Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
25.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1288 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от К.Ф.Л. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.Н., срещу Решение №156/20.10.2021г., постановено по АНД №590/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №1970-744 от 24.03.2021г. издадено от Началник РУ - Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилен и водещ до нарушаване правото на защита на жалбоподателя бил изводът на съда, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения. В посочените актове не било конкретизирано коя от трите форми на изпълнителни деяния в чл.28 от ЗНССПЕЕН било осъществено административното нарушение. Това не било съобразено l оспореното решение, като вместо това въззивният съд извършил квалификация на деянието вместо наказващия орган. В случая нарушението било такова по предл.3 на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН. Не била съобразена от съда и описаната в НП фактическа обстановка относно нормата на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН, като не било отчетено, че в идентични на посочените в санкционния акт случаи, когато за получената информация се установи, че повикването не изисква намесата на службите, информацията следвало да бъде предадена на съответните структури за предприемане на необходимите действия, съобразно чл.12 от ЗНССПЕЕН. На следващо място в съдебното решение било налице противоречие, тъй като в него било записано, че делото е образувано по жалбата против НП №1970-445 от 24.03.2021г., а с диспозитива се потвърждавало НП №1970-774 от 24.03.2021г.
Моли се обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени и да се присъдят разноски по делото.
Ответникът, РУ на МВР - Хасково, чрез процесуален представител, с писмена молба по хода на делото прави искане на оставяне в сила на решението на районния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №1970-744 от 24.03.2021г., издадено от Началник РУ - Хасково, с което за нарушение на чл.28, ал.1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112), на основание чл.38 ал.1 от същия закон на К.Ф.Л. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000.00 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че не са били допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, като същият бил съставен и в законоустановения тримесечен срок. Отбелязал, че няма пречка подаването на сигнала на ЕЕН 112 да обосновава ползването на Националната система за спешни повиквания чрез единния европейски номер не по предназначение, както било в случая, доколкото според чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, предназначението на ЕЕН 112 било да се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, каквито обаче в случая за жалбоподателя или за другиго към коментирания момент не съществували. Според съда този извод не се променял от позоваването на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която регламентирала дейността и основните задължения на служителите в центровете 112, но това не правило използването на ЕЕН 112 в тези случаи по предназначение и не освобождавало субекта от административнонаказателна отговорност за установеното нарушение - предаване на невярно и заблуждаващо съобщение на 26.12.2020г. с подаване на сигнал, че лице, което гостувало на санкционирания му е отнело противозаконно движима вещ - златна плочка, което съобщение не отговаряло на истината. От обективна и субективна страна деянието покривало признаците от състава на нарушението, което било извършено виновно, при пряк умисъл. Съдът приел на следващо място, че наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а нарушението не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения достигнал до своя краен извод, а именно, че административнонаказателната отговорност на касатора е била правилно ангажирана.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство и вината на нарушителя са били правилно установени от съда.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП се съдържа ясно и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено време, място и начин на извършване и е правилно правно квалифицирано. Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е ограничено правото на лицето да разбере какво противоправно деяние му е вменено.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна страна се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП нарушение.
Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Не се споделя доводът, че районният съд неправилно приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са констатирани съществени процесуални нарушения. Не се установява процесуалните правила да не се били спазени до степен, че да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган.
В случая за нарушена е определена разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, съгласно която се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на „eCall“ повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Вярно е, че ал.1 съдържа няколко форми на изпълнително деяние, но АНО е направил точно описание на конкретното нарушение, за което е била ангажирана отговорността от лицето, което е подало невярно и заблуждаващо съобщение. Така направеното в АУАН и В НП, описание на деянието е достатъчно за адресата на санкционния акт и за съда да разберат за нарушението на коя от изброените хипотези в разпоредбата е наказано лицето. Ето защо настоящият касационен състав приема, че е налице съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място К.Ф.Л. е извършил обаждане на ЕЕН за спешни повиквания 112 от ползвания от него мобилен телефон и след приемане на повикването от оператор е съобщил, че лице, което му било на гости му отнело противозаконно движима вещ - златна плочка. Безспорно е установено, че тези обстоятелства не отговарят на истината, поради което и съобщението е квалифицирано като невярно и заблуждаващо. С това си деяние Л. е осъществил състав на нарушение по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което правилно в случая е била ангажирана отговорността му. При анализа на доказателствата по делото се налага извода, че извършеното от касатора административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
Съгласно чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвиденото в законовия текст и е в минимален размер. Също така деянието не се отличава с по-ниска степен от другите нарушения от този вид, за да се счете случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 с твърдение, че районният съд не преценил наистина било ли е налице основанието по чл.3 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 за реакция по този начин от страна на полицейските органи. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, когато от получената информация се установи, че повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства или на други административни структури, информацията са предава на съответната структура за предприемане на необходимите действия. Посочената разпоредба регламентира дейността и основните задължения на служителите в центровете 112 и не освобождава касатора от административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
Твърдението за противоречие в обжалваното решение с оглед записаното в него, че делото е образувано по жалбата против НП №1970-445 от 24.03.2021г., а с диспозитива се потвърждава НП №1970-774 от 24.03.2021г., е неоснователно, тъй като релевантна е диспозитивната част на съдебния акт. В същата отмененото наказателно постановление е коректно индивидуализирано по номер и дата, като правилно е посочен и органът, който го е издал, съответно не е налице основание за отмяна на решението във връзка с наведеното твърдение.
Касационната инстанция приема, че като е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Хасково е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед молбата от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН такива следва да се определят в размер на 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №156/20.10.2021г., постановено по АНД №590/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №1970-744 от 24.03.2021г., издадено от Началник РУ - Хасково.
ОСЪЖДА К.Ф.Л., с ЕГН **********,*** да заплати на ОДМВР - Хасково сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по АНД(К) № 1288/2021г. по описа на АдмС-Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.