РЕШЕНИЕ
№
889
град
Пловдив,17.05.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретар Таня Костадинова и участието на
прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 462 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по
касационна жалба на Б.Т.К., ЕГН**********, от гр.Септември, подадена чрез адв. М.
срещу Решение № 37 от 06.01.2022 г. постановено по АНД № 20215330206789/ 2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 6 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №21-1030-008894
от 15.09.2021г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив
за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, за което на
основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок 3 месеца“.
В
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.З. се сочи, че
решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата
възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното
постановление. Претендират се сторените разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, с писмен отговор чрез пълномощника
юрк.Б. взима становище по неоснователност на касационната жалба и счита, че
съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспорения, издаден от Началник група в сектор Пътна
полиция при ОД на МВР – Пловдив НП 21-1030-008894 от 15.09.2021г. е прието, че касационният жалбоподател в
качеството му на лице, управлявало МПС – лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ *** на
06.04.2021г. в 10,34 часа в гр. Пловдив, бул. България №236А посока на движение
от изток на запад следва да носи отговорност за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система „TFR1–М“ с инд.№546, клип №29498, като
при максимално въведено ограничение на скоростта населено място от 50 км/ч, и
при отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача, е управлявал посоченото МПС
със скорост над разрешената – в размер от 103 км/ч, превишение от 53 км/ч, за
което е бил санкциониран на основание чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП с административно
наказание „глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок 3 месеца“.
За
да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на
районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на К. на вменените му нарушения
на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказания съответстват на осъществената
от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган.
Така
постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от съдебната
инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са
дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Безспорно са налице обективните предпоставки да се счита, че на
посоченото място и време касационният жалбоподател е извършил неправомерно
управление на МПС, при което е нарушил изискванията за ограничение на скоростта
в населено място. В този смисъл са и дадените от него обяснения във връзка с извършената
проверка и непопълнената декларация по чл.188 от ЗДвП. Изяснено е
неговото неправомерно поведение. В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, направени и пред
първоинстанционният съд, на които той е дал
законосъборазен отговор. Не са ангажирани доказателства за това, че Б.К.
е поел отговорност вместо друго лице. Ето защо възраженията за неяснота относно
това, кое е лицето, управлявало на посоченото място и време процесното МПС, е
неоснователно и не е съответно на събраните в производството доказателства. По
всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като
при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на НП, като е формирал правилно вътрешно
убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С
оглед този изход на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за присъждането
им, и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от
ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и
тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на
МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 37 от 06.01.2022 г. постановено по АНД № 20215330206789/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 6 н.с..
ОСЪЖДА Б.Т.К.,
ЕГН**********, от гр.Септември, да заплати на ОДМВР – Пловдив разноски в размер
на 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.