Р Е Ш Е Н И Е
номер 1539 11.11.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 23 ОКТОМВРИ
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 6507 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр. София, в която твърдят, че на 31.10.2017 г. било подписано Приложение № 1
към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между
„Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу Л.П.П.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 103069 от дата 28.12.2016 г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
С
изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД упълномощил
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/103069 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, посочен в
договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя". Ищцовото
дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/103069 от
04.12.2018 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриер до
постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от
обратната разписка към товарителница № 68123952, писмото отново се върнало в
цялост, тъй като получателят не бил намерен на посочения адрес.
Сочат,
че към настоящата искова молба представят копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С- СТГ/103069 от 04.12.2018 г., което молят да
бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не било погасено, моля съда
да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Сочат, че
уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД предвидено в полза на длъжника с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел
да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не било погасено. В тази насока,
сочат Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011 г., IV г.о. и
Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г. ТК.
Твърдят,
че на 28.12.2016 г. „Сити кеш" ООД, като Заемодател и Л.П.П. като Заемател
сключили договор за паричен заем с № 103069, при спазване разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно
сключения договор за паричен заем, Заемодателят се задължил да предостави на
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле
„размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните
декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна
на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения от
Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заметалят се запознал подробно и с които се съгласил
изрично и безусловно.
С
полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, удостоверил,
че получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така
предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създала задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде
променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 89,03 лв. Така, страните
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъдела размер на 589,03 лв.,
която била платима на 43 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 13,70 лв. при първа погасителна вноска 4.01.2017 г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 25.10.2017 г.
Сочат,
че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 25.10.2017
г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за
кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните постигнали
съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента
договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски,
считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3
погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при
двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска
при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем като подписвайки
договора за кредит Заемателят декларирал, че безусловно се съгласявал с тази
разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и
изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.
Твърдят, че в конкретния случай, поради допусната от страна на Заемателя забава
за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски настъпила автоматично
предсрочна изискуемост, считано от 8.02.2017 г., която дата представлявала
падежа на шеста погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от
договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят имал право
да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомявал Заемателя за
това, която била в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на
договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 8.02.2017 г. Заемодателят
начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 202,41 лв.,
представляваща 20 % от сумата от 1012,03 лв., формирана от сбора на остатъците
на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.
Съгласно
клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно:
- издаването на запис на заповед от страна
на Заемателя;
- поръчителство на едно или две физически
лица, които отговаряли кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната/, не били поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя, не били Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя, нямали кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход;
- залог върху движима вещ, чиято пазарна
стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
- първа по ред ипотека;
- предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница
и лихва.
Сочат,
че с подписването на договора за заем, Заемателят декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не
предоставил на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговарял на условията, посочени е договора, същия дължи на
Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради
неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две
от уговорените от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 473,00 лева, която разсрочили на 43 равни вноски,
всяка в размер на 11,00 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща Заемателя била в размер на 24,70 лева.
Съгласно
Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че
Заемателят забавил плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 69,78
лв. за периода от 9.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението е съда.
Заемателят
не заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента - 50,00 лв., с която били погасени, както следва: главница:
19,79 лв., договорна лихва: 7,61 лв. и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение: 22,60 лв.
Твърдят,
че са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу длъжника Л.П.П.. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.
гр. д. № 3418/2018 г., V състав, по описа на PC - Стара Загора била издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи заповедта за изпълнение, което от
своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Молят
съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено по отношение на
ответника Л.П.П., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми:
-
480,21 лв., представляващи главница за периода от 18.01.2017 г. до 25.10.2017
г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 8.02.2017 г.;
-
81,42 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 18.01.2017 г. до
25.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 8.02.2017 г.;
-
450,40 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение:за
периода от 18.01.2017 г. до 25.10.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 8.02.2017 г.;
-
202,41 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост: начислена
еднократно на дата 8.02.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост);
-
69,78 лв., представляващи обезщетение за забава: за периода от 9.02.2017 г.
(денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират
направените по делото разноски по настоящото производство както и направените в хода на заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Правят
искане за постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките за такова.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л.П.П.,
чрез назначения и особен представител адв. З.Й., в който твърди, че на
29.05.2019 г. получила препис от исковата молба, ведно с всички приложения към
същата. Счита, че предявения иск е неоснователен. По делото нямало
доказателства, че заемателя (ответник по делото) е получил заемната сума, нито
колко и какви суми е платил, съгласно представения погасителен план.
По
отношение на цесията, извършена с вземането по договора за паричен заем, счита,
че ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД основава активната си
материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.05.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него, сключен със
"Сити Кеш" ООД. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускали това. Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установявали вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото било
налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от цедента и
предишен кредитор "Сити Кеш" ООД от негово име писмено да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Твърди, че от
представените по делото доказателства ставало ясно, че цесионерът изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не било достигнало до длъжника.
Действително в чл. 17 от общите условия към Договора за заем било уговорено, че
всички извлечения, уведомления, покани и други документи между страните ще се
считат за валидно връчени на другата страна, ако бъдат доставени до адресите за
кореспонденция, изпратени на посочените в договора адреси, но за да е в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора
обаче, тази клауза следвало да съдържа определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа.
Единствената конкретна предпоставка съдържаща се в посочената договорна клауза,
при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, било когато
адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия
си адрес. В настоящия случай тази хипотеза не била налице, тъй като липсвали
доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си. При липса на ясно
разписани други предпоставки, при които кредиторът можел да счита, че опитът му
за връчване представлявал полагане на дължимата грижа следвало да се приеме, че
не е налице фингирано връчване на съобщения, съобразно цитирания чл. 17 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит. Предвид горното счита, че
волеизявлението на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, направено в периода преди
образуване на заповедното производство не било достигнало до длъжника.
Поради
особения статут на особения представител, назначен на ответника в настоящото
производство и съгласно трайната съдебна практика, същият не упражнявал свои
процесуални права, а тези на страната, която представлявал /така т. 7 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Особеният
представител не бил нито законов, нито договорен представител и не можел да
приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно било уведомяването
на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г. Също така като
особен представител не била осъществила контакти с ответника и поради това
последният като длъжник не можел да се счита за уведомен за цесията чрез
назначения особен представител. Следователно, до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с
материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се било стигнало и предаването
на уведомлението на процесуалния представител на ответника не можело да се
приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. От друга страна, в самия Договор за заем между "Сити
Кеш" ООД и ответника не била уговорена възможността за прехвърляне правата
на заемодателя на трети лица, а съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК "кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност."
Тази възможност била уговорена в Общите условия, но счита, че същата е
неравноправна клауза.
Счита,
че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания, подробно описани в исковата молба били
неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
Сочи,
че налице били неравноправни клаузи, досежно уговорените неустойки по договора.
По
вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл. 6
от Договора, страните били договорили обезпечение по заема със: запис на
заповед, издаден от заемателя; банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията
на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. В посочената разпоредба
от Общите условия били посочени кумулативните условия, на които трябвало да
отговаря съответните поръчители: да имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в
случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях
трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/,
да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не
са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, да нямали кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход. Счита, че предвидена в договора клауза за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
противоречала на добрите нрави: Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържали в TP № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава била неустойка, която
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършвала в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което била предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението. В случая, се претендирала неустойка в
размер на 450,40 лв., която по размер била почти колкото размера на заета сума.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречила на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно същата разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата била необосновано висока. Така, както била уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение имал вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Така въведените в договора изисквания за
вида обезпечение създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятствало. Непредоставянето на обезпечение
не водило до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да била уговорена
като санкционна доколкото се дължали при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката водила до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката
по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка
била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави била налице още при сключването на договора, то следвал извода, че в
конкретния случай не било налице валидно съглашение за заплащане на неустойка и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не бил породил правно действие, а нищожността на тази клауза
била пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора. Не
на последно място отбелязва, че осигуряването на такова обезпечение следвало да
бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като задължение в
него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Още повече, че
видно от погасителния план тази неустойка била начислена още със сключването на
договора и била включена като част от погасителния план.
Относно
неустойката за предсрочна изискуемост, счита, че фактическият състав на
предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите
обстоятелствата, водещи до изменението на срока на договора и даващи право за
обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника
за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпвала предсрочната изискуемост на кредита, била датата, на която
волеизявлението на заемодателя, че считал кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - заемател, и то само, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В
случая по делото не били представени доказателства относно уведомяването на
заемателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, включително и от цесионера - цесионерът придобивал
вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички
произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да
обяви неговата предсрочна изискуемост. Ищецът се позовавал на настъпила
автоматична предсрочна изискуемост, уговорена в чл. 7, ал. 4 от договора. В чл.
7, ал. 4 изрично била уговорена възможността за настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост при забава в плащането на четири седмични погасителни
вноски. В чл. 10 от Общите условия към договора било уговорено, кога
заемодателят можел да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като в ал. 2 на
чл. 10 от Общите условия изрично било уговорено, че заемодателят информирал
заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията на последния,
изрично с писмено уведомление или с предприемането на действия по досъдебно
и/или съдебно събиране на вземанията. Налице било противоречие между
предвиденото в договора, че не необходимо уведомяване при настъпване на
предсрочна изискуемост и посоченото в чл. 10, ал. 2 от Общите условия, че
заемодателят информирал заемателя за настъпила предсрочна изискуемост с писмено
уведомление. Според чл. 147, ал. 2 ЗЗП при съмнение относно смисъла на
определено условие, то се тълкувало по благоприятен за потребителя начин.
Посоченото противоречие било без значение и доколкото разрешението в т. 18 на
TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
прилагало и за небанковите финансови институции, в който смисъл решение № 123
от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о. Оттук, за да настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор било необходимо
уведомяването на длъжника за това. Доколкото липсвали подобни твърдения за
отправено известие преди образуването на заповедното производство, счита, че в
случая не била настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по
договора.
Не
било възможно предсрочната изискуемост да настъпи в хода на настоящото
производство, въпреки че исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК имала характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че считал кредита за
предсрочно изискуем. Това уведомяване не можело да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на установителния иск по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като не можело с обратна сила да се промени момента на изискуемост на
задължението, за което задължение имало издадена вече заповед за изпълнение.
Тук важало и казаното по-горе досежно качеството на особения представител и
действието на връчването на същия на книжа. В случая, към датата на връчване на
исковата молба и приложенията, процесният договор за кредит е падежирал изцяло
и вземанията по него са изискуеми на краен падеж - 25.10.2017 г. Ето защо след
като бил настъпил крайният падеж на договора, нямало как да настъпи
предсрочната изискуемост на вземанията. Освен това, уговорената неустойка в чл.
7, ал. 4 от договора също противоречила на добрите нрави. Неустойка за обявяване
на предсрочна изискуемост по договора в размер на 20 % от дължимата до пълното
погасяване на договора сума - главница, възнаградителна лихва и неустойка,
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Счита, че същата би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. От една
страна при настъпване на предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от
благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху
предсрочно изискуемата главница би се начислявало обезщетение за забава за
периода на забавата /неустойка за забава/. Уговарянето и на допълнителна
неустойка, която да се начислявала еднократно, в размер на 20 % от дължимата до
пълното погасяване на договора сума - главница, възнаградителна лихва и неустойка
обаче, противоречала на добрите нрави. Така уговорената неустойка излизала
извън допустимите граници на санкционната си функция и давала възможност на
кредитодателя да претендира, както обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница, така и неустойка от настъпването на предсрочната
изискуемост.
Счита,
че ищецът по настоящото производство не се явява кредитор на ответника и
следвало предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В
случай, че съдът приеме, че ищецът е надлежен кредитор по процесния договор за
заем, съгласно Договор за цесия от 31.10.2017 г., сключен със „Сити кеш"
ООД, то предявените искове за неустойки за неизпълнение на договорни задължения
и за предсрочна изискуемост били неоснователни, поради тяхната нищожност. Неоснователен
по размер бил иска за главница, договорена възнаградителна лихва и обезщетение
за забава за периода от 09.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 3418/2018 г. по описа на РС Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1902 от. 05.07.2018 г. по чл.
410 от ГПК, с която Л.П.П. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 480.21 лв. главница; 81.42 лв. договорна лихва за периода от 18.01.2017 г.
до 25.10.2017 г., сумата 450.40 лв. неустойка а неизпълнение на договорно
зцадължение за периода 19.01.2017 г. до 25.10.2017 г-, сумата 202.41 лв.
неустойка за предсрочна изискумост начислена еднократно на 8.02.2017 г., сумата
69.78 лв. обезщетение за забава за периода от 09.02.2017 г. до 2.07.2018 г. и
законна лихва от 03.07.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.68 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Безспорно е по делото, че между страните е сключен
договор за паричен заем 103069 на
28.12.2016 г. за сумата от 500 лв. със срок на кредита 43 седмични вноски с
размер на погасителна вноска 13.70 лв. и общо задължение 569.03 лв. По делото
са приложени Общи условия към договор за потребителски кредит. Приложен е и
погасителен план с посочени главница, падеж и месечна вноска.
Съдът намира, че между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за паричен кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за паричен кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.
Относно направените възражения от назначения особен представител на ответника, съдът намира следното:
Съдът счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост
следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за
кредит, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен
брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение
на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит,
поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза,
но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и
обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. По настоящото дело, видно от приложения договор за
потребителски кредит, същият не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, такава клауза има в Общите условия по
договор за заем. От друга страна не е достатъчно изявлението на кредитора да
съдържа единствено съобщението на факта на настъпила предсрочна изискуемост, а
трябва да съдържа достатъчна информация за индивидуализиране на вземането.
Съдът
споделя становището на особения представител, че действително в чл. 17 от
общите условия към Договора за заем е уговорено, че всички извлечения,
уведомления, покани и други документи между страните ще се считат за валидно
връчени на другата страна, ако бъдат доставени до адресите за кореспонденция,
изпратени на посочените в договора адреси. Единствената конкретна предпоставка
съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би могло да се приеме, че
съобщението е връчено редовно е, когато адресът на потребителя е променен и
последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В настоящия случай тази
хипотеза не е налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е
променял адреса си /видно и от извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата/.
При липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът можел да
счита, че опитът му за връчване представлявал полагане на дължимата грижа
следвало да се приеме, че не е налице валидно връчване на съобщения, съобразно
цитирания чл. 17 от Общите условия към Договора за потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав счита, че предсрочната изискуемост на вземанията
по този договор не е настъпила, тъй като към датата на депозирането на
заявлението по чл. 410 ГПК по кредита тази предсрочна изискуемост не е съобщена
на ответницата Л.П..
Не
се спори, че между „СИТИ КЕШ" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.10.2017 г. г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 31.10.2017 г., по силата, на който вземането е
прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение
на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В
настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от „СИТИ КЕШ”ООД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да уведомява от тяхно
име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31.10.2017
г. и индивидуализирани във всяко подписано между страните приложение № 1, което
е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Ето защо, съдът намира,
че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на предходния кредитор
всички длъжници по прехвърлените вземания. В този смисъл съобщението, извършено
от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици.
С
решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Действително към исковата молба е представено уведомително писмо до
ответницата П., в която е отразено, че на основание сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземанията от 31.10.2017 г. между цедента „СИТИ КЕШ” ООД и
цесионера „АСВ” ЕАД, „СИТИ КЕШ” ООД е прехвърлил изцяло вземането към
ответницата П. по договор за паричен кредит № 103069. Видно от приложеното
известие за доставяне „пратката не е потърсена от получателя”, а във втората
разписка е посочена”няма такова лице на адреса”.
Съдът счита, че по настоящото дело исковата молба и доказателствата са
връчени на особения представител, а представителната власт на същият се
ограничава с осъществяване на проц. представителство
по конкретното дело и не обхваща получаването на материално-правни изявления и
не може да извършва действия, свързани с разпореждане с предмета на делото,
защото не е страна по спорното материално правоотношение. По делото липсват
други доказателства, че в действителност това уведомително писмо е получено от Л.П..
В тази връзка неоснователен се явява предявеният установителен иск и в
останалата част за заплащане на сумата 81.42 лв.
договорна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 25.10.2017 г., сумата 450.40 лв.
неустойка а неизпълнение на договорно задължение за периода 18.01.2017 г. до
25.10.2017 г., сумата 202.41 лв. неустойка за предсрочна изискумост начислена
еднократно на 8.02.2017 г., сумата 69.78 лв. обезщетение за забава за периода
от 09.02.2017 г. до 2.07.2018 г. и законна лихва от 03.07.2018 г. до изплащане на вземането, поради което
следва да бъде отхвърлен и в тази част.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за сумата от 480.21
лв. главница; 81.42 лв. договорна лихва за периода от 18.01.2017 г. до
25.10.2017 г., сумата 450.40 лв. неустойка а неизпълнение на договорно
задължение за периода 18.01.2017 г. до 25.10.2017 г-, сумата 202.41 лв.
неустойка за предсрочна изискумост начислена еднократно на 8.02.2017 г., сумата
69.78 лв. обезщетение за забава за периода от 09.02.2017 г. до 2.07.2018 г. и
законна лихва от 03.07.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.68 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско
възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 1902 от. 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3418/2018 г. по описа на РС Стара
Загора се явява неоснователен и недоказан и като къв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Л.П.П.,
ЕГН ********** ***/назначен особен представител – адв. З.Й. ***/ установителен
иск за сумата от 480.21 лв.
главница; 81.42 лв. договорна лихва
за периода от 18.01.2017 г. до 25.10.2017 г., сумата от 450.40 лв. неустойка а неизпълнение на договорно задължение за
периода 18.01.2017 г. до 25.10.2017 г., сумата от 202.41 лв. неустойка за предсрочна изискумост начислена еднократно
на 8.02.2017 г., сумата 69.78 лв.
обезщетение за забава за периода от 09.02.2017 г. до 2.07.2018 г. и законна
лихва от 03.07.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 25.68 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско
възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 1902 от. 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3418/2018 г. по описа на РС Стара
Загора, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: