Решение по дело №530/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 1228

 

  гр. Пловдив, 07 юни 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

         при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дело № 530 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г.С.К., ЕГН ********** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0281-000889 от 31.12.2018г. на Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово.  

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в противоречие с нормите на ЗДвП. Твърди се липса на съставомерност на деянието. Иска се отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона. Алтернативно се иска съдът да измени обжалваната заповед в частта за срока на прилагането й от 1 година на 6 месеца. 

Ответникът – Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.  

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 14.02.2019г., а жалбата е подадена на 18.02.2019г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна: 

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0281-000889 от 31.12.2018г. на Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово по чл. 171, т.2 А, б. А от ЗДвП.  Административният орган, издал заповедта, е бил надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.25 по делото/, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. 

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 29.12.2018г. около 00,50ч. в гр. Карлово, ул. *** до номер 40 като собственик на автомобил Мерцедес Ц320ЦДИ, рег. № РВ9075ТА предоставя автомобила за управление на М.И.И., която е неправоспособен водач и с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съставен е АУАН № 228077 от 29.12.2018г., с който са иззети и 2 бр. табели рег. № РВ9075ТА и СРМПС № *********. Ето защо на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б. а от ЗДвП. 

Настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. В заповедта изрично е посочено, че ПАМ се налага, тъй като собственикът на МПС е предоставил същото за управление на лице, за което е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Ето защо доводите на жалбоподателя, че в административния процес не е установено, че е налице хипотезата, за която се налага ПАМ, са неоснователни. По делото е събран като доказателство Талон за изследване № 0010073 от 29.12.2018г. , издаден на М.И.И. и в който е отбелязано, че при полевия тест е отчетена проба от 1,01 промила на хиляда алкохол в издишания въздух.  

Поддържаното становище, че се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, понеже жалбоподателят притежава лекия автомобил в режим на съпружеска имуществена общност, не може да бъде споделено. Съгласно текста на относимата редакция на чл. 171, т. 2а, б.а от ЗДвП, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, предвижда прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение както във връзка с тълкуването на същата, така и във връзка с приложението на чл. 6 АПК. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност – има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивна принудителна административна мярка, ако са налице другите основания по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като съпругата му няма да изгуби качеството на собственик на този автомобил. След като безспорно е установено, че жалбоподателят като собственик на автомобил го е предоставил за управление от лице, което е след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и е неправоспособен водач, то е налице основание за налагане на принудителната административна мярка, независимо, че има друг съсобственик.

На следващо място съдът приема, че при налагане на принудителната административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. 

По отношение на довода на жалбоподателя за липса на мотиви за прилагане на принудителната мярка следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, каза се, че органът действа в условията на обвързана компетентност – тогава, когато установи предпоставките за прилагане на мярката той е длъжен да я приложи. С оглед на това излагането на установените от органа факти е излагане на фактическите основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които заедно със соченото правно основание формират мотивите на акта. В случа, видно от съдържанието на оспорената заповед, органът е изложил подробно установените от него факти, които не се и оспорват от касатора, както и е посочил релевантните правни норми. С оглед на това актът му е надлежно мотивиран. Законодателят е този, което е приел, че при наличието на визираните в разпоредбата факти прилагането на предвидената принудителна мярка ще осигури безопасността на движението по пътищата като преустанови установеното правонарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,

 

                                        Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.К., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0281-000889 от 31.12.2018г. на Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :