Р Е
Ш Е Н
И Е
No 318
гр. Ботевград, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 690 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
Ищецът- “Б.Д.”
ЕАД, гр. София твърди, че по Договор за кредит от 06.08.2008 г., сключен между
“Б.Д.” ЕАД и С.Ц.М.– наследодател на ответника, е предоставил на последния
кредит за текущо потребление в размер на 1300 лева, при договорен лихвен
процент, срок на издължаване и при останалите условия на договора. Твърди, че
кредитополучателят по кредитния договор е преустановил изплащането му, като неизплатеният
остатък по кредита е както следва: 919.78 лв. главница, 120.00 лв. заемни
такси, 684.28 лв. договорна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г.,
212.21 лв. наказателна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г.
Вземанията са станали изискуеми на краен
падеж на 06.08.2018 г. Предвид това за “Б.Д.” ЕАД е възникнало правото
да предприеме събиране на вземанията си, като е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу наследниците на кредитополучателя
С.Ц.М.– Д.С. С., И.С.Е. и Д.С.Ц., при условията на разделност, като всеки от
тримата отговаря за 1/3 от задълженията. От посочения дълг ответницата И.С.Е.
дължи 1/3 част, съобразно наследствения й дял, а именно: 306.59 лв. главница,
ведно със законната лихва върху тази част, считано от 09.11.2018 г. до
окончателното плащане на вземането, 228.09 лв. договорна лихва за периода от
06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. вкл., 70.74 лв. наказателна лихва за периода от
06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., 40.00 лв. заемни такси. Сочи, че срещу
издадената по негово заявление заповед за изпълнение по на чл. 410 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника И.С.Е., поради което ищецът предявява иска за
установяване на вземането си срещу подалия възражението длъжник. Поддържа, че
от датата на настъпване на крайния падеж по договора до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на подаване на исковата
молба наследниците на длъжника не са извършили плащане на дължимия неизплатен
остатък от кредита. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът И.С.Е., в качеството й на наследник на
кредитополучателя С.Ц.М., му дължи по Договор за кредит за текущо потребление
сумите както следва: сумата от 306.59 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.11.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
228.09 лв. договорна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. вкл.,
сумата от 70.74 лв. наказателна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018
г., сумата от 40.00 лв. заемни такси.
Ответникът- И.С.Е. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска. В съдебно заседание
ответникът заявява, че не знае за кредита, както и че е дала наследството си на
внучката си и няма никакво наследство от баща си, а ако е знаела за кредита,
нямало да й прехвърли дела си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No 2099/2018 г. по описа на РС-
Ботевград, по заявление на ищеца от 09.11.2018, подадено по поща с клеймо от
дата 09.11.2018 г., съдът е издал
заповед No 6179/12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д.С. С., Д.С.Ц. и
ответника И.С.Е. - като наследници на починалия длъжник С.Ц.М.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил всеки един от тримата длъжници да заплати на заявителя по
заповедното производство и ищец по настоящото следните суми: сумата-главница от
306.59 лв., представляваща задължение по Договор за кредит за текущо
потребление от 06.08.2008 година, сумата от 40.00 лв., представляваща заемни
такси, сумата от 228.09 лв., и сумата от 70.74 лв., представляваща санкционираща
лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018 г. до
окончателното й заплащане, както и по 1/3 /една трета/ от сумата от
38.64 лв. за направени разноски за платена държавна такса и 1/3 /една трета/ от
сумата от 50.00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът И.С.Е. е подала писмено
възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията му към нея, за които е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за кредит за текущо
потребление от 06.08.2008 г. се установява, че на посочената дата между “Б.Д.”
ЕАД, в качеството на кредитор, и С.Ц.М., с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 1300.00 лв. със срок за
издължаване 120 месеца, считано от усвояването му. Съгласно чл. 5 от Договора,
кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни
вноски, съгласно погасителен план, като в чл. 6 е определен падежът на
месечните вноски – 6-то число на месеца. Съгласно чл. 7 от Договора, за
предоставения кредит кредитополучателя заплаща лихва и надбавка, като към
датата на сключването му лихвеният процент по кредита е общо 13.45 %. По силата
на чл. 12 неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е
получил и приема с подписване на договора.
Видно от заверено копие на Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, в чл. 19.2 от същите е предвидена предсрочна
изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, а в чл. 20.1 е предвидено право на кредитора да превърне
кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – като при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1), или при всяко
друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора или
общите условия (т.6). В чл. 19.1 е предвидена и наказателна надбавка при забава
на плащането на месечна вноска, както и в случай предсрочна изискуемост на
кредита (чл. 19.2).
От заверено копие на Удостоверение за наследници изх. No
27/11.04.2014 г. на с. Б., община Ботевград се установява, че С.Ц.М.е починал
на 13.04.2013 г., като е оставил за свои законни наследници трите си деца - Д.С.
С., Д.С.Ц. и ответника И.С.Е..
Видно от представеното със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и с исковата
молба Извлечение от счетоводни книги към 09.11.2018 г. по Договор за кредит от
06.08.2008 г., в същото като длъжници са вписани ответникът ответника И.С.Е. и Д.С.
С. и Д.С.Ц. – като наследници на
титуляра-кредитополучател С.Ц.М.. В съдържащата се в извлечението информация за
кредита са посочени датата на разрешаването/усвояването му – 06.08.2008 г.,
срокът на кредита- 120 месеца, договореният размер – 1300.00 в., валутата,
както и датата на крайния му падеж 06.08.2018 г. Отразено е, че към тази дата
не са погасени 89 броя дължими погасителни вноски в размер общо на 1 568.16
лв., като общата дължима сума по кредита към датата на извлечението е 1 936.27
лв., от които 919.78 лв. – главница, 684.28 лв. – договорна лихва за периода 06.05.2013
г. до 08.11.2018 г., 212.21 лв. – санкционираща лихва за периода 06.05.2013 г.
до 08.11.2018 г. и 120.00 лв. – заемни такси.
Представено е и заверено копие на Извлечение от кредитна
сметка за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г., в което е отразено
движението по разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя, чрез която
съгласно договора се погасява отпуснатият кредит.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда като компетентно и обективно, от което се установява, че кредитът по
процесния Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2008 г. в размер на
1300.00 лв. е усвоен на същата дата еднократно, като сумата е постъпила по
разплащателна сметка за усвояване на кредита с титуляр С.М.. Редовното
погасяване на кредита преустановено от
месечна погасителна вноска с падеж 06.04.2013 г., като до този момент
погасяването на кредита се е извършвало ежемесечно след постъпления от пенсии.
Съгласно заключението, размерът на задължението към 09.11.2018 г. е 1 936.27
лв., от които 919.78 лв. - главница, 684.28 лв.- договорна лихва за периода от
06.05.2013 г. до 09.11.2018 г. вкл., 212.21 лв. – санкционираща лихва за периода
от 06.05.2013 г. до 09.11.2018 г. вкл., и 120.00 лв. - заемни такси. В таблица,
част от заключението, вещото лице е посочило размерите на месечните погасителни
вноски по погасителен план и постъпилите суми за погасяване на кредита,
включващо и задълженията по компоненти – главница и договорна лихва.
Ответникът не оспорва възникването на претендираните от
ищеца вземания, както и това, че същите не са изплатени. При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към
ответниците, за които вземания е издадена заповед No 6179/12.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. No 2099/2018 г. по описа на БРС. Съдът намира,
че така предявените искове са частично основателни по следните съображения.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по
кредита, уговорен с банката.
По делото безспорно се установяват обстоятелства, че
между наследодателя на ответниците С.Ц.М.и ищеца “Б.Д.” ЕАД е съществувала
облигационна връзка по силата на сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 06.08.2008 г., неразделна част от който са и Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, по който
договор ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1300.00 лв.,
а последният се е задължил да погасява кредита на месечни вноски с падеж 6-то
число на месеца за срок от 120 месеца, считано от усвояването му. С договора е
уговорено задължение за плащане на лихва и надбавка за предоставения кредит, а
именно договорна лихва за ползване на кредита, като в Общите условия към
договора е предвидено при забава и задължение за плащане на наказателна лихва в
размер на договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта.
Не са спорни обстоятелствата, че след сключване на
договора от 06.08.2008 г. и усвояване на кредита кредитополучателят С.Ц.М.погасявал
ежемесечно дължимите вноски по кредита и до момента на смъртта му – видно от
удостоверените за наследници същият е починал на 13.04.2013 г. От същото се установява,
че негови наследници по закон са трите му деца, сред които и ответникът по
делото И.С.Е.. Със смъртта на лицето цялото негово имущество- като съвкупност
от права и задължения, преминава по силата на наследственото правоприемство в патримониума
на неговите наследници по закон, като съобразно наследствените им права – чл.
9, ал. 1 от Закона за наследството, всеки от тях е наследил по 1/3 ид.ч. от
имуществото на наследодателя. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му. Следователно, за да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения, то е необходимо те да са приели
наследството по един от начините, посочени в чл. 49, ал. 1 и
ал. 2 от ЗН и чл. 51 от ЗН.
В случая ответникът И.Е. е приела наследството с конклудентни действия – чл.
49, ал. 2 от ЗН, като се е разпоредила с наследственото си имущество, съгласно
изложените от нея твърдения в съдебно заседание по делото.
От заключението на вещото лице категорично се установява,
че по така сключения договор за кредит, за периода от сключването му – 06.08.2008
г. до м. 04.2013 г. месечните вноски по кредита са погасявани редовно, като погасяването
се е извършвало ежемесечно след постъпления от пенсии на кредитополучателя. От същото заключение се
установява, че редовното издължаване на месечните вноски е преустановено от
месечна погасителна вноска с падеж 06.04.2013 г. Съгласно заключението на
вещото лице, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 09.11.2018 г. дължимите суми към банката по процесния договор за
кредит са както следва: сумата от 919.78 лв. – главница, сумата от 684.28 лв. –
договорена лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., сумата от 212.21
лв. – санкционираща лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. и сумата
от 120.00 лв. – заемни такси.
Ответникът не оспорва възникването на претендираните
задължения на наследодателя й към ищеца по сключения между тях договор за
кредит за текущо потребление от 06.08.2008 г., не оспорва и обстоятелството, че
не е изпълнила задължението си - в качеството си на наследник на починалия
кредитополучател да погасява дължимите месечни вноски по кредита, респ.
припадащата й се част от задължението съобразно наследствената й квота от 1/3
ид.ч. Същата не ангажира и доказателства за плащането им, което обстоятелство
подлежи на установяване в нейна тежест.
Предвид това съдът приема за установено, че ответникът, в
качеството си на наследник на починалия кредитополучател С.М., дължи на ищеца,
в качеството му на кредитор по сключения между тях договор за кредит за текущо
потребление от 06.08.2008 г. претендираните от суми, за които е издадена
заповед No 6179/12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2099/2018
г. по описа на РС- Ботевград, а именно:
сумата-главница 306.59 лв., сумата от 228.09 лв. - договорна лихва за периода
от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. и сумата от 40.00 лв. – заемни такси, Посочените суми представляват 1/3 част от
задълженията на наследодателя й по кредита, до който размер ответникът отговаря
съгласно дела й в наследството. За посочените вземания предявените
установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът намира за неоснователен иска за установяване на
вземането по издадената заповед за наказателна лихва в размер на 70.74 лв.,
дължима за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. Претендираната наказателна
лихва е за забава, като периодът на забавата е след момента на смъртта на
кредитополучателя С.М.. По силата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, за да
изпаднат наследниците на длъжника в забава в тази хипотеза, то кредиторът
следва да им отправи покана да изпълнят задължението и едва след изтичане на 7
дни от поканата, то същите изпадат в забава. В случая първото волеизявление на
кредитора до наследниците на длъжника, в т.ч. и ответника, за което има данни
по делото, е заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При това за процесния период, за който се претендира наказателната лихва,
и който период е след смъртта на наследодателя и преди подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ответникът, в качеството й на наследник на длъжника, не е
била в забава за плащане на дължимите вноски по кредита, тъй като не й е била
отправена покана за изпълнение от кредитора. Предвид това искът за установяване
на вземането за наказателна лихва е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 410.71 лв., от които 143.59 лв. за държавна такса,
89.04 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (изчислено при основа
100.00 лв. съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ), и 178.08 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от
ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника
съразмерно с уважената част от исковете,
са за държавна такса в размер на 11.46 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 14.83 лв.,
или общо разноски по заповедното производство в размер на 26.29 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията
на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“М.” No **, представлявана от В.М.С.- главен изпълнителен директор, и Доротея
Николаева Николова- изпълнителен директор, към И.С.Е., с ЕГН **********, с
адрес: ***, като наследник на титуляра-кредитополучател С.Ц.М., с ЕГН **********,
за които е издадена Заповед No 6179/12.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 2099/2018 г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 306.59 лв. /триста и шест лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща неплатен остатък от отпусната сума по Договор за кредит за
текущо потребление от 06.08.2008 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД-кредитор и
наследодателя й С.Ц.М.-кредитополучател, сумата от 228.09 лв. /двеста двадесет и осем лева и девет стотинки/,
представляваща договорна лихва за
периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., и сумата от 40.00 лв. /четиридесет лева/,
представляваща заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано 09.11.2018 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “М.” No **, срещу И.С.Е., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. във вр.
чл. 92 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземането за сумата от 70.74 лв. /седемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща наказателна лихва, начислена
по Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2008 г. за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г.,
за което е издадена Заповед No 6179/12.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2099/2018 г.
по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА И.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “М.” No **, представлявана от В.М.С.-
главен изпълнителен директор, и Доротея Николаева Николова- изпълнителен
директор, сумата от 410.71 лв. /четиристотин
и десет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 26.29 лв. /двадесет и шест
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 2099/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :