Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261749 16.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11380 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по
чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД на Х.Н. Х., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. ****,
против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 1А“, ул.
„Анна Ахматова“ № 9 за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 169,08
лева – недължимо платена възнаградителна лихва по сключения на 28.03.2017 г.
договор за паричен заем/кредит и сумата от 969,76 лева – недължимо платена сума
за неустойка, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на исковата
молба 08.07.2019 г. до окончателното им погасяване.
Ищцата, след уточнения и
конкретизации на исковата молба и изменение в размера на предявените искове,
твърди, че на 28.03.2017 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит за сумата от 800 лева, при договорен годишен процент на разходите от
49.02%. и възнаградителна лихва от 40% на годишна база. Сочи, че размерът
лихвата е прекомерен и противоречи на добрите нрави, че договорът е
недействителен, с оглед неравноправност на клаузите му, поради което развива
тезата, че се дължи чистата му стойност. Твърди, че сумата платена като
неустойка не се дължи, тъй като произтича от неравноправна клауза, съгласно
която неустойката е дължима, ако с подписването на договора за заем не се
издаде запис на заповед от заемополучателя или осигурен от него поръчител, като
сумата за неустойка се разсрочва по приетия от страните погасителен план.
Излага съображения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Сочи, че
всички дължими суми по кредита са
платени.
В отговора на исковата молба
ответникът не оспорва изложеното от ищеца що се касае до предмета и съдържанието на клаузите по
сключения между страните договор. Възразява за отхвърляне на иска като счита,
че клаузите по силата на които са договорени ГПК в размер на 49,02 % и неустойка
не са неравноправни. Оспорва в молба от 21.04.2021 г, че част от сумата по
договора за кредит платена от трето лице и погрешно е отразена в счетоводството
на ответника за погашение на задълженията по процесния договор. Възразява за
прекомерност на разноските на насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а
разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
В случая са предявени искове по
чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД за връщане на недължимо пратени суми по договор за
потребителски кредит, за който се твърди, че е недействителен на основание чл.
22 ЗПК, а в условията на евентуалност се твърди недействителност на отделните
негови клаузи, пораждащи процесните вземания. В тежест на ищеца е докаже, че е
платил посочените в исковата молба суми, а в тежест на ответника е да докаже
основанието, което оправдава имущественото разместване, т.е. да докаже, че оспорените
от ищеца клаузи са индивидуално договорени.
Установява се приетите по делото
писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза, че между страните е
сключен на 28.03.2017 г. договор за потребителски кредит за сумата от 800 лева,
при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.02%. и възнаградителна
лихва от 40% на годишна база. В раздел 4 от договора за кредит е предвидена
неустойка за неизпълнение задължението на потребителя да обезпечи договора за
кредит. Въз основа на неустоечната клауза е поето задължение в размер на 969.76
лв., което е инкорпорирано в месечните погасителни вноски.
Настоящият съдебен състав намира,
че клаузата от договора, с която е предвидено, че потребителят дължи неустойка,
ако не предостави в срок обезпечение на договора за кредит, е неравноправна.
Същата по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
неоправдано от гледище на ЗПК обогатяване за кредитора. Ответникът не ангажира
доказателства за индивидуалната договореност на клаузата, поради което и съдът
приема, че тя не поражда облигационни права и задължения между страните по
делото.
Неустойката също така не е
отразена и в ГПР по кредита, като същата е на стойност дори по-висока от
размера на главницата. По това съображение съдът приема, че е нарушен чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора за кредит годишен процент на
разходите не отразява вярно разходите по кредита. Ето защо договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, т.е. заемополучателят дължи единствено стойността
на главницата.
Установява от приета по делото
експертиза, че ищцата, извън размера на главницата, е погасила сумата от 169,08
лева за възнаградителна лихва и 969,76 лева за неустойка. Експертизата е
изготвена на база счетоводните записвания на ответника, които са негови
изявления, установяващи неизгодни за тази страна факти относно осъществените по
кредита плащания. Оспорването, направено с молба от 21.04.2021 г. не е
подкрепено с доказателства и следва да се цени като недоказано твърдение на
страната.
С оглед изложеното съдът приема, че налице е
разместване на имуществени права, което е без основание (sine causa), поради което
и даденото по договора за кредит извън размера на главницата подлежи на
връщане. Предявените искове са основателни.
В полза на ищцата следва да
сумата от 300 лева – разноски за държавна такса и експертиза, а в полза на
процесуалния й представител сумата от 360 лева с ДДС по реда на чл. 38 ЗА.
Възражението на ответника по оспорване на претендираните от адв. Б. разноски е
основателно. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда
съгласно тази наредба. В чл. 5, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. По мнение на настоящият съдебен състав последното
правило следва да се разбира в смисъл, че отделни разноски за адвокат се
присъждат, когато с исковите претенции се защитава отделен интерес. По тези
съображения съдебната практика приема, че при предявени алтернативно или
евентуално съединени искове, дължимото адвокатското възнаграждение е едно,
доколкото последното е уговорено за защита на едно благо. В този смисъл Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр.
д. № 238/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч.
т. д. № 257/2018 г., I т. о., Определение № 477/04.11.2016 г. по ч. т. д. №
1218/2016 г. на ВКС, I т.о. и др.
В случая са предявени два
обективно съединени иска за връщане на недължими платени суми за неустойка и
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит, за който се твърди да
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съединяването на исковете е
кумулативно, но това е така, само защото в условията на евентуалност се
оспорва и действителността на отделните каузи, от които произтичат
отделните вземания. Следва да се подчертае, че поначало искът за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пред. I ЗЗД е един иск в защита на едно вземане,
произтичащо от един и същ юридически факт. Дадените без основание суми по един
и същ договор за кредит, за който се твърди да е недействителен, пораждат една
облигация. Даденото по целия договор, независимо дали става въпрос за неустойка
или лихва, подлежи на връщане с един иск. Формален аргумент в тази насока е, че
вземането за получена без основание сума за възнаградителна лихва не е вземане
за лихва, а вземане за неоснователно обогатяване, с произтичащите от това
правни последици (петгодишна погасителна давност например и прочее). Тоест
получените без основание суми губят своята индивидуализация в рамките на иска
за неоснователно обогатяване.
Предявяването на кумулативно
съединени искове за отделните вземания, в случая - за недължимо платена
неустойка и лихва, е допустимо единствено предвид това, че ищецът под условие
на евентуалност навежда възражения, че отделните вземания произтичат, вкл. и от
клаузи, всяка една от които сама по себе си би била недействителна. Тези
възражения обаче подлежат на разглеждане от съда само ако се приеме, че
договорът за кредит е действителен. Тогава съдът дължи произнасяне по
действителността на отделните му клаузи. Ако обаче искът за неоснователно
обогатяване е уважен по съображения за недействителност на целия договор, то
тогава на присъждане подлежи едно и също вземане за неоснователно обогатяване,
едно благо, произтичащо от един и същ юридически факт. Обстоятелството, че това
вземане е предмет на два иска, който могат да бъдат предявени кумулативно,
именно предвид спецификите на случая, не обосновава извод за присъждане на
отделни разноски за адвокат по всеки един иск. Съответно приложение следва да
намери изразеното в съдебната практика виждане, че когато се защитава едно и
също благо броят на исковете е без значение при определяне на отговорността за
разноски. Отговорността за разноски на ответника за отделните явявания на
процесуалния представител на ищцата в съдебни заседания не може да ангажирана,
тъй като отлагането на делото е следствие на процесуалното поведение на ищцата,
която нито разполага с процесния договор, нито излага подкрепени с писмени
доказателства твърдения какви суми са платени по него.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Кредит Тайм“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9 за да
заплати на Х.Н. Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 169,08 ( сто шестдесет
и девет лева и 8 ст.) лева – недължимо платена възнаградителна лихва и сумата
от 969,76 ( деветстотин шестдесет и девет лева
и 76 ст.) лева – недължимо
платена сума за неустойка, по сключения между страните на 28.03.2017 г. договор
за паричен заем/кредит ведно със законната лихва върху двете суми от датата на
исковата молба 08.07.2019 г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК
„Кредит
Тайм“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Х.Н. Х.,
ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева –
разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати адвокат Д.Г.Б., лич. № **** сумата
от 360(триста и шестдесет) лева – разноски за осъществена в плаза на ищцата
правна помощ.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.