението в
частта осъждаща да му заплати обезщетение за неимуществени вреди над дължимата
според него сума от 2 000 лв. и присъждането на законната лихва от 29.05.2018
г. е останал ответника и е подал жалбата
до ПАС.
В нея се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на това, че
определеният размер на обезщетението не е съобразен с принципите на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че този размер не е съобразен с характера и степента
на получените увреждания следствие на катастрофата и е определен на база
неправилна интерпретация на доказателствения материал.
Говори се също така за
неотчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата,
както и че при присъждане на обезщетения по риса „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лихва се присъжда
съобразно изискванията на чл. 497 от КЗ
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По
повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено
от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от
едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано
или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност
и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на
неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната
власт на българските съдилища.
В
случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се
говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В
случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената
фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В
тази законова разпоредба е казано, че увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.
380.
В
чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
Съответно в чл. 496,
ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът
на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл.
432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по
чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на
обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от
размера му.
В
случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила
претенциите си за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди пред
ответното дружество с молба изпратена по пощата на 25.05.2018 г.
По
повод на същата от страна на ответното дружество на 12.07.2018 г. е отказано да
се изплати претендираното обезщетение.
От така изложеното следва извод, че за ищцата
е налице интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Във
връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния
съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало
да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По
силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е
посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това
от своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според
чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Видно
от описаното по- горе съдържание на въззивната жалба застрахователят обжалва
постановеното от първоинстанционният съд решение само за част от размера на
присъденото с него обезщетение за неимуществени вреди и по-точно за разликата
между присъдените от Сз ОС 7000 лв. и дължимите според него 2000 лв. Това сочи, че то за сумата от 2000 лв. е
влезнало в сила, както и че е влезнало в сила за присъденото с него обезщетение
за имуществени вреди в размер на 12 789, 49 лв. Това от своя страна води до извод, че
въпросите за наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя на основание чл. 432 от КЗ, респ. наличието на такива по 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
застрахованото лице са разрешени със СПН и не подлежат на преразглеждане.
Необжалване на решението в осъдителната му част за присъденото обезщетение за
имуществени вреди съотнесено с факта, че при определянето им Сз ОС е формирал
извод за липса на съпричиняване и неприложимост на чл. 51, ал.2 от ЗЗД сочи, че
със СПН е разрешен и този въпрос. Това от своя страна изключва възможността в
настоящето производство свързано с определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът да достига до извод различен от този направен с
влязлото в сила решение на първоинстанционният съд.
По тази причина в
решението си ПАС единствено дължи отговор за това какъв следва да бъде размера
на дължимото следствие получените травми обезщетение за неимуществени вреди.
В чл. 52 от ЗЗД е
казано, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му
зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и
психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в
страната. При преценка за отразяване на същото върху физическото състояние
следва да се има предвид и периода, за който последното е било влошено.
За установяване на
получените от ищцата травматични увреждания и последиците от същите по делото
са приети множество писмени доказателства, назначени са съдебно медицинска и
съдебно психологическа експертизи и са разпитани свидетели.
От приетата СМЕ е
видно, че следствие на произшествието на ищцата са причинени травматични
увреждания изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия
на шията - дисторзио (разтягане и навяхване) на шията и контузия на гръдния
кош. Те са долели до временно разстройство на здравето й, което подлежи на
възстановяване в рамките на 28 дни. За протичане на същото се е наложило
приемане на медикаменти и поставяне на стабилизираща имобилизационна шийна яка.
Травмите към момента на прегледа са отшумели, но все още е налице остатъчен
болков синдром в областта на шията.
От приетата
психологична експертиза и направените във връзка със същата тестове се
установява, че ПТП-то се е отразило негативно върху психическото състояние на
ищцата, станало и причина за възникване на високи нива на тревожност,
депресивност, негативни емоционални преживявания и т.н. Това състояние с
течението на времето според експерта е намаляло, но не е отшумяло напълно.
Данни в тази
насока се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели С. и О..
Първият е баща на
ищцата и е имал пряко наблюдение върху състоянието й в периода след инцидента и
продължителността на периода на възстановяване. Той говори за главоболие,
повръщане , проблеми с менструалния цикъл и т.н..
Свидетелят О. е
терапевтът, при който ищцата е потърсила психологична помощ и от показанията му се затвърждават изводите
на експерта в приетата експертиза за тревожност и психологични проблеми
Всичко това съотнесено
с възрастта на ищцата и икономическото състояние в страната към момента на произшествието
навежда ПАС до извод, че справедливото обезщетение за изживените болки и
страдания в резултат на процесното ПТП следва да е в размер на 7 000 лв.
Върху тази сума
безспорно се дължи и законната лихва. При определяне на момента, от който
следва да се начисли същото ПАС изхожда от разпоредбата на чл. 429, ал.2, т. 2
от КЗ. С нея е предвидено, че при застраховане на гражданската отговорност в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В ал. 3 на чл.
429 от КЗ е предвидено, че те се плащат
от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната
дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 и тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че
тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения
в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент и се начислява върху дължимото обезщетение
за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди по 45 от ЗЗД, т.е. в случая за ПАС позоваването от
страна на застрахователя на чл. 497 от КЗ е неоснователно.
В посочения по-
горе смисъл е и решението на Сз ОС в обжалваната му част и следва да се
потвърди.
На въззиваемата страна
се дължат и направените от нея разноски пред ПАС в размер на 580 лв.
Водим от
това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 359/2018 г. по описа на
Сз ОС решение № 189 от 06.06.2020 г. в частта, с която „З.А.Д.
Д.Ж.З.”АД, ЕИК ********* гр.С. е осъдено да заплати на Н.М.С., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените с
решението 7 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 2 000 лв.,
съответно представляващи обезщетение за неимуществени вреди от болките и
страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 04. 04. 2018 г. и
причинените й контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на шията -
дисторизио на шията, контузия на гръдния кош - кръвонасядане на кожата на
гръдния кош и посттравматично стресово разстройство, ведно със законна лихва
върху сумата от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 2 465, 93 лв. адвокатско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА „З.А.Д.
Д.Ж.З.”АД, ЕИК ********* гр.С. да заплати на
Н.М.С., ЕГН **********,*** сумата от
580 лв. разноски пред ПАС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.