№ 18
гр. Кюстендил, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101530 по описа за 2021 година
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността в гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н., чрез юрк. А.Г., е предявило
срещу Р. Р. ТР., ЕГН: **********, с адрес: **************, иск да бъде
осъдена последната да заплати на ищцовото дружество, на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, а при усл. на евентуалност – на осн. чл. 59 от ЗЗД, сумата
в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща недължимо
преведена такава, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда. Претендират се и сторените в производството
разноски, в т. ч. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В срока за отговор ответникът изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция като развива подробни съображения.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
С влязло в сила Решение № 1010/26.11.2019г., постановено в
производството по гр. д. № 390 от описа на КРС за 2019г. е оставена без
уважение претенцията на „Изи финанс” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр.
София, р-р „Триадица”, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап.1 против Р.
Р. ТР., с ЕГН **********, с адрес **********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че Р. Р. ТР. ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ
1
на „Изи финанс” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 735,54 лв., от
които 400 лв. главница по Договор за кредит от разстояние № 204140; сумата
от 61,20 лв., представляваща договорна лихва за периода 21.04.2018 –
18.09.2018 г.; 274,34 г. неустойка по чл. 3 от договора за периода 21.04.2018 г.
– 15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК в хода на производството по ч.гр.д.
№2267/2018 г. на КРС, като неоснователна и недоказана. За да отхвърли
предявения иск, в мотивите на решението, в частта, касателно главната
претенция, съдът е приел за невъзможно да се установи, че именно ответната
страна е дала съгласие, съобразно предвидения в специалната процедура за
сключване на договори за кредит от разстояние начин, за сключване на
процесния такъв, ведно с установените в него параметри.
Прието в цялост е и гр.д. № 390 от описа на КРС за 2019г., чийто краен акт
е посоченото съдебно решение.
От приобщената към доказателствения материал Разписка за извършено
плащане № 2000000148299073/22.03.2018г. се установява извършен от
наредителя и ищец в настоящото превод с получател Р. Р. ТР. и с посочено
основание – „Дог. За заем номер 204140“ на сума в размер на 400,00 лв. чрез
системата за електронни плащания ePay.bg.
Видно от заверено копие на разписка № 07000714832425/23.03.2018г. е, че
процесната сума от 400,00 лв., с наредител ищцовото дружество, получател -
ответника в настоящото и основание „Дог. За заем номер 204140“, е получена
от Т. в брой, което обстоятелство същата е установила с подписа си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Настоящият състав намира, с оглед доводите в исковата молба, че е сезиран
с искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, обективно съединени
помежду си при условията на евентуалност, ведно с акцесорната претенция
към всеки от тях за заплащане на лихва по см. на чл. 86 от ЗЗД. В този смисъл
само за прецизност съдът ще посочи, че в доклада по делото поради
опущение е пропуснал да посочи предприетото с исковата молба обективно
съединяване.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД:
2
Съгласно практиката на ВС и ВКС, отразена в ППВС 1/1979 г.,
неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с. з. При всички фактически състави
става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената
защита, а именно - връщане на направеното имуществено разместване, което
обогатява един стопански субект за сметка на друг, без да има воля или
основание за това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около
становището, че за да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца – даването на престация,
а от ответника - основанието, на което същият да я задържи.
В случая, безспорно, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че с Решение № 1010/26.11.2019 г., понастоящем влязло в законна
сила, постановено в производството по гр. д. № 390 от описа на КРС за 2019
г., е оставена без уважение претенцията на „Изи финанс” ЕООД срещу
ответницата да му заплати сумата от 400,00 лв., представляваща главница по
Договор за кредит от разстояние № 204140, като съдът е приел (касателно
главната претенция), че не се установи формирано за сключването му
съгласие и по-конкретно – направно от ответната страна волеизявление по
посока на обвързаност със същия.
В този смисъл настоящият състав, с оглед изложеното и формираната сила
на пресъдено нещо досежно недължимостта на процесната сума на договорно
основание, намира, че е налице интерес за дружеството да претендира същата
на извъндоговорно такова, каквото е неоснователното обогатяване, в частност
и кондикционната претенция по чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което
и възприема иска за допустим.
В допълнение, съдът следва да уточни и това, че постановявайки съдебния
си акт, не ще бъде налице пререшаване на спора между страните, доколкото
съдебния акт на КРС, постановен по гр.д. № 390/2019г., установява
недължимост на процесната сума на договорно основание, като лиспва
произнасяне по дължимостта й на извъндоговорно такова каквото е
неоснователното обогатяване. Тоест, липсва формирана сила на пресъдено
нещо в този аспект, съотв. не е налице процесуална пречка, обуславяща
несъществуването на правото на иск.
Възражението на ответната страна, че ищецът е могъл в производството по
иска по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от с.к. да премине от установителна към
осъдителна претенция, съдът също не споделя. Принципно такава възможност
съществува, но интерес от нея ищецът би имал само когато по някаква
причина заповедта за изпълнение бъде обезсилена, така че да не може да
породи изпълнителна сила и да е отпаднал за дружеството интересът му от
установителна защита (какъвто е заведеният иск). А доводи за подобно
обезсилване не са изложени. Разбира се, не е съществувала пречка за
дружеството в производството по чл. 422 от ГПК при условията на
3
евентуално обективно съединяване с установителната претенция да предяви и
осъдителна такава с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Но това е само една
възможност, а не и задължение за дружеството. В случая същото е
предпочело не обективното съединяване в производството по чл. 422 ГПК, а
да изведе осъдителния си иск в самостоятелно производство (настоящото
такова), за което не съществува установена от закона забрана.
Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск.
Касателно основателността на претенцията: в тежест на ищеца бе да
установи пълно и главно престирането на процесната сума, респ.
постъпването й в патримониума на ответника, което същият успя да стори. В
този смисъл представената по делото и неоспорена разписка №
07000714832425/23.03.2018г., доколкото е подписана от ответната страна,
съдът намира, че носи белезите на разписка по см. на чл. 77 от ЗЗД. Така,
същата, представлявайки частен свидетелстващ документ и съдържаща
подписа на ответната страна, сочи на неизгодния за последната факт, че
кредиторът (в случая ищцовото дружество) е изпълнил задължението си да й
предаде в държане процесната сума от 400,00 лв. В този смисъл е
удостоверено изпълнението на платежната услуга „получаване на пари в
брой“ с наредител – ищеца и посочени имена на получателя – ответницата в
настоящото. Нещо повече, изрично в разписката е посочено, че положилият
подписа си удостоверява, че „плащането по паричния превод е извършено
изцяло и коректно“. В този смисъл са неоснователни заявените с отговора
доводи, че престацията била не към ответницата а към трето лице – ИЗИ
ПЕЙ, тъй като се установи, че последното изпълнява ролята единствено на
посредник досежно получаване в държане на сумата от страна на Траянова.
Тоест, безпосрно се установи излизане на сумата от патримониума на ищеца
(доколкото наредител по превода е именно той) и постъпването й в този на
ответната страна (чрез изплащане в брой на каса на ИЗИ ПЕЙ).
На свой ред ответникът не успя да установи наличието на основание да
задържи постъпилата в имуществото му сума от 400,00 лв. Както вече се
установи по делото с Решение № 1010/26.11.2019 г., понастоящем влязло в
законна сила, постановено в производството по гр. д. № 390 от описа на КРС
за 2019г., е оставена без уважение претенцията на „Изи финанс” ЕООД срещу
ответницата да му заплати сумата от 400,00 лв., представляваща главница по
Договор за кредит от разстояние № 204140, като съдът е приел (касателно
главната претенция), че не се установи формирано за сключването му
съгласие и по-конкретно – направно от ответната страна волеизявление по
посока на обвързаност със същия. Последното идва да покаже, че договорна
обвързаност между страните изобщо не е възникнала, поради което и
основание за осъщественото имуществено разместване не е съществувало ab
initio. В действителност мотивите към съдебното решение не се ползват със
сила на пресъдено нещо, но в диспозитива на същото ясно е посочена
недължимост на главницата на договорно основание, като ответната страна не
проведе доказване да е налице друго такова, което е обосновало престацията
4
на дружеството.
В този смисъл ищцовото дружество успя да установи, със средствата
предивдени в ГПК, главната си претенция, поради което и същата следва да
бъде уважена.
Като законна последица от горното е налице основателност и на иска за
законна лихва, поради акцесорния му характер, считано от получаване на
исковата молба от ответната страна – 08.09.2021 г. (каквото е заявеното с ИМ
искане).
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност.
Предвид изводите на съда за основателност на главния иск, то не не се
сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност такъв, поради което и произнасяне по същия не се
следва.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат само на ищцовата страна на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК като доказателства за сторени такива са налични за
сума в общ размер на 50 лв., представляващи държавна такса. В
производството по делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя на 100,00 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. ТР., ЕГН: **********, с адрес: ************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД,
сумата в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща
недължимо преведена такава, ведно със законната лихва, считано от датата на
получаване на исковата молба (08.09.2021 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Р. ТР., ЕГН: **********, с адрес: ************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, сумата в размер на
150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляващи сторени в производството
съдебно-деловодни разноски.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6