Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9058/2015 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът С.Т.К. твърди, че с Решение от
28.05.2013 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, по н.ч.д. №
2225/13 г., потвърдено от Софийски апелативен съд, е допуснато изпълнение на
европейска заповед за арест по отношение на него, издадена на 18.04.2013 г. от
Др.Щуденрот - Главен прокурор при
Прокуратурата в гр. Гьотинген – Федерална Република Германия.
На основание тази заповед на
ищеца е определена мярка за неотклонение задържане под стража и той е задържан
на 08.05.2013 г., като задържането продължава към настоящия момент и се
изпълнява в затвор в град Росдорф – Федерална Република Германия.
Ищецът твърди, че срещу него е
образувано съдебно производство – дело № 1 KLs 30/13, което е започнало на
16.12.2013 г., по сигнал на Директора на ГДБОП до компетентните власти на Федерална
Република Германия относно лице, провеждало телефонни раговори по няколко
контролирани чрез подслушване телефонни номера. За да бъде изяснена
самоличността на лицето, говорело по контролираните телефонни номера, е
призован като свидетел ответника Н.П..
Ищецът сочи, че в качеството си
на свидетел ответникът е заявил, че лицето, което е провело телефонните
разговори по контолираните телефони, е С.К.. Ответникът се позовал на предходно
подслушване, послужило му да създаде представа за гласа на ищеца.
В резултат на представената
информация от ответника в качествовто му на свидетел ищецът е станал обект на
разследване.
С.К. сочи, че неверните показания
на ответника са причина за три решения на съда в Гьотинген, с които се отказва
на ищеца да му бъде изменена мярката за неотклонение от задържане под стража в
по-лека.
Поради задържането ищецът е лишен
от право на свободно придвижване, от възможност да общува с близки и приятели. Срещите със семейството му се
провеждат в затвор, в присъствието на лица от затворническата администрация и
преводач, органичени са по време. Ищецът е лишен от възможността да участва в
отглеждането и възпитаването на децата си. Не може да осъществява търговска
дейност, което е пречка за реализиране на неободимите доходи за него и
семейството му. Намира се в друга държава, без да владее сътоветния чужд език.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу Н.М.П.
с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, ведно със законна лихва, считано от
датата на настъпване на увреждането – 04.10.2011 г., до окончателно изплащане
на сумите. Претендира и направените разноски по делото и адвокатски хонорар.
Ответникът Н.М.П. оспорва предявените искове
изцяло по основание и по размер.
Твърди, че не са налице необходимите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
В тази връзка ответникът моли предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представено копие на
писмо с рег. № 17946/04.10.2011 г. от Директнора на ГДБОП-МВР Комисар В.Т.до
Посолството на Федерална Република Германия, в което се твърди, че ищецът С.Т.К.
е лице, провеждало телефонни разговори по контролирани чрез подслушване номера.
Представен е заверен превод на
Решение от 25.02.2014 г. на Областен съд Гьотинген, с което е продължен
следствения арест от заповедта за арест на ищеца от 19.03.2013 г.
В хода на делото е представен
заверен превод на Решение от 04.07.2014 г. на Областен съд Гьотинген, с което е
продължен следствения арест от заповедта за арест на ищеца от 19.03.2013 г.
Представен е заверен превод на
Решение от 06.05.2015 г. на Областен съд Гьотинген, с което е продължен
следствения арест от заповедта за арест на ищеца от 19.03.2013 г.
В хода не делото е представено
копие от на писмо на окръжна прокуратура град Перник с рег. № 1270/01.09.2014
г. до Голям наказателен съд Окръжен съд Гьотинген, от което е видно, че срещу
лицето С.К. е дадено разрешние за използване на СРС от 05.10.2012 г. за срок от
60 дни.
В хода на настоящото производство
бяха изслушани свидетелските показания на Н.М.Д.М.К.– адвокат на ищеца в
наказателното производство в Германия. Свидетелят сочи, че ответникът е
потвърдил пред немския съд, че ищецът е човекът, който говори по подслушваните
телефони. Твърди, че не е имало официално разрешение за подлсушване на
телефоните. Не е представено писмено. Сочи, че ответникът е полицейски
служител, работил е за ГДБОП. Свидетелят твърди, че цялото излъчване на ищеца
показавало колко тежко се чувства в затвора. Налагало му се да посещава
затворническия лагер поради различни здравословни проблеми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер от 50 000 лв.,ведно със законна лихва
от датата на увреждането – 04.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да
бъде ангажирана отговорността на прекия причинител, осъществил деликта, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
Настоящият състав на съда намира искът за недопустим като
предявен срещу правно нелегитимна страна, поради което същият следва да бъде
отхвърлен. В исковата молба се сочи, че към момента на извършване на твърдените
неправомерни действия ответникът Н.П. е бил служител към „Генерална дирекция за
борба с организираната престъпност“. Това обстоятелство се потвърди в хода на
съдебното производство и от събраните доказателства. С предявяване на
конкретния иск ищецът е предявил неправилно претенция срещу ответника за неправомерни
действия или бездействия, свързани с дейността му като служител на съответен
държавен орган.
В конкретния случай съдът счита, че това е недопустимо,
тъй като подобна претенцията за обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от неправомерни действия на държавни органи и техните
служители по повод тяхната служба се реализира по специален ред – по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Дори да се приеме, че
действията на ответника са причинили по някакъв начин вреди на ищеца, то тези
действия са извършени в качеството на държавен служител към ГДБОП, а не в
качеството му на физическо лице. А съобразно разпоредбите на ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, нанесени на гражданите от нейните органи, които вреди
следва да бъдат доказани в нарочно съдебно производство.
При този изход на спора ищецът на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна разноски в размер на 3 500 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** против Н.М.П., ЕГН ********** с адрес *** А, искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер от 50 000 лв.,ведно със законна лихва
от датата на увреждането – 04.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумите,
като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********
да заплати на Н.М.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 3 500 лв.
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: