Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /10.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На девети
юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар:
Добринка Долчинкова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1275 по описа на съда за
2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Карт-Т” ЕООД – Варна, ЕИК **********,
представлявано от управителя Р.Т.В.чрез пълномощника й адв.А.Х. ***,
против Решение
№ 366/28.02.2020г по НАХД № 356/2020г. на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от Зам.Директора на
ТД на НАП-Варна НП №434659/481843/14.05.2019г и наложената на касаторите Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.355 ал.1 от КСО. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1
от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон, на няколко основания – АУАН е съставен неприсъствено
при неспазена процедура за това, и с участието само на един свидетел;
субективност на преценката на въззивния съд, че двумесечното закъснение за
деклариране е значително; неотчетената както от АНО, така и от въззивния съд
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. С тези съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него НП. В съдебно заседание,
редовно уведомени, касаторите не се представляват; с писмена молба адв.Х.
поддържа изцяло жалбата си.
Процесуалният
представител на касационния ответник – ю.к. Д.Ф.е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната
жалба, с което претендира за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за
неоснователна.
Касационната инстанция счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с
проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 04.04.2019г в хода на извършена проверка по повод подадена
декарация обр. І в ТД на НАП-Варна, компетентното длъжностно лице установило,
че „Карт-Т” ЕООД в качеството си на осигурител е не подало декларация обр. І за
наетите лица за м.10.2018г в законоустановения срок – до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, като декларацията била подадена на
11.02.2019г. В тази връзка била съставена покана от 04.04.2020г до „Карт-Т”
ЕООД с представляващ Р.В.в 7-дневен срок от получаването да се яви в ТД на
НАП-Варна за съставяне на АУАН във връзка с неподадена в срок декларации за
месеците май, октомври и ноември 2018г.Поканата била връчена по електронен път
на същата дата. На 12.04.2020г бил съставен АУАН за установеното административно
нарушение по чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г вр.чл.5 ал.4 от КСО,
осъществено чрез неподаване на декларация обр.І за м.10.2018г в
законоустановения срок – до 26.11.2018г. Актът бил връчен на същата дата чрез
упълномощено лице, което вписало, че има възражения – такива, подписани от
управителката Велева, били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, и съдържат
признание за осъщественото нарушение. Въз основа на акта било издадено и НП, с
което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.355 ал.1 от КСО
наложил на дружеството-осигурител имуществена санкция в размер на 500лв.
При така установената
фактология, по същество безспорна между страните, съдът приел от правна страна,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове
и при спазване на съответните процедури, и съдържат минимално изискуемите
реквизити по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон
въззивният съд посочил, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано от
АНО, както и обективно съставомерно предвид двумесечното закъснение при
изпълнение на задължението на осигурителя за деклариране, както и че за него е
наложена санкция в специалния минимум по приложимия текст. В заключение
въззивният съд обсъдил всички възражения на настоящия касатор и изложил
съображения за тяхната неоснователност, въз основа на което потвърдил НП.
Настоящата касационна
инстанция преценява така достигнатите от прадходната правни изводи като
доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се
позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.1 от АПК.
Наведените касационни
основания са частично неотносими и частично неоснователни. На първо място не
отговарят на действителността твърденията, че представляващият дружеството не
бил поканен за съставяне на АУАН и че не присъствал при издаването му – както
беше посочено по-горе, доказателствата за надлежното призоваване на Р.В.по
електронен път са приложени в АНП. Както е посочил и ВРС – упълномощено от нея
лице е присъствало при съставяне на акта, вписало е, че има възражения, и
такива – и то подписани лично от управителката – са депозирани в 3-дневния срок
от връчването по чл.44 ал.1 от ЗАНН, така че
нарушение по см.чл.40 ал.2 от ЗАНН в случая изобщо не е допуснато.
Съставянето на акта в присъствието на само един свидетел не е процесуално
нарушение – представляващата дружеството е упражнила в срок и в пълен обем
правото си на възражение против акта, което е единственият критерий за
същественост на евентуално процесуално нарушение в производството по ЗАНН.
Никакви други процесуални нарушения не се констатират и от настоящия съдебен
състав, нито пък липса на задължителни реквизити в акта и в НП, каквито
касаторите твърдят, но не конкретизират. По приложението на материалния закон –
продължителността на бездействието за надлежно деклариране е един от
обективните критери за неговата степен на обществена опасност, а не субективен
такъв според поддържаното от касаторите. Липсва правно и житейско основание да
се приеме, че 2-месечно закъснение е незначително. Фактът, че конкретното
нарушение е формално, а не резултатно, прави невалиден аргумента на касаторите за
липса на настъпили имуществени вреди в случая. Не на последно място – въпреки
че считат случаят за маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, самите касатори не посочват
нито едно обстоятелство, което може да се квалифицира като смегчаващо, и което
не е отчетено от АНО и от въззивния съд при определяне размера на имуществената
санкция в специалния минимум от 500лв. по чл.355 ал.1 от КСО.
В идентичен смисъл
обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивния съд с
проверяваното си решение. То не е обременено с релевираните касационни пороци,
а в хода на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и
други основания за отмяна или ревизия, поради което същото следва да бъде
оставено в сила, респ. жалбата против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер
на 100лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложим по препращане на чл.144 от АПК,
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 366/28.02.2020г по НАХД № 356/2020г. на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от Зам.Директора на ТД на НАП-Варна Наказателно постановление № №434659/481843/14.05.2019г и наложената на „Карт-Т” ЕООД – Варна, ЕИК **********, представлявано от
управителя Р.Т.В., Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.355 ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА
„Карт-Т” ЕООД – Варна, ЕИК **********, представлявано от управителя Р.Т.В., да
заплати на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.