О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2132 27.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1822 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1184 от 1.06.2020г. по
гр.д.№8954/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да
заплати на И.С.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 1567,24 лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 90,37 часа, за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., получени в резултат на преизчисление с
коефициент 1.143 на реално положения нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до окончателното изплащане,
както и мораторна лихва в размер на 121,96 лв., представляваща сбор от
дължимата законна лихва за съответните тримесечия, считано от падежа на всяко
тримесечие- последното число на месеца, следващ същото, до завеждането на
делото.
ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати
на ищеца и сумата от 325,03 лв.- разноски на ищеца, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 100 лв.- държавна такса и 100 лв.-
възнаграждение за вещо лице. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 10,75 лв., съразмерно на прекратената част от иска за главница.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 3.06.2020г., а на ОДМВР- на 5.06.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№20573/10.06.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас
чрез юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изложени са фактите по делото,
които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положения от
ищеца нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време
между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането
му е в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.17г.,
издадени от министъра на вътрешните работи. Счита за необоснован и в
противоречие с материалния закон извода на съда, че е налице разлика между
отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него. Неправилно съдът
приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща
служителите от МВР, както и че същата следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, с аргумент, че в противен
случай служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Въззивникът счита, че
не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация,
предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Страните били обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по приложението му. В закона липсвала препращаща норма, която да дава
основание за субсидиарно приложение на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове., включително НСОРЗ. Развити са съображения.
Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143 се получава извънреден труд не били съобразени с целта на коефициента- да
определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд
през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Като е приел
обратното, районният съд постановил незаконосъобразно решение. Въззивникът моли
решението на БРС да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не са ангажирани доказателства. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази
възможност чрез пълномощника си- адв.Д., на 25.06.2020г.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 31.08.2020г. от 10.10ч., за когато на страните са
изпратени призовки.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.