РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502743 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
срещу решение № 82/ 14.07.2022г. на СОС, IV първоинстанционен търговски
състав, постановено по т.д. № 135/21г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 12 000 лв. до 35000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд e присъдил
размер на обезщетението за неимуществени вреди в изключително завишен
размер. Допуснал е нарушение на материалния закон- чл.52 от ЗЗД. То не
съответства на обема, интензитета и продължителността на претърпените
вреди от ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в атакуваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
над сумата от 12 000 лв. до 35 000 лв.
Ответникът Д. Й. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли
1
първоинстанционното решение да се потвърди.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 и чл.497от КЗ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава. В исковата молба
ищецът Д. Й. твърди, че на 18.10.2020г. около 4.00ч. на третокласен път №
6206, км. 7+600 /Самоков – Мальовица/ е реализирано ПТП със
самокатастрофирал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***. То е
настъпило по вина на водача му, който се е движел в посока от к.к.
Мальовица към гр. Самоков. На прав участък е излязъл в ляво от пътя и се е
преобърнал в полето. При инцидента е пострадал ищецът, който е бил
пътник на задна седалка. Получил е мозъчно сътресение със загуба на
съзнание и травма на дясното рамо с изкълчване на акромиоклавикуларната
става. Бил е транспортиран от екип на ЦСМП и приет в МБАЛ „ Света Анна
София“ АД, където са му извършени прегледи и изследвания- ПКК, ултразвук
и рентгенографии. Въз основа на резултатите от тях е освободен за домашно
лечение. Няколко дни по- късно поради интензивни болки в дясното рамо
при опит за движение му е направен амбулаторен преглед от лекар
специалист, при който са констатирани болка и затруднено движение с
функционален дефицит. Поставена е имобилизационна ортеза за 30 дни.
Поради продължаващите болки в областта на главата е проведена КТ на
22.10.2020г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД- София. В резултат от ПТП е
изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и
стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и
смущение. В резултат от мозъчното сътресение е имал световъртеж и
временна замаяност, силно главоболие и гадене. Те са продължили няколко
седмици и е налагало прием на обезболяващи. Изпитвал е и характерни за
комоциото сънливост, отпадналост и лесна уморяемост. Травмата на дясното
рамо е причинило на ищеца трайно затруднение на движението на горния
десен крайник. Той е бил в невъзможност функционално и пълноценно да го
използва, който е водещ. Пътният инцидент се е отразило негативно на
психиката му и е породил посттравматично притеснение у него при
последващо возене в автомобил. Станал е тревожен, напрегнат и
2
раздразнителен. Към датата на събитието за отговорността на водача на лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** е имало сключена застраховка при
ответника с покритие от 03.01.2020г. до 02.01.2021г. На 08.03.2021г. е
предявил претенция спрямо застрахователя за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Такова е определено в размер на 12 000лв,. което
ищецът счита за недостатъчно да репарира вредите, които е претърпял.
Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., в едно със законната лихва от
08.06.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***. Оспорва, че
вината е на водача на МПС. Прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, защото е нарушил чл.137а от ЗДвП.
Безспорно е, че 18.10.2020г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица
№138/25.10.2020г., протокол за оглед на местопроизшествие от 18.10.2020г. и
фотоалбум.
Не се спори, че за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на
ПТП.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от
застрахователя на 08.03.2021г. С електронно писмо застрахователят го е
уведомил, че му определя обезщетение от 12 000лв., но не е било изплатено.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи: лист за преглед на пациент от 18.10.2020г., писмен
документ от КТ на глава от 22.10.2020г., рентгенография на дясно рамо от
21.10.2020г., амбулаторен лист от 21.10.2020г., Етапна епикриза от
12.01.2022г.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар – КСМД и
3
автоексперт, която е установила механизма на ПТП, причините за неговото
настъпване, възможността за предотвратяването му, травматичните
увреждания, получени от ищеца: фрактура на дясната ключица със
значителна дислокация на фрагментите в областта на външния край на костта
към акромиоклавикуларната става и мозъчно сътресение без данни, че е
протекъл с изпадане в безсъзнателно състояние. На ищеца е извършен
преглед на 07.06.2022г. като констатираното при него е отразено в
заключението. В съдебно заседание вещите лица са допълнило заключението
си.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно, основаващо се на научните правила.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е очевидец на произшествието, станало през 2020г., тъй
като е била водач на самокатастрофиралото МПС. Тя пояснява действията,
които е предприела и довели до настъпване на инцидента.
Свидетелят П. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Тя депозира
показания за болките и страданията, които е изпитвал ищецът от
уврежданията, които е получил при ПТП, за периода на възстановяване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля П. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото
родство между нея и ищеца. Но ги счита за достоверни и убедителни, тъй
като тези твърдения не влизат в противоречие с останалите доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът е уважен за 12000лв.
Пред въззивния съд са приети писмени доказателства, установяващи, че
застрахователят е заплатил на ищеца присъдената сума от 12 000лв., за която
решението на СОС е влязло в сила, в едно с лихвата. В полза на Д. Й. е бил
издаден изпълнителен лист и е било образувано индивидуално принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
4
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и не е
извършено плащане на обезщетение, поради несъгласие с определения
размер. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
5
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № *** е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му, вината на
водача на лекия автомобил и получените от Д. Й. травматични увреждания.
С оглед на това и на изяснените причини за настъпване на ПТП, следва да се
приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната комплексна експертиза в медицинската част е
посочила получените от ищеца травми: фрактура на дясната ключица със
значителна дислокация на фрагментите в областта на външния край на костта
към акромиоклавикуларната става и мозъчно сътресение без данни, че е
протекло с изпадане в безсъзнателно състояние. Те са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. По своя медико-биологичен
6
признак фрактурата е довела до функционално нарушение на десния горен
крайник за около два-три месеца. Към момента на прегледа на 07.06.2022г.
вещото лице е установило, че няма пълно възстановяване на функцията на
горния десен крайник като е необходимо оперативно лечение, при което има
добра прогноза за възстановяване. Лекарят е установил, че има подвижност и
крепитации в зоната на фрактурата и че няма срастване. Ставата между
ключицата и акромиона на лопатката не е засегната. Лечението на
фрактурата включва поставяне на метална остеосинтеза в двата края. На
личния преглед ищецът съобщава за болки, които изпитва. Дясното рамо е с
намален обем на мускулатура, при отпуснати надолу горни крайници има
забележимо изпъкване на горната повърхност на дясното рамо. Проведеното
лечение е било консервативно с поставена имобилизационна ортеза за 30
дни. Лечението на мозъчното сътресение също е било обичайното за такава
травма. Твърдението за преживян стрес съдът приема за обичайна реакция,
която се среща при пострадалите при пътни инциденти. Няма данни за
наличието на възникнало болестно състояние от психологически и
психически характер, което да е трайно и да съпътства за в бъдеще живота на
Д. Й.. Според показанията на свидетеля П. синът й се е нуждаел от помощ
при ежедневните дейности, свързани с хранене и ползване на тоалетна. Като
съобрази, че ищецът има добро общо състояние, нарушаване на
функционалността на горния десен крайник и намалена мускулна сила при
него, но липсата на загрозяващи белези и дефекти, продължителността на
лечебния и възстановителен период/2-3 месеца/, възрастта му -22 години, към
момента на ПТП, както и необходимостта от оперативно лечение на
фрактурата на дясното рамо, за да се постигне пълно възстановяване, което
предполага две оперативни интервенции/ поставяне и изваждане на металната
остеосинтеза/ счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 35
000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2020г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
7
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. При
определеният размер на обезщетение на Д. Й. от 35 000 лв. съдът
съобрази минималната работна заплата за страната за 2020г. като счита, че
то е съответно на жизнения на стандарт на страната към правнорелевантния
момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се потвърди в
обжалваната част.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Такова следва
да бъде присъдено в размер на 1580лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/ 14.07.2022г. на СОС, IV
първоинстанционен състав, постановено по т.д. № 135/21г. в частта, в която
е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 12 000 лв.
до 35000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. Я. Д., гр. ***, пл. „***“ №***,
ет.***, офис ***, сграда на СБА сумата от 1580 лв. / хиляда петстотин и
осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. по делото пред
САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която искът по чл.432,
ал.1 от КЗ е уважен за 12000лв., както и по иска по чл.497 КЗ във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
8
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9