Р Е Ш Е Н И Е № 260029
гр. Пловдив, 28.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на тридесет
и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 321 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално
съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС.
Ищецът „Луксор“
АД, ЕИК 82173128, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник адв.
Т.С., със съдебен адрес ***, ***, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено по отношение на Община Пловдив, с адрес
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, че ищецът е собственик на следния
недвижими имот: поземлен имот с идентификатор 56784.520.269
по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с площ от 222 кв.м., адрес на имота: ***,
трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), за който
поземлен имот е отреден УПИ III - 774, кв. *** по плана на ***- ***, одобрен
със Заповед № ОА 1022/ 01.06.1994 год., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 56784.520.269.1 със застроена площ от 113 кв.м., брой етажи: ***,
с функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, и да бъде осъден
ответника да предаде владението върху имота на ищеца. Претендира разноски.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че ищецът
е придобил правото на собственост върху имота на основание предоставянето му за
стопанисване и управление на негов праводател, в условията на евентуалност на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди, че с Решение №
55/11 юли 1989 г. на Общински народен съвет- ***, след прекратяване на
дейността на Стрително ремонтно предприятие /СРП/ и II Строително управление на
СМК ***, като праводатели, се образува нова Общинска фирма
"Строител", като уставният капитал на новосъздадената фирма се дава
по правоприемство от прекратеното II Строително управление на СМК ***, както и
новообразуваната фирма поема активите и пасивите по баланса на СПР към 28
февруари 1989 г. както и други права и
задължения от СРП. Твърди, че с Решение №185 взето с Протокол №19 от 23
октомври 1992г. на Общинския съвет се прекратява дейността на Общинска фирма
"Строител“- ***, като активите и пасивите се приемат от
Общинска фирма "Луксор"- ***,
която е преобразувана в търговско дружество, изцяло с общинско участие
в „Луксор" ЕАД, което търговско дружество впоследствие е приватизирано,
като се твърди, че 33500 броя поименни акции, представляващи 67% от капитала на
„Луксор" ЕАД, на 16.03.1999г. са продадени, а впоследствие са прехвърлени
и останалите 33 % от акциите и така дружеството се преобразува в „Луксор"
АД, като Община *** е продала изцяло участието си в него. Твърди, че
процесният недвижим имот е отчужден от *** градски народен съвет през 1974г. – 1979г. и е включен в терена за групово жилищно строителство на
жилищен комплекс от блокове № ***, *** и ** „***", като строителството на
тези блокове е осъществено от Строително ремонтно предприятие (СРП) и II
Строително управление на СМК *** - праводатели на ОФ „Строител". Твърди
се, че имотът е предоставен
през 1984г. на Второ строително управление за стопанисване и управление, с цел
улесняване дейността на строителите- да се полза като помощна сграда по време на строителството
/складове, съблекални, канцеларии/, а по-късно е превърната в основна
административна сграда, каквато функция има и до днес, като от този момент
сградата оставя в активите на дружеството. Твърди, че на 28.05.2019г. е
издадена заповед на кмета на общината за изземване на процесния недвижим имот,
като достъпът на ищеца до сградата понастоящем е ограничен. Твърди, че от 1984
г. до момента, в който достъпът е ограничен от ответника, фактическата власт
върху имота се е осъществявала от ищцовото дружество чрез неговите праводатели
без прекъсване. Твърди, че е упражнявал
фактическа власт върху имота с явно демонстрираното намерение, че владее този
имот като собствен. Развива съображения, че към 01.06.2006г. е изтекъл в полза
на ищеца 10- годишния давностен срок, както и че по отношение на процесния
недвижим имот няма ограничения да бъде придобиван по давност.
Ответникът Община
***, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, чрез пълномощници
юрисконсулт М. Д. и И.А.- К., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Ответникът твърди, че имотът е общинска
собственост на основание реализирано отчуждаване и предвид отреждането на имота
– за комплексно застрояване, за което и е било извършено отчуждаването, като се
позовава на разпоредбите на §7 от ЗМСМА и §42 от ЗИД ЗОС. Оспорва процесният
недвижим имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на което и да е
било общинско/ държавно предприятие, като в тази връзка твърди, че липсва
изразена воля от страна на държавата или общината, обективирана в какъвто и да
е било официален документ или административен акт относно предоставянето на
имота за стопанисване и управление съгласно действащата нормативна уредба през
релевантния период. Твърди, че на 16.03.1999г. по силата на сключен договор за
продажба на пакет акции от общинска фирма „Луксор“ ЕАД са прехвърлени акции на
дружеството „Луксор 97“ АД, а не на ищцовото дружество, като твърди, че двете
дружества са различни юридически лица. Твърди, че процесният недвижим имот не е
бил предмет на приватизация, тъй като не е бил част от недвижимите имот – ДМА,
включени в капитала на общинското дружество. Твърди, че процесното имущество не
е било предмет на акта за преобразуване, доколкото същото не е било част от
активите на преобразуваща се общинска фирма. Оспорва по отношение на процесния
недвижим имот в полза на ищеца да е изтекла придобивна давност, като твърди, че
десетгодишният давностен срок е започнал да тече от 01.06.1996г. и неговото
течение е спряно на 31.05.2006г. на основание §1 ДР ЗС, като към настоящия
момент давността за придобиване на имоти- частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и доводите на страните намери за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
По
основателността на исковете.
Между страните не е спорно, че недвижим имот с пл. № ***
от кв.*** по плана на ***, ведно с находящата се в имота двуетажна жилищна
сграда е отчужден за строителство на жилищен блок, като собствениците на имота
са били обезщетени по надлежния ред, които обстоятелства се установяват от приетите
по делото писмени доказателства Заповед № СД- 142/ 4.10.1979г. на Председателя
на ПОНС /л.56-л.57/, Заповед № СД-119/ 21.09.1981г. на Председателя на ПОНС
/л59/ и преписи – извлечения от ДСК /л.60-л.62/. Не е спорно, че строителството
е било реализирано, както и че съществуващата сграда не е била съборена, а е
запазена и след построяването на жилищния блок.
От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по допусната СТЕ, изготвено от в.л. *** К., се установява, че УПИ
ІІІ – 774 е с регулационни и имотни граници, които съвпадат със сегашния ПИ с
идентификатор 56784.520.269, със запазване на съществуващата постройка 2МЖ и
мансарда. Процесният недвижим имот е отреден в самостоятелно УПИ ІІІ-774 с
изменение на ЗРП от 1993г., като в предходните планове за имот с пл. № 774 няма
създаден парцел и отреждане, а същият е бил отреден за парцел „***“.
От събраните по делото писмени доказателства – Решение
№ 55, прието с Протокол № 8/ 11.07.1989г., на ОНС – *** /л.6, л.124/, Решение №
688/ 20.07.1989г. по фирмено дело № 688/ 1989г. на ПОС /л.7/, Решение № 185,
прието с протокол № 19/ 23.10.1992г. на ОС – Пловдив /л.9/, Решение № 14413/
16.11.1992г. по ф. д. № 688/ 1989г. на ПОС, Решение № 59, прието с протокол №
5/ 12.03.1993г. на ОбНС- *** /л.126- л.129/ и Решение № 4432/ 23.03.1993, ф.д.
№ 2594/ 93г. на ПОС /л.11, л.125/ се установява, че общинска фирма „Луксор“ е
правоприемник на активите и пасивите на общинска фирма „Строител“ и на Ремонтно
строително предприятие към ОбНС – ***, като впоследствие ОФ „Луксор“ е
преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Луксор“
ЕАД, което дружество се явява правоприемник на активите и пасивите на ОФ
„Луксор“ .
От събраните по делото писмени доказателства – Договор
№ А-04 от 16.03.1999г. за продажба на пакет от акции в размер на 67 % от
капитала на „Луксор“ ЕАД /л.80-л.88/, Решение № 1066/ 11.02.1998г., ф.д. № 731/
1998г. /л.122-л.129/, Решение № 5452/
23.08.1999г., ф.д. № 2594/ 1993г. на ПОС /л.130/ и Протокол от 27.02.2001г. към
чл.22 от Договор А- 04/ 16.03.1999г. /л.131/, се установява, че Община *** в
качеството й на едноличен собственик на капитала посредством приватизационна
сделка, чрез органа по чл.3 от ЗППДОП /отм./, е продала на „Луксор 97“ АД,
което акционерно дружество е създадено по реда на чл.25, ал.3 от ЗППДОП /отм./
със специална инвестиционна цел – приватизация на общинското дружество, пакет
от акции, включващ 67 % от капитала на приватизиращото се дружество „Луксор“
ЕАД или 33 500 броя поименни акции с право на глас, като впоследствие са
прехвърлени и останалите 33 % от акциите на дружеството и същото се е
преобразувало в „Луксор“ АД.
По делото са приети като писмени доказателства
Приложение № 3 към Договор № А-04 от 16.03.1999г. за продажба на пакет от акции
в размер на 67 % от капитала на „Луксор“ ЕАД /л.80-л.82/, Анализ на правното
състояние на Луксор“ ЕАД – *** /л.89-л.103/, Справка – извлечение за включените
в баланса на „Луксор“ *** към 31.12.1997г. и Справка за ДМА на „Луксор“ ЕАД към
31.12.1997г. /л.106-л.107/, от които се установява, че процесният недвижим имот
не е включен в описаните активи на приватизираното дружество.
От представените преписи от Акт № 276/ 13.04.1999г. за
общинска собственост /л.19/ и Акт № 1936/ 12.03.2019г. за частна общинска
собственост /л.23/ се установява, че процесният имот е актуван като общински,
като в Акт № 276/ 13.04.1999г. за общинска собственост е отбелязано, че имотът
се полза от администрацията на ОФ „Луксор“.
При тези установени в процеса факти, съдът направи
следните правни изводи по съществото на спора:
По
ревандикационен иск ищецът носи доказателствената тежест да установи по пътя на
пълното и главно доказване осъществяването на фактическия състав на конкретния
придобивен способ, от който извежда претендираното материално право. Пълно
доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства, но за да е успешно,
е необходима такава система от доказателствени факти, която води до единствено
възможен извод и създава сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В мотивите по т.2Г на ТР № 4/2014 от 14.03.2016
г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че фактическият
състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество; при
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Посочено е още, че в рамките
на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде
доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за
предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни
протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното
предприятие и други подобни. Прието е също, че заприходяването на имот в баланс
на едно юридическо лице, макар само по себе си да не представлява придобивно
основание, има непряко доказателствено значение за доказване на факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно
предприятие.
Неоснователно е
възражението на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП
/отм./, тъй като тя касае преобразуването на държавни предприятия, а не на
общински. Това е така предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗППДОП /отм./, съгласно
която условията и редът за приватизиране на държавните предприятия се прилагат
и за предприятия – собственост на общините, доколкото не е предвидено друго в
този закон. Фактическият състав на чл.17а ЗППДОП
/отм./ касае и придобиване право на собственост от търговско дружество с
общинско имущество. И в този случай следва да се установи наличието на
елементите - вещта да е била предоставена за стопанисване и управление на
приватизиращото се общинско предприятие и да не е изрично изключена с акта за
преобразуването.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на основание извършено отчуждаване по ЗТСУ /отм./ процесният
недвижим имот е станал държавна собственост, като на основание § 7, ал.1 от
ЗМСМА считано от 1991г. имотът е станал общинска собственост. С приетата по
делото и неоспорена от страните СТЕ се проследява регулационният статут на
процесния недвижим имот, като по плана към 1991г. отреждането на имота – тогава
с пл. № ***, е за комплексно застрояване, а по сега действащия план процесният
недвижим имот, урегулиран като УПИ ІІІ – 774, е с отреждане за жилищно
строителство. Предвид изложеното са налице основанията по § 7, ал.1 от ЗМСМА
процесният имот да е преминал в собственост на общината.
С Договор
№ А-04 от 16.03.1999г. за приватизационна продажба на
дялове, представляващи 67 % от дяловете в капитала на „Луксор“ ЕАД Община *** е продала на „Луксор 97“ АД 67 % от дяловете в капитала на същото дружество или 33 500
броя поименни акции с право на глас, като впоследствие с Протокол от
27.02.2001г. към чл.22 от Договор А- 04/ 16.03.1999г. са прехвърлени и
останалите 33 % от акциите на дружеството и същото се е преобразувало в
„Луксор“ АД.
Установено е също, че дружеството
е вписано в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с решение № 4432/
23.03.1992г., по ф.дело № 2594/ 1993г. с посоченото наименование, предмет на
дейност, капитал и органи на управление и представителство. Към този момент
едноличен собственик на капитала е Община ***, а правата на собственост се
упражняват от Общински съвет ***. Дружеството е правоприемник на общинска фирма
„Луксор“ ***, която от своя страна е
правоприемник на общинска фирма „Строител“ ***, последната правоприемник на Ремонтно –
строително предприятие към ОбНС - ***.
Установено е също, че Луксор 97“ АД е акционерно
дружество, което е създадено по реда на чл.25, ал.3 от ЗППДОП /отм./ със
специална инвестиционна цел – приватизация на общинското дружество „Луксор“.
От ангажираните по делото доказателства не се
установява обаче да се е осъществил този елемент от фактическия състав на
придобивния способ по чл.17а ЗППДОП /отм./, който се отнася до предоставяне на
праводателя на ищеца на правото на стопанисване и управление върху спорния по
делото имот. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се обоснове извод, че процесният недвижим имот е бил предоставен в
оперативно управление на праводател на ищеца.
Както е посочено в мотивите към т. 2Г на ТР № 4/2014
от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, това право, уредено в
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 вр. чл. 42 от Правилника за организация на
стопанската дейност от 1975 г. (отм.), представлява право на държавното
предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа
собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес.
Съгласно чл. 2 от
Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.) върху предоставените им
за стопанисване и управление имоти държавните предприятия и организации имат
право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята
дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето се е
извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно
предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност
с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с
които след образуването на държавното предприятие допълнително са му
преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. Такъв акт по делото
не е представен по отношение на нито един от праводателите на ищеца. За
предоставянето на имота няма нито преки, нито косвени доказателства. Така по
делото не са представени актове за държавна или общинска собственост, в които
изрично е записано, че процесният имот е предоставен за стопанисване и
управление на праводателя на ищеца, разделителни протоколи, имотни ведомости,
записвания в инвентарните книги на праводател на ищеца и други подобни. От
съдържанието на Акт № 276/ 13.04.1999г. за общинска собственост не може да се
мотивира извод, че имотът е предоставен за оперативно управление на ОФ „Луксор“.
Анализът сочи, че в акта е отразено едно по- скоро фактическо положение, а
именно че сградата е ползвана от администрацията на общинската фирма, но не и
че на общинската фирма, респ. неин праводател е предоставеното правото на
оперативно управление и ползване. Това, че сградата се ползва от
администрацията на общинската фирма не може да мотивира извод, че това е
равнозначно на предоставени права, обосноваващи право на собственост върху
сградата. Липсват доказателства процесният имот да е собственост на общинското
дружество към момента на приватизацията. Видно от представените по делото Анализ
на правното състояние на общинското дружество, извършен конкретно във връзка с
приватизацията му, както и от Приложение № 3 към договора за приватизация, в
което приложение са описани притежаваните от общинското дружество активи –
земя, сгради и МПС, представляващи включени в капитала на дружеството
дълготрайни материални активи, процесният недвижим имот не фигурира като описан
дълготраен материален актив, включен в капитала на общинското дружество. В
обобщение следва да се посочи, че не се установява към момента на
приватизацията на общинското дружество, в писмен документ да е описан имотът
като част от активите на предприятието.
С оглед на гореизложеното, съвкупната преценка на
данните по делото налага извод, че ищецът не може да се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./ - по
силата на преобразуване в еднолично търговско дружество на държавно
предприятие, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление,
предвид на което главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С отхвърлянето на главния иск, следва да бъде разгледана
предявената в условията на евентуалност претенция за придобиване на имота по
давност.
По изложените по- горе съображения, на основание § 7,
ал.1 от ЗМСМА, считано от 1991г., процесният имот е станал общинска
собственост, като същият с оглед разпоредбите на чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗОС е
частна общинска собственост.
Исковата претенция за придобиване на процесния
недвижим имот по давност следва да се отхвърли като неоснователна, без да се
коментират събраните по делото доказателства относно упражняваната от ищеца
фактическа власт, поради наличието на законова разпоредба, която спира
течението на давността за придобиване на имоти общинска частна собственост.
До 01.06.1996 г. разпоредбата на чл. 86 ЗС,
в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването по
давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на
чл.86 от ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена
като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска
собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост,
които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС
от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.
В настоящия случай не се претендира осъществено от
ищеца добросъвестно владение, с оглед на което не е приложима кратката
придобивна давност. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС
за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането течението на давностния срок е продължено до 31.12.2014 г.,
впоследствие до 31.12.2022г. Оттук
следва, че вещно право върху имот частна общинска собственост не може да се
придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението
на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от
срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС
за определен период от време, удължен до 21.12.2022г.
Ето искът за ревандикация на основание изтекла в полза
на ищеца придобивна давност следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл.
25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ такова
следва да бъде определено в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „Луксор“ АД, ЕИК 82173128, със
седалище и адрес на управление ***, против Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
пл. „Стефан Стамболов“ № 1, за признаване за установено, че ищецът е собственик,
на
основание чл.17а от ЗППДОП /отм./, на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.520.269 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с площ от 222 кв.м., адрес на имота: ***,
трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), за който поземлен имот е отреден УПИ III - 774, кв. ** по
плана на *** - ***, одобрен със Заповед № ОА 1022/ 01.06.1994 год., ведно с
построената в него сграда с идентификатор 56784.520.269.1 със застроена площ от
113 кв.м., брой етажи: ***, с функционално предназначение: друг вид сграда за
обитаване и за осъждане на ответника да предаде владението
върху имота на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „Луксор“ АД, ЕИК 82173128, със
седалище и адрес на управление ***, против Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
пл. „Стефан Стамболов“ № 1, за признаване за установено, че ищецът е собственик,
на
основание давностно владение, на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.520.269 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
ИД на АГКК с площ от 222 кв.м., адрес на имота: ***,
трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), за който поземлен имот е отреден УПИ III - 774, кв. ***
по плана на *** - ***, одобрен със Заповед № ОА 1022/ 01.06.1994 год., ведно с
построената в него сграда с идентификатор 56784.520.269.1 със застроена площ от
113 кв.м., брой етажи: 2, с функционално предназначение: друг вид сграда за
обитаване и за осъждане на ответника да предаде владението
върху имота на ищеца.
ОСЪЖДА „Луксор“
АД, ЕИК 82173128, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, да
заплати на Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, сумата от 300 лв. /триста лева/,
разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.321/ 2021г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: