Решение по дело №3504/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260021
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330203504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

               Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е   260021

         

                                      гр. Пловдив, 17.08.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивски районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа АНД № 3504/2020г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000118/23.03.2020г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П.С.Б. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание -  ГЛОБА  в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изр. 1 пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Жалбоподателят П.С.Б. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява, като депозирано писмено становище поддържа жалбата.

    Въззиваемата страна – РД „АА” Пловдив  – редовно призована, не изпраща представител.

    Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

При извършена проверка на 19.02.2020г. от п. с.  на 04 РУ-ОДМВР Пловдив около 21:00 часа в гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 7, било установено, че  П.С.Б. като водач на собствения си лек автомобил „Рено Лагуна” с Рег. № ** **** **, оборудван като таксиметров автомобил, извършвал таксиметрова дейност с горепосоченото моторно превозно средство, което не било включено в списък към удостоверение за регистрация, видно от база данни на изпълнителна агениця „Автомобилна администрация“. На следващия ден на водача била извършена проверка и от служители на ОО „АА, като последните приели, че на 19.02.2020 от П.С.Б. били нарушени разпоредбите на чл. 6, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от ЗАвПр.

Жалбоподателят е подписал съставения АУАН с бланков номер 272784/20.02.2020г. без възражения. В тридневен срок не били депозирани писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното НП.

Актосъставителят И.Л.П. редовно призован се явява в съдебно заседание и заявява, че поддържа съставения от него акт. В допълнение сочи, че той и колегата му извършили проверката в ІV РУ на МВР – Пловдив, след поискано съдействие от служител на цитираното районно, като там е бил и водачът на процесния автомобил. След като се явили служител ги запознал, с докладна, че вечерта при дежурство екип на КАТ „Пътна полиция“ на ІV РУ е проверил лек автомобил „Рено“ като било установено, че към момента на проверка водачът нямал документи отсносно извършване на таксиметров превоз. Свидетелят заявява, че той не бил очевидец на нарушението, а последното е било установено на база докладна записка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

На първо място съдът следва да отбележи, че настоящето производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето, посочено като нарушител, както и дали е извършено от това лице виновно. Нещо повече процесното НП, респ. АУАН, въз основа, на който е издаден, няма обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в него не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно които обвиняемият /в случая административно - отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС № 10/1973г/. Това от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение, както и че именно посоченото в акта лице е действителният нарушител.

Съгласно легалните определения, дадени в § 1, т. 1 и т. 26 от ДР на ЗАвПр, "Обществен превоз" е превозът, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвПр за извършване на таксиметров превоз на пътници, АНО е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата таксиметров превоз.

В случая Административнонаказващият орган не е доказал, че П.С.Б. на 19.02.2020 г., изобщо е извършвал някакъв превоз, тъй като няма данни да е имало пътници в процесното МПС, още по-малко пък да е бил извършен превоз срещу заплащане и че той е държал автомобила в готовност, за да извърши конкретния превоз. В случая не са констатирани обективните признаци и характеристики на таксиметров превоз на пътници - липсва както качеството "регистриран превозвач" или "водач, извършващ дейността от името на регистриран превозвач", така и превоз на случайни пътници срещу заплащане, да не говорим за държане на автомобила в готовност, за да изпълни пътуване. Няма данни нито в АУАН, нито в НП, нито по преписката за уговорена цена за превоз, а още по-малко пък уговорена цена за конкретния превоз.

Всяко административно нарушение се осъществява с конкретно деяние, извършено на конкретно място, на определена дата или в определен времеви период при конкретни обстоятелства. За да е съставомерно конкретното деяние, трябва да са налице всички елементи от обективния състав на административното нарушение, което се вменява във вина на нарушителя и тези факти да бъдат доказани, което в случая не бе сторено.

Поради гореизложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановленние е необосновано, поради което и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено.

          Мотивиран от гореизложеното ,Съдът

 

 

Р        Е       Ш       И       :     

 

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 36-0000118/23.03.2020г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П.С.Б. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание -  ГЛОБА  в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изр. 1 пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

 

 Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                /п/

Вярно с оригинала!

ВК