МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №25/23.06.2016 Г. ПО НОХД 109/2016 Г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Съдебното производство е образувано по обвинителния
акт на Софийска градска прокуратура срещу подсъдимия Г.Т.Г. с ЕГН:**********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, безработен за това ,че на 31.07.2014г. в къща, находяща с в гр.В.,
ул. „*****“ №***, на първи етаж, в спалня, в кутия с надпис „****“, поставена в
дървена каса, намираща се в гардероб в спалнята, е държал повече от три
археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред (съгласно глава шеста, раздел ІІ-ри от Закона за културното наследство и
Наредба №Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене
на Регистъра за движими културни ценности), а именно – 15 броя археологически
обекти на обща стойност 360.00лв., както следва:
- 1брой монета, сребърна,
римска антониниан на император Волузиан (251-253г.) на стойност 40.00лв.;
- 1брой монета от
нископробно сребро /билон/, римска антониниан на император Валериан І
(253-260г.) на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) на стойност 10.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) на стойност 10.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен антониниан на император Клавдий ІІ Готски, отсечена след
смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със слаби
следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) на стойност 20.00лв.-престъпление по
чл.278, ал.6, предл.ІІ-ро от НК.
Досъдебно производство по пр.преписка №7846/2016г. по
описа на Софийска градска прокуратура – Специализирано звено „Антикорупция“,
водено срещу Г.Т.Г. за престъпление по чл.278, ал.6, предл.ІІ-ро от НК, съдържа
отделени материали от досъдебното производство №46/2015г. по описа на Отдел
следствен при Софийска градска прокуратура – специализирано звено
„Антикорупция“ (№75/2014г. по описа на ДА „НС“ – стар номер), пр.преписка
№17469/2014г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства,Видинският окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното :
Към 31.07.2014г. обвиняемият Г.Г. живеел заедно със
съпругата си св.М.Б. в къща, находяща се на адрес ***.
На 31.07.2014г., за времето от 17:30ч. до 21:50ч.,
разследващ агент при ДА „НС“, в присъствието на поемни лица и св.М. Г., в
рамките на воденото по досъдебно производство №75/2014г. по описа на ДА „НС“,
пр.преписка №14769/2014г. по описа на Софийска градска прокуратура с дадено
разрешение от съдия при Окръжен съд-Видин /разпореждане №15 от 31.07.2014г. по
ЧНД №242/2014г. по описа на ВОС/, извършил претърсване в дома, обитаван от обв.Г.Г.,***.
При проведените процесуално следствени действия в гардероб, находящ се в спалня
на първи етаж от къщата, ползвана от обв.Г., е открита дървена каса. В нея е
намерена кутия с надпис „*****“, която съдържала петнадесет броя монети, а
именно:
- 1брой монета, сребърна,
римска антониниан на император Волузиан (251-253г.);
- 1брой монета от
нископробно сребро /билон/, римска антониниан на император Валериан І
(253-260г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.);
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.).
Описаните по-горе монети са поставени в прозрачен
поетиленов самозалепващ се плик с етикет за веществено доказателства, който
плик бил запечатан и условно обозначен като Веществено доказателство (ВД) №1 и
са приложени към делото.
Според заключението на назначената в хода на
разследването съдебно-историческа-археологическа и нумизматична експертиза
(приложена като л.92-96 от материалите по досъдебното производство), всички
представени за изследване обекти, а именно иззети при проведеното претърсване
на адрес ***, условно обозначени като ВД №1 представляват археологически
обекти. Всяка една от изследваните петнадесет броя монети представлява движима
културна ценност, макар и нито една от тях да не може да бъде оценена като
национално богатство. Общата стойност, съгласно дадената оценка от експертите,
възлиза на 360 /триста и шестдесет/ лева, а всяка една е оценена както следва:
- 1брой монета, сребърна,
римска антониниан на император Волузиан (251-253г.) е на стойност 40.00лв.;
- 1брой монета от
нископробно сребро /билон/, римска антониниан на император Валериан І
(253-260г.) е на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) е на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) е на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) е на стойност 10.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) е на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) е на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) е на стойност 10.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. е на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. е на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. е на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. е на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) е на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от по`сребряване, римска, антониниан на император Аврелиан (270-275г.) е на
стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) е на стойност 20.00лв.
В заключението е уточнено, че всички описани в
експертизата монети са претърпели слаба корозия, поради многовековния им
престой в земята. Експертите са направили анализ на процедурите, на които са
били подложени изследваните монети след първоначалното им изваждане от земята –
отстраняване с киселина от окисните продукти и последващо изкуствено патиниране
по химически начин. Тези действия вещите лица са класифицирали като
непрофесионално консервационно-реставрационна намеса.
В хода на разследването е установено, че за нито една
от изследваните от експертизата монети не е било подавано заявление за
регистрация.
В такъв смисъл е и информацията, съдържаща се в
отговора на Директора на Регионален исторически музей-В., видно от писмо
изх.№РД 01-28/01.08.2014година (приложено като л.82 от материалите по
досъдебното производство). Посочено е, че обвиняемият Г.Г. не е подавал
заявление за идентификация и регистрация на притежаваните от него движими
културни ценности, открити и иззети при извършените процесуално следствени
действия в дома му на 31.07.2014г.
Такова заявление за идентификация и регистрация на
културни ценности обв.Г. не е подавал и до Директора на Националния исторически
музей, видно от писмо изх.№РД 43-238/18.09.2014година (приложено като л.105 от
материалите по досъдебното производство) и на негово име няма регистрирани
вещи.
Не са подавани молби за идентификация и до съответните
нумизматични дружества,видно от представените писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства /показанията на
свидетелите Т. Н. Т.,М.О. Б.,Т.Г.Т.,П.С.Т. и И.Т.Н./се установява по несъмнен
начин ,че монетите ,предмет на обвинителния акт,са били собственост на възходящи
на подсъдимия Г..След като родителите на подсъдимия Г. сключили граждански брак
през 1971 г. ,те заживели на първия етаж над сутерена,където монетите били
оставени на съхранение в гардероб.След като подс.Г. сключил граждански брак
през 2005 г.,той и съпругата му се настанили да живеят на първия етаж,а
родителите му слезли да живеят на сутеренния етаж.Монетите останали на съхранетие
в гардероба на първия етаж,обитаван вече от семейството на подс.Г..
Така установената фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства .
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд признава подсъдимия Г.Т.Г. за невинен в това ,че на 31.07.2014г. в къща,
находяща с в гр.В., ул. „*****“ №***, на първи етаж, в спалня, в кутия с надпис
„*****“, поставена в дървена каса, намираща се в гардероб в спалнята, е държал
повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани
по съответния ред (съгласно глава шеста, раздел ІІ-ри от Закона за културното
наследство и Наредба №Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация
и за водене на Регистъра за движими културни ценности), а именно – 15броя
археологически обекти на обща стойност 360.00лв., както следва:
- 1брой монета, сребърна,
римска антониниан на император Волузиан (251-253г.) на стойност 40.00лв.;
- 1брой монета от
нископробно сребро /билон/, римска антониниан на император Валериан І
(253-260г.) на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Галиен (253-268г.) на стойност 10.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Клавдий ІІ Готски (268-270г.) на стойност 10.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен антониниан на император Клавдий ІІ Готски, отсечена след
смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, възпоменателна, консекрационен
антониниан на император Клавдий ІІ
Готски, отсечена след смъртта му в 270г. на стойност 30.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) на стойност 20.00лв.;
- 1брой монета, медна, със
слаби следи от посребряване, римска, антониниан
на император Аврелиан (270-275г.) на стойност 20.00лв.;
1брой монета, медна, със слаби следи от посребряване, римска,
антониниан на император Аврелиан
(270-275г.) на стойност 20.00лв и го оправдава по повдигнатото срещу него
обвинение по Чл.278 ал.6 ,пр.2 НК.
Мотивите за това са следните :
В своята константна практика ВКС приема ,че когато идентифицирането на археологическите
обакти е задължително ,то държането на няколко неидентифицирани монети и други
археологически обекти обуславя приложението на Чл.9 ал.2 НК когато монетите не
са на значителрна стойност ,деецът не е осъждан и не са събрани доказателства
за незаконна дейност срещу археологическото наследство /извършване на теренни
археологически разкопки без надлежно разрешение,противозаконно
държане,изготвяне или укриване на предмети,материали или оръдия,предназначени
за търсене на археологически обекти ,предлагане за отчуждаване или отчуждаване
на културни ценности ,които не са идентифицирани,незаконен износ на културни
ценности и пр./.
В Решение № 253 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
630/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева се приема ,че са
налице условията на Чл.9 ал.2 НК по отношение на 22 броя монети на обща стойност 82 лв.В
решението се приема за безспорно ,че разпоредбите, които систематически се намират
в общата част на НК имат приложение по отношение на всички състави на
престъпления, регламентирани в неговата особена част. След като и нормата на
чл. 9 се намира в общата част на НК, няма съмнение, че тя е приложима и за
престъплението, уредено в чл. 278 от НК. Това разбиране за относимостта на
общата към особената част на наказателния кодекс прави неприемлив посочения
довод в касационния протест.Изтъкнато е ,че паричната равностойност на инкриминираните
монети следва да се взема предвид при
оценката на обществената опасност на деянието - предмет на делото, което е
такова на формално извършване- нормата на чл. 9, ал. 2 е ситуирана в общата
част на НК и е приложима спрямо всички престъпления от неговата особена част. Отчетено
е ,че подсъдимият е лице с ниска степен
на обществена опасност - не е осъждан, няма данни за извършвани от него
противообществени прояви, има добри характеристични данни, което води до
извода, че няма пречки извършеното от него деяние да бъде оценено като такова с
явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.Предметът
на престъплението - 22 бр. монети са с обща стойност 82 лв., според
заключението на археологическата експертиза те не са рядко срещани или
изключително ценни, а 13 от тях са нечетивни и износени, поради което не
притежават значима културна, научна или художествена стойност, а само формално
отговарят на критериите за движима културна ценност. „Тези обстоятелства,
отнесени към добросъвестното поведението на подсъдимия при проведеното
претърсване само подкрепят извода на
въззивната инстанция за това, че деянието, формално осъществяващо признаците на
престъплението по чл. 278, ал. 6 пред. 3
от НК е малозначително, поради което неговата обществена опасност е явно
незначителна и това изключва престъпния му характер. Ето защо подсъдимият законосъобразно е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 278, ал. 6 пред. 3 от НК на основание чл.
9, ал. 2 от НК.“
В Решение № 356 от 12.02.2015 г. на ВКС по н. д. №
986/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова се приема ,че „
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове
престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени
определени качества на дееца... Малозначителността на деянието, указана в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват
обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията,
които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е
възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в
достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне
въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може
да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя
има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към
едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и
свързаната с нея противоправност.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение
на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността
на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението
са възведени определени качества на дееца.
От своя страна, характерът на обществената опасност на
деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на
деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това
определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга
обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към
значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории:
характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно
въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно
въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат
внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие
върху обществените отношения .“
В конкретният случай съставът на ВКС е приел ,че не се
касае за маловажен случай с оглед на обстоятелството ,че подсъдимият е осъден и
за държането на технически средства с предназначение за търсене на
археологически разкопки, криминализирано
с измененията в НК- ДВ, бр. 27/2009 г., посредством нова разпоредба, а именно
тази на чл. 277а, ал. 7 от НК.
В Решение № 314 от 6.02.2015 г. на ВКС по н. д. №
902/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев се казва :
„Основателно е оплакването за неприложение от
съдилищата на нормата по чл. 9, ал. 2 НК. Според установените по несъмнен начин
и приети от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на
касационен контрол, а и не се оспорват от страните, при извършеното претърсване
са били намерени и иззети предмети на обща стойност 41 лв., имащи характер на
движими културни ценности и археологически обекти и че нямат статут на
национално богатство.
При тези данни настоящата инстанция счита, че деянието
на подсъдимия от обективна и субективна страна формално осъществява състава на
престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК, но същевременно неговата обществена опасност е явно незначителна, поради
което същото не представлява престъпление.
Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК, не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В
случая правно значимите факти относно времето, мястото и механизма на
осъществяване на деянието, броя на инкриминираните вещи - пръстен и 4 бр. монети
и тяхната съвсем минимална стойност - 41 лв., чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, аргументират малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.
2, пр. последно НК. Отказът на подс. Т. да дава обяснения по време на съдебното
следствие, не следва да се тълкува в негова вреда в контекста на преценката за
обществената опасност на деянието и дееца, тъй като е негова преценката
свързана с правото му на защита за начина по който да прецени, че следва да се
реализира.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита
касационната жалба в тази й част за основателна, поради което въззивната
присъда, при приложението на чл. 9, ал. 2, пр. последно НК следва да бъде
отменена в потвърдителната й част - по
чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК и подсъдимия оправдан по това обвинение. С
оглед на този извод, следва да бъде отменена и в частта й за приложение на чл.
23, ал. 1 НК.“
ВКС е обосновал приложението на Чл.9 ал.2 НК въпреки
че със същата присъда подсъдимият е осъден за престъпление по 308, ал. 7 НК ,сочещо на висока степен на
обществена опасност на дееца.Установено е от събраните по делото доказателства
,че последният е държал над шкаф в кухнята 11 бр. прозрачни фолиа за топло нанасяне,
като видно от заключението по техническата експертиза предназначението им е за
ламиниране и съответна защита на документи и могат да послужат при съставяне
или преправяне на български или чуждестранни документи за самоличност,
свидетелства за управление на превозни средства. Инкриминираните материали са
били предназначени именно за съставяне, респективно преправяне на български или
чуждестранни документи за самоличност и свидетелства за управление. Установено
е също така и знанието на подсъдимия за
какво са предназначени фолиата пред вид намерените технически средства устройство, съдържащо файл с данни с имена на
лице, надпис на латиница, цветна снимка на жена, копие от задграничен паспорт и
др. Всички тези данни водят до безспорно и еднозначно заключение относно
субективната страна на престъплението.
В Решение № 184
от 9.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 410/2014 г., II н. о., НК, докладчик
председателят Юрий Кръстев ВКС е прието ,че е налице хипотезата на Чл.9 ал.2 НК
,като предмет на обвинението са 4 бр. антични монети с различен диаметър. От
експертните заключения е установено, че те имат характер на движими културни
ценности, че представляват археологически обекти с научна значимост, нямат
статут на национално богатство, че подлежат на идентификация и регистрация.
„При тези безспорни данни правилно и законосъобразно и
въззивната инстанция е приела, че деянието на подсъдимия от обективна и
субективна страна формално осъществява състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2, хип. 2 НК, но
същевременно неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което
същото не представлява престъпление.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на това престъпление, тъй като на инкриминираното място е
държал в автомобила повече от три археологически обекта, които не са били
идентифицирани и регистрирани по съответния ред. От обективна страна е действал
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал с оглед характера на вещите, че същите
имат съответната научна и културна ценност, но съзнателно не е изпълнил
задължението си за тяхното заявяване.
Изводът, че деянието макар и формално да осъществява
състава на посоченото престъпление е с явно незначителна степен на обществената
му опасност, е законосъобразен. Точно е бил мотивиран с чистото съдебно минало
на подсъдимия, добросъвестното процесуално поведение - подробни обяснения и
съдействие за разкриване на обективната истина, броя на археологическите обекти
- 4, малко над броя - 3, който криминализира деянието, ниската им стойност -
172 лв., че се касае за често срещани монети, а не изключително ценни и рядко срещани.
Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая правно значимите
факти относно времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието, броя
на инкриминираните монети и тяхната стойност, факта, че не са били укрити на
специално място, чистото съдебно минало, аргументират малозначителност по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Дадените от подсъдимия обяснения относно причината за придобиването и
държането на инкриминираните монети, не следва да се тълкуват в негова вреда в
контекста на преценката на обществената опасност на деянието, тъй като те освен
доказателствено средство съставляват и израз на правото му на защита по начин
по който той прецени, че следва да се реализира
От друга страна не може да се приеме, че подсъдимият е личност със завишена степен на обществена
опасност - чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Фактът, че има
образувано друго ДП не може да се
оценява едностранно, като престъпна упоритост на тази плоскост и с оглед
бъдещия резултат от него.“
С оглед на гореизложеното Видинският окръжен съд
намира,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на Чл.9 ал.2 НК тъй
като деянието макар и формално да осъществява състава на престъпление по Чл.278
ал.6 НК поради своята малозначителност не е общественоопасно.Процесните монети
не са значителен брой,нито пък са на някаква значителна стойност.Същите не
представляват национално богатство ,нито пък са рядко срещани и ценни-монетите
са често срещани нискостойностни инфлационни монети от времето на късния
принципат.Монетите,видно от заключението на вещите лица,са претърпели
непрофесионална реставрационна намеса като са обработвани с киселини и след
това са изкуствено патинирани –непрофесионални намеси ,които в значителна
степен намаляват значимостта им на автентични
археологически свидетелства за своето време.По този начин монетите в
голяма степен само формално отговарят на критериите за
движима културна ценност. Съдът отчете и факта ,че монетите не са съхранявани в
специални тайници,а са открити в кутия ,в която имало бижута ,собственост на
майката на подс.Г..Следва да се отчетат и положителните характеристични данни
на подсъдимия ,който към 31.07.2014 г. е кмет на гр.Видин .По делото липсват
каквито и да било данни подсъдимият да е извършвал престъпления по Чл.277а-278л НК / незаконни археологически разкопки ,противозаконно държане на
материали,оръдия и пр.за търсене на археологически обекти и др.престъпления
,свързани с културни ценности и археологически обекти/ и да е придобил монетите
в резултат на незаконна престъпна дейност .Напротив,събраните по делото доказателства
сочат ,че подсъдимият Г. е бил законен държател и собственик на монетите в
съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.
Параграф 5, ал. 2 от преходните и заключителните
разпоредби (ПЗР) на ЗКН предвижда, че при идентификацията и регистрацията на
движимите културни ценности - национално богатство, правото на собственост
върху тях се установява само с официален документ. Лицата, които са установили
фактическата власт върху движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата до влизането в сила на ЗКН, в процеса на идентификацията
и регистрацията им като движими археологически културни ценности - национално
богатство, не могат да установяват правото си на собственост, като се позовават
на изтекла придобивна давност.
Разпоредбата на § 5, ал. 2 ПЗРЗКН практически
елиминира в широк кръг случаи правото на собственост, възникнало по
наследяване, и въвежда изискването за наличие на официален документ,
удостоверяващ собствеността и в тази хипотеза. При липсата на публична
търговия, регулирана от държавата, с културни ценности за десетки години назад
изискването за наличие на официален документ е в повечето случаи неизпълнимо
условие и има характера на съзнателно поставено законово препятствие за
изпълнение на процедурата по идентификация на посочените движими културни
ценности - национално богатство. Поначало наследникът може да разполага с
официален документ единствено относно качеството си на наследник, а само в
отделни случаи и с официален документ относно правата на своя наследодател
върху наследената движима вещ - национално богатство. В тази връзка правилно се
отбелязва, че българското законодателство не е предвиждало нито в миналото,
нито към настоящия момент специална форма за придобиване чрез покупко-продажба
на движими вещи (с изключение на моторните превозни средства) независимо дали
имат качеството на културна ценност. Във всички случаи на придобиване на
движими вещи чрез сделка, без предварително законодателно да е постановено
изискване за форма, не е възможно да бъде представен официален документ, а само
частен такъв. Поради това посоченият законов текст, поставяйки невъзможно в
повечето случаи условие, като предпоставка за признаване на право на
собственост върху движими културни ценности - национално богатство, нарушава
принципа на правовата държава, неприкосновеността на частната собственост и на
задължението тя да бъде гарантирана и защитена от закона. Това е в разрез с чл.
4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията.
Република България е правова държава, която се
управлява според Конституцията и законите на страната. Ето защо, преди законът
да въведе ограничение в доказването на правото на собственост, като определи,
че по отношение на някои вещи това може да стане само с официален документ, в
съответен материален закон трябва да бъде изрично посочена тази форма, която не
е форма за доказване, а форма за валидност. Едва тогава адресатите на нормата
на § 5, ал. 2 ПЗРЗКН могат да съобразят своето поведение с изискването за форма
при сключване на сделки с движими културни ценности - национално богатство.
Нормата на § 5, ал. 2 ПЗРЗКН влиза в противоречие с
чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 57, ал. 1 от Основния закон на страната и
поради въведеното в нея ограничение при доказването правото на собственост
върху движими културни ценности - национално богатство. То се състои в
недопускането правото на собственост да се доказва с изтекла придобивна
давност.
В българското гражданско законодателство институтът на
придобивната давност съществува от десетилетия независимо от действащите през
различните периоди конституционни норми и сменящите се обществени строеве.
Давността се е използвала и продължава да бъде приемана от българското
законодателство като важен способ за придобиване на право на собственост върху
недвижими имоти и движими вещи. Тя е един утвърден от векове способ за
придобиване по първичен начин на право на собственост. Важното й значение на
средство за трансформиране на фактическата власт върху една вещ от владение в
съответно вещно право е възприемано от времето на древния Рим. Придобивната
давност е способ за придобиване на вещни права, използван в законодателствата
на всички развити правови държави. Законодателят може да ограничи приложното
поле на придобивната давност по отношение на изрично определени в закон видове
вещи и имоти.
Развитието на правната уредба на културното наследство
и на възможността да се придобиват по давност движими културни ценности се
отличава с непоследователност и нестабилност. През 1996 г. в Закона за
собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; последно изменение, ДВ, бр. 6 от
23 януари 2009 г.) се предвижда възможност вещи, които са частна държавна и
частна общинска собственост, да бъдат придобивани по давност с изключение на
държавни и общински имоти, за които давността спира да тече до 31.12.2007 г.,
като този срок понастоящем е продължен до края на 2011 г. През 1998 г. са
приети изменения в Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21 май
1996 г.; последно изменение, ДВ, бр. 41 от 2009 г.), по силата на които се
променя правният статус на паметниците на културата от национално и световно
значение - от публична държавна собственост те бяха трансформирани в частна
държавна собственост. С цитираните промени отпада нормативната забрана да бъдат
придобивани по давност движими археологически паметници на културата. От друга
страна, Конституцията на Република България не поставя движимите археологически
паметници на културата в списъка на изключителната държавна собственост,
съдържащ се в чл. 18, ал. 1 от Основния закон. При това съдържанието на
понятието "археологически резерват", използвано в посочения
конституционен текст, се определя със закон и движимите археологически
паметници на културата не могат да се смятат за елемент от него по силата на
самия конституционен текст. Следователно всеки от притежателите на движими
археологически културни ценности на законово основание може да се счита за
техен собственик по давност, защото ги е придобил с непрекъснато владение в
продължение на пет години, както постановява чл. 80, ал. 1 от Закона за
собствеността. Единствено, ако владението върху съответната движима вещ е
придобито чрез престъпление, не може да се прилага институтът на придобивната
давност - чл. 80, ал. 2 от Закона за собствеността.
Конституционно недопустимо е от позициите на принципа
на правовата държава законодателят впоследствие да налага неблагоприятни
последици за правните субекти, които са действали точно в съответствие със
съществуващата нормативна уредба. Когато със закон е предоставена възможност на
гражданите да придобият по давност определена категория вещи - движими
археологически културни ценности, не може с последващ закон да се прогласи
неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост
върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и
предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата
държава.
Правните субекти трябва да имат доверие в установения
със законите правов ред и да съобразяват поведението си с установените в закона
правила. Нормата на § 5, ал. 2 ПЗРЗКН противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17,
ал. 1 и 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити по силата на
действащото законодателство права - в случая правото на собственост, основаващо
се на изтекла придобивна давност. Подобно законодателно решение, което не
зачита предходна и действаща законно установена нормативна уредба, накърнява
драстично неприкосновеността на частната собственост. Предвидените в
оспорваната разпоредба на ЗКН правни последици имат характера на одържавяване
на частна собственост извън хипотезата на отчуждаването, уредена в чл. 17, ал.
5 от Основния закон.
Незачитането на придобивната давност като способ за
установяване правото на собственост и въведената по силата на закона фикция, че
лицето, което не е установило правото си на собственост с официален документ,
се счита за държател на движимите археологически културни ценности - национално
богатство, нарушава неприкосновеността на частната собственост, установена с чл.
17, ал. 3 от Конституцията.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.
149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България Конституционният съд с Решение
№ 7 от 29.09.2009 г. на КС по к. д. № 11/2009 г. Обн. "Държавен
вестник", бр. 80/2009 г.обявява за противоконституционен параграф 5, ал. 2
и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното
наследство (ДВ, бр. 19 от 2009 г.).
Изхождайки от посочените по-горе мотиви на КС може да
се направи извода ,че подсъдимият Г. е бил законен държател и собственик на
монетите в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство,придобивайки
същите по давност по силата на действащите
правни норми -измененията през 1996 г. в
Закона за собствеността и измененията през 1998 г. в Закона за държавната
собственост .Установява се по несъмнен начин,че процесните монети са се
намирали във владение на членове на семейството на подс.Г. още от началото на
70-те години на 20 век преди неговото раждане.През целия този период до влизане в сила на разпоредбата на Чл.278
ал.6 НК /10.04.2009 г./държането на археологически обекти не е било
криминализирано .Придобиването на монетите на законно основание в съответствие
с разпоредбите на действащото законодателство,а не чрез незаконни археологически
разкопки или друго престъпление срещу културното наследство следва да се отчете
като изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Тъй като деянието не съставлява престъпление,Съдът
постанови монените,предмет на обвинението,да бъдат върнати на подс.Г..
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :