№ 189
гр. Монтана, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500104 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, образувано по жалба на И.И. против
постановление на ДСИ при ЛРС за налагане на възбрана върху недвижим имот и запор
върху трудово възнаграждение по изп. д. № 421/2021 г.
Жалбоподателят на първо място прави искане за възстановяване срока за обжалване
действията на съдебния изпълнител. Посочва, че са му били съобщени чрез неговия баща на
6 декември 2021 г., но в периода 3-15 декември 2021 г. жалбоподателят е бил в
командировка като международен шофьор и е бил в невъзможност да подаде жалбата си.
По същество излага доводи за неправилност на постановлението, тъй като възбраната
е наложена върху единственото му жилище, а то е несеквестируемо. Същото важи и за
трудовото му възнаграждение. Твърди, че месечният му доход е 680 лв, като има и
задължение за плащане на месечна издръжка от 170 лв на непълнолетно дете. Моли
постановлението да бъде отменено.
Ответницата по жалбата и взискател по изпълнението М.К. в писмено становище
твърди, че жалбата е недопустима, а ако съдът отхвърли това възражение, то моли жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна. На първо място изтъква, че запорът и
възбраната са били наложени още през 2020 г., веднага след образуване на изпълнителното
производство пред ЧСИ И.Х.. и са били надлежно съобщени на длъжника, поради което
срокът за обжалване е изтекъл още през 2020 г. и жалбата е недопустима. По същество е
неоснователна, тъй като основание на вземането й е непозволено увреждане, а в тези случаи
правилата за несеквестируемост са неприложими.
Държавният съдебен изпълнител е приложил мотиви към обжалваното действие
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установен оследното:
Жалбата е недопустима, поради което МОС я оставя без разглеждане.
Изп. д. № 421/2021 г. по описа на СИС при ЛР е било първоначално образувано пред
ЧСИ И.Х.. по молба на М.К. срещу И.И. за събиране на парично вземане, представляващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. ЧСИ И.Х.. е
наложил възбрана върху притежаван от длъжника първи етаж от сграда с идентификатор
***, представляващ еднофамилно жилище с площ 483 кв.м, намиращо се в гр. Л., ул. „К.“ №
93, както и запор върху банкови сметки на длъжника и трудово възнаграждение.
Съобщението за наложените обезпечителни мерки е било връчено на И.И. по реда на чл. 47
1
от ГПК: след като не е бил открит на постоянния и настоящ негов адрес, е било залепено
уведомление на 2 ноември 2020 г. Срокът за получаване на книжата е изтекъл на 16 ноември
2020 г. без да се е явил, за да ги получи. В този момент съобщението за наложеините
обезпечителни мерки се счита редовно връчено и от този момент е започнал да тече
двуседмичният срок за обжалване. Той е изтекъл на 30 ноември 2020 г. Жалбата е постъпила
на 16 декември 2021 г., повече от година след изтичане на срока, поради което се явява
просрочена, следователно и недопустима.
Не са налице предпоставки за възстановяване срока за обжалване. Той е започнал да
тече на 30 ноември 2021 г., а за този период от време жалбоподателят не навежда доводи да
е бил възпрепятстван от особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от
ГПК, които да не е могъл да преодолее.
Съобщението от 6 декември 2021 г., за което жалбоподателят твърди, че е поставило
началото на срок за обжалване, в действителност не уведомява длъжника за ново действие
на съдебния изпълнител. Изпълнителното дело е било прехвърлено при ДСИ при Ломския
районен съд на 19 юли 2021 г. и държавният съдебен изпълнител повторно е съобщил на
длъжника за наложените вече възбрана върху жилището и запор върху банковите сметки.
Това ново съобщение от 6 декември 2021 г. не възстановява срока за обжалване на
постановлението за налагане на обезпечителната мярка. Тя вече е била надлежно съобщена
на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и той е пропуснал срока да я обжалва. Не е налице
ново действие на държавния съдебен изпълнител, което да подлежи на обжалване.
Като намира жалбата за недопустима като подадена след изтичане на срока за
обжалване, МОС я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото.
На основание горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.И. за възстановяване срок за обжалване на
действия на съдебния изпълнител.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И. против постановление за налагане на
възбрана върху първи етаж от сграда с идентификатор *** и на запор върху банкови сметки
и трудово възнаграждение на длъжника по изп. д. № 421/2021 г. по описа на СИС при
Ломския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д. № 104/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Монтана.
Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2