Решение по дело №2420/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1684
Дата: 29 ноември 2023 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20237050702420
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1684

Варна, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА кнахд № 20237050702420 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Асоциация Хипофиза“, ЕИК ******, представлявано от В. Д., против Решение № 1266/26.08.2023 г., постановено по АНД № 20233110200691 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201171/14.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на Сдружение „Асоциация Хипофиза“, за нарушение чл. 10, ал. 1 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във връзка чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, като санкцията е намалена по размер на 1 500 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства. Неправилно АНО е приел, че по отношение на Ч., дружеството следва да изпълни задължението по чл.10 ЗТМТМ. Сочи, че ЗТМТМ изключва чужденците с предоставено право на убежище или закрила в Република България по реда на ЗУБ и членовете на техните семейства. Навежда доводи, че посочените категории чужденци придобиват право на труд ex lege по силата на специалния ЗУБ при предоставянето на дадения вид закрила. Сочи, че тези категории чужденци не са икономически, а принудителни имигранти, които не са напуснали държавата си на произход с цел трудова миграция, а за да получат защита от преследване и от заплаха за живота си, поради което не попадат в приложното поле на ЗТМТМ. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него НП. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Счита, че не е взет предвид факта, че наетото лице е украински гражданин, със статут на бежанец.

Ответната страна – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление Сдружение „Асоциация Хипофиза“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ – за това, че в качеството си на работодател, не е уведомило териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето С. Ч., ЛНЧ **********, ползваща се от временна закрила за срок от 01.04.2022 г. до 23.02.2023г., постъпила на работа на 17.08.2022 г., видно от трудов договор №40, изпълняваща функциите на „здравен медиатор“, гражданин на Украйна, с място на работа „хотели/институции/лечебни заведения“. Нарушението е установено от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при извършена през месец ноември 2022 година проверка по спазване на трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПР 2237120/29.11.2022 година.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Варна е достигнал до извод, че Сдружение „Асоциация Хипофиза“ ЕООД е осъществило състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ. Констатирал е, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи, че размерът на наложената имуществена санкция е над минималния размер, за което липсват мотиви. Като е съобразил тежестта на нарушението и липсата на данни за влезли в сила НП за други нарушения, въззивният съд е намалил санкцията в минимален размер на 1 500 лв. С тези мотиви Районен съд - Варна е изменил издаденото наказателно постановление.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

По делото е безспорно установено, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ касаторът не е уведомил Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна за обстоятелството, че лице – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. Уведомление е подадено почти два месеца по-късно, поради което правилно ВРС е приел, че извършването на нарушението е доказано и подлежи на санкциониране по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

Действително, като лице, на което е предоставена временна закрила на територията на РБ, С. Ч. има право на достъп до пазара на труда, без да се изисква разрешение. Изискването за подаване на уведомление обаче не е свързано с установения за граждани на трети държави разрешителен режим. Обстоятелството, че на лицето - гражданин на трета страна е предоставена възможност да използва облекчени процедури, за да получи достъп до българския пазар на труда, не освобождава работодателя от задължението да уведоми в законоустановения срок териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Настоящият касационен състав намира, че липсват основания за квалифициране на случая като маловажен. От събраните по делото доказателства не се установяват конкретните белези на маловажен случай, тъй като извършеното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. При извършване на преценката за маловажност на случая следва да бъде съобразена и значимостта на охраняваните от ЗТМТМ обществени отношения, с престирането на работна сила от граждани на трети страни и гарантиране спазването на правата и законните им интереси.

С оглед изложеното - касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1266/26.08.2023 г. постановено по НАХД № 20233110200691/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, ХХХІІ-ри състав.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: