Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
20.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мариана
Кадиева
и с участието на Бонка
Василева – прокурор в ОП Кърджали като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА кас.адм.д. № 601 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по
касационна жалба на С.Д.С. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 234/
11.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 700/ 2022 г.
на РС – Кърджали. Претендира се неправилност на решението като постановено в
противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че административния
акт, с който е постановено задържане за срок от 24 часа, е издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, представляващо самостоятелно основание за неговата отмяна.
В касационната жалба
се посочва още, че в нарушение на чл. 72, ал.2, т. 2 от ЗВМР оспорената заповед
не съдържа фактическото основание за задържането. Като правно основание, органът
е посочил чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но нито в обстоятелствената част на
атакуваната заповед, нито в ЗМ № **/*** г., към който препраща заповедта, се
съдържали данни за извършеното от С.С. престъпление
като място и време на осъществяването му. Липсвали не само предположения за
съпричастност на последния към евентуално извършено престъпления, но и данни,
обосноваващи подозрение спрямо него. Излага се становище, че задържането му не
е било наложително, тъй като не са били налице предпоставки за прилагане на ПАМ
спрямо него поради липсата на данни, от които да се направи извод, че е
извършил престъпление, както и че е възпрепятствал полицейските органи по
разкриване на евентуално извършено престъпление.
Излагат се
оплаквания, че обстоятелствата относно личното поведение и реалната заплаха от
страна на задържаното лице да възпрепятства разкриването на евентуално
извършено престъпление, не били обсъдени нито в процесната
заповед за задържане, нито в оспореното решение.
На следващо се място
се твърди, че заповедта за задържане е издадена в разрез с принципа на
съразмерност, въведен в разпоредбата на чл. 6 от АПК.
Искането е да се
отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени заповедта
за задържане. Претендират се разноски за две инстанции. В съдебно заседание, касаторът, чрез пълномощник, поддържа жалбата.
Ответникът – В. В. З.
- *** към ОДМВР - Кърджали, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде
отхвърлена. В писмена защита на пълномощник посочва подробни основания за
правилност на оспореното решение. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при
евентуално уважаване на касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 700/2022
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
С оспореното решение
е отхвърлена жалбата на С.Д.С. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-24/
25.07.2022 г., с която е бил задържан с оглед наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 282, ал. 1 и ал. 2 от НК. Със същото решение касаторът е осъден да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РС – Кърджали е приел, че Заповедта за
задържане на лице с рег. № 292зз-24/ 25.07.2022 г., с която С.Д.С. е бил
задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при спазване на
изискванията за форма и съдържание на оспорения акт, в т.ч. с посочени
фактически и правни основания за издаването й. Изложил е мотиви, че за прилагането на тази принудителна административна мярка необходимо
и достатъчно условия е наличието на данни за извършено престъпление, от които
може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице
към конкретно противоправно деяние. Не е необходимо
тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в
извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи
подозрение срещу лицето. Посочил е, че задържането като ПАМ е предприето от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, с оглед преценка
за наличие на връзка между жалбоподателя и извършеното престъпление.
На следващо място районния съд е посочил,
че целта на задържането по чл. 72 от ЗМВР, не е да се предотврати извършването на друго престъпление от страна на
обвиняемия или да се попречи на същия да се укрие, а да се осигури изпълнението
на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъплението. Направил
е извод, че в случая мярката е оправдана, поради това, че е предприета с оглед
на обществения интерес за разкриване на вероятен извършител на престъпление с
висока обществена опасност, който интерес надделява над правилото за зачитане
на личната свобода.
При извършената служебна проверка на
оспореното решение касационния състав на АС – Кърджали приема, че същото е
валидно и допустимо, но неправилно.
Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг
от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се
предотврати възможността уличеното лице да извърши друго престъпление или да се
укрие, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложени
действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на
наказателно производство. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на
данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице,
без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се
посочи, че понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно
съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207,
ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка
"задържане до 24 часа " по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод,
че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.
В случая не са представени никакви доказателства,
че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши
престъпление. Напротив, от Докладна записка, № 292р-125348 27.07.2022 г. на
ОДМВР – Кърджали, изготвена от В. З., издал оспорената заповед, се установява,
че на 25.07.2022 г. (дата на издаване на заповедта) С. С. се е явил в ОДМВР –
Кърджали и е проведена беседа с него. Като той обяснил, че във връзка с
постъпилите доклади и писмо от РИОСВ – Хасково за установено замърсяване *** и
на значително увеличаване след заустването на ИК „***“,
причинило аварии на съоръженията, не са извършвани проверки на ИК „***“.
Съгласно докладната записка касаторът С. отказал да
даде писмени сведения. Не става ясно кога е проведена беседата – преди или след
постановяване на заповедта, но е безспорно, че С. С. се е явил в ОДМВР –
Кърджали и е отговорил на поставените въпроси от полицейския служител. Т.е. не
се е укрил, не е отказал да се яви в ОДМВР – Кърджали.
Също така, няма данни да са предприети неотложни
действия по изясняване на обстоятелства, относими към
участието на лицето в престъпление по чл.282, ал. 1 и ал. 2 от НК. В
административната преписка по издаване на оспорената заповед се съдържат
множество писмени доказателства ( доклади на служите в ПСОВ, Кърджали, договор,
сключен между „Вик“, *** и ИК „***“, писмо то управителя на „ВиК“, *** до директора на РИОСВ, Хасково, кмета на община
Кърджали), касаещи установеното замърсяване на водите на ПСОВ, *** и
поведението на С. С., като управител на „ВиК“, ***
ООД. Тези доказателства са дали основание за изготвяне на Докладна записка,
рег. № 292-ЗМ-95/ 25.07.2022 г. до директора на ОДМВР – Кърджали. В посочения
документ е записано, че предвид наличните доказателства и с оглед защита на
обществения интерес се предлага по случая да бъде извършена проверка по ЗМ, с
оглед установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.282,
ал.2 от НК от управителя на „ВиК“ ООД, ***. Т.е. от
така изложеното става ясно, че не е установена необходимост от неотложни
действия по изясняване на обстоятелства, относими към
участието на лицето в престъпление по чл.282, ал. 1 и ал. 2 от НК. При това
положение заповедта за налагане на ПАМ превишава целта на закона, поради обстоятелството,
че липсват данните, посочени по-горе в решението. Следователно, не може да се
направи обоснован извод за наличието на основания за задържане на касатора за срок от 24 часа. С приложената мярка правото на
лицето на свободно предвижване за 24 часа е неоснователно ограничено, поради
което задържането на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР противоречи на
принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Освен горното следва да се посочи, че в
обжалваната заповед формално не се сочи конкретна цел, наложила задържането на
лицето. Посочи се по-горе, че задържането по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР не може
да се извършва винаги, а само когато има данни, че
едно лице е извършило престъпление или същото това лице е съпричастно към
извършено такова. Следователно наред с данните за престъпление като основание
за задържане за срок до 24 часа, в заповедта следва да се съдържат и мотиви за
това дали задържането се налага с оглед
поведението на лицето, свързано с възможността то да се укрие или да извърши
друго престъпление и спрямо него да не може да се проведе разследване. Мотиви
за такива обстоятелства в заповедта липсват. Те не могат да се изведат и от
събраните доказателства, преди издаването на оспорения административен акт, за
да се приеме приложимост на ТР № № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Липсата на
мотиви на административния акт, издаден при оперативна самостоятелност, се
явява самостоятелно основание за неговата отмяна.
Поради изложените съображения касационна
жалба е основателна. Оспореното решение на РС – Кърджали следва да се отмени,
като спорът се реши по същество с отмяна на заповедта за задържане на лице, издадена
от полицейски орган *** при ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски и за двете инстанции. Доказани са направени
разходи общо в размер на 850 лв., представляващи заплатена държавна такса в
размер на 70 лв. за подаване на касационна жалба, както и реално заплатени
адвокатски възнаграждения по ДПЗС от 01.08.2022 г. и от 21.03.2023 г. съответно
в размер на 420 лв. и 360 лв. с ДДС. Последните са под минималния размер
посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на
адвокатски възнаграждения /1000 лв./, поради което възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. На основание
чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кърджали следва да бъде осъдена да възстанови
направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 850 лв.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро
от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 234/ 11.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 700/2022
г. по описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:
Отменя Заповед за задържане на лице, рег. № 292зз-24 / 25.07.2022 г. на
полицейски орган *** към ОДМВР – Кърджали.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на С.Д.С. с ЕГН **********
и адрес: ***, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 850 лв. (осемстотин
и петдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.