№ 182
гр. Русе, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520202324 по описа за 2022 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. К. К. от гр.Враца, против Наказателно постановление № 21-
1085- 002279 от 23.09.2021 г. на ВПД началник Сектор ОДМВР Русе, Сектор Пътна
полиция, с което за административно нарушение по чл.483 ал.І т.2 от КЗ, на основание
чл.638 ал.ІІІ вр. чл.461 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева.Жалбоподателят моли съда да отмеи постановлението като незаконосъобразно
поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.
На 14.08.2021 г., около 12.20 часа, в гр.Русе, по ул.“Петко Каравелов“ до № 15,
жалбоподателят К. бил установен от св.Ц. Петрол- мл.автоконтрольор в Сектор ПП ОДМВР
Русе, като лице, упрравляващо лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № КО116GK, с
австрийски регистрационен номер.След извършена проверка на А. К. би съставен АУАН №
21- 1085- 002279 от 14.08.2021 г., сочещ нарушение по чл.483 ал.І т.2 от КЗ, за това, че
управлява собственото си превозно средство, което е от трета страна, като при влизане на
територията на България не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилиста.Актът бил предявен, подписан с възражения, че застраховката ще бъде
представена, и лично връчен.На 16.08.2021 г. бил представен договор за застраховка
1
„Гражданска отговорност“ № ВР- 0163800- 3 от австрийска застрахователна
компания.Независимо от това, въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната
инстанция се оспорва законосъобразността на НП.Твърди се, че е налице необоснованост на
постановлението, тъй като установените факти не съответстват на събраните
доказателства.Възразява се също така относно приложението на закона, вкл. и в частта на
наложеното наказание и вкл. относно квалифициране на нарушението като такова по чл.28
от ЗАНН.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- копие от талон на автомобила, ЗППАМ № 21- 1085- 000605 от
16.08.2021 г., ЗППАМ № 21- 1085- 000606 от 16.08.2021 г., международна карта за
автомобилна застраховка /в превод/, АУАН № 21- 1085- 002279 от 14.08.2021 г., справка за
нарушител, застрахователна полица /в превод/, показанията на св.Ц.П.- актосъставител,
които макар и лаконични, следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото кореспондират с
писмените доказателства в делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо
процесуална легитимация.Разгледана по същество, е основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които
опорочават издадените актове.АУАН, както и НП следва да съдържат описание на
обстоятелствата на нарушението като императивно изискуем реквизит.Видно от
съдържанието им, такова описание не е дадено по начин, позволяващ да се извърши
преценка на констатациите и съотнасянето им към възприетата правна квалификация.
Съдържат се твърдения, че към момента на проверката в качеството си на водач на МПС,
жалб.К. управлявал на територията на РБългария автомобил от трета държава.В същото
време не е изрично посочено, коя е тази държава, приета като трета такава.Извод в тази
посока може да бъде направен само косвено, на база на отразяването, че превозното
средство е с австрийска регистрация.Така възникналото спорно обстоятелство не е изяснено
от наказващия орган в качеството му на първа инстанция по същество, още повече- и след
представянето два дни след съставяне на акта за нарушение, на застрахователна полица
именно за застраховка „Гражданска отговорност“, отразено и в изготвената от Сектор ПП
ОДМВР Русе справка за нарушител.Като не е извършил разследването по чл.52 ал.ІV от
ЗАНН, наказващият орган също е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
нарушило правото на защита на жалбоподателя и е довело до неправилно приложение на
закона.
По същество, извършването на нарушението не е доказано.
Съгласно разпоредбата на чл.483 ал.І т.2 от КЗ, застрахователен договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжно да сключи всяко лице,
което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на
Република България, когато няма валидна за територията на Република България
2
застраховка.Съгласно § 1 т.7 от Допълните разпоредби на КЗ, трета държава е държава,
която не е държава членка по смисъла на т.6 от§1 на ДР.В т.6 от КЗ държавите- членки са
дефинирани като член на Европейския съюз или друга държава- страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство.
Конкретно очевидно се касае до автомобил, която е регистриран в държава- членка и
спрямо който е неприложима разпоредбата на чл.483 ал.І т.2 от КЗ, тъй като моторното
превозно средство не се явява влизащо на територията на Република България от трета
държава.Представената по делото застрахователна полица № ВР- 01637800- 3, относима към
конкретното превозно средство и описана включително и от органите на КАТ в справката за
нарушител, очевидно е била действаща и валидна към датата на проверката, поради което се
налага извод, че жалбоподателят не е осъществил вмененото административно нарушение,
независимо дали като собственик или само като водач на автомобила. Основателно е
възражението на жалбоподателя, че наложеното му наказание е неотносимо, доколкото то
касае санкциониране на лица, които управляват като несобственици превозни средства, за
които няма сключен застрахователен договор от вида „Гражданска отговорност“. В
производството безспорно е доказано, че К. е собственик на автомобила, както е посочено и
в обстоятелствената част на акта и постановлението, и налагане на наказание като на
нарушител- несобственик, също сочи на неправилно приложение на закона от наказващия
орган.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление се явява
необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна изцяло.
В производството по делото от страна на жалбоподателя се претендират разноски-
1021 лева- адвокатски хонорар и преводи на документи.От страна на наказващия орган е
направено възражение за прекомерност.Съобразявайки становищата на страните по
разноските, доказателствата, факта, че е проведено само едно съдебно заседание пред
въззивната инстанция, както и разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възражението за
прекомерност е основателно и следва да се уважи, като хонорарът на адвоката се намали до
500 лева- съответен на чл.18 от наредбата.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1085- 002279 от 23.09.2021 г. на ВПД
Началник СЕКТОР ОДМВР Русе, сектор ПП, с което на А. К. К. с ЕГН **********, от
*****, за нарушение по чл.483 ал.І т.2 от КЗ, на основание чл.461 т.1 от КЗ, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на А. К. К. с ЕГН **********, от *****,
сумата от 521 /петстотин двадесет и един/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4