№ 322
гр. ***, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101627 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. К. срещу А. И. А..
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
68789.14.65.1.1 (първи жилищен етаж), а ответникът - на самостоятелен обект с
идентификатор 68789.14.65.1.2 (втори жилищен етаж), които самостоятелни обекти се
намират в сграда с идентификатор 68789.14.65.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 68789.14.65 по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***, ВЕДНО с по ½ ид.ч. от
общите части на сградата. Заявява, че покривът на сградата, в която се намират
притежаваните от тях самостоятелни обекти се нуждаел от основен ремонт, тъй като при
всеки дъжд течала вода, стигаща до първия етаж, по стените имало петна, част от мебелите
били повредени, гредите били изгнили и наядени от червеи, под керемидите се събирала кал,
която миришела, улуците били ръждясали. Счита, че състоянието на покрива налагало
извършването на ремонт, за което уведомилa ответника, който отказал да заплаща разходи.
Въз основа изпратена до ответника нотариална покана, на 11.10.2022г. същият бил уведомен
за предстоящия ремонт. По силата на сключен между ищцата и „КНД-Консулт“ ООД
договор от 30.06.2023г. били извършени всички необходими ремонтни дейности, за които
ищцата заплатила на изпълнителя сумата от 32726,62 лв. Поддържа, че ищецът като
съсобственик при равни права следвало да заплати на ищцата половината от платените
разходи за ремонта, равняващи се на 16363,31 лв. Намира, че с получаването на
нотариалната покана на 11.10.2022г. ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на
ищцата и мораторна лихва за периода от 11.10.2022г. до 25.09.2023г. в размер на 1590,88 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, ведно със законната лихва
1
върху претендираната главница от подаване на исковата молба – 26.09.2023г. до
окончателното плащане.
Ответникът А. И. А. е депозирал отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че страните са собственици на
описаните в исковата молба имоти, респ. съсобственици на поземления имот, в който е
построена сградата. Възразява да е било необходимо извършването на основен ремонт на
целия покрив, като счита, че било достатъчно извършването на частичен ремонт чрез
пренареждане или подмяна на керемидите. Намира, че изграждането на нов покрив е довело
до увреждане на цялата сграда. Изразява становище, че ремонтът бил изпълнен
некачествено. Изтъква, че в договора, приложен към исковата молба, било отбелязано, че е
от 30.06.2023г., докато представеното от ищеца приложение № 1 било към договор от друга
дата - 03.07.2023г., т.е. касаело приложение към друг договор. Отрича да е получавал
нотариална покана. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът А. И. А. e депозирал насрещен иск в срока по чл. 131 ГПК, който с определение
на съда от 08.03.2024г. е приет за съвместно разглеждане. Твърди, че по време на
извършения по възлагане на Л. Д. К. ремонт на покрива били нанесени щети на гредореда
на тавана на втория жилищен етаж, изразяващи се в падане на мазилка в стаите на обща
площ около 10 кв.м., напукване на мазилката на таваните около 4 линейни метра. Счита, че
за отстраняване на причинените вреди са необходими 2400 лв., поради което моли Л. Д. К.
да бъде осъдена да му заплати посочената сума. Наред с това поддържа, че Л. Д. К. е
извършила незаконни преустройства на първия етаж (изкопала е пръстта на терен на първия
етаж, премахнала е носещата стена между този терен и предвидено по проект мазе и е
оформила помещения за живеене, премахнала е стълбите на нивото на първия етаж, където е
обособила кухня, на мястото, предвидено за клозет и баня на първия етаж е направила вход
за етажа и е премахнала ограждащите стени на това помещение), които са довели до
увреждане на общите части на сградата (отслабване на гредореда и здравината на пода на
втория етаж), поради което счита, че ответницата му дължи обезщение за имуществени
вреди в размер на 78000 лв., от които частично претендира сума в размер на 10000 лв. Моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати описаните по-горе суми.
Ответницата по насрещния иск - Л. Д. К. е подала отговор на насрещната искова молба, с
която изразява становище за неоснователност на предявените насрещни искове. Оспорва
твърдените вреди да са настъпили в резултат на ремонта на покрива, като заявява, че са
съществували преди извършване ремонта, което било установено и при проверка на Община
***. Счита, че ремонтът на покрива бил изпълнен качествено, а предприетите действия
адекватни, като са предотвратили настъпването на по-големи вреди в имотите на страните.
Отрича и да е извършвала твърдените преустройства, в т.ч. да е изкопавала пръстта на терен
на първия етаж, да е премахвала стени и пр.. Въвежда възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените насрещни искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
2
По първоначалните искове:
Предявените първоначални искове от Л. Д. К. срещу А. И. А. са с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
1. По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 16363,31 лв. е в тежест на ищцата да
докаже, че е извършила твърдените от нея разходи за материали и труд; че всяка от
твърдените от нея ремонтни дейности е била необходима с оглед запазването и
поддържането на имота, както и да докаже размера на вложените за ремонта средства, а в
случай, че извършените разходи не са били необходими, но са увеличили стойността на
имота, е в тежест на ищцата да докаже, че ответникът е бил съглА. с извършването на
ремонта (при твърдение за такова съгласие), че ответникът е знаел за ремонта и не се е
противопоставил на извършването му, както и да докаже сумата, с която се е увеличила
стойността на имота след извършване на ремонтните дейности.
С определение на съда от 08.03.2024г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.14.65.1.1 (първи
жилищен етаж) в сграда с идентификатор 68789.14.65.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 68789.14.65 по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***, ВЕДНО с по ½ ид.ч. от
общите части на сградата, както и че ответникът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 68789.14.65.1.2 (втори жилищен етаж) в същата сграда.
Не е налице спор и по отношение на това, че ищцата Л. Д. К. е извършила основен
ремонт на покрива на процесната сграда, като от приложените писмени доказателства (л. 24
и л. 26) е видно, че за извършването му ищцата е заплатила разходи за материали и труд в
размер на 32726,62 лв.
Основният спор между страните се свежда до следните въпроси: 1/ дали извършените
от ищцата ремонтни дейности са били необходими с оглед запазването и поддържането на
имота или е било достатъчно извършването на частичен ремонт; 2/ дали ремонтът е
изпълнен качествено, респ. дали същият съставлява законен строеж; 3/ размера на
дължимата от ответника сума (т.е. размера на вложените средства за ремонта, а в случай, че
извършените разходи не са били необходими, но са увеличили стойността на имота –
наличието на съгласие за извършване на ремонта, наличието на противопоставяне на
ответника, сумата, с която се е увеличила стойността на имота след извършване на
ремонтните дейности).
Изясняването на първия от посочените спорни въпроси, свързан с оценката за
необходимостта от извършване на ремонт на покрива на процесната сграда, несъмнено
налага специални знания, поради което за установяването му е допусната съдебно-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице съдът намира за установено, че
извършените ремонтни дейности са били необходими, за да се предотврати износването и
овехтяването на сградата, като изпълнението им е довело до удължаване на
3
експлоатационния й период. В същото време от експертизата и изслушването на вещото
лице в съдебно заседание става ясно, че в случая не е било наложително извършването на
цялостна подмяна на покривната конструкция, като за запазване на сградата е било
достатъчно извършването на частичен ремонт на покрива, изразяващ се в пренареждане на
керемидите, подмяна подпокривната изолация, евентуална подмяна на ребра, улуци,
водосточни тръби, челни дъски и пр. Тези изводи на вещото лице не се опровергават по
никакъв начин от представените от страните писмени доказателства (в т.ч. представените
писма и протоколи от Община ***), обсъдени подробно от експерта в депозираната
експертиза и изслушването му в съдебно заседание. Същите не се разколебават и от
показанията на разпитаните свидетели, доведени за разпит от двете страни. Така от
показанията на свид. *** и свид. *** се потвърждава становището на вещото лице за
необходимостта на ремонта, предвид изявленията, че преди извършването му в сградата е
навлизала вода, което налагало поставянето на кофи и легени за нейното събиране, както и
че елементите на стария покрив са били увредени (счупени керемиди, изгнили улуци и пр.).
Тези данни се потвърждават частично и от показанията на свид. ***, който макар да смята,
че покривът „си бил добре“, заявява, че имало теч покрай комините. Единствените
показания, в които се изключва наличието на каквито и да било увреждания по покрива са
тези на свид. ***, която освен, че не отрича разногласията си с ищцата, основава
впечатленията си единствено на наблюденията, които е имала откъм двора на нейната къща,
поради което съдът не дава вяра на тези показания. Обсъжданите доказателства не са
достатъчни, за да се постави под съмнение и извода на вещото лице, че за предотвратяване
на износване на сградата е било достатъчно извършването на частичен ремонт. От една
страна, увредените детайли, за които свидетелстват свид. *** и свид. *** в значителната си
част подлежат на подмяна както при цялостен, така и при частичен ремонт (в този смисъл са
разясненията на в.л. при неговото изслушване). От друга страна, анализът на вещото лице е
обоснован и с оглед установената при огледа на имота частична годност на някои от
основните елементи на конструкцията, които са дали основание на експерта да заключи, че
преди извършване на ремонта покривът не е бил в състояние на тотална щета.
По изложените съображения, съдът кредитира като обективна, достоверна и
убедителна приетата съдебно-техническа експертиза в частта, в която се приема, че
извършеният ремонт е бил необходим за запазване на процесната сграда, като последното е
могло да се постигне и чрез частичен ремонт на покривната конструкция.
По втория от описаните по-горе спорни въпроси (относно липсата на необходимите
строителни книжа, респ. качеството на извършения ремонт), в съдебната практика се
приема, че обезщетение за подобрения не се дължи единствено, когато е налице незаконен
строеж, който подлежи на премахване, т.е. когато е налице предписание на техническите
органи (заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ) за премахване на незаконния строеж (вж. напр.
Решение № 228 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2015 г., III г. о., Решение № 85 от
24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., III г. о., Решение № 308 от 30.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 271/2012 г., I г. о., Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
4
1189/2011 г., I г. о., Решение № 432 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6086/2007 г., II г. о. и
др.). В настоящия случай не се твърди, а и не се доказва, да е налице такъв влязъл в сила акт
за премахване на извършения строеж, поради което липсата на разрешение за строеж не
освобождава ответника от заплащането на разноски за подобрения. По сходни съображения
отговорността на ответника не се изключва и от обстоятелството, че при извършване на
ремонта не е изпълнен т.нар. стоманобетонен пояс, което би могло да доведе до увреждане
на покрива в случай на земетръс или силен вятър. След като в крайна сметка извършването
на ремонта е било обективно наложително и след като с извършването му са преустановени
вредните въздействия върху сградата (а оттам е удължен и екплоатационния й период), то
сторените разходи съставляват разноски, за заплащането на които отговарят всички
съсобственици съразмерно на дела си. Възприемането на обратното становище – че липсата
на въпросния стоманенобетонен пояс само по себе си изключва отговорността на ответника
– означава извършването на процесния ремонт да се приравни на липсата на извършен
ремонт, а последното противоречи на извода на вещото лице, че независимо от начина, по
който фактически е изпълнен, ремонтът в крайна сметка е предпазил сградата от
допълнително увреждане.
Що се отнася до размера на дължимата от ответника сума, от значение за неговото
определяне е преценката дали извършените разноски са били необходими за запазване на
вещта или имат характера на подобрения. Общото в двата случая е, че отношенията между
съсобствениците почиват на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. В
първия случай – когато разноските са били необходими за запазване на вещта - не е
необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски, без да се доказва дали същите са увеличили стойността на сградата.
Във втория случай – когато разноските не са били необходими, но фактически са увеличили
стойността на имота – се присъждат действително направените разходи при наличие на
съгласие на останалите съсобственици, а при липса на такова отговорността е до размера на
обогатяването (т.е. по-малката стойност между вложените разходи и увеличената стойност
на дела от съсобствената вещ) – чл. 61 ЗЗД или чл. 60, ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД при наличие на
изрично противопоставяне.
В настоящия случай, необходимо за запазване на вещта е било единствено
извършването на частичен ремонт на покрива, но с фактически изпълнения цялостен ремонт
се е увеличила стойността на имота. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание
става ясно, че стойността на извършените ремонтни дейности се равнява на 25854,60 лв.,
като част от платените от ищцата дейности не са били извършени в действителност (в т.ч.
част от разходите са начислени съобразно надвишена от изпълнителя площ на покрива,
която надхвърля действителната). Съобразно разясненията на вещото лице, част от тези
разходи следва да се изпълнят единствено при извършването на пълна подмяна на
покривната конструкция, докато останалите са необходими и при частичен ремонт (т. 1, т. 3,
т. 6, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20 и т. 21 от Приложение №
1 към експертизата). Следователно за предпазване на сградата са били необходими около
5
16121,98 лв. (12401,52 лв. + обичайната печалба и ДДС), поради което посочената сума
съставлява разходи за необходими разноски, половината от които в размер на 8060,99 лв. се
дължат от ответника като съсобственик на процесната сграда (съразмерно на притежаваните
от него ½ ид.ч. от общите части от сградата, каквато е и процесният покрив – чл. 38, ал. 1
ЗС).
Останалата част от извършените разходи (т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9) не са били
необходими за запазване на сградата, но са довели до увеличаване на нейната стойност,
поради което ответникът дължи заплащането им като полезни разноски, в противен случай
би се обогатил неоснователно за сметка на ищцата. Доколкото липсват твърдения
ответникът да е бил съглА. с извършване на ремонта, последният дължи за тези подобрения
по-малката сума измежду вложените разходи и увеличената стойност на дела. Предвид това,
че извършените разходи се равняват на 25854,60 лв., а увеличената стойност на имота се е
повишила с 25800 лв. (т. 6 от експертизата, неоспорена от страните), то за извършените
полезни разноски ответникът дължи единствено половината от увеличената стойност на
имота. След като съобрази, че посоченото от вещото лице увеличение в стойността на имота
отчита, както изпълнените необходими разноски (подлежащи на отделно обезщетяване),
така и направените подобрения, на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че всяки от тези
групи съразмерно е допринесла за увеличението стойността на имота. Направените
необходими разноски в размер на 16121,98 лв. се равняват на около 62,35 % от общия
размер на разходите, поради което на осн. чл. 162 ГПК, съдът приема, че със същия процент
необходимите разноски са допринесли за увеличената стойност на имота, т.е. с около
16086,30 лв. (62,35 % от 25800 лв.), а останалата част до 25800 лв. (равняваща се на 9713,70
лв.) се дължи на направените полезни разноски. От нея ответникът дължи половината или
сумата от 4856,85 лв.
В обобщение, следва да се приеме, че за извършените в процесния имот ремонтни
дейности ответникът дължи обезщетение в размер на 12917,84 лв. (от които 8060,99 лв.,
изчислени като необходими разноски и 4856,85 лв., изчислени като полезни разноски,
равняващи се на увеличената с тези разноски стойност на процесния имот).
Ето защо предявеният иск следва да се уважи като основателен за сумата от 12917,84
лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16363,31 лв., претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
2. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1590,88 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 11.10.2022г. до 25.09.2023г. е в тежест на ищцата да докаже
наличието на възникнало в нейна полза главно задължение и изпадане на длъжника в забава.
От изложеното по-горе е видно, че в тежест на ответната страна е възникнало главно
задължение в размер на 12917,84 лв.. В закона не е предвиден срок за изпълнението му,
поради което длъжникът изпада в забава след покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
В случая ищцата се позовава на приложената към исковата молба нотариална покана,
6
връчена на ответника на 11.10.2022г. (л. 33-38). Като официален свидетелстващ документ
нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол, изготвен
във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които
нотариалната покана не е могла да бъде връчена, се ползват с обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК,
поради което тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на
официалния документ пада върху страната, която го оспорва (Решение № 163 от
25.02.2016г. на ВКС по т.д. № 2335/2014г., II т.о. и мн. др.). В настоящия случай, ответникът
не е ангажирал никакви доказателства, които да опровергаят удостоверителното изявление
на нотариуса, поради което възражението на ответника, че не е получил препис от поканата
се явява неоснователно.
В същото време съдът намира, че обсъжданата покана не е в състояние да постави
длъжника в забава за заплащане на процесното главно задължение. От една страна, от
съдържанието на връчената нотариална покана е видно, че същата се отнася до сключването
на договор за изработка, а не за заплащането на обезщетение за извършени разходи за
съсобствената вещ. От друга страна, поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД има правопораждащо
действие единствено за акцесорното вземане за мораторна лихва, но не и за главното
задължение. Следователно, тя не може да постави длъжника в забава за заплащане на главно
задължение, което не е възникнало към момента на връчване на поканата (Решение № 217 от
08.10.2013г. на ВКС по гр.д. № 1290/2013г., III г.о.). В случая между страните не е налице
спор, а и от приложените писмени доказателства е видно, че и изпълнението на ремонта, и
направените от ищцата разходи за материали и труд, са сторени едва през 2023г., докато
нотариалната покана е връчена на ответника през 2022г.
По делото не са ангажирани доказателства за връчването на покана до ответника след
възникване на главното вземане, поради което предявеният акцесорен иск за мораторна
лихва за сумата 1590,88 лв. за периода от 11.10.2022г. до 25.09.2023г. следва да се отхвърли
като неоснователен.
По насрещните искове:
Предявените от ответника А. И. А. срещу Л. Д. К. насрещни искове са с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
1. По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2400 лв. е в тежест
на ищеца по насрещния иск А. И. А. да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че при или по повод възложен от Л. Д. К. ремонт на покрива на процесната
сграда е осъществено противоправно поведение (действие или бездействие), в резултат
на което са настъпили твърдените от него имуществени вреди (т.е. наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на изпълнителите на
ремонта и нанесените щети на гредореда на тавана на втория жилищен етаж,
изразяващи се в падане на мазилка в стаите на обща площ около 10 кв.м., напукване
7
на мазилката на таваните около 4 линейни метра); стойността на вредите. При
установяване на посочените обстоятелства, вината се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като е в тежест на ответницата по насрещния иск да обори посочената презумпция.
Настъпването на вреди в имота на А. И. А. и доказването на причинно-следствената
връзка между вредите и възложения от Л. Д. К. ремонт на покрива изисква специални
знания, поради което за установяването му е допусната съдебно-техническа експертиза. От
същата се установява по несъмнен начин, че във всички помещения на втория етаж, с
изключение на санитарния възел, е налице паднала мазилка, пукнатини и счупени летви на
каратавана (вж. отговор на задача 3б). В същото време, от отговора на задача 3в) и
разясненията на вещото лице при неговото изслушване става ясно, че увреждания в имота
на А. А. е имало и преди извършване на ремонта на покрива, като технически е невъзможно
да се определи кои и каква част от уврежданията имат някаква връзка с ремонта. От
показанията на разпитаните свидетели също не може да се приеме за доказано по несъмнен
начин, че конкретни увреждания се явяват непосредствена последица от поведението на
изпълнителите на ремонта. Косвени данни за това се съдържат единствено в показанията на
свид. *** и свид. ***а, чиито наблюдения обаче са от около 1-2 години преди ремонта.
Предвид данните за състоянието на покрива през този период, няма основание да се
презумира, че уврежданията в имота на А. А. са именно в резултат на ремонта на покрива, а
не са част от констатираните от вещото лице „стари увреждания“.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на изпълнителите на
ремонта и нанесените щети втория жилищен етаж, което обуславя и извод за
неоснователност на предявения насрещен иск, който подлежи на отхвърляне.
2. По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10000 лв. (частичен иск от
вземане в общ размер на 78000 лв.) е в тежест на ищеца по насрещния иск А. И. А.
да докаже, че ответницата Л. К. е извършила незаконни преустройства на първия етаж
(изкопала е пръстта на терен на първия етаж, премахнала е носещата стена между този
терен и предвидено по проект мазе и е оформила помещения за живеене, премахнала е
стълбите на нивото на първия етаж, където е обособила кухня, на мястото, предвидено
за клозет и баня на първия етаж е направила вход за етажа и е премахнала
ограждащите стени на това помещение), в резултат на което са настъпили твърдените
от ищеца имуществени вреди на общите части на сградата (т.е. наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответницата по
извършване на незаконните преустройства и нанесените щети по гредореда и пода на
втория етаж); времето на извършване на твърдените преустройства и стойността на
вредите. При установяване на посочените обстоятелства, вината се предполага (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), като е в тежест на ответницата по насрещния иск да обори посочената
презумпция.
8
От приетата съдебно-техническа експертиза съдът намира за установено, че в
процесния имот са извършени следните функционални изменения в сравнение с проекта на
имота от 1961г.: изкопаване на терена в югоизточната част на сградата и обособяването на
спалня; обособяване на кухненски бокс и санитарен възел на мястото на предвидената в
проекта стълбищна клетка; премахването на преградна стена между клозета и антрето,
предвидени в проекта като на тяхно място е обособено входно антре. При извършването на
тези преустройства не са премахвани носещи зидове и не са налице видими провисвания и
пропадания на гредореда, не е компроментирана неговата конструкция.
При това положение съдът намира за недоказано настъпването на каквито и да било
вреди за ищеца по насрещния иск, причинени в резултат на извършените от Л. К.
преустройства на първия етаж. Отделно от това, дори и да се приемеше, че такива вреди са
претърпени действително от ищеца, то в този случай не е доказан нито момента на
извършване на преустройствата, нито този на настъпване на вредите и откриването на
извършителя, при което е невъзможно да се прецени дали вземането не е погА.о по давност.
По тези съображения предявеният иск за сумата от 10000 лв. (предявен като частичен
иск от вземане в общ размер на 78000 лв.) също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора, ищцата има право на разноски съобразно
уважената част от предявените първоначални искове и съобразно отхвърлената част от
насрещните искове, а ответникът – съразмерно отхвърлената част от предявените
първоначални искове (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК). Следователно в полза на Л. Д. К. следва да
се присъдят следните разноски: 516,70 лв. – държавна такса, 1117,65 лв. – адвокатско
възнаграждение (от които 467,65 лв. – по първоначалните искове и 650 лв. – по насрещните
искове) и 257,90 лв. – разноски за експертиза, а в полза на А. И. А. следните разноски: 42,10
лв. – разноски за експертиза и 291,92 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
I. ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.
Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** сумата от 12917,84 ЛЕВA,
представляваща разноски за извършен от Л. Д. К. през 2023г. ремонт на покрив,
представляващ обща част в сграда с идентификатор 68789.14.65.1, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 68789.14.65 по КККР, одобрени със заповед 300-5-
56/30.07.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.09.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 516,70
ЛЕВА – държавна такса, 1117,65 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение и 257,90 ЛЕВА
– разноски за експертиза, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата
над уважения размер от 12917,84 лв. до пълния предявен размер от 16363,31 лв., както
9
и иска за сумата от 1590,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.10.2022г. до 25.09.2023г.
II. ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул.
*** против Л. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** насрещни искове за
следните суми: 2400 ЛЕВА - обезщетение за имуществени вреди, причинени в
собствения на А. И. А. имот с идентификатор 68789.14.65.1.2 (втори жилищен етаж,
находящ се в сграда с идентификатор 68789.14.65.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 68789.14.65 по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на
изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***) в резултат на
извършен по възлагане на Л. Д. К. ремонт на покрива на сградата и 10000 ЛЕВА
(частичен иск от вземане в общ размер на 78000 лв.) - обезщетение за имуществени
вреди, причинени в имот с идентификатор 68789.14.65.1, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 68789.14.65 по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на
изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***, в резултат на
извършени от Л. Д. К. незаконни преустройства на първия жилищен етаж.
ОСЪЖДА Л. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
А. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** сторените по делото разноски, а
именно: 42,10 ЛЕВА – разноски за експертиза и 291,92 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10