ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000113 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по повод частната жалба на Агенция по
вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез И. К. –
юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, против определение № 61/ 17.05.2022 г.,
постановено по т.д. № 42/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е
оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание
чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 55/
08.04.2022 г., в частта за разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението като
претендира, че същото е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон. Поддържа, че регистърното производство е вид
охранително такова, поради което направените от молителя разноски е
следвало да останат за негова сметка. В частната жалба се настоява за
корективно прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и
тълкуването ѝ във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение
искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „С.“
ООД, ЕИК *, чрез адв.М. П. – АК – Сливен.
В него се навеждат доводи за нейната недопустимост и
неоснователност. Страната обосновава недопустимостта на жалбата с
окончателността на съдебния акт, отменящ отказа на длъжностното лице по
регистрацията, по отношение на Агенция по вписванията, и съответната
необжалваемост на определението по чл.248, ал.1 ГПК. Обосновава се мнение
за законосъобразност и правилност на атакуваното определение, предвид
1
наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски по реда
на ГПК.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата, отговора и въз
основа на представените доказателства приема следното:
Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава
правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. В настоящия случай
съществува правен интерес за Агенция по вписванията от обжалването.
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на Агенцията по вписванията,
на страните се присъждат разноски, по реда на ГПК. Нормата е в отклонение
от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство
в тежест на молителя – чл.541 ГПК, и явно свидетелства за подхода на
законодателя да я въведе като специална в съдебните производства, които се
развиват с участието на Агенцията по вписванията. Препращането е към
общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл.78 и сл. ГПК.
Самото съществуване на тази правна норма би било безпредметно, ако тя не
въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в
охранителните производства. Предназначението е да рационализира
процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, продължение
на регистърните такива, предоставяйки възможност споровете относно
разходите за защита срещу незаконните действия на администрацията да се
разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без нужда от производства по
специалния ЗОДОВ.
Необоснована е претенцията на частния жалбоподател за корективно
тълкуване на нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо е по пътя на
тълкуване по същество да се откаже да се приложи действащо законово
правило, толкова повече, че подобно тълкуване в конкретния случай изцяло
отнема съдържанието на разпоредбата да уреди по първичен начин
обществените отношения в коментираната материя и обезсмисля въвеждането
й като част от законодателството. Подобен акт би влязъл в пряка колизия и с
презумпцията за законосъобразност на актовете на демократичните
институции, в частност на Народното събрание.
Съгласно чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки
акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.
Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално
присъждане на разноските на страните, съобразно положителния за тях изход
от производството. С оглед това Окръжен съд Сливен е присъдил в полза на
жалбоподателя по т.д. № 42/ 2022 г. сторените от него разноски в
производството, като е оставил без уважение молбата с правно основание
2
чл.248 ГПК за изменение на решението. Така окръжният съд е постановил
един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 61/ 17.05.2022 г., постановено по
т.д. № 42/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3