Определение по дело №14215/2019 на Софийски градски съд

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    №……

                                               гр. София, 05.03.2020 г.

 

                                                

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска                                                                          мл. съдия : Мария Малоселска    

като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 14215/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 62797/12.03.2019 г. на Софийския районен съд, 43с - в по гр. д. № 21080/2016 г. са отхвърлени изцяло предявените от И.П.Д., ЕГН ********** срещу „О.б.б." АД, ЕИК ********, искове е правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 17 311, 36 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие виновни и противоправни действия от страна на служители на ответника, от които : сумата от 4 383, 36 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от доброволно изплатени от ищеца суми по договор за кредит от 15.05.2007 г., през периода от 18.09.2009 г. до 27.09.2012 г., сумата от 4 178, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от оставането на ищеца без работа през периода от 13.09.2012 г. до 10.02.2014 г., сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за диагностика, контролни прегледи при личен лекар и съпътстващите прегледи, през периода от 07.11.2014 г. до 03.02.2016 г. и сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разваляне на колегиални и приятелски отношения, в невъзможност ищецът да започне нова работа и собствен бизнес, пропускане на възможност за създаване на семейство, както и болки и страдания, свързани с изолиране от външния свят, нервни кризи, изпадане в дълбока депресия, получени хронични заболявания, за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., като е оставен без разглеждане иска за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили в причинна връзка с неизпълнение на договорни отношения от ответника, като процесуално недопустим. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете е подадена въззивна жалба от ищеца И.П.Д., чрез процесуалния му представител. В жалба се поддържат съображения, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице предпоставките, визирани от разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, за ангажиране на гаранционно-обезпечителната деликтна отговорност на ответната банка. Моли да се отмени изцяло решението по подробни съображения и исковете да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът – въззиваема страна „ОББ“ АД, чрез предствителя си оспорва жалбата в писмен отговор, подаден по реда на чл. 267 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено със събраните доказателства в тяхната цялост. Правилно СРС е приел, че след постановяване на решението на ОС – Варна банката е спряла да събира принудително суми от ищеца във връзка с договора за кредит. По делото не са ангажирани доказателства са осъществяване на фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Действията на служители на „ОББ“ АД по отпускането на кредити на лицето С.Й.С. не съставляват противоправно поведение по смисъла на ЗЗД, нито се установява в резултат от конкретни действия на служители на банката за ищеца да са настъпили твърдените имуществени или неимуществени вреди. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди решението изцяло. Не претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Срещу решението в частта, в която има характер на определение, в която е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, иска за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили в причинна връзка с неизпълнение на договорни задължения от ответника, е подадена частна жалба от ищеца И.П.Д., чрез процесуалния му представител. В жалба се поддържат съображения, че СРС е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неоснователно съдът е приел, че на обезщетяване по реда на договорната отговорност подлежат само имуществените, но не и неимуществените вреди по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД. Поддържа се, че при отпускане на процесния кредит банката е нарушила изискванията на специалното законодателство, касаещо потребителските кредити и предоставянето на банкови услуги и на това основание следва да се обезщетят причинените от нея неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е недопустим и не го е разгледал по същество. Моли да се отмени решението в тази част имащо характер на определение и да се върне делото на СРС за разглеждане на иска.

Ответникът „ОББ“ АД, чрез предствителя си, оспорва жалбата в писмен отговор. Излага съображения, че правилно СРС е оставил без разглеждане иска за обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение. Цитираното от ищеца ТР № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС разгледа частна хипотеза на обезщетяване и не може да се приложи по аналогия към случая. Дори да се приеме хипотетично, че жалбоподателят може да претендира обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание, съгласно чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпени  загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорните задължения и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая не са установява неизпълнение на договорно задължение от страна на „ОББ“ АД, което да поражда такава отговорност за ответника. Поддържа се, че не са установени и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността, в това число размера на вредите. Моли жалбата да се остави без уважение.

Ищецът И.П.Д., чрез процесуалния му представител е подал частна жалба и срещу определението от 23.08.2019 г. по посоченото по – горе дела на СРС, 43 с-в, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Моли да се отмени определението и да се уважи молбата по чл. 248 ГПК.

Ответникът „ОББ“ АД, чрез представителя си, оспорва частната жалба в писмен отговор. Моли жалбата да се остави без уважение.

Като съобрази доводите на страните, както и съотношението, при което са приети за разглеждане исковете пред СРС с определение от 28.06.2018 г. на СРС, 43 с - в, с което е допълнен доклада по делото, във връзка с дадени указания от съда, както с определението по насрочвате на делото от 18.09.2017 г., така и с  определение от съдебно заседание на 22.02.2018 г., въззивният състав намира следното :

СРС е приел за разглеждане в производството четири обективно съединени осъдителни  иска, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД - за заплащане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от противоправни действия на служители на „ОББ“ АД във връзка с отпускане на потребителски кредит, по който ищецът И.П.Д. е бил поръчител.

След дадени на ищеца неколкократно указания, още преди връчване на преписа от исковата молба, за излагане на фактически твърдения и уточняване характера на отговорността на ответника, с определение от съдебно заседание от 28.06.2018 г. СРС е приел, че главният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. е на извъндоговорно основание  непозволено увреждане - по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като в условията на евентуалност е приет за разглеждане иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД - за заплащане на същите неимуществени вреди в размер от 8 000 лв. поради договорно неизпълнение. Доколкото ищецът, още преди връчване на исковата молба, е изложил твърдения, че претендира неимуществени вреди и на основание договорно неизпълнение, като последващите уточнения на вредите са направени във връзка с указанията на СРС, настоящият състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от договорно неизпълнение е предявен в условията на евентуалност - т. е. вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на този иск е отхвърляне на главният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

В случая главният иск за сумата от 8 000 лв. по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД е бил отхвърлен с оспореното решение, поради което са настъпили предпоставките за разглеждане на евентуалния иск за заплащане на неимуществени вреди от договорно неизпълнение – по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.

В решението СРС е оставил иска без разглеждане - като недопустим. Съдът  е приел, че по правилата на договорната отговорност на обезщетяване подлежат само имуществени, но не и неимуществени вреди, предвид изричното лимитиране на отговорността по чл. 79, ал.1 ЗЗД, от разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и систематичното място на нормата на чл. 52 ЗЗД. Съдът е намерил, че разпоредбата на чл. 82 ЗЗД не урежда възможността за обезщетяване на неимуществени вреди.

По този въпрос въззивният състав намира, че определението, съдържащо се в оспореното решение № 62797/12.03.2019 г., на СРС, 43 с - в по гр. д. № 21080/2016 г., е незаконосъобразно постановено по следните съображения :

С ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата път се прие, че наистина чл. 82 ЗЗД се прилага за имуществените вреди, но това не означава, че неимуществени вреди при договорната отговорност не могат да се търсят. В чл. 82 ЗЗД се визират единствено границите на гражданската отговорност при имуществените вреди. Според тълкуването на ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата, „няма легални, догматични или практически основания да се счита, че обезщетяването на неимуществените вреди е изключение. Напротив, усъвършенстването на защитата на личността и разширяването на кръга на личните блага - предмет на права, което е видно както от Конституцията - чл. 28-30, 32, 33-35, 37-39, така и от редица други нормативни актове, е доказателство за противното - че обезщетяването на неимуществените вреди е принцип, а не изключение. Този извод се подкрепя и от международните договори, които по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право“. ВКС приема освен това, че нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.      

Като съобрази становището на ВКС в посоченото ТР, както и последвалата съдебна практика по този въпрос, настоящият състав намира, че в обхвата на договорната отговорност се включва и тази за причинени неимуществени вреди. Установяването дали такива вреди за настъпили, както и дали те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на конкретно договорно задължение на ответника и дали са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението са въпроси, които касаят по същество основателността на претенцията. По тези въпроси съдът е следвало да се произнесе по съществото на иска.

Предвид изложеното до момента въззивният състав намира, че евентуалният иск не е недопустим, както е приел СРС, а е следвало да се разгледа по същество.

            Определението, съдържащо се в решение № 62797/12.03.2019 г. на СРС, 43 с - в по гр. д. № 21080/2016 г., с което е оставен без разглеждане евентуалния иск за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили от неизпълнение на договорни отношения от ответника, следва да се отмени и делото да се върне на СРС за разглеждане по същество на евентуалния иск.

Като съобрази обусловеността на главният и евентуален иск, настоящият състав намира, че на основание чл. 253 ГПК следва да отмени определението от 26.11.2020  г., с което е даден ход на устните състезания по настоящото дело. Производството следва да се прекрати към момента и делото да се върне на СРС за произнасяне по същество по евентуалния иск.

След произнасянето на СРС и постановяване на акта по същество и по евентуалния иск, делото следва да се върне на СГС за разглеждане на жалбите срещу основното решение и срещу определението по чл. 248 ГПК.

Воден от горното, съдът

  

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 от ГПК, определение от открито съдебно заседание на 26.11.2020 г., постановено по настоящото дело и

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 14215/2019 г. на СГС, IV - Д състав.

           

ВРЪЩА делото на СРС, 43 с-в за произнасяне, съобразно мотивите на определението.

 

След постановяване на акт по същество по евентуалния иск и изтичане на сроковете за обжалването му, делото следва да се изпрати на СГС за произнасяне по основните жалби.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ : 1. 

 

         

 

 

 

  2.