О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       29.I.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на чл.129 ГПК

 

     Делото е образувано по предявен иск от Национална агенция по приходите против И. П. К. и С.И.А. за обявяване нищожността на трудов договор.

     В последствие извършеното уточняване на петитума на исковата молба съобразно дадените изрични указания в определение №533/03.ХI.2017 г. постановено по в.ч.гр.дело №629/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив,с което се отменя определение №797/11.Х.2017 г. на ОС-Хасково по делото,се очертава,че искането се обективира като претенция по чл.464 ал.I  от ГПК-че предявеното за събиране по изп.дело №20138200400330 на ЧСИ Тодор Луков вземане на взискателя С.И.А. спрямо длъжника по това дело И. П. К. за неизплатени трудови възнаграждения за времето от 20.VI.2014 г. до 17.VII.2015 г.,ведно със законната лихва по трудов договор от 20.VI.2014 г. не съществува,без да се посочва размер на неизплатеното трудово възнаграждение в иначе подробния петитум

     Съдът е оставил без движение обективираното искане,като е приел,че и в този вид претенцията съставлява ненадлежно сезиране на съда,тъй-като винаги вземанията имат стойностна величина,върху които се дължи и държавна такса. В рамките на седмичния срок е представена молба,в която няма формулиране на ясен петитум относно стойността на претенцията,но от изложеното може да се извлече,че стойността на иска се равнява на 88 808 лв.При така колебливо очертаната цена на претенцията се следва и държавна такса върху същата в размер на 4%,както изрично е указано в определението бе движение.Такава по делото няма внесена. Същевременно очевидно е,че същността на имуществената величина,която се иска да се признае,че не съществува е не от публичен ред,а е породена от трудови отношения.Ето защо няма никакво основание за приложение на особения ред по чл.84 от ГПК в случая,тъй-като въпросното трудово възнаграждение на кредитора по изп.дело въобще не съставлява каквото и да е държавно вземане,а само то очертава предмета на делото и на иска по чл.464 от ГПК.Чл.84 от ГПК не може да се прилага разширително нито в процесуален,нито в материалноправен аспект,тъй-като касае публичноправен ред по отношение на държавни такси,събирани за държавното съкровище. Ето защо стоящите извън предмета на делото цели и интереси на ищеца не могат да обосноват финансова привилегия,поради което е следвало същият да внесе държавна такса върху заявения интерес от 88 808 лв. в размер на 3 552.32 лв. предвид чл.69 ал.І т.1,чл.70 ал.І,71 ал.І,чл.72 ал.І,73 ал.ІІІ от ГПК и чл.1 от Тарифа №1 ДТКССГПК.Поради това неизпълнение с определение №900/30.ХI.2017 г. съдът е прекратил производството по делото.

     Това определение,след обжалването му с частна жалба от ищецът,е отменено с определение №13/05.I.2018 г. постановено  по ч.гр.дело №2/2018 г. на Апелативен съд-Пловдив.Във въззивния съдебен акт се приема дължимостта на изисканата от първата инстанция държавна такса от 3 552.32 лв. от страна на ищеца,като съдът е следвало обаче да предостави нова възможност да внсасянето й.Отделно от това и допълнително се поставя за първи път въпроса от възивния съд относно изясняване как действа НАП-като предявява иск за защита на собствени права или действа като процесуален субституент на Държавата като орган за събиране на държавни вземания.

     С определение ОС-Хасково оставя отново исковата молба без движение и указва ищецът в седмичен срок от съобщаването на съдебния акт да внесе по сметка на Окръжен съд-Хасково сумата от 3 552.32 лв. държавна такса и да уточни предявеният иск в защита на собствени права ли е или НАП действа като процесуален субституент на Държавата като орган за събиране на държавни вземания.

     С молба от24.I.2018 г. НАП изпълнява само второто указание относно редовността на исковата молба-посочва,че действа при условията на чл.27 ал.II от ГПК и като процесуален субституент на Държавата.По отношение внасянето на изисканата сума се излагат обширни доводи,които не променят характера на заявеното вземане,а и са ирелевантни предвид постановеното от Апелативен съд-Пловдив относно задължението към фиска на иначе приходната агенция,която следва да го обезпечава.

Ето защо стоящите извън предмета на делото цели и интереси на ищеца не могат да обосноват финансова привилегия,поради което е следвало същият да внесе държавна такса върху заявения интерес от 88 808 лв. в размер на 3 552.32 лв. предвид чл.69 ал.І т.1,чл.70 ал.І,71 ал.І,чл.72 ал.І,73 ал.ІІІ от ГПК и чл.1 от Тарифа №1 ДТКССГПК

Налице е нередовност на сезирането,което препятства съществуването на образуваното вече производство.

     Водим от горното и на основание чл.129 ал.ІІI от ГПК,Окръжен съд-Хаково

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

     ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №640/2017 г. на Окръжен съд-Хасково.

     ВРЪЩА представената искова молба вх. №8814/26.IХ.2017 г. на Национална агенция по приходите, ЕИК*********,гр. София, бул. “Дондуков“ №52,съдебен адрес-***,пл.“Свобода“ №2 ведно с приложенията и уточненията й.

    

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

     Съдия :