Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 11.04.2018 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Кона дочева и в присъствието на прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№77 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
На 05.06.2017 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба от „***“АД-гр. София, подадена по пощата на 02.06.2017 г., в която
се твърди, че по силата на договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот *** от 08.09.2006 г., „***“АД-гр.
София /сега с наименование „***“АД-гр. София/ е предоставила на Т.П.Б. и И.П.Б.
чрез пълномощника и Т.П.Б. кредит в размер на 51 170 евро със срок за
погасяване 360 месеца.
Твърди се, че кредита е усвоен на 12.09.2006 г.,
когато сумата от 51 170 евро е преведена по сметка на Т.П.Б..
Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от договора, се
дължи годишна лихва в размер на сбора от БЛП за жилищни кредити в евро, валиден
за съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 5 пункта. Сочи
се, че съгласно чл.3, ал.2 от договора, при просрочие се дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в размер на
10 пункта.
Твърди се, че дължимите от кредитополучателите такси
са уговорени в чл.4 от договора.
Твърди се, че кредита е обезпечен с договорна ипотека,
обективирана в нот. акт №181 от 08.09.2006 г. на нотариус С. И..
Сочи се, че съгласно предвидената в чл.24, ал.1 от
договора възможност, на 05.10.2006 г. „***“АД е прехвърлила на „***“АД
вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит. Твърди се, че за
тази цесия кредитополучателите са били уведомени при подписването на доп.
споразумение от 27.03.2009 г.
Твърди се, че промени в договора са правени и с други
две доп. споразумения – от 13.02.2007 г. и от 24.03.2010 г.
Твърди се, че с второто и третото доп. споразумение
кредита е преструктуриран. С тях са въвеждани
12-месечни периоди на облекчено погасяване – при облекчени лихвени условия,
съгласно съответни погасителни планове. В същите планове са уговаряни и
условията за издължаване след изтичане на периода на облекчено погасяване.
Ищецът твърди, че на 28.03.2013 г. „***“АД е
прехвърлило на „***“АД вземанията си, произтичащи от процесния договор за
кредит и възлизащи на общо 63 686.94 евро, в т.ч. главница и лихви. Твърди
се, че за тази цесия кредитополучателите са били уведомени с писмо изх. №885 от
03.06.2014 г.
В ИМ се сочи, че кредитополучателите са изпаднали в
забава, като първата непогасена в срок вноска е с падеж 10.09.2011 г. Твърди
се, че това неизпълнение, съгласно чл.18, ал.1 от договора и чл.60, ал.2 от
ЗКИ, е дало основание на банката да обяви цялото задължение по договора в
размер на общо 87 752.13 евро за предсрочно изискуемо с нот. покани с рег. №***/04.05.2017 г.
на нотариус М.П. и рег. №***/04.05.2017
г. на нотариус С.И..
Твърди се, че не последвало доброволно издължаване на
сумата 87 752.13 евро.
С оглед така изложената фактическа обстановка, е
предявен е предявен иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ с петитум: да
бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца общата сума от 77 387
евро в т.ч. :
-59 087.92 евро, представляваща част от
непогасената главница, чийто размер не е посочен;
-16 540.37 евро договорна лихва за редовен
кредит, без да е посочен периода, за който е начислена;
-1 364.73 евро договорна лихва за просрочен кредит, без да е посочен
периода, за който е начислена;
-188.72 евро такси, без да е уточнен вида на таксите;
-205.26 евро застраховки, без да е уточнен вида на
застраховките;
Ищецът претендира и заплащането на 789.76 лв. нот.
такси, които също не са конкретизирани.
С разпореждане №942 от 13.06.2017 г. съдът е:
ОСТАВИЛ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба и е
УКАЗАЛ на основание чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца, че в
едноседмичен срок от връчване на съответното съобщение следва да отстрани
констатираните нередовности, като направи съответните уточнения на
обстоятелствата, на които се основава искът.
Съответното съобщение е връчено на ищеца на 26.06.2017
г. и на 03.07.2017 г. в срок по пощата е изпратена уточняваща молба. В нея се
сочи, че изпратените на кредитополучателите нот. покани са получени от тях на
10.05.2017 г. и от тогава кредита следва да се счита за предсрочно и изцяло
изискуем. Ищецът е заявил, че претендира заплащането на :
1. 59 087.92 евро, представляваща част от дължимата
към 30.05.2012 г. главница в размер на 59 088.80 евро.
2. 17 905.10 евро, представляваща част
договорната лихва, дължима от 10.02.2012 г. в размер на 28 922.66 евро, от
които:
-16 540.37 евро, представляваща договорна лихва
за редовна главница, начислена за периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017 г.
-1 364.73 евро договорна лихва за просрочена главница, начислена за периода
от 30.05.2014 г. до 30.05.2017 г.
3. 188.72 евро, представляващи такси, от които:
-17.90 евро такса за администриране на просрочие,
дължима за периода от 26.10.2016 г. до 30.05-.2017 г.
-170.82 евро такса управление, дължима за периода от
12.09.2014 г. до 30.05.2017 г.
4. 205.26 евро, представляващи имуществени застраховки,
дължими за периода от 09.09.2014 г. до 30.05.2017 г.
Ищецът е конкретизирал и нот. такси в общ размер на
789.76 лв.
Преписи от ИМ и от представените от ищеца писмени
доказателства, както и от уточняващата молба от 03.07.2017 г. са връчени на
19.07.2017 г. на Т.П.Б. и на 27.07.2017 г. е депозиран отговор, в който се
твърди, че претенциите на ищеца са погасени по давност, която е започнала да
тече от 10.09.2011 г. Според ответницата, предсрочната изискуемост е настъпила
на тази дата автоматично, без да е било необходимо нейното обявяване от
кредитора.
Препис от отговора на Т.П.Б. е връчен на ищеца на
11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г. е депозирана ДИМ, в която ищецът заявява, че
предсрочната изискуемост на кредита е изменение на договора, което не може да
настъпи автоматично, а само ако кредиторът упражни потестативното си право чрез
съответно изявление до длъжника.
Препис от ДИМ е връчен на Т.П.Б. на 19.09.2017 г., но
в указания срок тя не е депозирала допълнителен отговор.
Преписи от ИМ и от представените от ищеца писмени
доказателства, както и от уточняващата молба от 03.07.2017 г. са връчени на
07.09.2017 г. на И.П.Б. и на 21.09.2017 г. е депозиран отговор, в който се
твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично на
10.11.2011 г., когато е бил падежа на третата неплатена вноска и че от тогава до
завеждане на делото са изминали повече от 5 години, поради което вземанията на
банката са погасени по давност.
И.П.Б. твърди, че е получила писмо изх.
№1855/16.12.2014 г., с което банката на
основание чл.60, ал.2 от ЗКИ е обявила предсрочната изискуемост на
произтичащите от договора вземания в общ размер на 73 903 евро, поради
неиздължаване на вноска с падеж 10.02.2012 г. Ответницата намира, че чл.60,
ал.2 от ЗКИ е приложим само в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК, но
не и когато банката е предявила осъдителен иск.
Препис от отговора на И.П.Б. е връчен на ищеца на
05.10.2017 г. и на 18.10.2017 г. е депозирана ДИМ, в която ищецът заявява, че
за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, не е достатъчно само
длъжникът да не изпълни задълженията си, а е необходимо и кредиторът да упражни
потестативното си право чрез съответно изявление до длъжника. Едва когато
кредиторът упражни правото си, тогава длъжникът изпада в забава по отношение на
цялото вземане. Ищецът е развил доводи за това откога и каква погасителна
давност тече по отношение на вземанията по кредит, обявен за изцяло предсрочно изискуем. Ищецът намира, че чл.60,
ал.2 от ЗКИ и даденото тълкувание с ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС са
приложими и при предявен осъдителен иск.
Препис от ДИМ е връчен на И.П.Б. на 30.10.2017 г. и в
указания срок тя е депозирала допълнителен отговор, в който твърди, че не е
уведомена от „***“АД за цесията от 28.03.2013 г., поради което към настоящия
момент тя не е породила действието си и банката не е неин кредитор. Ответницата
И.П.Б. е направила възражение за нищожност на доп. споразумение от 27.03.2009
г. и доп. споразумение от 24.03.2010 г. към договора, тъй като те са резултат
от приложението на неравноправните клаузи на чл.3, ал.4, чл.6, ал.3 и чл.12 от
договора – също нищожни, според чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В първото о.с.з., проведено на 18.12.2017 г., ищецът е
уточнил, че представеният по делото погасителен план е актуален към 14.09.2012
г. като отразява всички промени в договора към тази дата. Посочил е, че
ответниците не са се явили да получат погасителните планове към анексите, което
е наложило изготвянето на такъв „обобщен“ план. В същото о.с.з. е уточнено още,
че клоновата администрация на банката е обслужвала кредита през цялото време,
като е била съответно упълномощена, когато кредитор е било „***“АД. Ищецът е
посочил, че действително в края на 2014 г. е пращал писма на ответниците, за да
ги уведоми за предсрочната изискуемост на кредита, но поради липса на данни за
получаването на тези писма, се е наложило последващо уведомяване по друг начин
– чрез нот. покани. Ищецът е заявил, че втората цесия следва да се счита за
съобщена с получаването на преписите от исковата молба по делото.
С молба от 20.12.2017 г. ищецът е представил нот.
заверено пълномощно с рег. №*** от 07.09.2006 г. на нотариус С. И., дадено от И.П.Б.
на Т.П.Б.. Ответниците са възразили срещу приемането на това пълномощно като
доказателство. Посочили са, че то касае сключването на договора, но не и на
доп. споразумения към него. Признали са безспорно обстоятелството, че първата
цесия им е била съобщена при сключването на доп. споразумение от 27.03.2009 г.
С определение №20 от 08.01.2018 г. съдът е поискал от
ищеца уточнения относно неговите твърдения и претенции и такива са направени с
молба от 29.01.2018 г.
В о.с.з. на 19.03.2018 г. са приети още три доп.
споразумения към процесния договор – от 30.09.2010 г., 27.05.2011 г. и
30.11.2011 г.
Подробни аргументи по съществото на спора са изложени
от ищеца в писмена защита. Такава е представена и от ответницата Т.П.Б..
И ищецът, и ответниците претендират направените по
делото разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от нот.
заверено пълномощно с рег. №*** от 07.09.2006 г. на нотариус С. И., И.П.Б.
е упълномощила Т.П.Б. да сключи от нейно име договор за банков кредит с „***“АД-гр.
София. В пълномощното са конкретизирани размера и валутата на кредита; целта,
за която се отпуска кредита; крайния срок за издължаването му; размера на
годишната лихва за ползването му; обезпечаването на изпълнението му.
Упълномощаването включва и подписването на всички необходими документи. Според
съда, в тази обща формулировка се включва и подписването на анекси към
договора.
Видно от договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот *** от 08.09.2006 г., „***“АД-гр. София /сега с наименование „***“АД-гр. София/ е
предоставила на Т.П.Б. и И.П.Б. чрез пълномощника и Т.П.Б. кредит в размер на
51 170 евро със срок за погасяване 360 месеца.
Видно от искане
на Т.П.Б. от 12.09.2006 г. за усвояване на суми по кредит и банковото бордеро
от 12.09.2006 г., кредитът е усвоен на 12.09.2006 г., когато сумата от
51 170 евро е преведена по сметка на Т.П.Б..
Видно от чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателите
дължат годишна лихва в размер на сбора от БЛП
за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване, плюс
договорна надбавка от 5 пункта.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора, при просрочие се дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
В чл.3, ал.4 от договора е предвидено, че действащият
БЛП на банката не подлежи на договоряне, като промените в него се обявяват на
страните на видно място в банковите салони и стават незабавно задължителни за
страните.
В чл.6, ал.3 от договора е предвидено, че при промяна
на БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие
с промяната.
Назначеното по делото ВЛ Т. И. е установила, че през
целия период на действие на договора е била действаща и Методология на банката
за БЛП, която е публикувана на сайта на банката през 2010 г. Съгласно тази
Методология, БЛП е сбор от трансферната цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на
ресурса се влияе от пазарните
/бенчмаркови/ лихвени мерители, рисковата премия при привличане на финансов
ресурс и директните нелихвени разходи. Тези показатели са обективни и не
зависят от волята на банката. Те представляват публично оповестени индекси,
приложими на международните финансови пазари. Буферната надбавка абсорбира
временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % /на годишна
база/.
ВЛ е установило, че само за периода от сключването на
договора до 24.01.2007 г. кредитът е олихвяван с годишна лихва, формирана като
сбор от БЛП за жилищни кредити в евро
в размер на 6 % и договорна надбавка в
размер на 5 %, общо 11 %. През периода от 25.01.2007 г. до 10.11.2012 г.
кредита е олихвяван с годишна лихва, равняваща се на БЛП за жилищни кредити в евро, вариращ от 2.8700 % до 9.5300 %.
Казано иначе - в състава на годишната
лихва не е включвана договорната надбавка
от 5 %. Ако това беше правено, задълженията на кредитополучателите за лихва
щяха да се увеличат значително.
Съдът намира, че не е неравноправна клаузата в
договора, според която действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне,
както и свързаната с нея клауза на чл.6, ал.3 от договора. Както стана ясно,
този БЛП не зависи от волята на банката, а от обективни критерии, които са
публично достъпни. Следва да се отбележи, че в случая не се касае до възможност
за едностранно субективно изменение на годишната лихва, респ. на вноските, а до
изменение на един от компонентите на годишната лихва /БЛП/, свързано с
обективни обстоятелства.
Видно от чл.4 от договора, дължимите от
кредитополучателите такси са изброени конкретно, без препращане към Общи
условия, Тарифи и пр. Съгласно чл.4, т.3 кредитополучателите заплащат в края на
всяка година от срока на кредита годишна
такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената
главница. Съдът не откри в договора регламент за плащането на такса за администриране на просрочие,
каквато се претендира от ищеца.
В чл.12 от договора е предвидено, че банката може да
променя Тарифата си за условията, лихвите, таксите и комисионните. В договора
не е посочено, че тази Тарифа е неразделна част от него. Тя не е и представена,
за да се установи дали касае двете претендирани от ищеца такси. При това
положение възможността да се променя Тарифата не касае тези такси и прави
безпредметно направеното от ответниците
възражение за нищожност на тази договорна клауза като неравноправна.
Съгласно чл.10, т.3 от договора, дължат разноските,
свързани с вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските за
провеждане на принудително изпълнение върху обезпеченията.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора, при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. В чл.18, ал.2 от договора е предвидено, че при
неиздължаване на три последователни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска.
В чл.24, ал.1 от договора е предвидена възможност във
всеки един момент от действието на договора банката да може да прехвърли
вземанията си от кредитополучателите на група лица, сред които и „***“АД. „***“АД
се е възползвала от тази възможност и още на 05.10.2006 г. е прехвърлила на „***“АД
вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит.
Между страните не е спорно, че за тази цесия
кредитополучателите са уведомени при сключването на доп. споразумение от
27.03.2009 г. В него като страна – кредитор фигурира „***“АД. Това споразумение
е подписано по искане на кредитополучателите от 25.02.2009 г. С него е преструктуриран дълга /чрез
натрупване към редовната главница/ и е предвиден 12-месечен период на облекчено
погасяване – при облекчени лихвени условия, съгласно съответен погасителен
план. В същия план е следвало да бъдат уговаряни и условията за издължаване
след изтичане на периода на облекчено погасяване. По делото такъв погасителен
план не е представен. В раздел VII от доп.
споразумение е посочено, че кредитополучателите се задължават да получат
изготвения погасителен план и декларират, че неполучаването на екземпляр от
този план не ги освобождава от задължението да плащат вноските в сроковете и
размерите по плана.
С доп. споразумение от 24.03.2010 г. дългът отново е
преструктуриран по молба на кредитополучателите чрез натрупване към редовната
главница. Договорен е нов 12-месечен период на облекчено погасяване. Клаузите в
раздел VII
са
аналогични на тези в същия раздел на предходния анекс. Липсва погасителен план
и по доп. споразумение от 24.03.2010 г.
Подписани са още три доп. споразумения - от 30.09.2010 г., от 27.05.2011 г. и от
30.11.2011 г. С последното главницата е нараснала до 60 617.15 евро. ВЛ е
установило, че погасена е част от главницата в размер на 1 528.35 евро,
като дължима е останала главница в размер на 59 088.80 евро.
Това обяснява наличието по делото само на един
„обобщен“ погасителен план, актуален към 14.09.2012 г., който не е подписан от
кредитополучателите.
Според ВЛ, още в началото на 2008 г. е допуснато
просрочие, като не са били платени в срок вноските за януари, февруари и март
2008 г. Последното плащане по кредита е от 24.04.2012 г. и с него са погасени
152.86 евро – лихва с падеж 10.01.2012 г., 0.22 евро – главница с падеж
10.01.2012 г. и 6.92 евро – такса за администриране на просрочие.
Видно от договор от 28.03.2013 г., „***“АД е
прехвърлило на „***“АД вземанията си, произтичащи от процесния договор за
кредит. „***“АД е изпращало по пощата писма до ответниците с цел да ги уведоми
за цесията, но те са се връщали като непотърсени от получателите. Според съда,
цесията следва да се счита за съобщена с връчването на ответниците на преписи
от исковата молба и приложените към нея невръчени по пощата уведомления от „***“АД.
Ето защо цесията има действие за ответниците и надлежно легитимира банката като
кредитор – ищец.
Съдът напълно споделя тезата на ищеца, че за да настъпи
предсрочната изискуемост на кредита, не е достатъчно само длъжникът да не
изпълни задълженията си, а е необходимо и кредиторът да упражни потестативното
си право чрез съответно изявление до длъжника. Според съда, в конкретния случай
кредитът надлежно е обявен за изцяло предсрочно изискуем нот. покани с рег. №***/04.05.2017
г. на нотариус М.П. и рег. №***/04.05.2017
г. на нотариус С.И.. Първата е връчена на И.П.Б. на 10.05.2017 г., а втората –
на 07.05.2017 г. на Т.П.Б.. При това положение кредитът следва да се счита за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 10.05.2017 г. От този момент започва да
тече 5-годишна погасителна давност, която е приложима за вземанията,
произтичащи от процесния договор, тъй като те нямат характер на периодични
платежи. Въпреки, че ищецът защитава тази теза, той е предявил претенциите си
за главница частично – за периода от 30.05.2012 г. до 30.05.2017 г. Подобно
искане би било адекватно, ако кредита не беше обявен за изцяло предсрочно
изискуем и се търсеха само падежиралите вноски за главница. В рамките на
процесния период обаче – на 10.05.2017 г. е осъществена и втората предпоставка
за настъпването на предсрочната изискуемост на цялото вземане за главница, а
именно – връчени са съответните уведомления на кредитополучателите, поради
което към 30.05.2017 г. непогасеният остатък от главницата, дължима за целия
период на действие на договора, е бил 59 088.80 евро. В т.см. е и
заключението на ВЛ Т. И.. От 59 088.80 евро ищецът претендира част,
равняваща се на 59 087.92 евро.
Ищецът претендира възнаградителна и наказателна лихва
за периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017 г. Видно от заключението на ВЛ Т. И.,
размерът на вноските по погасителния план за възнаградителна лихва по чл.3,
ал.1 от договора, падежирали през периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017 г., е
16 540.37 евро, т.е. колкото претендира ищецът. Размерът на наказателната лихва
по чл.3, ал.2 от договора, начислена за периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017
г. върху падежиралите непогасени вноски за главница, е 1 364.73 евро, т.е.
колкото претендира ищецът.
Както вече беше спомената по-горе, съдът не откри в
договора клауза относно дължимостта на такса
за администриране на просрочие в размер на 17.90 евро, каквато се
претендира от ищеца. ВЛ обаче е установило, че според счетоводните записвания
на ищеца, ответниците дължат само тази такса в размер на 17.90 евро. Не е
установило дължимост на другата, претендира с основание годишна такса за управление в размер на 170.82 евро.
Видно от заключението на ВЛ Т. И., ищецът е платил на
„***“ООД застраховки в общ размер на 205. 26 евро, т.е. колкото се претендират
по делото.
ВЛ Т. И. е установило, че са направени разходи, които
могат да бъдат отнесени към дължимите по чл.10, т.3 от договора, в общ размер
на 699.76 лв., т.е. с 90 лв. по-малко от претендираните 789.76 лв.
С оглед гореизложеното и в заключение, съдът намира,
че предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ се явява основателен
и доказан за следните суми:
1. 59 087.92 евро, представляваща част от дължимата
към 30.05.2017 г. главница в размер на 59 088.80 евро, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.06.2017 г., когато е подадена по пощата
исковата молба, до окончателното и заплащане.
2. 16 540.37 евро, представляваща договорна лихва
по чл.3, ал.1 от договора, начислена за периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017
г.
3. 1 364.73 евро, представляваща договорна
лихва по чл.3, ал.2 от договора,
начислена за периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017 г.
4. 205.26 евро, представляващи имуществени застраховки,
дължими съгласно чл.10, т.3 от договора за периода от 09.09.2014 г. до 30.05.2017
г.
5. 699.76 лв., представляващи направени разходи по
чл.10, т.3 от договора.
Искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен за следните суми:
1. 188.72 евро, от които:
-17.90 евро такса за администриране на просрочие,
дължима за периода от 26.10.2016 г. до 30.05.2017 г.
-170.82 евро такса управление, дължима за периода от
12.09.2014 г. до 30.05.2017 г.
2. 90 лв., представляващи разликата от 699.76 лв. до
претендираните 789.76 лв., претендирани като направени разходи по чл.10, т.3 от
договора.
При този изход на спора по същество и на основание
чл.78 от ГПК, ответниците дължат на ищеца сумата от 11 496 лв., явяваща се
разноски по компенсация.
В о.с.з. на 19.03.2018 г. съдът е определил
допълнителен депозит за възнаграждение на ВЛ в размер на 180 лв., от които 130
лв. – платими от ищеца и 50 лв. – платими от ответниците. В указания срок
сумата от 180 лв. не е внесена и за нея следва да бъде постановено определение
по чл.77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ Т.П.Б. ***, с ЕГН: ********** и И.П.Б. от
гр.Казанлък, с ЕГН: ********** да заплатят солидарно в полза на „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** следните суми, прехвърлени от „***“АД-гр. София, с ЕИК:*** на
„***“ АД-гр. София, с ЕИК: *** с нот. заверен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит с рег. №***/28.03.2013 г. на Н.К. -
помощник-нотариус на нотариус Ц.З.:
1. 59 087.92
евро, представляваща част от
дължимата към 30.05.2017 г. главница в размер на 59 088.80 евро по
договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот *** от 08.09.2006 г., сключен между „***“АД-гр. София
/преди „***“АД-гр. София/ от една страна и Т.П.Б. и И.П.Б. чрез пълномощника и Т.П.Б.
от друга страна и доп. споразумения към този договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.06.2017 г., когато е подадена по пощата исковата молба, до окончателното
и заплащане.
2. 16 540.37
евро, представляваща договорна лихва по чл.3, ал.1 от договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот *** от
08.09.2006 г. и доп. споразумения към този договор, начислена за периода от
30.05.2014 г. до 30.05.2017 г.
3. 1 364.73
евро, представляваща договорна лихва
по чл.3, ал.2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот *** от 08.09.2006 г. и доп. споразумения към този
договор, начислена за периода от 30.05.2014 г. до 30.05.2017 г.
4. 205.26 евро,
представляващи имуществени застраховки, дължими съгласно чл.10, т.3 от договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот *** от 08.09.2006 г. и доп. споразумения към този договор
за периода от 09.09.2014 г. до 30.05.2017 г.
5. 699.76 лв.,
представляващи направени разходи по чл.10, т.3 от договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот *** от
08.09.2006 г. и доп. споразумения към този договор, а иска за разликата от 699.76 лв. до 789.76 лв.,
претендирани като направени разходи по чл.10, т.3 от договора, както и за 188.72 евро, претендирани като такси по
чл.4 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот *** от 08.09.2006 г. и доп. споразумения към този договор,
от които 17.90 евро – такса за администриране на просрочие, дължима за периода
от 26.10.2016 г. до 30.05.2017 г. и 170.82 евро – такса управление, дължима за
периода от 12.09.2014 г. до 30.05.2017 г., ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК „***“АД-гр. София, с ЕИК: ***
да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд 130 лв., явяващи се съответната част от допълнителния депозит за
възнаграждение на ВЛ Т. И., определен в о.с.з. на 19.03.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Т.П.Б. ***, с ЕГН: **********
и И.П.Б. от гр.Казанлък, с ЕГН: ********** да заплатят в полза наПлевенски
Окръжен съд 50 лв., явяващи се
съответната част от допълнителния депозит за възнаграждение на ВЛ Т. И.,
определен в о.с.з. на 19.03.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т.П.Б. ***, с ЕГН: **********
и И.П.Б. от гр.Казанлък, с ЕГН: ********** да заплатят в полза на „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** сумата от 11 496
лв., явяваща се разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: