О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 113 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 6760/26.11.2018г., подадена от Красимир
Георгиев Георгиев с ЕГН **********, действащ като ЕТ
„Криста – 89 – Красимир Георгиев“ с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление: гр.
Провадия, ул. „Н. Калипетровски“24А, срещу решение №281/18.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 886/2017г. на РС-Провадия, II състав, с което е отхвърлен предявеният
от него срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* адрес на
управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ 3, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 17384,94
лева, представляваща
застрахователно обезщетение по полица № 440116031019346 от 04.05.2016г. във
връзка с ПТП от 01.10.2016г., намалено с размера на неизплатените вноски по
сключената застраховка, ведно със законна
лихва от датата на завеждане на производството – 20.07.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалноправните
и процесуалноправните норми и при превратно тълкуване
на събраните доказателства. Твърди се необоснованост на формирания в решението
извод, че по време на ПТП автомобилът е управляван от ищеца, както и за
проявена от него груба небрежност. Поддържа се, че въпреки множеството ненужни
експертизи, поискани от ответника и допуснати от съда, по делото не е установено
нито едно от вменените в тежест на ответника
обстоятелства, а именно, че е изправна страна по застрахователния договор, че
са налице освобождаващи го от отговорност обстоятелства, че автомобилът по
време на ПТП е управляван от ищеца след употреба на алкохол, наркотици или
техните аналози, че ищецът не е собственик на автомобила, както и че водачът и
пътникът са били без предпазен колан. Излага се, че е ирелевантно
за спора кой е управлявал процесния автомобил, но
дори в противовес на фактите да се приеме, че го е управлявал ищецът, това не
освобождава ответника от отговорност, тъй като не е установил, че водачът е
управлявал след употреба на алкохол, наркотици или техните аналози. В жалбата
се съдържа доказателствен анализ на противоречия в ангажираните пред първата
инстанция свидетелски показания и експертни заключения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че експертните заключения по категоричен начин
доказват, че водач на процесния автомобил е бил
именно ищецът, както и че и водачът, и пътникът в процесния
автомобил, са били без поставен предпазен колан. Акцентирано е върху
обстоятелството, че ищецът е потърсил лекарска помощ едва два дни след
инцидента, при условие, че се е намирал в животозастрашаващо
състояние (пневмоторакс). Единствена причина за
настъпване на увреждането е поведението на ищеца, изразяващо се в управление на
автомобила със скорост многократно надвишаваща максимално допустимата за
населено място. Проявената от ищеца груба небрежност представлява нарушение на
т.9.2. от застрахователния договор и на чл.395, ал.1 от КЗ, което е съществено
с оглед интереса на застрахователя, поради което
обуславя хипотеза на изключен застрахователен риск.
По обективираното
в отговора на въззивната жалба искане за отвод:
Разпоредбата
на чл.22 от ГПК урежда основанията, при
наличието на които, съдия не може да участва в разглеждането на делото. Съгласно
цитираната разпоредба не може да участва съдия, който е страна по делото или
заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него
правоотношение; който е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по
съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя
от страните или на неин представител; който живее във фактическо съпружеско
съжителство със страна по делото или с неин представител; който е бил
представител, съответно пълномощник, на страна по делото; който е взел участие
при решаване на делото в друга инстанция или е бил свидетел или вещо лице по
делото; относно който съществуват други обстоятелства, които пораждат
основателно съмнение в неговото безпристрастие.
В
отговора на въззивната жалба е обективирано
искане за отвод на всички съдии от Варненски окръжен съд поради роднинска
връзка на ищеца със съдия от наказателно отделение на съда.
Искането на въззиваемата
страна по делото не съдържа твърдения във връзка с гореизложените хипотези.
Съдът намира, че не е налице някое от основанията на чл.22 от ГПК, както и
доказателства в тази насока, които да водят до неговото отстраняване от
разглеждане на делото. Роднинската връзка на страна с магистрат от същия съд
сама по себе си не е предпоставка за възникване на съмнение в безпристрастието
на съдебния състав, освен при наличие на отношения на особена близост, каквито
в случая не са налице по отношение на членовете на настоящия състав, още
повече, че се касае за колега от друго отделение без непосредствени колегиални или
лични контакти с членовете на състава. По изложените съображения направеното от
ответника искане за отвод следва да бъде оставено без уважение.
По
предварителните въпроси по чл.267 от ГПК:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Квалификацията на спора, очертана в
устния доклад, изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода
на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване,
поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване
на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената
тежест. Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада
по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните.
Във
въззивната жалба е направено искане за допускане на
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Искането е аргументирано с
твърдения за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на своевременно
направеното искане за допускане на допълнителна експертиза при наличието на
надлежно оспорване на приетата на 04.07.2018г. комплексна САТЕ. Оспорването е
основано на доводи, че формиралите мнозинство вещи лица не разполагат с
необходимата компетентност за изготвяне на автотехнически
експертизи извън оценителните, че дадените от тях заключения са условни,
повърхностни и нелогични и формирани при непълнота на фактическите констатации.
В
отговора на въззивната жалба въззиваемата
страна изразява становище за
неоснователност на доказателственото искане за допускане на САТЕ, тъй като
поставените въпроси са били предмет на изследване от първоначалната комплексна
СМАТЕ, която не е била оспорена от ищеца.
За
да се произнесе по основателността на искането съдът намира, че по отношение на
задачите по т. 2 и 3 е настъпила преклузията по
чл.266 от ГПК, тъй като не са били включени в доказателственото искане,
направено пред първата инстанция при оспорването на тричленната САТЕ. Преклудирано се явява искането и по отношение на задачата
по т.1, доколкото същата е била предмет на първоначалната комплексна СМАТЕ на
вещите лица Демиров и Ангелов, която не е оспорена от
ищеца. По отношение на задачите по т. 3 и 4, макар и с друга формулировка,
действително е направено искане при оспорване на експертизата, но при
отхвърлянето му не е допуснато процесуално нарушение поради хипотетичния
характер на поставените въпроси, както и поради това, че същите са насочени към
установяване на факти, които не са възложени в доказателствена тежест на ищеца.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на въззивната
жалба искане на въззиваемия „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* за отвод на членовете на
съдебния състав.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 6760/26.11.2018г., подадена от Красимир Георгиев Георгиев с ЕГН **********, действащ като ЕТ „Криста – 89 – Красимир Георгиев“ с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление: гр. Провадия, ул.
„Н. Калипетровски“24А, срещу решение №281/18.10.2018г., постановено по гр.д. №
886/2017г. на РС-Провадия, II състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“
3, иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 17384,94 лева, представляваща застрахователно обезщетение по полица №
440116031019346 от 04.05.2016г. във връзка с ПТП от 01.10.2016г., намалено с
размера на неизплатените вноски по сключената застраховка, ведно със законна лихва от датата на завеждане
на производството – 20.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.03.2019г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното
във въззивната жалба искане за допускане на
комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Н.В..
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.