РЕШЕНИЕ
№ 549
гр.. гр.. Хасково, 11..07..2024 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж.. Иванова
при участието на секретаря Ваня З.. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж.. Иванова Гражданско дело №
20235640100189 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл..439, ал..1 във вр..с чл..124, ал..1 от ГПК –
отрицателен установителен, от А.. Н.. М.., против Н.. Х.. П.., действаща като майка и
законен представител на малолетните деца Д.. А.. М.. и М.. А.. М....
В исковата молба ищецът твърди, че е длъжник по изп..д..№ 482/2022 год.. по
описа на ЧСИ Н. К., с рег..№ ********** и с район на действие - района на
Окръжен съд-Хасково.. Изпълнителното производство било образувано
възоснова на изпълнителен лист от 17..02..2022 год.., издаден по гр..д..№
59321/2019 год.. на Районен съд-София.. Според този изпълнителен лист
ищецът бил осъден да заплаща на малолетните си деца Д.. и М.. месечна
издръжка в размер на по 162,50 лева за всяко едно от децата, считано от
05..02..2021 год.. - датата на молбата за изменение до приключване на делото
с влязло в сила решение.. Твърди също, че с Покана за доброволно
изпълнение, изх..№ 2491/16..01..2023 год.. на ЧСИ Н..К. ищецът бил уведомен,
че дължи суми по изпълнителното дело в размер на 22 506,09 лв.., както и
законна лихва върху главницата.. Заявява, че по изпълнителното дело, освен
изпълнителния лист от 17..02..2022 год.., бил присъединен и изпълнителен
лист от 01..02..2022 год.., издаден по гр..д..№ 69843/2019 год.. по описа на
1
Районен съд - София, според който ищецът бил осъден да заплати сумата 1800
лева, представляваща разноски по делото за две инстанции /по гр..д..№
69843/2019 год../.. Ищецът не оспорва това свое задължение, произтичащо от
изпълнителния лист от 01..02..2022 год.., издаден по гр..д..№ 69843/2019 год..
Заявява обаче, че задължението, представляващо месечна издръжка за децата,
не дължи, тъй като той доброволно е заплащал дължимите суми директно на
взискателката, а последната не била уведомила за тези плащания съдебния
изпълнител.. Освен това намира, че се търсят двойно сумите за всеки отделен
месец - веднъж по 320 лева и веднъж по 325 лева.. Ищецът твърди още, че
регулярно и редовно е заплащал месечните издръжки за двете си деца, а
взискателката въпреки това е пристъпила към принудително изпълнение.. В
резултат на така предприетите от нея принудителни действия е била наложена
възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца.. По изпълнителното
дело се претендирали от него и публични задължения в размер на 50 лева,
независимо че той разполагал с Удостоверение, че няма задължения към
НАП.. Предвид изложеното, ищецът счита, че са налице предпоставките на
чл..439, ал..1 и ал..2 от ГПК, налице са факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно вземането се явява изплатено, поради което за ищеца бил
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.. В изложения по-
горе смисъл моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, като майка и законен представител
на двете малолетни деца, че ищецът не дължи сумата от по 10 353..04 лева на
всяко едно от двете деца, представляваща неизплатена издръжка за периода
от 01..12..2020 год.. до 30..01..2023 год.. по изп..д..№ 482/2022 год.. по описа
на ЧСИ Н. К., рег.. № **********, с район на действие-района на ОС-
Хасково,както и законната лихва за всяка закъсняла вноска.. Претендира
деловодни разноски..
Ответницата оспорва иска като неоснователен и моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли същия.. Претендира разноски
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство копие на Изп..д.. № 482/2022г.. по
2
описа на ЧСИ Н. К. с рег..№ ********** и район на действие-района на
Окръжен съд-Хасково, е, че страните по настоящото дело са страни и в
изпълнителното производство, като ищецът е конституиран като длъжник, а
ответниците - като взискатели.. Няма спор още, че изпълнителното
производство е образувано възоснова на изпълнителен титул - изпълнителен
лист от 17..02..2022г.., издаден по влязъл в сила съдебен акт, постановен по
гр..д.. № 59321/2019г.. по описа на СРС.. Към същото изпълнително
проиводство е присъединено и вземането по изпълнителен лист от
01..02..2022г.., издаден по гр..д.. № 1738/2021г.. /гр..д..№ 69843/2019г../ на
същия съд.. Това вземане ищецът не оспорва..
За цялостното изясняване на спора съдът назначи съдебно- счетоводна
експертиза, заключенията /основно и допълнително/ на която възприема
изцяло като компетентни и безпристрастно дадени.. От заключението, което
вещото лице е изготвило в два варианта, с оглед възраженията на ответната
страна, че с цитирания по-горе изпълнителен лист от 17..02..2022г.. са
присъдени две издръжки на децата, съдът констатира следното: При вариант,
че за децата е присъдена една издръжка, но за два различни периода, а именно
за времето от 01..12..2020г.. до 01..02..2021г.. в размер на 160 лева за всяко дете
и за периода от 01..02..2021г.. до 01..01..2023г.. по 162..50 лева за всяко дете,
вещото лице е установило, че дължимата издръжка за всяко едно от децата за
описаните периоди възлиза на сумата от 4217..50 лева за всяко дете..
При втори вариант вещото лице дава заключение, че за същия период,
ако съдът приеме, че са определени по две издръжки за всяко едно от децата,
то дължимият размер би бил по 7 897..50 лева за всяко едно от тях..
В изпълнение на поставената му задача вещото лице е дало заключение
и за всички извършени плащания от страна на ищеца за погасяване именно на
вземанията за издръжка.. По този начин е установено, че ищецът е извършил
плащания и преди образуването на изпълнителното производство - 10..03
2022г.., като е била изплатена сума в размер на 5120 лева, видно от
представените писмени доказателства за парични преводи от „Български
пощи“ ЕАД.. След посочената дата 10..03..2022г.. ищецът е заплатил още
сумата от 5630 лева.. Като краен извод вещото лице твърди, че общото
задължение за плащане на издръжка от ищеца възлиза на сумата от по
4 217..50 лева за всяко едно от децата Д.. и М.... На база доказателствата
3
вещото лице е констатирало, че са били извършени плащания до датата на
образуването на изпълнителното дело и в хода на същото общо за сума в
размер на 10750 лева.. Установило е също, че към датата на връчването на
Поканата за доброволно изпълнение – 16..01..2023г.. и след като се отчетат
всички извършени плащания, е останала сума за погасяване в размер на 295
лева..
По изготвения втори вариант на заключението, при което вещото лице е
направило своите констатации и изводи на база, че се дължат по две издържки
на децата - една от по 160 лева и втора – от по 162..50 лв.., заключението е, че
към датата на Поканата за доброволно изпълнение и след отразяване на
всички извършени плащания преди и след образуването на изпълнителното
производство, остатъкът от задължението би възлизал на сумата 7655 лева..
Съдът възприема изцяло и изготвеното допълнително заключение на
вещото лице, видно от което е, че на 06..03..2023г.. ищецът е превел по сметка
на ЧСИ сума в размер на 325 лева, а преди това на 06..02..2023г..-сума в размер
на 660 лева.. В устния си доклад в съдебно заседание, проведено на
17..06..2024г.., вещото лице Д.. К.. категорично заявава, че с извършването на
тези две плащания ищецът в качеството си на длъжник по цитираното
изпълнително дело няма никакви задължения, т..е.. не дължи суми по делото..
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до извода за
основателност на исковата претенция, поради което следва да я уважи.. Видно
от всички събрани по делото писмени доказателства, в т..ч.. копие на изп..д №
482/2022г.. по описа на ЧСИ Н..К., и във връзка с депозираните заключения на
вещото лице, които не бяха оспорени от страните по делото, съдът намира, че
следва да приеме за безусловно, че ищецът е бил осъден да заплаща месечна
издръжка на своите две деца в размер на по 160 лева месечно, считано от
13..11..2020г.., определена по гр.. д.. № 59321/2019г.. по описа на СРС, която
издръжка е определена в производство по привременни мерки, а по-късно
изменена на по 162..50 лева за всяко едно от децата, считано от 05..02..2021г..
Съдът не споделя възраженията и твърденията на ответната страна, че се касае
за две издръжки, които е следвало ищецът да заплаща.. От текста на самия
изпълнителен титул е видно, че вторият размер е определен след направено
искане за изменение размера на издръжката и най-вероятно, за да бъде
съобразен с нормата на чл..142 от СК, която повелява минималните размери
4
на месечните издръжки да са в размер на 1/4 от минималната работна заплата
за страната за съответния период.. Именно към този момент размерът на
минималната издръжка е бил точно 162..50 лева според това правило.. Освен
това съдът не намира нито правна логика, нито съдебна практика, според
която да се определят двойни издръжки за низходящи.. Би могло само да се
иска увеличение на вече присъдена издръжка, когато, разбира се, има
законови предпоставки за това, но не и присъждане на две месечни издръжки
за едно дете.. Да се твърди противното, означава да се злоупотребява с право,
още повече, че съдът намира, че съдебният акт е достатъчно ясен и
недвусмиислен и дори не се е налагало неговото тълкуване..
С оглед всичко изложено, предявения иск следва да бъде уважен като доказан
и основателен..
По разноските: Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл..78, ал..1 от ГПК, направените по делото разноски в пълен
размер, а именно – сумата от 3 378..30 лева, от които 828..30 лева – платена
държавна такса, 450 лева – възнаграждение за вещо лице и 2 100 лева –
възнаграждение за адвокат.. В тази връзка неоснователно съдът намира
направеното възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2 100 лева.. Така уговорено и платено,
възнаграждението дори е под предвидения в чл..7, ал..2, т..3 от Наредба №
1/09..07..2004г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимум, а и по делото са проведени четири съдебни заседания..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.. Х.. П.., ЛНЧ **********, действаща като
майка и законен представител на малолетните деца Д.. А.. М.., ЕГН ********** и М.. А..
М.., ЕГН **********, всички от **********, че А.. Н.. М.., ЕГН **********, със съдебен
адрес - ********** - адв..П. Н., НЕ ДЪЛЖИ сумата от по 10 353..04 лева, представляваща
неплатена издръжка за периода от 01..12..2020г.. до 30..01..2023г.. за децата Д.. А.. М.., ЕГН
********** и М.. А.. М.., ЕГН **********, по изп..д.. № 482/2022г.. по описа на ЧСИ Н. К.,
рег..№ **********, с район на действие-района на Окръжен съд-Хасково, както и законната
лихва за всяка закъсняла вноска..
ОСЪЖДА Н.. Х.. П.., ЛНЧ **********, действаща като майка и законен представител на
5
малолетните деца Д.. А.. М.., ЕГН ********** и М.. А.. М.., ЕГН **********, всички от
**********, да заплати на А.. Н.. М.., ЕГН **********, със съдебен адрес - ********** -
адв..П. Н., направените по делото разноски в размер на 3 378..30 лева..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните..
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6