Р Е
Ш Е Н
И Е № 260021
гр.
Пловдив, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа АНД № 3504/2020г. по
описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 36-0000118/23.03.2020г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П.С.Б.
с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изр. 1 пр. 3 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят П.С.Б. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната
му по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не се представлява, като депозирано писмено становище
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РД „АА” Пловдив
– редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е
основателна.
При извършена
проверка на 19.02.2020г. от п. с. на 04 РУ-ОДМВР Пловдив около 21:00 часа в
гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 7, било установено, че П.С.Б. като водач на собствения си лек
автомобил „Рено Лагуна” с Рег. № ** **** **, оборудван като таксиметров
автомобил, извършвал таксиметрова дейност с горепосоченото моторно превозно
средство, което не било включено в списък към удостоверение за регистрация,
видно от база данни на изпълнителна агениця „Автомобилна администрация“. На
следващия ден на водача била извършена проверка и от служители на ОО „АА, като
последните приели, че на 19.02.2020 от П.С.Б. били нарушени
разпоредбите на чл. 6, ал. 1,
изр. 1, пр. 3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят
е подписал съставения АУАН с бланков номер 272784/20.02.2020г. без възражения. В
тридневен срок не били депозирани писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал
обжалваното НП.
Актосъставителят И.Л.П. редовно
призован се явява в съдебно заседание и заявява, че поддържа съставения от него акт. В допълнение
сочи, че той и колегата му извършили проверката в
ІV РУ на МВР – Пловдив, след поискано съдействие от служител на цитираното
районно, като там е бил и водачът на процесния автомобил. След като се
явили служител ги запознал, с докладна,
че вечерта при дежурство екип на КАТ „Пътна полиция“ на ІV РУ е проверил
лек автомобил „Рено“ като било установено, че към момента на проверка водачът нямал документи
отсносно извършване на таксиметров превоз. Свидетелят
заявява, че той не бил очевидец на нарушението, а последното е било установено
на база докладна записка.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства.
На първо място съдът следва да
отбележи, че настоящето производство е от административнонаказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето, посочено като нарушител, както и дали е извършено от
това лице виновно. Нещо повече процесното НП, респ. АУАН, въз основа, на който
е издаден, няма обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в него не се
счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, съгласно които обвиняемият /в случая административно -
отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС №
10/1973г/. Това от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно
нарушение, както и че именно посоченото в акта лице е действителният нарушител.
Съгласно легалните определения,
дадени в § 1, т. 1 и т. 26 от ДР на ЗАвПр, "Обществен превоз" е
превозът, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Следователно, за да бъде
установено нарушение на разпоредбите на ЗАвПр за извършване на таксиметров
превоз на пътници, АНО е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има
уговорка за извършване на плащане на услугата таксиметров превоз.
В случая
Административнонаказващият орган не е доказал, че П.С.Б. на 19.02.2020 г., изобщо е извършвал някакъв превоз,
тъй като няма данни да е имало пътници в процесното МПС, още по-малко пък да е бил
извършен превоз срещу заплащане и че той е държал автомобила в готовност, за да
извърши конкретния превоз. В случая не са констатирани
обективните признаци и характеристики на таксиметров превоз на пътници - липсва
както качеството "регистриран превозвач" или "водач, извършващ
дейността от името на регистриран превозвач", така и превоз на случайни
пътници срещу заплащане, да не говорим за държане на автомобила в готовност, за
да изпълни пътуване. Няма данни нито в АУАН, нито в НП, нито по преписката за
уговорена цена за превоз, а още по-малко пък уговорена цена за конкретния
превоз.
Всяко административно нарушение
се осъществява с конкретно деяние, извършено на конкретно място, на определена
дата или в определен времеви период при конкретни обстоятелства. За да е
съставомерно конкретното деяние, трябва да са налице всички елементи от
обективния състав на административното нарушение, което се вменява във вина на
нарушителя и тези факти да бъдат доказани, което в случая не бе сторено.
Поради
гореизложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно
постановленние е необосновано, поради което и незаконосъобразно, и следва да
бъде отменено.
Мотивиран
от гореизложеното ,Съдът
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №
36-0000118/23.03.2020г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П.С.Б.
с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изр.
1 пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК