Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
29.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
Д.Ковачев
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 16 215 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 62479/05.11.2019 г. длъжникът
В.Б.К., гр.София – действащ чрез процесуалния му представител адв.С., обжалва отказ
на частен съдебен из-пълнител /ЧСИ/ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ по изп.дело № 20178380403972
от 31.10.2019 г. да прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
са наведени доводи за незаконосъобразност на същия. Поддържа се, че в случая е
налице хипотезата на прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, тъй
като след образуване на това дело и до момента на подаване на молбата за
прекратяването му взискателят „Уникредит Булбанк“ ЕАД не е искал и не са
извършвани изпълнителни действия, като е налице дезинтересиране на взиска-теля
и неизвършване на изпълнителни действия за период по-дълъг от две години, при която
хипотеза съдебният изпълнител по силата на закона е длъжен да прекрати
изпълнителното производство, като последващите действия не санират този порок.
Сочи се и че „Уникредит Бул-банк“ ЕАД не е възложил правомощия по чл.18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител, както и че по изпълнителното производство са подавани
молби от представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който се
твърди, че това дружество е взискател по делото и иска извършване на
изпълнителни действия, но това не е така – взискател по делото е „Уникредит
Булбанк“ ЕАД и са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване
на делото. Наведени са доводи, че по изпълнителното дело не е постъпвала молба
от „АСВ“ ЕАД за конституиране на дружест-вото като взискател, като не е
приложен и договор за цесия с първоначалния взискател, като не е постъпвала и
молба от банката в този смисъл, както и че няма и разпореждане на съдебния из-пълнител
за конституиране на „АСВ“ ЕАД като взискател по изпълнителното производство и
страните по последното не са уведомявани за това. Във връзка с горното поддържа
и че по отношение на другия длъжник по изпълнителното дело И.К. е прекратено след
пода-дено след подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта за
незабавно изпъл-нение по чл.417 ГПК, като същата е обезсилена по ч.гр.д.№
57412/2009 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, в което производство като
кредитор е била призована „Уникредит Булбанк“ ЕАД, което е безспорно
доказателство, че това дружество е взискател по изпълнителното дело.
Моли съда да отмени изцяло атакувания
отказ на ЧСИ и да се прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал
възражение, в което оспорва изцяло жалбата като неоснователна, реле-вирайки съображения
за необоснованост на наведените в нея доводи и за липсата на основанието по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не е налице бездействие на взискателя. Поддържа,
че са неп-равилни твърденията на жалбоподателя, че не е постъпвала молба от
дружеството за консти-туирането му като взискател, че не е приложен договор за
цесия и че няма и разпореждане на съдебния изпълнител за конституиране на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД като взиска-тел по изпълнителното производство, тъй
като е подал молба на 03.04.2019 г. с приложения, по която съдебният изпълнител
се е произнесъл. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 838 на КЧСИ – М.Б.по
реда на чл. 436, ал.3 ГПК е
отразено, че постановеният отказ да се прекрати изпълнителното про-изводство е съобразен
с изискванията на закона, предвид това, че не са налице посочените в чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК условия – предвиденият в тази норма срок не е изтекъл.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че
атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива във
визираната норма.
Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи, че в случая са налице предпостав-ките
на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, поради това, че взискателят не е искал и не са извършвани
изпълнителни действия в продълже-ние на две години, в случая: в периода,
считано от 09.06.2017 г. От книжата по изпълнителното дело се констатира, че с
молбата по чл.426 ГПК, въз основа на която е образувано изп.дело №
20178380403972 по описа на ЧСИ с рег.№ 838 – Милен Бъзински, като по отношение
на длъж-ника В.К. са посочени следните начини на изпълнение: налагане на запор
върху дружествените му дялове в капитала на „К.М.“ ООД, налагането запор на
регист-рирано МПС, налагането на възбрана върху притежаваните идеални части от
този длъжник от поземлен имот с пл.№ 119022 в гр.Мизия, както и налагане на запор
върху банковите му сметки в лева и валута, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна
банка“ АД и „Юробанк България“ АД. На 07.07.2017 г. са наложени запори от
съдебния изпълнител върху банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Уник-редит
Булбанк“ АД с титуляр визирания длъжник. На 24.07.2017 г. е наложен запор върху
дяло-вете от капитала на „К.М.“ ООД, притежавани от В.Б.К., а на 20.12.2017 г. – и запор върху
собствените на това лице два броя МПС. От всеки един от тези моменти е започнал
да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Преди изтичането на
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започнал да тече на 20.12.2017 г. –
на 03.04.2019 г. с молба с вх.№ 17317 е заявено искане от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да бъде конституирана като взискател по делото като частен
правоприемник на досегашния взискател „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на
сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018
г., представен с молбата, с която като взискателят е предприел и нови
изпълнителни действия, като е поискал налагането на запор на последната открита
банкова сметка ***, от който момент е започнал да тече нов двегодишен срок по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Един ден по-късно – на 04.04.2019 г., конституираният
нов взискател е заявил искане за налагане на възбрана върху недвижим имот на
длъжника В.К., находящ се в гр. Оряхово, а на 23.04.2019 г. „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е посочила нов изпълни-телен способ – налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на този длъжник, от който момент срокът по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК отново е бил прекъснат и е започнал да тече нов такъв. Към
датата на направеното от жалбоподателя искане на 30.10.2019 г., въз основа на
което е постановен атакуваният отказ от 31.10.2019 г., са били изтекли малко
повече от шест месеца от новия двугодишен срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
От горните обстоятелства е видно,
че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да
обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“.
Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече
от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни
действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълне-нието
чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като предприемането на кое да е изпълни-телно действие в
рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността. Такива дейст-вия в
случая са предприети с посочените по-горе молби на взискателите, всяко едно от
които е в интервал от време по-малък от две години. За поддържане на
висящността на изпълнителния процес не е необходимо поисканите или предприетите
изпълнителни действия да са успешно приложени, като във връзка със същото
взискателят може да иска, както повтаряне на неус-пешни изпълнителни действия,
така и прилагане на нови изпълнителни способи.
Безспорно е, че прекратяването
поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в
конкретния казус не са налице.
Неоснователни са и останалите
релевирани от жалбоподателя твърдения. Предприетите изпълнителни действия до 20.12.2017
г., описани по-горе в решението, са осъществени въз основа на изрични искания,
заявени от първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД в молбата по чл.426 ГПК, а не по почин на съдебния изпълнител без възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ,
поради което същите са породили валидно правно действие. Доводите във връзка с „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД се оборват от доказателствата по изп.дело,
съгласно които е налице постъпила молба от това дружество за конституирането му
като взискател по де-лото /с вх.№ 17317от 03.04.2019 г./, към която са
приложени съответните документи относно придобиването на вземанията срещу
длъжниците по изпълнителното дело – предмет на принуди-телно изпълнение, както
и изричен акт на съдебния изпълнител за конституирането на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД като взискател, който акт е в съответствие с изискването на чл.
429, ал.1 ГПК. Въпросът дали на длъжника В.К. е било връчено съобщение за извър-шената
цесия има значение за погасяването на дълга, в случай на плащане на първоначалния
кредитор, но не и относно перемпцията и качеството на кредитор на цесионера.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да не беше
налице обсъжданото частно право- приемство относно процесните вземания, към
момента на подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство на
30.10.2019 г. и на отказа на частния съдебен изпълнител от 31.10.2019 г. двугодишният
срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК от последното приложено изпъл-нително действие по
искане на „Уникредит Булбанк“ АД – запор върху два броя МПС от 20.12. 2017 г.,
също не е бил изтекъл.
Инвокираните от жалбоподателя аргументи,
касаещи длъжника И.К., са неот-носими към елементите от фактическия състав на
нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, предвид кое-то не следва да бъдат обсъждани.
Съобразно изложеното настоящата инстанция
намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, с оглед на
което подадената от В.К. жалба се явява неоснователна и като такава последната
трябва да бъде оставена без уважение.
Искания по чл.78 ГПК не са
заявени от страните,
поради което съдът не дължи произна-сяне на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.Б.К., ЕГН ********** с
вх.№ 62479/05.11.2019 г. по изп.дело № 20178380403972 по описа на М.Б.с рег.№
838 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.