№ 94
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500128 по описа за 2023 година
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника
„***“ООД, с ЕИК *** против действия на ЧСИ Т.К. по изп.дело № ***,
отразени в покана за доброволно изпълнение, с което ЧСИ К. е поканила
длъжника да заплати разноски в размер на 200лв., като част от адвокатско
възнаграждение общо в размер на 400лв.; 36 лв. с ДДС, начислени като такса
по т.12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на
сметка за размера на дълга и определената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 113,99 лв. Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление за
разноските в посочените му части е неправилно, издадено е в противоречие с
процесуалните разпоредби и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, респ. се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение от 400лв. на 200лв. както и да бъде преизчислен размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ след редуцирането на адвокатското
възнаграждение.Изложил е аргументите си в жалбата, подадена чрез
пълномощника адв. О. Л..
Ответникът по жалбата – взискателя Г. А. А., представляван от
1
пълномощника му адв. Б. Б., в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е взел
становище, че жалбата е неоснователна. Развити са съображения, че
адвокатското възнаграждение не подлежи на редуциране тъй като е в
минимален размер – по 200лв., договорено е не само за образуване на
изпълнителното дело, в какъвто случай се дължи възнаграждение по чл.10, т.1
от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС., а и за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело, в какъвто случай се дължи
адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
В мотивите си по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, ЧСИ Т.К. е
посочила, че счита жалбата за неоснователна. Адвокатското възнаграждение
на адв.Б. е определено съобразно минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. - по чл.10, т.1 и т.2,
определяща долната граница/минимума/ на адвокатското възнаграждение. По
отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ счита, че тя се
дължи само върху събраната сума, представляваща възнаграждение за
положения от ЧСИ труд и върху нея се начислява ДДС. След наложения
запор по сметки на длъжника, е постъпила сума за пълно погасяване на
задължението, което е в размер на 949.88лв./480.42лв.+14.95+42.51лв. по
изпъл.лист; 400лв. адв. възнаграждение и 12лв. допълнителни разноски по т.
31/.Таксата по т.26 е в размер на 113.99лв./с ДДС/. Сумата 36 лв., начислена
като такса за изготвяне на сметка за дълга, не участва при определяне на
таксата за паричното вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ и вече е възстановена на
длъжника, с пл. нареждане от 14.02.2023г.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбата,
прецени мотивите на ЧСИ и становището на взискателя, съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното :
Нормата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК позволява на длъжника
директно да обжалва пред съда разноските по изпълнението, без да е
необходимо преди това да прави възражение до ЧСИ и едва след това да
обжалва евентуално постановен от ЧСИ отказ.
С постановление, отразено в покана за доброволно изпълнение,
получена от длъжника на 20.01.2023г., ЧСИ Т.К. е посочила дължимите от
„***“ООД разноски, в т.ч. и оспорените от длъжника 200лв./част от
адвокатско възнаграждение общо в размер на 400лв./; 36 лв. с ДДС,
2
начислени като такса по т.12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера
на дълга и определената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 113,99 лв.
Видно от вложените в изпълнителното дело договор за правна
помощ между взискателя Г. А. А. и адв.Б. Б. и от пълномощното, с което го е
упълномощил, договореното възнаграждение в размер на 400лв. е както за
„образуване на изпълнително дело“ така и за „осъществяване на процесуално
представителство“ по същото.Съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските
възнаграждения, дължими по изпълнителните дела са посочени в т. 1 – 5.
Образуването на изпълнително дело е изведено като отделно процесуално
действие, за което се дължи адвокатското възнаграждение в размер на
200лв., независимо от материалния интерес.В случая договорът за правна
помощ и пълномощното не се изчерпват само с образуването на
изпълнителното дело, а адвокат Б. е упълномощен и съотв. му е възложено и
осъществяване на процесуално представителство по делото в защита
интересите на взискателя, за което му се дължи и възнаграждение по чл.10,
т.2 вр. чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата. За извършването на други действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания на взискателя, предвид размера на
дълга за чието събиране е образувано изпълнителното дело/под 1000лв./, се
заплаща минимално адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., поради
което общият размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. е
законосъобразно определен и възложен за плащане от длъжника. От самия
договор за правна защита се вижда, че разноските за възнаграждение на
адвоката са заплатени в брой още при сключването на договора на
23.12.2022г. Поради това е без значение какви точно действия се е наложило
да извърши адвоката по конкретното дело и на какъв етап е производството,
при положение, че взискателя е направил тези разноски преди да е бил
погасен дълга. Ето защо в тази част жалбата е неоснователна.
Тя е недопустима, поради липса на правен интерес, в частта и
досежно таксата от 36 лв. събрана на осн. т.12 от ТТРЗЧСИ, доколкото
сумата е възстановена на длъжника по сметката на „***“ ООД в „***“ АД, с
преводно нареждане от 14.02.2023г./прил. на л. 34 от изп.дело/.
Съобразявайки този факта, настъпил след подаване на жалбата, на осн. чл.
235,ал.3 от ГПК, която норма намира приложение и в настоящото
производство, съдът приема, че тази такса не следва да се третира като
3
дължима, съответно - събрана от ЧСИ.
Предвид изложеното по-горе, жалбата се явява неоснователна и
досежно определената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, която правилно е
определена от ЧСИ. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ в размер
на 113,99лв. се дължи върху действително събраната сума. Няма спор в
случая, че липсва доброволно изпълнение от длъжника и сумата по
изпълнителния лист /прил. на л.2 от изп.дело/ е събрана принудително, в
изпълнение на наложения му запор по сметки в „***“ АД. Върху посочените в
подробната сметка на дълга суми в общ размер на 949.88лв. правилно е
начислена пропорционална такса от 113.99лв. Размерът на паричното вземане
върху което следва да се изчисли таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ включва
главницата от 480,42лв., лихвата по изпълнителния лист от 14,95лв.,
законната лихва, изчислена от ЧСИ от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на главницата в размер на 42,51лв., както и
разноските за адвокатско възнаграждение в общ размер от 400лв., а също и
12лв. допълнителни разноски по т.31, които не се оспорват от длъжника.
Върху размера на таксата по т.26 б.“б.“от ТТРЗЧСИ, която е 94,99лв. са
начислени 20% ДДС, който данък е в размер на 19лв., при което така
определения размер на дължимата пропорционална такса е 113.99лв.
Поради изложеното, обжалваното постановление за разноските се
явява законосъобразно, а жалбата – неоснователна в една своя част, а в друга -
недопустима. Следва да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника
***“ООД, подадена чрез адвокат О. Л., против действие на ЧСИ Т.К. –
постановление за разноски, отразено в покана за доброволно изпълнение от
05.01.2023г. връчена на длъжника на 20.01.2023г. досежно за адвокатското
възнаграждение и досежно размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва
да бъде оставена без разглеждане жалбата в останалата и част против
постановлението за разноски, досежно определена такса по т.12 от ТТРЗЧСИ
за изготвяне на сметка за размера на дълга, в размер на 36 лв., поради липса
на правен интерес, като бъде прекратено частично производството по делото.
В частта с която е прекратено производството, решението има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-
Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.
Водим от горното, окръжният съд
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изп.дело №
*** „***“ООД, против действие на ЧСИ Т.К. – ПОСТАНОВЛЕНИЕ за
разноски, отразено в покана за доброволно изпълнение от 05.01.2023г.
връчена на длъжника на 20.01.2023г. в частта му за адвокатското
възнаграждение и за размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника по
изп.дело № *** „***“ООД, против действие на ЧСИ Т.К. –
ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски, отразено в покана за доброволно
изпълнение от 05.01.2023г. връчена на длъжника на 20.01.2023г. в частта му
за с която е определена такса по т.12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за
размера на дълга, в размер на 36 лв., поради липса на правен интерес и
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в тази му част.
Решението може да се обжалва само в частта за прекратяването,
с частна жалба пред ВтАС, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5