Р Е Ш Е Н И E
№ 464
11.11.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
614 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Р.П.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Здравко Жильов от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ № 37 против ЗД „Бул
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, заедно, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на
08.12.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество автомобил – К.И.И., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от деня на уведомяването на застрахователя – 07.06.2018 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1321.33 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на последното плащане
– 26.12.2017 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди,
че на 08.12.2017 г. около 17.15 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
преминавал със свой приятел главната улица „Проф. Я. Якимов“ и тревната площ,
като при пресичането на вътрешната улица срещу бл. 37 и бл. 38 в същия
комплекс, бил блъснат от лек автомобил с рег. № А9605КТ, марка „Мерцедес“,
модел „С 500“ управляван от К.И.И.. Ищецът твърди, че преди да предприеме пресичането на пътното
платно се огледал за идващи от двете страни автомобили, но не забелязал такива,
поради което тръгнал да пресича. Направил две-три крачки по посока на отсрещния
тротоар, когато усетил силен удар в лявата страна на тялото. Не видял и не помни какво го е ударило. След
удара, неколкократно губил съзнание, през което време бил откаран с линейка в
болница и настанен в отделението по „Ортопедия и травматология“, където му били
направени различни изследвания и рентгенови снимки. Твърди се от ищеца, че от ПТП
получил следните наранявания: счупване на левия крак под коляното, счупване на
горен ляв зъб – резец, разкъсване на горната и долната устна, хематом на
главата отляво, счупен нос и множество охлузни и прорезни рани по главата,
ръцете и дланите. Посочва, че на 09.12.2017 г. му е направена операция на левия
крак, под пълна анестезия, при която му
е поставена метална остиосинтеза. Ищецът бил седем дни в отделението по
„Травматология и ортопедия“ и седем дни в отделението по „Рехабилитация“,
където бил учен да ходи с патерици, след което бил изписан от болничното
заведение на 23.12.2017 г. След изписването от болницата ищецът в продължение
на три месеца изобщо не можел да стъпва на левия си крак, поради забрана от
лекуващите лекари, които го предупредили, че в противен случай може да има
усложнения. През този период за него полагали грижи родителите му, което им
създало неудобства във връзка с работата им. На четвъртия месец, ищецът
започнал да се придвижва с патерици в дома си. След това започнал да излиза и
навън, но на много кратки разстояния, тъй като изпитвал болки в левия си крак и
много бързо се изморявал. Това състояние продължило до седмия месец. Тъй като
същата година ищецът завършвал средното си образование, посещението на учебните
занятия било свързано с изключително много неудобства и разходи.
Излагат се твърдения, че по случая било започнато досъдебно производство
№ 434 ЗМ1088/2017 г. по описа на Второ РПУ МВР Бургас. С влязло в сила решение
на 25.10.2018 г. по НАХД № 3604/2018 г. по описа на РС Бургас, виновния за произшествието
водач К.И.И. бил освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лева.
Заявява се, че
отговорността на ответното дружество произтича от сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/02/117003201851, със срок на
покритието 06.12.2017 г. – 05.12.2018 г.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на иска. Оспорва наличието на пасивна легитимация,
предвид непредставянето на доказателства за валидно застрахователно
правоотношение, по което ответникът да е страна. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца като твърди, че с действията си е
допринесъл за вредоносния резултат. На следващо място оспорва иска и по размер,
като го счита за прекомерен. В тази връзка обсъжда подробно представените медицински
документи, за които счита, че не доказват в пълнота твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Оспорва наведените от ищеца твърдения, че е губел
съзнание, като цитира негови въпроси след удара. Излага доводи, че ако искът се докаже по
основание, сумата от 20 000 лева би била справедлива без да се отчита
съпричиняване. Счита, че при определяне на обезщетението следва да бъде
съобразена методиката за определянето му, съгласно § 96 КЗ и чл. 493а, ал. 2 КЗ.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 50 000 лв. и
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1321.33 лв., представляващи
разходи за лечение.
Няма спор
между страните, че на 08.12.2017 г. около 17.15 часа в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ е настъпило произшествие, при което ищецът е бил ударен от л.а. рег.
№ А9605КТ, марка „Мерцедес“, модел „С 500“ управляван от К.И.И.. Ответникът е
оспорил наличието
на валидно застрахователно правоотношение с прекия причинител на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което
оспорване съдът намира за несъстоятелно. Въпреки задължаването от съда и
даването на указания за последиците от неизпълнение на задължението, ответникът
не е представил копие от застрахователната полица. Копие от документа се
съдържа в ДП №1088/2017 год. на Второ РУ на МВР Бургас – на л.20 от делото е приложен препис
от застрахователна полица BG/02/117003201851, със срок на покритие 06.12.2017
г. – 05.12.2018 г. Произшествието е настъпило при управление на застрахования
при ответника автомобил и в срока на покритие на полицата, следователно рискът
е покрит от валидна застраховка „гражданска отговорност“.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието, претърпените вреди, причинно-следствената
връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца.
От приложеното
НАХД №3604/2018 год. на Районен съд Бургас се установява, че с решение № 1334/09.10.18
год., в сила от 25.10.18 год. К.И. е признат за виновен в това, че на 08.12.2017г.
при управление на моторно превозно средство – от л.а. рег. № А9605КТ,
марка „Мерцедес“, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, като при позволена скорост за движение от 50 км./ч., избирайки скорост на
движение от 55 км./ч. при възникнала опасност за движението не съумял да намали
или да спре безопасно, допуснал ПТП с пешеходеца Р.К., пресичащ на необозначено
място, и по непредпазливост му причинил фрактура на лява подколенница, довела
до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 5-6
м. (средна телесна повреда) - престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, във вр.
чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл. 21 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане
административно наказание.
Поради постановения
акт на наказателния съд, за гражданския съд е установено по задължителен начин
(чл.300 от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От показанията
на св.И. се установява, че на 08.12.2017 год. той се движел с автомобила се по
локалното платно на ул.“Проф.Якимов“, като се включил в платното от
кръстовището на бл.38-ми в к-с “Славейков“. Движението било интензивно и
свидетелят се движел с ниска скорост. От лявата страна имало улично осветление,
но от дясната – не. Свидетелят карал с включени светлини и не видял навлизащия
от тревната площ пешеходец. Според показанията, момчето изскочило и се ударило
в колата – в дясната част на обзорното стъкло. Свидетелят веднага предприел
аварийно спиране със спирачка и завиване на волана наляво, след което
пострадалият паднал от капака. Свидетелят заявява, че до идването на КАТ не
преместил автомобила от платното.
От основната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в.л.Петров, се установява, че на 08.12.2017 год.
ищецът и още едно момче са преминали напряко ул.“Проф.Якимов“ на
нерегламентирано място. На приложение №2 към експертизата (снимков материал)
ясно се вижда утъпканата пътека в тревната площ, свързваща търговски обект
(“Бова кар“) и тротоара пред бл.37 и 38 в к-с „Славейков“, нанесен в мащабната
скица – приложение №1. От поясненията на в.л.Петров в с.з. на 15.10.2019 год.
се установява, че пешеходецът идва от място, където няма пешеходна пътека и не
пресича на пешеходна пътека. Той се придвижил през тревната площ и през
велоалеята, след което предприел пресичане на локалното платно. Водачът на
лекия автомобил навлязъл в локалното платно от Т-образното кръстовище, което се
намира на около 60 м. от мястото на сблъсъка. Максимално допустимата скорост на
движение на автомобила в градски условия е била 50 км./ч. В отговора на задача
11 се съдържа изчисление на скоростта на движение в момента на удара, като във
формулата в.л.Петров е използвал време за реакция от 0.6 сек, като е съобразил,
че пресичането е предприето на необозначено място, ето защо водачът няма
възможност да предвиди опасността и мястото на нейното проявление. Според
вещото лице, скоростта непосредствено преди и при удара е била 45 км./ч., след
което водачът е предприел аварийно спиране. Според отговора на въпрос 6,
водачът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка при тази
скорост на движение, тъй като пешеходецът е навлязъл внезапно и това се
установява от мястото на първото съприкосновение – пораженията са в дясната
предна част на автомобила. Пешеходецът е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако е изчакал преминаването на всички МПС, движещи
се в двете посоки за движение.
Според
допълнителното заключение, изготвено от в.л.Петров, технически съобразената
скорост за движение на автомобила е била около 24.6 км./ч. При отговора на този
въпрос са взети предвид времето и мястото на настъпване на събитието
(интензивно движение в края на работния ден, автобусна спирка в непосредствена
близост, движение при изкуствено осветление и на светлината на фарове, липса на
дневна светлина), както и зоната на осветеност на фаровете за конкретния
автомобил – марка и модел.
От
свидетелските показания и от заключенията на в.л.Петров може да бъде направен
извод, че произшествието е настъпило поради нарушението на правилата за
движение, допуснато от водача И., който не е избрал скорост за движение,
позволяваща му да намали или спре при внезапно възникнала опасност.
Заключението, дадено от в.л.Гяуров, не следва да бъде ценено, тъй като не е
достатъчно ясно мотивирано и не може да се установи как са формирани изложените
изводи. От друга страна, заключенията на в.л.Петров са ясни, пълни и мотивирани
в достатъчна степен, ето защо могат да послужат при разрешаването на правния
спор. От последните се установява, че конкретните условия са изисквали движение
с по-ниска скорост от допустимата по закон, тъй като мястото на произшествието
е в близост до спирка на градския транспорт, където движението на хора и
автомобили е интензивно, особено около 17 ч. Автомобилът е навлязъл в локалното
платно на около 60 м. от сблъсъка, участъкът на движение е бил прав и осветен,
следователно при по-ниска скорост водачът е бил в състояние да следи не само
обектите на пътното платно, но и вдясно в тревната площ и при ниска
растителност от 5-10 см. би могъл да забележи достатъчно рано ищеца и да намали
скоростта и дори да спре.
От друга
страна, настъпването на противоправния резултат не се намира в обвързаност с поведението на другия участник - ищеца. Той е предприел пресичане на необозначено
място, което явно интензивно се използва от живущите в комплекса, след като е
утъпкана пътека в тревната площ, и причината за това е, че най-близката
пешеходна пътека е на 200 м. Законът (чл.113 ал.2 от ЗДвП) позволява на
пешеходците са пресичат и извън определените за това места, когато в близост
няма пешеходна пътека, но в тези случаи те трябва да спазват правилата по ал.
1, т. 1, 2 и 4 - преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение; да не преминават през
ограждения от парапети или вериги.
Според съда не
може да се приеме, че ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно – от
свидетелските показания се установява, че К. е вървял заедно със свой съученик,
който пресякъл, а ищецът се забавил, за да изчака удобен момент. Другото момче
чакало отсреща на тротоара и това се установява и от показанията на св.И..
Самото забавяне на ищеца означава, че той е избрал да изчака, за да пресече
безопасно, но не е могъл да вземе правилно решение, тъй като според
заключението на в.л.П. ориентация за скоростта на приближаващ автомобил само по светлината на
фаровете е невъзможна. Внезапния удар е резултат не от влитането на ищеца на
пътното платно, а от несъобразената скорост на водача, който не е успял да види
пешеходеца, стоящ близо до бордюра на тревната площ. В основното заключение
в.л.Петров прави извод, че ищецът е излязъл на пътното платно внезапно (въпрос
6), като изхожда от вида на деформациите по купето. Отговорът на тази задача
следва да бъде съобразен с допълнителното заключение, според което технически
съобразената скорост е била около 24,6 км./ч. и от този отговор се налага извода,
че избраната скорост за движение не е дала достатъчно време за реакция на водача
и именно липсата на реакция е причина за деформациите в предната дясна част на
автомобила, а не внезапното навлизане на пешеходеца.
От
доказателствата се установява, че ищецът е бил хоспитализиран в Отделение по
ортопедия и травматология на УМБАЛ Бургас за времето от 08.12.2017 – 15.12.2017
год. и в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина за времето от
15.12.2017 – 22.12.2017 год. Получил е счупване
на голям и малък пищял на левия крак, счупване на носните костици, мозъчно
сътресение, счупване на преден горен резец (21 зъб), оток по носа, челото и
горната устна. От медицинската експертиза е видно, че под пълна анестезия
оперативно е извършена открита репозиция на счупването на крака и е поставена
метална остеосинтеза, която към момента не е отстранена (обяснения на в.л.Петров
в съдебно заседание). Според заключението, всички увреждания са в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие, включително счупването на зъба,
което е оспорено от ответника. Видно е от медицинската документация, че първите
данни за счупване на зъба се съдържат в медицинско направление, издадено на
22.03.2018 год., т.е. около три месеца след произшествието, но следва да се
отчете, че причината за това е трудното придвижване на пострадалия в първите
месеци, а не липсата на причинна връзка между увреждането и катастрофата. От
заключението на д-р П. се установява, че обичайния срок за възстановяване на
счупването на подбедрицата е около 5 -6 м. В конкретния случай функцията на
левия крайник се е възстановила напълно, но ищецът има остатъчни оплаквания –
при натоварване, при промяна на времето. Счупеният зъб не може да се възстанови
– необходима е ревитализация и поставяне на корона. Според заключението, това
счупване на зъба продължава да причинява неудобства на ищеца при хранене.
Счупените носни костици са се възстановили в рамките на около 20 дни, като в
този период са отшумели и клиничните прояви на мозъчното сътресение.
Свидетелят К. сочи,
че веднага след катастрофата отишъл в спешното отделение и заварил ищеца на
носилка. Кракът му бил в неестествена поза, главата му била цялата в кръв, имал
хематом, устата му била разцепена. Той бил в шок, ту изгубвал съзнание, ту
просветлявал. Бил приет в отделението по ортопедия, въпреки, че първоначално обсъждали
вариант да бъде приет в отделението по неврохирургия. Свидетелят заявява, че по
време на болничния престой той и съпругата му се редували в болницата, тъй като
ищецът е едър и имало нужда от помощ при обслужването му. Вземал обезболяващи и
се нуждаел от постоянна помощ. Според свидетеля, пострадалият започнал да се
придвижва с патерици след третия или четвъртия месец. Трябвало да завърши
средното си образование е се наложило да ходи на училище с такси. Свидетелят
твърди, че походката на ищеца се променила, мускулатурата не могла да се
възстанови и лявата подбедрица е с
по-висока температура, като никой не може да обясни причината за това. След
произшествието се променило и поведението му – страхувал се да пресича и да
управлява автомобил, вечер се стряскал и говорел насън.
Претърпените
от ищеца болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес,
ограничения в личния живот и контакти, битови неудобства след произшествието на
08.12.2017 год. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера
на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се
в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура
(така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът се е лекувал в
болнично заведение и в домашни условия. Счупването на лявата подбедрица покрива
юридическия критерий средна телесна повреда, тъй като е причинило трайно
затруднение на движението на крака за срок от около 5 – 6 м., а останалите телесни
наранявания са леки телесни повреди.
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като
присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от
едно самостоятелно увреждане, попадащо в юридическия критерий „следна телесна
повреда“ в съчетание със счупване на носните костици без разместване, оток по
носа и лицето, мозъчно сътресение, счупване на зъб (леки
телесни повреди по смисъла на НК). Телесните увреждания са наложили ищецът да
пребивава в болнично заведение за продължителна специализирана помощ –
операция, при която счупването е наместено и е поставена плака. След това в
болнични условия е проведена ранна рехабилитация. Освен болка, телесните
увреждания са причинили на ищеца физически и битови неудобства, защото той е
бил затруднен да се придвижва и самообслужва в продължителен период от време.
Невъзможността за самостоятелно придвижване е причинила допълнителни неудобства
на ищеца, тъй като въпреки травмата той е ходел на училище, за да завърши
средното си образование. Счупването на зъба практически се приравнява на
загуба, тъй като не може да се възстанови и може да бъде заместен само от
изкуствен зъб. От произшествието ищецът
преживял силен шок, който довел до трайни страхове от пресичане и управление на
автомобил, загубил спокойния си сън. Към датата на произшествието ищецът все
още бил ученик в последен клас, дни преди да навърши 18 години, едва започващ
житейския си път и развитие, което предполага по-трудно справяне с
емоционалните последици на травмата.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и страдания,
неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, детската възраст
на ищеца, която предполага по-трудно справяне с емоционалните последици от
травмата, като взе предвид икономическата конюнктура, Бургаският окръжен съд
намира, че на Р.К. следва да се определи обезщетение в пълния претендиран размер
от 50 000 лв.
Претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло доказана по основание и
размер. Ищецът е заплатил за лечението си плака на стойност 1080 лв. с ДДС,
медикаменти и консумативи и за всички разходи са представени фактури с касов
бон в оригинал. Всички разходи се намират в причинна връзка с увреждането – те
не биха били направени без да са настъпили травматичните увреждания.
Ищецът
претендира обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
момента на уведомяването на ответника, а върху обезщетение за имуществени вреди
– от датата на последния разход.
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими
от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата
на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента
на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението.
След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия
застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се
възприеме 07.06.2018 год. – датата, на която пострадалият е подал заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение. Липсва основание за различно третиране на
забавата за обезщетяване вредите (имуществени и неимуществени), ето защо
обезщетението за забава следва да се присъди от датата на предявяване на
застрахователната претенция, а не от датата на извършване на последния разход
за лечение.
Ищецът е
поискал присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Бил е
представляван от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. На основание чл.38 ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Ж. възнаграждение,
определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС за всеки иск в размер
на 2 430 лв. по претенцията за обезщетение на неимуществените вреди и
322,47 лв. по претенцията за имуществени вреди, или общо 2 752,47 лв.
На ответника не
се следват разноски.
Тъй като
ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, дължимата такса
върху присъденото обезщетение и разноските, посрещнати от бюджета на съда, следва
да се възложат върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 2 052,84 лв.
държавна такса и 700 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на Р.П.К., ЕГН **********, с адрес в ******сума в размер на 50 000
(петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни
увреждания от настъпило на 08.12.2017 год. ПТП, причинено от водача на
застрахования при ответното дружество автомобил – К.И., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане
и сумата в размер на 1 321,33 (хиляда триста двадесет и един 0.33) лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
медицински консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.06.2018 год. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на лихва върху сумата от 1 321,33 лв. за
периода от 26.12.2017 год. до 07.06.2018 год.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на адвокат Здравко Жильов от АК Бургас по сметка *****възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Р.П.К., ЕГН ********** при условията на чл.38
от ЗА по т.д.№614/18 год. в размер на 2 752,47 (две хиляди седемстотин петдесет и два 0.47)
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 2 052,84
(две хиляди петдесет и два 0.54) лв. и
разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 700 (седемстотин) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: