Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 08.06. 2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 14240/2017 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 397 354,00 лв., претендирана като
обезщетение за причинени вреди, съставляващи пропуснати ползи за периода от
10.12.2012 г. до 01.07.2014 г.
ИЩЕЦЪТ- „Д.Л." АД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор К.Д.К.,
чрез адвокат А.Н.Н., твърди, че е собственик на
следния недвижим имот: МАГАЗИН - партер и мецанин от пететажна скелетна
монолитна стоманобетонова сграда, със застроена площ
на магазина от 1957 (хиляда деветстотин петдесет и седем) кв. м, при съседи:
ул. С. № 2 (две), ул. С., проход и двор, заедно прилежащите му идеални части от
общите части на сградата и съответните му идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата с планоснимачен
номер 6 (шест) в кв. № 397 (триста деветдесет и седми) местност „Центъра"
по регулационния план на гр. София, СО - Район Средец, одобрен със заповед № РД-09-50-310/16.03.**** и РД-50-6602-2000/11.07.**** г. на Гп. архитект на гр. София, находящ се в сграда в гр. София,
район Средец, ул. С. № 4 (четири), съгласно Нотариален акт № 64, том 3, peг. № 6870, дело № 422 от **** г., вписан в Агенция по
вписванията - София под акт № 130, том LLLIX, с вх. peг.
№ 63643/04.09.**** г. Впоследствие имотът е бил преустроен в шест отделни
обекта (Магазини с номера от 1 до 6), съгласно идеен проект за преустройство на
обект: магазин „Детмаг-София" от 2008 г. Навежда,
че на 15.12.2011 г. между „Д.Л." АД, от една страна, в качеството му на
собственик и наемодател, и от друга страна -„Г.Б.Р." ЕООД, ЕИК *******, в
качеството му на наемател, е бил сключен Договор за наем, с предмет следния
магазин: МАГАЗИН № 6 (шест), на две нива, с разгъната застроена площ от 393.58
(триста деветдесет и три цяло и петдесет и осем стотни) кв. м. общо за двете
нива, от които; първо ниво със застроена площ от 181.01 (сто осемдесет и едно
цяло и една стотна) кв. м., състоящо се от: търговско помещение и стълба към
второ ниво, при граници на първо ниво: ул. „С.", първо ниво на магазин №
5., вътрешен двор откъм ротонда „Свети Георги", първо ниво на магазин № 5
и второ ниво, със застроена площ от 212.57 (двеста и дванадесет цяло и петдесет
и седем стотни) кв. м., състоящо се от търговско помещение, тоалетна и стълба
към първо ниво при граници на второ ниво: ул. „С.", второ ниво на магазин
№ 5, вътрешен двор откъм ротонда „Свети Георги", второ ниво на магазин №
5, който имот представлява част от следния недвижим имот находящ се в сграда в
гр. София, район Средец, ул. „С." № 4 (четири), а именно: МАГАЗИН - партер
и мецанин от пететажна скелетна монолитна стоманобетонова
сграда, със застроена площ на магазина от 1957 (хиляда деветстотин петдесет и
седем) кв. м, при съседи: ул. „С." № 2 (две), ул. „С.", проход и
двор, заедно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и
съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата с планоснимачен номер 6
(шест) в кв. № 397 (триста деветдесет и седми) местност „Центъра" по
регулационния план на гр. София, СО - Район Средец, одобрен със заповед №
РД-09-50-310/16.03.2006 г. и РД-50-6602- 2000/11. 07.**** г. на Главния
архитект на гр. София. Магазинът е въведен в експлоатация като самостоятелен
обект с Разрешение за ползване № СТ-05-1773 от 29.11.2012 г., издадено от ДНСК
и е с идентификатор № 68134.100.10.1.106, съгласно Схема на самостоятелен обект
в сграда № 68458/28.09.2012 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър - град София. По силата на
договора за наем, „Д.Л." АД, като наемодател, се е задължил да предостави
за временно и възмездно ползване на „Г.Б.Р." ЕООД, описания магазин, който
от своя страна, в качеството си на наемател, е поел задължението да заплаща
месечна наемна цена в размери, при условия и в срокове, посочени в договора за
наем. Имотът е предаден с приемно предавателен протокол от 15.12.2011 г. Съгласно
чл. 19 от договора, процесният магазин е нает от „Г.Б.Р." ЕООД с цел
предлагането за продажба на луксозни стоки (дрехи и обувки) с марката „Aгmani". В договорните клаузи между страните е
постигнато съгласие, както относно срока на договора за наем (уговорен до дата
31.08.2022 г., съгласно чл. 24 от договора за наем) и наемната цена (размер,
начин и срок за плащането й, съгласно чл. 3 от договора за наем), така и
относно договорните гаранции. По силата на чл. 4 от договора за наем на
04.01.2012 г. наемателят е заплатил гаранционен депозит в размер на три месечни
наемни вноски, а именно 32 482,16 евро, равняващи се на 63 529,58 лева, с цел
обезпечаване изпълнението на задълженията си по договора за наем. На 22.12.2011
г. между „Г.Б.Р." ЕООД и „СОТ - сигнално охранителна техника" ЕООД е
бил сключен Договор за охрана № 11-670В, по силата на който Изпълнителят „СОТ -
сигнално охранителна техника" ЕООД, е поел задължение да осъществява
охрана на процесния магазин № 6, находящ се в град София, Център, ул. „С."№
4. На 13.01.2012 г. ЧСИ В.Л.е извършила въвод във
владение на процесния магазин № 6 по изп.д.2012780040004, по нейния опис. Страни по изпълнителното
дело са: „Т.М.Б." ЕООД - взискател и „БТ П."
ЕООД - длъжник, видно от изпълнителен лист от 27.12.2011 г., издаден от Районен
съд - град Перник по гр.д. 8403/2011 г. и Протокол за принудително отнемане и
предаване на вещи от 13.01.2012 г. ЧСИ В.Л.е отнела владението от наемателя „Г.Б.Р."
ЕООД и го е предала на „Т.М.Б." ЕООД - взискател
по цитираното изпълнително дело. На 13.01.2012 г., към 11:00 ч., в офиса на „Д.Л."
АД е било получено телефонно обаждане от „СОТ - 161" ЕООД, че ЧСИ В.Л.извършва
въвод във владение на недвижим имот - Магазин № 6, по
изпълнително дело 2012780040004, по нейния опис. Незабавно пред Магазин № 6 са
се явили представители на собственика „Д.Л." АД, както и на наемателя „Г.Б.Р."
ЕООД. На ЧСИ В.Л.са били представени документи, описани в протокола за извършения въвод, които по безспорен начин са
легитимирали „Д.Л." АД като владелец на недвижимия имот, а неговият
наемател -„Г.Б.Р." ЕООД - като държател, считано от 15.12.2011г. Извършвайки
въвода, ЧСИ В.А.Л.е отнела владението на Магазин № 6
от „Г.Б.Р." ЕООД и го е предала на взискателя „Т.М.Б."
ЕООД. Излага, че Констативния протокол №
004155 от 16.01.2012 г. установява, че при извършването на процесния въвод във владение, ЧСИ е била придружавана от двете страни
по изпълнението. Въпреки че длъжникът е бил там, нетипично се е пристъпило към
принудителното отваряне на помещението (логично е след като длъжникът се е явил
на мястото на изпълнение, да предостави ключовете за входната врата, тъй като,
ако не желае да изпълни доброволно задължението си за предаване на присъдения
на взискателя имот, то той не би се явил. Имотът е бил заключен. След
принудителното му отваряне, в 11:04 часа, а не както е записано в протокола от
ЧСИ - 10:00 часа, със съдействието на ключар, в имота се е задействала
сигнално-охранителна алармена инсталация (СОТ), в резултат на което на мястото
веднага са се явили служители от фирмата, осъществяваща охрана на обекта - „СОТ
- сигнално охранителна техника" ЕООД, които са уведомили ЧСИ за това кои
лица владеят имота - собственикът „Д.Л." АД и наемателят „Г.Б.Р."
ЕООД. ЧСИ е заявила, че това не я интересувало. Малко след това в имота се явили
последователно представители на „Д.Л." АД и „Г.Б.Р." ЕООД, които заявявили пред ЧСИ правата си по отношение на имота, което
последната също пренебрегнала и им отказала съдействие и контакт, използвайки
като правен аргумент обстоятелството, че патронът на вратата е сменен, с което въводът е приключен. ЧСИ дори отказала да впише
възраженията на „Д.Л." АД и „Г.Б.Р." ЕООД в протокола. Ищецът твърди,
че действително, с Договор за финансов Л. № 000551А1 от 03.09.**** г., сключен
между „Д.Л." АД и „БТ П." ЕООД /представен и на съдебния изпълнител/,
дружеството е предоставило на Л., при условията на договора, следния недвижим
имот: Магазин (партер и мецанин) от сграда, находяща се в град София, ул. „С."
№ 4. Твърди обаче, че соченият договор е бил прекратен, считано от 05.10.2011
г., поради неизпълнение на задължението на „БТ П." ЕООД да заплаща
дължимите Л.ови вноски и други дължими суми по
договора. Този факт е установен и с решение на АС при БТПП. Излага, че след прекратяването на договора за
финансов л. „Д.Л." АД е възстановило фактическото си владение върху
процесния имот. В тази връзка представя Разпореждане № 02- 103 от 09.09.2011 г., издадено от I-ва
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. София,
с което цели да установи, че процесният
магазин е бил изоставен и не е бил в държане на „БТ П." ЕООД още към 09.09.2011 г. Твърди,
че в разпореждането на 1-во РСПБЗН - гр. София е посочено, че „Обектът е със
свободен достъп от трети лица (без монтирани решетки, врати и прозорци), с
което не е осигурено безопасното ползване на обекта и е застрашен животът и
здравето на гражданите....". Във връзка с констатацията, че обектът е
изоставен със складирани в него горими отпадъци,
както и предвид обстоятелството, че поради липсата врати и прозорци, процесният
имот е със свободен достъп от улицата на трети лица, на „Д.Л." АД е било разпоредено от I-во РСПБЗН - гр.
София, в качеството му на собственик на имота, да ограничи достъпа до
изоставения имот от трети лица чрез поставянето на решетки, врати и прозорци,
както и да отстрани струпаните в него горими отпадъци
и да приведе ел. инсталацията в изправност. В изпълнение на задължителните
указания на Пожарната „Д.Л." АД е възложило на „К.и син" ЕООД
изработката и монтажа на метални охранителни решетки и врата на процесния
Магазин № 6, които са били монтирани на 10.09.2011 г. като имотът е и заключен от представители на
„Д.Л." АД, с което действие последното дружество е установило фактически
владението си върху имота и го е поставило под своя охрана. На 17.09.2011 г.
между „Д.Л." АД и „К.****" ЕООД е бил подписан Договор за извършване
на СМР, по силата на който изпълнителят се е задължил да извози строителните
отпадъци, находящи се в процесния имот, както и да изработи метални
електрически скари за обезопасяване на електрическата инсталация. Съгласно Приемо-предавателен протокол към Договор за извършване на
СМР от 17.09.2011 г. „Д.Л." АД е предоставило достъп на изпълнителя до процесния имот чрез предаване на ключ от
Магазин № 6, което отново недвусмислено доказва, че още през месец септември
2011 г. дружеството е било във фактическо владение на собствения си имот. На
01.11.2011 г. с протокол за приемане и предаване на обект по договор за
извършване на СМР от 19.09.2011 г. възложителят „Д.Л." АД и изпълнителят „К.****"
ЕООД са констатирали, че възложените по силата на договора строително монтажни
работи са извършени, а разпорежданията на Пожарната са изпълнени в пълен обем. Сочи,
че разпореждането № 02-103 от 09.09.2011 г., издадено
I-ва Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението" - гр. София е официален свидетелстващ документ и като такъв
доказва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така
както се твърди в документа - чл.179, ал.1 ГПК. До доказване на противното
правните субекти са длъжни да считат, че фактите, отразени в официалния
свидетелстващ документ, действително са се осъществили. Следователно същото по
безспорен начин установява факта, че още към 09.09.2011
г. процесният магазин е бил изоставен и не е бил в държане на „БТ П."
ЕООД. Намира, че от изложените по-горе обстоятелства и представените писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че в изпълнение на
задължителните предписания на I-во РСПБЗН - гр.
София, още на 10.09.2011 г. дружеството е установило фактическо владение върху
процесния имот с цел неговото обезопасяване. Излага, че от приложеното решение от АС при
БТПП и Разпореждане № 02- 103 от 09.09.2011 г.,
издадено I-ва Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението" - гр. София по категоричен начин се доказва, че към
15.12.2011 г. - датата на сключване на договора за наем между „Д.Л." АД и
„Г.Б.Р." ЕООД, така и към 13.01.2012г. - датата на извършване на въвод във владение по изп.д.№2012780040004
по ЧСИ В.Л., процесният Магазин № 6 е бил собственост на „Д.Л." АД. Т.е.,
„Д.Л." АД напълно законосъобразно е отдало под наем процесния магазин на „Г.Б.Р."
ЕООД. Въпреки изрично заявените претенции на „Д.Л." АД, в качеството му на
собственик на процесния Магазин № б, и на „Г.Б.Р." ЕООД, в качеството му
на наемател на същия, ЧСИ В.Л.въобще не се съобразила с заявените от тях
обстоятелства и абсолютно незаконосъобразно е извършила въвод
във владение по изп.д.№2012780040004 по нейния опис. Поради
изложените по-горе обстоятелства „Д.Л." АД е депозирало пред Камарата на
ЧСИ жалба с вх. № Ж-17/17.01.2012 г. срещу действията на ЧСИ В.Л.. Било е
образувано дисциплинарно дело № 2/2012 г. С решение от 25.09.2012 г. по д.д. № 2/2012 г. Дисциплинарната комисия при КЧСИ е наложила
дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ на ЧСИ В.Л.с оглед
констатираните редица нарушения на ЧСИ при извършване на въвода.
Дисциплинарният състав е приел, че въводът е
незаконосъобразен, предвид че е насрочен и осъществен преди изтичането на
двуседмичния срок от връчването на съобщението за въвода
- поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.01.2012
г. (неизвестно на кое място и по какъв начин, след като неговият адрес е извън
района на действие на съдебния изпълнител), а принудителното изпълнение е
започнало на 13.01.2012 г. в присъствието на взискателя и длъжника. Освен това
е установел, че
въводът е извършен по отношение на третото
лице -„Г.Б.Р." ЕООД, извън субективните предели на изпълнителния лист,
който е издаден въз основа на заповед за изпълнение - в нарушение на чл. 523,
ал. 1, изр. 1 ГПК. Грубо е била нарушена от ЧСИ Любенова и разпоредбата на чл.
434 ГПК с оглед на това, че не е посочено лицето, което е упражнявало
фактическата власт и лицето, което е владяло имота. Не са посочени никакви
факти и обстоятелства, които имат отношение към владението и държането на
имота, кой ги осъществява и от кога, канен ли е длъжникът да предаде ключовете
от имота, отказал ли е и защо се е наложило ползването на услугите на ключар. Впоследствие,
по жалба на ЧСИ В.Л., срещу Решението на Дисциплинарната комисия при Камарата
на ЧСИ, е било образувано гр.д. № 1858/2013 г. по описа на Върховен касационен съд,
IV ГО. С влязло в сила Решение № 200 от 19.08.2013 г., постановено по гр. д.
1858/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, съдът е потвърдил
Решение от 25.09.2012 г. по д.д. № 2/2012 г. на
Дисциплинарната комисия при КЧСИ, с което е било наложено дисциплинарно
наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ. ВКС също е приел, че въводът, извършен от ЧСИ В.Л., е незаконосъобразен и противоправен, извършен в нарушение на редица процесуални
правила. В резултат от процесуално незаконосъобразните изпълнителни действия на
ЧСИ В.Л.наемателят „Г.Б.Р." ЕООД е бил принудително изведен от Магазин № 6
и лишен от възможността да ползва наетия от него недвижим имот. Поради това на
18.06.2012 г. той е връчил на „Д.Л." АД уведомление вх. № 685/18.06.2012
г., с което е развалил едностранно сключения между тях договор за наем, тъй
като вече няма интерес него. С оглед развалянето на договора за наем на
19.06.2012 г. „ДСКЛ." АД е върнало на наемателя заплатения от него гаранционен
депозит в размер на 32 482,16 евро по разваления договор за наем. Твърди, че за
периода от датата на незаконосъобразния въвод,
извършен от ответницата ЧСИ В.Л.на 13.01.2012 г., до 25.07.2014 г. - датата на
която е предадено владението по реда на принудителното изпълнение /въвод/ от ЧСИ Стоян Якимов /изп.д.№
2164/2014 г., образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на „Д.Л."
АД срещу „БТ П." ЕООД/ - на процесния магазин № 6, „ДСК Л." ЕАД е
било лишено от възможността да реализира месечни наемни вноски от отдаване на
имота под наем. Като пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния въвод срещу наемателя
„Г.Б.Р." ЕООД и развалянето на договора за наем, „Д.Л." АД е
претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
нереализирането на граждански плодове - месечни наемни вноски от имота, предмет
на разваления договор за наем, за времето от 01.09.2012 г. - датата, от която
се дължи наемната цена по договора за наем, съгласно чл. 3, ал. (5) от
договора, до 01.07.2014 г. - датата, на която е станала дължима наемната вноска
за месец юни 2014 г. Общият размер на пропуснатите ползи за посочения период -
01.09.2012 г. - датата, от която се дължи наемната цена по договора за наем,
съгласно чл. 3, ал. (5) от договора, до 01.07.2014 г. - датата, на която е
станала дължима наемната вноска за месец юни 2014 г. възлиза на 238 202,49 евро
(двеста тридесет и осем хиляди двеста и две евро и четиридесет и девет
евроцента), равняващи се на 465 883,58 лева (четиристотин шестдесет и пет
хиляди осемстотин осемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки) и
представлява сбор от 22 месечни наемни вноски всяка в размер на 10 827,39 евро
(десет хиляди осемстотин двадесет и седем евро и тридесет и девет евроцента),
съгласно чл. 3, ал. (3) от разваления договор за наем, за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2012 г., януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2013 г. и януари, февруари,
март, април, май и юни 2014 г. Излага, че на 21.07.2014 г. дружеството е
депозирало в Софийски градски съд искова молба с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с искане ответницата ЧСИ В.Л.А. да бъде осъдена да
заплати на „Д.Л." АД сумата от 68529,58 лева, като частичен иск от общо
дължимата сума от 465883,58 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в нереализирането на граждански плодове - месечни наемни
вноски от имота, предмет на разваления договор за наем от 15.12.2011 г., за
месеците септември, октомври, ноември и частично за месец декември 2012 г. Било
е образувано гр.д. № 10908/2014 г. по описа на Софийски градски съд, 1-13
състав. С Решение от 06.06.2016 г., постановено по
гр.д. № 10908/2014 г. по описа на Софийски градски съд, 1-13 състав, съдът е осъдил ЧСИ Весела Любенова Андреева да заплати на „Д.Л." АД
сумата от 68529,58 лева - левова равностойност на 35038,73 евро, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ В.Л.по изп.д.
№ 2012780040004, изразяващи се в неполучен наем за Магазин № 6, находящ се на
партера и мецанина от пететажна сграда в град София, район „Средец", ул, „С." № 4 за месеците септември, октомври, ноември
и частично за месец декември 2012 г., ведно със законната лихва върху горната
сума от датата на исковата молба - 21.07.2014 г. до датата на окончателното й
плащане. ЧСИ В.А.Л.е била осъдена да заплати на „Д.Л." АД сторените от
дружеството разноски по делото. Решението на СГС, постановено по гр.д. №
10908/2014 г., е било обжалвано от ЧСИ В.Л.. Било е образувано възз.гр.д. № 5484/2016 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Гражданско отделение, VIII въззивен гр. състав. С Решение от 10.05.2017
г., постановено по възз.гр.д. № 5484/2016 г. по описа
на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VIII въззивен гр. състав, САС
е потвърдил Решението от 06.06.2016 г., постановено
по гр.д. № 10908/2014 г. на СГС, 1-13 състав, като съответно е осъдил ЧСИ В.Л.да
заплати на „Д.Л." АД разноските, сторени във въззивното
производство. На 30.06.2017г., на основание осъдителното въззивно решение, по възз.гр.д. № 5484/2016 г. по описа на Софийски апелативен
съд, „Д.Л." АД е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 68529,58 лева
- левова равностойност на 35038,73 евро, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ В.Л.по изп.д.
№ 2012780040004, изразяващи се в неполучен наем за Магазин № 6, находящ се на
партера и мецанина от пететажна сграда в град София, район „Средец", ул. „С."
№ 4 за месеците септември, октомври, ноември и частично за месец декември 2012
г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на исковата молба -
21.07.2014 г. до датата на окончателното й плащане. Намира, че ответникът дължи
на „Д.Л." АД обезщетение за претърпените имуществени вреди, предвид че
същите са виновно причинени и се явяват пряка и непосредсвена
последица от нейните действия, изразяващи се в извършване на незаконосъобразен въвод в процесния имот и осъществяващи състава на чл. 45 от ЗЗД. Сочи, че разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда, че частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Тази имуществена
отговорност е за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално
незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител и са
резултат именно на процесуалната му незаконосъобразност. За отговорността важат
правилата за деликтната отговорност, като спецификата
произтича от това, че деликтът се изразява в
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител като орган на принудително
изпълнение. В случая, действието на частния съдебен изпълнител - извършване на въвода срещу лице, което не е страна/длъжник по
изпълнителното дело и което е заявило права по чл.523, ал.2 от ГПК, е
процесуално противоправно. Частният съдебен изпълнител не е имал законово
основание да игнорира факта, че на мястото на въвода
се е появил представител на „Д.Л." АД и с нарочни документи се е легитимирал
като собственик на процесния имот, а също е представил и писмени доказателства,
който изключват правата на взискателя „Т.М.Б."
ЕООД и потвърждават държането на имота от „Г.Б.Р." ЕООД. Извършеният от
съдебния изпълнител въпреки това въвод във владение е
незаконосъобразен, тъй като е извършен въз основа на издадена заповед за
изпълнение по представен договор за наем с нотариална заверка на подписите,
като този акт няма разпростираща се изпълнителна сила спрямо третите лица,
владеещи имота. Другото допуснато от ЧСИ Любенова нарушение на процесуалните
правила е непълният протокол от изпълнителното действие,
в който липсва достатъчно подробно описание на фактическата обстановка на
място, на точното време на предприетите действия, не са отразени становище на
длъжника, нито възраженията на третите лица, претендиращи права върху имота, не
е отразен часът на смяната на патрона на ключалката, както и какво е наложило
това действие /при присъствие на длъжника/. С оглед на горното счита, че ЧСИ В.Л.е
извършила противоправни действия по смисъла на чл.45 ЗЗД. Дружеството претендира вреда във вид на пропусната полза - неполучаване на
уговорен наем. Договорът за наем е сключен на 12.12.2011г.,
а плащането на наема е следвало да започне не по- късно от 01.09.2012 г. До
такова плащане не се е стигнало, тъй като договорът е бил развален едностранно
от наемателя през месец юни 2012 г., тъй като наемодателят не е бил в състояние
да изпълни основното си задължение - да предостави ползването на магазин № б.
Тази невъзможност се дължи изцяло на процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение на ЧСИ Любенова, която е извършила въвод в
имота, без да даде възможност на собственика „Д.Л." АД да защити правата
си по съдебен ред, по реда на чл.523, ал.2 ГПК. Ако чрез горните незаконни
действия наемателят „Г.Б.Р." ЕООД не би бил отстранен от имота, то в
изпълнение на договора за наем, последният би започнал да плаща на собственика
„Д.Л." АД уговорения наем от 01.09.2012 г., т.е. имуществото на „Д.Л."
АД е щяло със сигурност да се увеличи с платимите наемни вноски. Налице е
неосъществено увеличаване на имуществото на „Д.Л." АД, поради това, че в
резултат не незаконосъобразния въвод, извършен от ЧСИ
Любенова, е бил отстранен наемателят на „Д.Л." АД,
като дружеството е било лишено от възможността да получи гражданските плодове
на обекта - МАГАЗИН № 6, чрез отдаването му за възмездно ползване. Във връзка с
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В.Л.Андреева
- Частен съдебен изпълнител, peг. № 780 на КЧСИ, да му
заплати сумата от 397354,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи, вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение на ЧСИ В.Л.по изп.д. № 2012780040004,
изразяващи се в неполучени граждански плодове - наеми за магазин № 6, находящ
се на партера и мецанина от пететажна сграда в гр. София, ул." С." №
4 - за периода от 10.12.2012 г. - до 01.07.2014 г., разбити по пера, както
следва:
- Месец декември 2012 г. за периода от
10.12.2012 г. до 31.12.2012 г., вкл. - 16 176,55лева;
-
Месец януари 2013 г. - 21 176.53 лева:
-
Месец Февруари 2013 г. - 21 176.53 лева:
- Месец март 2013 г. - 21 176.53 лева:
-
Месец април 2013 г. - 21 176,53 лева:
-
Месец май 2013 г. - 21 176,53 лева;
-
Месец юни 2013 г. - 21 176.53 лева:
-
Месец юли 2013 г. - 21 176.53 лева:
- Месец август 2013 г. - 21 176.53 лева:
- Месец септември 2013 г. - 21 176.53
лева:
- Месец ОКТОМВРИ 2013 г. - 21 176.53
лева:
- Месец ноември 2013 г. - 21 176.53
лева;
- Месец декември 2013 г. - 21 176.53
лева;
- Месец януари 2014 г. - 21 176.53 лева:
- Месец Февруари 2014 г. - 21 176.53
лева:
- Месец маот
2014 г. - 21 176.53 лева:
- Месец април 2014 г. - 21 176.53 лева:
- Месец май 2014 г. - 21 176,53 лева;
- Месец юни 2014 г. - 21 176.53 лева,
ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Исковата сума от 397354,00 лева представлява
разликата между общо дължимото се обезщетение - 465 883,58 лева и присъденото
от Софийски градски съд, 1-13 състав, с Решение от 06.06.2016
г., постановено по гр.д. № 10908/2014 г. обезщетение от 68529,58 лева по
предявения частичен иск, а исковият период е от 10.12.2012 г. - 01.07.2014 г. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – ЧСИ В.Л., чрез адвокат Ч.Д. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че при
извършването на процесния въввод във владение е
извършила необходимите проверки и е установила, че в служба по вписванията има
вписан договор за Л. на имота, по силата на който длъжникът БТ П.“ ООД е Л.ополучател и има право да отдава имота под наем. Съответно
е предприел предаването на същия този имот на кредитора по договора за наем и
взискател в изпълнителното производство – „Т.М.Б.“ ЕООД, тъй като въз основа на
издадената в негова полза заповед за изпълнение БТ П. ООД е осъдено да му предаде владението над
него. Освен това намира за неоснователни твърденията за наличието на
противоправно поведение от нейна страна, тъй като не е дала възможност на ищеца
и на Г.Б.Р. ЕООД да упражнят правата си по реда на чл. 523, ал.2 ГПК. В тази
връзка посочва, че нито едно от тези две лица не са адресати на посочената
разпоредба и нямат качеството на трето лице, в посочения от нея смисъл. Ищецът
е безспорен собственик на имота от времето преди датата на решението, което се
изпълнява в рамките на изпълнителното производство с взискател
„Т.М.Б.“ ЕООД и длъжник „БТ П.“ ООД, а Г.Б.Р. ЕООД няма качеството на владелец
на имота. Излага, че към момента на извършване на процесния въвод
във владение именно БТ П. ООД е
упражнявал фактическата власт върху процесния имот на основание вписания
договор за Л. с Л.одател ищецът и не е заварено друго
лице в негово владение. Към този момент
този договор не е бил развален, тъй като до дружеството не е достигнало уведомлението
за едностранно разваляне на същия. Решението на арбитражния съд, с което е
установено, че договорът е развален, считано от 05.10.2011 г. е постановено едва на 15.08.2013 г.,
съответно намира, че към момента на извършване на въвода
във владение отношенията между страните не са били изяснени. В рамките на
изпълнителното производство пред ЧСИ не били представени никакви доказателства,
че ищецът е възстановил владението върху имота си. Това изключвало възможността
същият да отдава имота под наем на други лица особено като се има предвид, че
такъв вид сделка е недопустима с оглед официално регистрирания предмет на
дейност на ищеца, който не включва правото да се отдават имоти под наем. Твърди
също така, че законосъобразността на извършения въвод
във владение е проверена по реда на чл. 435 ГПК, но жалбата на ищеца е била
отхвърлена като неоснователна. Посочва, че действително представители на Д.Л.
АД и Г.Б.Р. ЕООД са представили пред нея единствено договор за
наем, сключен между тях и без достоверна дата, като намира, че този документ не
представлява доказателство за владение на имота от страна на трето лице.
Съответно тя е приела, че не е заварила никой в процесния имот и е извършила въвода във владение.
Третото лице помагач на ответника – „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
представя становище, с което обосновава доводи за неоснователност на предявения
иск. Заявява възражение за погасяване на
претенцията по давност, евентуално твърди, че договорът за наем, сключен между
ищеца и Г.Б.Р. ЕООД е със същата дата, като този, който е сключен между ищеца и
БТ П. ЕООД (15.12.2011 г.), предвид което той не може да обоснове извод, че
имотът се е държал от Г.Б.Р. ЕООД към момента на въвода.
В тази връзка се позовава на съдебното решение от 21.05.2012 г., постановено по
реда на чл. 435 ГПК по жалба на ищеца. Посочва, че представеният по делото
протокол от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, с
който ищецът се домогва да установи, че е владял имота си към момента на
извършване на въвода, всъщност не е бил представен
пред ЧСИ, предвид което тя не е и могла да го вземе предвид и съответно не е
било налице основание да се приложи правилото на чл. 523, ал.2 ГПК. Навежда, че пред ЧСИ не е представено
арбитражното решение, с което договорът за финансов Л. е бил признат за
прекратен, поради което спорът между ищеца и БТ П. ЕООД не е бил известен на
ЧСИ. Намира, че законосъобразността на извършените от ЧСИ действия във връзка с
въвода във владение вече е проверена по съдебен ред
по реда на чл. 435 ГПК и е установена тяхната законосъобразност, доколкото
жалбата на ищеца е отхвърлена. На следващо място оспорва да са налице
твърдените от ищеца имуществени вреди във вид на пропуснати ползи като излага,
че договорът за наем е бил сключен при определени условия, които стоят извън
волята на страните – издаването на разрешение за ползване на имота. Предвид
изложеното намира, че по делото ищецът не е съумял да докаже, че твърдените от
него пропуснати ползи със сигурност е щяло да настъпят.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, а е видно и
от представения нотариален акт № 64, том 3, peг. №
6870, дело № 422 от **** г. от 04.09.**** год., че Д.Л. АД е собственик на
недвижим имот: МАГАЗИН № 6 (шест), на две нива, с разгъната застроена площ от
393.58 (триста деветдесет и три цяло и петдесет и осем стотни) кв. м. общо за
двете нива, от които; първо ниво със застроена площ от 181.01 (сто осемдесет и
едно цяло и една стотна) кв. м., състоящо се от: търговско помещение и стълба
към второ ниво, при граници на първо ниво: Ул. „С.", първо ниво на магазин
№ 5., вътрешен двор откъм ротонда „Свети Георги", първо ниво на магазин №
5 и второ ниво, със застроена площ от 212.57 (двеста и дванадесет цяло и
петдесет и седем стотни) кв. м., състоящо се от търговско помещение, тоалетна и
стълба към първо ниво при граници на второ ниво: ул. „С.", второ ниво на
магазин № 5, вътрешен двор откъм ротонда „Свети Георги", второ ниво на
магазин № 5, който имот представлява част от следния недвижим имот находящ се в
сграда в гр. София, район Средец, ул. „С." № 4 (четири), а именно: МАГАЗИН
- партер и мецанин от пететажна скелетна монолитна стоманобетонова
сграда, със застроена площ на магазина от 1957 (хиляда деветстотин петдесет и
седем) кв. м, при съседи: ул. „С." № 2 (две), ул. „С.", проход и
двор, заедно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и
съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата с планоснимачен номер 6
(шест) в кв. № 397 (триста деветдесет и седми) местност „Центъра" по
регулационния план на гр. София, СО - Район Средец, одобрен със заповед №
РД-09-50-310/16.03.2006 г. и РД-50-6602- 2000/11. 07.**** г. на Главния
архитект на гр. София. Магазинът е въведен в експлоатация като самостоятелен
обект с Разрешение за ползване № СТ-05-1773 от 29.11.2012 г., издадено от ДНСК
и е с идентификатор № 68134.100.10.1.106, съгласно Схема на самостоятелен обект
в сграда № 68458/28.09.2012 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър - град София.
Безспорно е установено, че на 03.09.**** г. Д.Л. АД е
сключил договор за финансов Л. на недвижимо имущество за посочения горе имот с
„БТ П.“ ЕООД като с договора му е
предоставило и правото да го отдава под наем. Имотът е предаден с приемно-
предавателен протокол от 13.09.**** г. Не се спори между страните, че договорът
е бил вписан в Служба по вписванията.
С представеното по делото влязло в сила решение на
Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, гр. София от дата
15.08.2013 г. е признато, че правоотношението, възникнало от договор за финансов
Л. № 000551А1 от 03.09.**** г., сключен между Д.Л. АД и БТ П. ЕООД е развалено едностранно
от Д.Л. АД поради неизпълнение на задълженията на последното, считано от
05.10.2011 г., с действие занапред, предвид естеството на договора като такъв с
периодично изпълнение на основание чл. 88, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че Л.ополучателят
по посочения горе договор за финансов Л. е отдал имота под наем на „Т.М.Б. ЕООД,
като последното е получило заповед за изпълнение за предаването на имота, по
силата на която е образувано изпълнително дело № 2012780040004 по описа на ЧСИ В.Л.,
с рег. № 780 на КЧСИ.
От представените разпореждане № 02-103, издадено на 09.09.2011 г. от инспектор Р., служител от 01 РС ПБЗН и писмо с рег. № 1697, екз.
№ 1 от 06.10.2011 г. става ясно, че към 09.09.2011 г.
процесният имот се е намирал в безпризорно състояние.
В обекта са складирани горими отпадъци и ел. инсталацията не отговаря на
изискванията за техническа безопасност, като магазинът е със свободен достъп на
трети лица-без врати, решетки и прозорци. Дадени са предписания до
собственика Д.Л. АД да вземе мерки за
привеждане на имота в безопасен вид.
По делото е представен приемно- предавателен протокол за
СМР от 10.09.2011 г., от който е видно, че на посочената дата Д.Л. АД е приела
изпълнението на изработка и монтаж на охранителни решетки и врата с брава и 5
бр. ключове, извършено по нейно възлагане в процесния имот от дружество „К.И
СИН“ ЕООД.
От представения договор за наем с дата 15.12.2011 г. се
установява, че „Д.Л." АД е отдало за временно и възмездно ползване на „Г.Б.Р."
ЕООД имот : МАГАЗИН № 6, на две нива, с разгъната застроена площ от 393.58 кв.
м. общо за двете нива. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 10827.39
евро, дължима от датата, на която наемателят започне работа с клиенти, но не:
по късно от 01.09.2012 год. Срокът на договора е до 31.08.2022 год. В приемо - предавателен протокол е отразено, че наемодателят
е предал държането на наемателя.
От приложен договор от 22.01.2011г. се установява, че
наемателят „Г.Б.Р." ЕООД е сключил договор със „СОТ“ ЕООД за охрана на
магазин на адрес гр. София, Център, ул. С. № 4.
По делото е представен протокол за принудително отнемане
и предаване на вещи, от който се установява, че на 13.01.2012 г., в 10 часа,
ЧСИ В.Л.е извършила въвод
във владение на процесния Магазин № 6 по изп.д.2012780040004
с взискател „Т.М.Б.” ЕООД и „БТ П.” ЕООД - длъжник.
Изпълнителното дело е било образувано въз основа на Изпълнителен лист от
27.12.2011 г., издаден от Районен съд Перник по гр.д. 8403 /2011 г. В протокола
е отразено,че на извършения въвод са присъствали
двете страни по изпълнителното дело. Констатирано е, че в магазина се извършват
ремонтни дейности, но въпреки това е извикан ключар и същият е бил отворен
принудително, като така е задействана алармата на охранителна система. На място
се появили служители на СОТ-161, а също представители на „Д.Л.” АД, които
представили нотариален акт за собственост на магазина, договор за Л. с „БТ П.”
ЕООД и нотариална поката за прекратяването му, както
и договор за наем от 15.12.2011 год. с „Г.Б.Р.” ЕООД с приемо-предавателен
протокол от същата дата. Отразено е, че съдия изпълнителят не е дал възможност
на третото лице да поиска спиране на въвода от съда,
тъй процедурата по въвода била приключила вече със
смяната на патрона на входната врата. Протоколът е подписан от взискателя,
длъжника и ЧСИ, а представителят на „Д.Л.” АД е отказал да подпише.
Представен е протокол от СОТ от 16.01.2018 г., от който
се установява, че на 13.01.2012 г. в 11 ч. е постъпил сигнал от ЧСИ, че се извършва
въвод в владение в процесния охраняван от тях обект.
В 11,04 ч. на място е изпратен екип на СОТ, който заварва пред магазина ЧСИ,
двама полицай и представител на фирма „Т.М.Б.“ЕООД. За алармата са уведомени
собственика Д.Л. АД и сключилия договор за охрана Г.Б.Р.” ЕООД. Екипът на СОТ е
уведомил, че охранява обекта съгласно сключен с Г.Б.Р.” ЕООД договор. Алармената
система е изключена в 12,35 ч. от представител на фирма Г.Б.Р.” ЕООД.
Извършеният въвод във владение
е обжалван от ищеца Д.Л. АД и от Г.Б.Р.” ЕООД като незаконосъобразен по реда на
чл. 435 ГПК. Жалбата е оставена без уважение със съдебно решение от 21.05.2012
г., постановено по гр.д. № 3958/2012 г. на СГС.
С уведомление №685/18.06.2012г. от наемателя „Г.Б.Р."
ЕООД до наемодателя Д.Л. АД договорът за наем е развален поради извършено
отстраняване от имота от ЧСИ и невъзстановено държане. С преводно нареждане от
19.06.2012 год. „Д.Л." АД е превело по сметка на „Г.Б.Р." ЕООД сумата
от 63529.58 лв., дадена като депозит по договора за наем.
Безспорно е между страните, че ищецът е предявил частичен
иск с правно основание чл. 441 ГПК за вредите, които претендира в настоящето
производство за друг период от време. В тази връзка пред съда е представено
съдебно решение от 06.06.2016 г., постановено по
гр.д. № 10908/2014 г. по описа на СГС, потвърдено с решение от 10.05.2017 г.,
по в.гр.д. № 5484/2016 г. на САС, влязло в законна сила, по силата на което е
уважен частичния иск на ищеца и ответникът ЧСИ В.А.Л.е осъдена да заплати на Д.Л.
АД сумата от 68529.58 лв. - левова равностойност на 35 038.73 евро, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи вследствие на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение изп.д. №
2012780040004, изразяващо се в незаконосъобразно извършен въвод
във владение в процесния недвижим имот и представляващи неполучен наем за
месеците септември, октомври, ноември и за частично за м.- декември 2012 год.,
ведно със законната лихва върху горната сума от датата на исковата
молба-21.07.2014 год. до окончателното й изплащане.
Събрани са и гласни доказателства.
Свидетелката М.Р., която работи в правния отдел при ищеца
от м.юли.2011г., излага, че договорът за финансов Л. с БТ П. ЕООД е сключен
през ****-2008 г., а по времето, когато тя е работила при ищеца, същият вече е
бил прекратен поради системно неизпълнение на задълженията на Л.ополучателя. След това в края на 2011 г. имотът бил отдаден
под наем на „Г.Б.Р." ЕООД. На 13.01.2012 г. получила обаждане от тази
фирма, че по сигнал на СОТ са установили опит за проникване в имота. Тогава
заедно с изпълнителния директор се отправили към мястото и били там 10 мин. след
обаждането. Заварили ЧСИ с адвокат Д., който представлявал страните – взискател
и длъжник по изпълнителното дело, по което се извършва въводът
във владение. Тя се представила на ЧСИ, а междувременно дошъл и друг колега от
офиса на Д.Л. АД, който донесъл документи, които легитимират ДСК Л. като
собственик на имота по прекратен вече Л.ов договор и
като наемодател по договор за наем с „Г.Б.Р." ЕООД. ЧСИ обаче ги
уведомила, че въводът е приключен и не отразила
възраженията им в протокола. Свидетелката посочва, че от 13.01.2012 г. до
25.07.2014 г. Д.Л. АД не е ползвало имота, а си е възстановило владението принудително
чрез извършен въвод във владение през юли 2014 г.,
тъй като до този момент там било въведено трето лице.
Свидетелят Сергей Дончев, служител портфолио мениджър в Д.Л.
АД, посочва, че процесният имот е бил предмет на
договор за Л. с БТ П.ЕООД през **** г., а пред септември 2011 г. получили
предписание от Служба пожарна безопасност да обезопасят имота, тъй като в него
възникнал пожар. Предписано било и да се ограничи достъпа до сградата, тъй като
към онзи момент същата нямала врати, а вътре имало натрупани горивни строителни
отпадъци. В имота нямало прозорци, само винилови
реклами над отворите за такива. След това Д.Л. АД възложило на фирма да
изработи решетки и врата и ангажирало друга, която да извози строителните
отпадъци. В края на октомври, началото
на ноември имотът бил приведен в годен вид и бил нает от наемателя „Г.Б.Р."
ЕООД. Той присъствал на предаването на имота на последното, а след това дружеството
сключило договор за СОТ. На охранителната фирма били дадени лица за контакт и
от Д.Л. АД, и от наемателя.
По делото е допусната и неоспорена от страните съдебно
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Съобразно същото общият размер на наемната цена за
процесния магазин №6, съгласно чл.3 от договора за наем, за периода от м.
декември. 2012 г. до м. юни.2014 г. включително, като се има предвид размера на
предявената и уважена като частичен иск сума за м. декември 2012 г. по гр.д. №
10908/2014 г. по описа на СГС, е в размер на 203 163, 85 евро, с левова
равностойност от 397 353, 88 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск следва да се квалифицира по чл.441 ГПК съобразно който, частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Съобразно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на непозволеното
увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.
Непозволеното
увреждане, предмет на нормата на чл.45 от ЗЗД, е сложен фактически състав,
който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние,
извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
настъпилата вреда и деянието. В тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на всички елементи от фактическия състав. При конкретните твърдения в
исковата молба следва да бъде доказано, че съдебният изпълнител противоправно
не е изпълнил уредени в закона свои задължения, че ищецът е претърпял вреда,
както и причинна връзка между вредата и соченото неизпълнение. Ответникът
трябва да обори заложената в чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за виновност.
Безспорно е установено по делото, че настоящето
производство е предхождано от предявен и към момента уважен с влязло в сила
съдебно решение частичен иск на ищеца за обезщетение на причинените имуществени
вреди (пропуснати ползи) в резултат от същата фактическа обстановка, съответно,
че настоящият иск с правно основание чл. 441 ГПК е иск за остатъка от
вземането, което не е било предявено пред съда.
В тази връзка съдът намира, че е налице противоречива
практика на съдилищата, в това число и на ВКС, относно значението на влязлото в
сила съдебно решение по предявен частичен иск за производството за остатъка от
вземането, а именно:
С решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010 г., I
т.о. е дадено тълкуване, че предмет на силата на пресъдено
нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния
юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право.
Следователно установените с решението по частичен иск общи правопораждащи
факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено
нещо. Тълкуване, че при уважаване на частичен иск обективните предели на силата
на пресъдено нещо обхваща основанието, от което са
придобити правата и размера им, до който са били предявени и признати от съда,
е дадено и в решение № 35 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 6594/2014 г., II г.о.
От друга страна с решение № 539 от 7.07.2010 г. по гр. д. №
635/2009 г., IV г.о. е дадено тълкуване, че при уважаването на частичен иск
ищецът може да предяви нов иск за разликата. В този случай обаче със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от
спорното право. При предявен иск за горницата над уважената част ищецът не може
да се позовава на формираната по другото дело сила на пресъдено
нещо, а следва да проведе пълно доказване на основателността на претенцията си.
Същото и в решение № 275 от 6.01.2016 г.
по гр. д. № 2042/2015 г., III г.о. ( Определение № 174 от 31.10.2016 г. по т.
д. № 53181/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Предвид цитираната противоречива практика към момента е
налице образувано тълкувателно дело пред ВКС № 3/2016 г. ОСГТК по въпроса: „Ползва ли се решение по уважен
частичен иск със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата,
произтичаща от същото право?“. Доколкото наличието на тълкувателно дело не е
основание за спиране на настоящето производство, настоящият съд следва да
разреши спора по същество въз основа на вътрешното си убеждение, като възприема
за правилно първото становище. Предметът
на спора при частичния иск по отношение на основателността му е
идентичен с този, който се повдига от страните при предявяване на претенцията за
остатъка от вземането. Силата на присъдено нещо на решението по частичния иск
разпростира своето действие до предявения пред съда размер, но при уважаването
на частичния иск съдът признава и
съществуването на валидни правопораждащи
факти, които са еднакви както за тази част, която е предявена, така и за тази,
която все още не е предмет на исково производство. Съответно той отхвърля и правоизключващите факти, сочени от ответната страна в
производството по частичния иск. При наличие на идентичност между правопораждащите
правото факти при частичния иск и иска за остатъка от вземането, е
безпредметно същите отново да бъдат доказвани от ищеца при условията на пълно и
главно доказване пред съда, разглеждащ иска за остатъка от вземането, доколкото
той вече е сторил това в предходното производство по частичния иск. Нещо
повече, това би могло да доведе до постановяването на противоречиви съдебни
решения, резултат от пререшаване на спора въз основа на една и съща фактическа
обстановка. Предвид изложеното и като изцяло споделя мотивите, посочени в
решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010 г., I т.о и изложени горе,
настоящият съд намира, че относно правопораждащите
правото на ищеца в настоящето дело факти е налице сила на присъдено нещо
предвид влязлото в сила съдебно решение по частичния иск, с което последният е
уважен. Съответно в настоящето производство не следва да се разглеждат правопогасяващи възражения на ответника и третото лице
помагач, които касаят обстоятелства, настъпили в хода на производството по
частичния иск и които са могли да бъдат релевирани в
неговите рамки. Същите са преклудирани от силата на присъдено нещо на съдебното
решение по частичния иск, при условие на пълна идентичност на страните и по
двата спора.
С оглед изложеното съдът намира, че основателността на
предявения иск е установена по делото, а в резултат от приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, е установен и размерът
на претенцията - 397 353,88 лв. за периода от м.декември. 2012 г. до м.
юни 2014 г. като се отчита вече присъдената сума за месец декември.2012 г. с 06.06.2016 г., присъдена с решението по гр.д. № 10908/2014 г. по описа на СГС,
потвърдено с решение от 10.05.2017 г., по в.гр.д. № 5484/2016 г. на САС. Правото на обезщетение за пропуснати ползи се поражда само доколкото вследствие на деликта ищецът е пропуснал да реализира бъдеща сигурна
икономическа полза, която иначе би настъпила. По делото е доказано по
категоричен начин, че ищецът е пропуснал да получи вземания за наем за процесния
период. В тази връзка неоснователни са възраженията на третото лице помагач, че
сигурността в настъпването на ползата за ищеца се разколебава от това, че към
момента на извършване на въвода във владение за
процесния имот все още не е било издадено разрешение за ползване на същия. По
делото е установено, че между ищеца и „Г.Б.Р." ЕООД е съществувало валидно
правоотношение по договор за наем, по силата на което наемателят е следвало да
заплаща наем на наемодателя още от 01.09.2012 г., което е отпаднало с обратна
сила, поради противоправното поведение на ЧСИ.
Единствената доказана по делото причина за развалянето на договора е, че ЧСИ
незаконосъобразно е въвела в имота трето лице, като по този начин е лишила
собственика на имота от възможността да осигури фактическата власт върху същия
в полза на наемателя си.
В становище по делото третото лице помагач на ответника е
направило възражение за изтекла в полза на последния погасителна давност, което
съдът намира за допустимо като необхванато от силата на присъдено нещо на правопораждащите правото факти, установена с решението по
частичния иск, доколкото касае възникнали впоследствие обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността за
вземането за обезщетение за вреди от непозволено увреждане започва да тече от
откриването на дееца. В случаите, в който той е известен и вредите настъпват
непосредствено със самото извършване на противоправното деяние, давността
започна да тече от момента на извършване на последното, доколкото в този момент
настъпва и увреждането. Когато обаче вредите настъпват впоследствие, без да се
прекъсва пряката причинно-следствена връзка между тях и противоправното
поведение, фактическия състав на деликтната
отговорност не е завършен към момента на самото извършване на противоправното
поведение и давност не тече до неговото завършване т.е. до момента на
настъпване на вредите.
В настоящия случай претендираните от ищеца вреди са
настъпили от момента, в който „Г.Б.Р." ЕООД е развалил договора за наем с ищеца,
поради противоправното поведение на ЧСИ - 18.06.2012г, като от този момент последният
е загубил възможността да получи очакваното увеличение на имущественото си от
уговорената наемна цена. Вземането за обезщетение е единно и се изчислява на база на наемната цена на
имота, но не представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.”в” ГПК,
предвид което за него тече общата пет годишна давност. Същата започва да тече
от 18.06.2012 г., като изтича на 18.06.2017 г. С оглед събраните по делото
доказателства не са налице основания да се приеме, че давността е била
прекъсвана или спирана в посочения период, като в тази връзка следва да се има
предвид, че предявяването на частичен иск за вземането, не прекъсва и не спира
давността за непредявения размер от него. В този смисъл са последните измененя в ЗЗД, а именно: чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Когато вземането е предявено частично, давността се спира или
прекъсва само за предявената част. Исковата молба е подадена през ноември 2017г., т.е. след изтичането на
давностния срок, поради което правото на ищеца да търси принудително изпълнение
на вземането е погасено и искът, макар и
основателен, следва да се отхвърли като погасен по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
производството в размер на 11 400 лв. адвокатско възнаграждение. На ищеца не се
следват разноски.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Л."
АД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор К.Д.К., със седалище
и адрес на управление:***, М.,С.С.Т., ет. 4, със
съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.и Н.", чрез адвокат А.Н.Н. срещу ЧСИ В.Л.със съдебен адрес ***4 чрез адвокат Ч.Д.
иск с правно основание чл. 441 ГПК за
сумата от 397354,00 лева за периода е от 10.12.2012 г. - 01.07.2014 г.(разликата до пълния
размер на вредите след присъденото с решение
от 06.06.2016 г., постановено по гр.д. № 10908/2014
г. от Софийски градски съд, 1-13 състав обезщетение
в размер на 68 529,58 лева по предявен
частичен иск), която сума представлява обезщетение за пропуснати ползи в резултат от
противоправно извършен на 13.01.2012 г. въвод във
владение по изпълнително дело № ЧСИ 2012780040004 от ЧСИ В.Л.в недвижим имот МАГАЗИН № 6
(шест), на две нива, с разгъната застроена площ от 393.58 (триста деветдесет и
три цяло и петдесет и осем стотни) кв. м. общо за двете нива, от които; първо
ниво със застроена площ от 181.01 (сто осемдесет и едно цяло и една стотна) кв.
м., състоящо се от: търговско помещение и стълба към второ ниво, при граници на
първо ниво: Ул. „С.", първо ниво на магазин № 5., вътрешен двор откъм
ротонда „Свети Георги", първо ниво на магазин № 5 и второ ниво, със
застроена площ от 212.57 (двеста и дванадесет цяло и петдесет и седем стотни)
кв. м., състоящо се от търговско помещение, тоалетна и стълба към първо ниво
при граници на второ ниво: ул. „С.", второ ниво на магазин № 5, вътрешен
двор откъм ротонда „Свети Георги", второ ниво на магазин № 5, който имот
представлява част от следния недвижим имот находящ се в сграда в гр. София,
район Средец, ул. „С." № 4 (четири), а именно: МАГАЗИН - партер и мецанин
от пететажна скелетна монолитна стоманобетонова
сграда, със застроена площ на магазина от 1957 (хиляда деветстотин петдесет и
седем) кв. м, при съседи: ул. „С." № 2 (две), ул. „С.", проход и
двор, заедно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и
съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата с планоснимачен номер 6
(шест) в кв. № 397 (триста деветдесет и седми) местност „Центъра" по
регулационния план на гр. София, СО - Район Средец, одобрен със заповед №
РД-09-50-310/16.03.2006 г. и РД-50-6602- 2000/11. 07.**** г. на Главния
архитект на гр. София. Магазинът е въведен в експлоатация като самостоятелен
обект с Разрешение за ползване № СТ-05-1773 от 29.11.2012 г., издадено от ДНСК
и е с идентификатор № 68134.100.10.1.106, съгласно Схема на самостоятелен обект
в сграда № 68458/28.09.2012 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър - град София, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Д.Л." АД, ЕИК ******* да заплати на ЧСИ В.Л.със
съдебен адрес ***4 чрез адвокат Ч.Д. сумата от 11 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ответника -„ДЗИ- О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :