Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 121 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „К.Б.“ ЕООД, ***, депозирана чрез
адвокат Х.Е.С. от Адвокатска колегия – Разград, против Решение №
179/28.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 328/2022г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-2100060/17.12.2021г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание
чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на К.Б.“ ЕООД, ***, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди / лева, като съдът я е намалил на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в хода на
административнонаказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в несъответствие на акта и на НП с императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Релевира и доводи за
незаконосъобразност по същество, аргументирани с обстоятелството, че
работодателят е възложил извършването на инструктажите на обекта на лице,
разполагащо със съответните знания, а именно на техническия ръководител, поради
което неправилно е била ангажирана отговорността на юридическото лице. Поддържа
и становището за наличие на предпоставките за приложение на института на
„маловажния случай“, регламентиран в чл. 415в, ал. 1 от КТ и в чл. 28 от ЗАНН.
По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на
наказателното постановление. Жалбоподателят представя и писмено становище, в
което поддържа изложените отменителни основания. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, депозира молба чрез Д.И., и.д. на
директор на „ИТ“ – Шумен, в която обективира твърдения за законосъобразност на
съдебния акт. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът
не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
сочейки, че е налице неправилна квалификация на простъпката, вменена на
работодателя.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 06.11.2021г., П.С.и С.Т.-
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на строително монтажни работи, изпълнявани в гр. Шумен на
строежа „Пречиствателна станция за питейни води за водоснабдителна система „Шумен“
гр. Шумен ул. „Млада гвардия“ № 32 от екип на жалбоподателя „К.Б.“ ЕООД ***,
като проверката продължила и на 15.11.2021., след изпращането на сканирани
документи от дружеството-жалбоподател в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Шумен.
В хода на проверката
било установено, че дружеството в качеството му на работодател, при
осъществяване на дейността си, не е изпълнил задълженията си във връзка с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал на
06.11.2021г. до извършване на декофражни работи в горецитирания обект
кофражиста Ю.Н.А., без да му е проведен и документиран по установения ред
ежедневен инструктаж по БЗР. Било установено също така, че при извършване на
декофражните работи в посочения по горе строеж, кофражиста Ю.А.на 06.11.2021г.
е бил ударен от кофражно платно, в резултат на което е получил наранявания,
довели до оказване на медицинска помощ в „МБАЛ Шумен“ АД. За резултатите от
проверките на 18.11.2021г., бил изготвен протокол, с който били дадени
предписания на юридическото лице.
Във връзка с посочените
констатации, на 18.11.2021г., бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение на дружеството, като актосъставителят приел, че с
описаното то е нарушило чл. 281, ал. 2 от КТ и чл. 11, ал. 5 и чл. 15, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил съставен в
присъствието на представител на дружеството, бил предявен и подписан от него
без възражения по същество. Писмени такива не били депозирани и в
законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходната
инстанция формирала и решаващ извод относно безспорната установеност на
приписаното на работодателя нарушение на режима за провеждане на ежедневен
инструктаж на работниците, регламентиран в Кодекса на труда и в Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г., но преценил, че АНО е наложил неоправдано завишен
размер на имуществената санкция, поради което предходната инстанция изменила
НП, определяйки я в минималната ѝ стойност.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият
намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и
законосъобразни изводи относно съответствието на акта и на НП със законовите
изисквания, като не се споделят доводите на касатора за наличие на
несъответствие на акта и на постановлението с разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата, при които то е било
осъществено са прецизно и изчерпателно описани от актосъставителя, а
впоследствие и от АНО, без да е налице неяснота касателно съставомерните
признаци на приписаното на дружеството неизпълнение. Простъпката е
индивидуализирана по еднозначен начин и привлеченото към отговорност лице
изначално е било наясно какво неизпълнение му се вменява, разчитайки ясното
словесно описание на деянието и кореспондиращата му правна квалификация, без да
е било налице твърдяното ограничаване на правото му на защита. От тази гледна
точка, касационният състав намира за неоснователна и позицията на представителя
на Прокуратурата за неправилна квалификация на простъпката – видно от
съдържанието на обстоятелствената част на НП на работодателя е приписано
непровеждането на ежедневен инструктаж по БЗР спрямо работника Ю.А., каквото
задължение изрично произтича от сочената за нарушена разпоредба на чл. 15,
ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 281, ал. 2 от КТ, като
това неизпълнение подлежи на санкциониране по приложения от наказващия орган
санкционен състав.
Правилен е и решаващият извод на
районния съд относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП
нарушение. Приложените по делото доказателства сочат с категоричност, че
санкционираното дружество има качеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. спрямо Ю.А., с когото е сключил и изискуемия трудов договор. В
това си качество „К.Б.“ ЕООД, *** е било задължено съобразно правилото на чл.
281, ал. 2 от КТ да инструктира работниците си, работата на които е свързана с
използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения,
както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за
здравето и живота им по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труда. Задълженията за провеждане на инструктаж при работа, видовете
инструктажи и реда за тяхното осъществяване, са регламентирани в Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, като съобразно правилото на чл. 10
от Наредбата инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде
на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на
трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа, като
в ал. 3 са изброени видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа,
сред които попада и ежедневният инструктаж. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от
подзаконовия нормативен акт от своя страна изрично задължава работодателя да
провежда ежедневен инструктаж на работещите при строителни и монтажни работи.
Данните по делото сочат с категоричност, че в тази област е бил ангажиран и
работникът А., на когото работодателят не е провел на 06.11.2021г. следващия му
се ежедневен инструктаж – обстоятелство, установимо от приобщените гласни и
писмени доказателства, сред които и копие от Книгата за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /Ежедневен инструктаж/. Такъв не е бил
осъществен, което е достатъчно основание за ангажиране отговорността на работодателя
на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, предвиждащ отговорност за неизпълнение на
задължение за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
В контекста на изложеното, касационният състав не споделя доводите на
инициатора на настоящото производство, че неправилно е бил подведен под
отговорност, доколкото е възложил дейността по провеждане на инструктажа на
техническия ръководител на обекта. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ
предвижда възможност за ангажиране на отговорността на конкретното виновно
длъжностно лице при осъществено нарушение на правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, която обаче не препятства
санкционирането на работодателя, в случая юридическото лице, чиято отговорност
е обективна и безвиновна, на самостоятелно основание, както е процедирал в
казуса наказващият орган.
За неоснователни настоящият съдебен
състав намира и твърденията касатора за приложимост на института на „маловажния
случай“. Липсват основания за приложимост на привилегирования състав на чл.
415в от КТ, дерогиращ общата норма на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е преценил
и районният съд. Кодексът на труда със своя чл. 415в, ал. 1, създава възможност
за налагане на глоба или имуществена санкция в по-ниска стойност при
осъществено „маловажно“ нарушение. По смисъла на тази норма, простъпката следва
да бъде отстранена веднага след установяването ѝ по реда, предвиден в
този кодекс, и от нея да не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Данните по делото сочат на противен извод, доколкото не се
установява нарушението да е било отстранено по съответния ред, а при прочит на
приобщените доказателства се налага и извод, че за работника за настъпили вреди
от травматичното му увреждане. Поради това работодателят подлежи на
санкциониране по реда на чл. 413, ал. 2 от Кодекса, като правилно районният съд
е привел имуществената санкция в минималния ѝ размер.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 179/28.04.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 328/2022г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 18.07.2022 г.