Р Е Ш Е Н И Е
Номер
171 31.05.2019 Година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
31 май ………………………………….две хиляди и
деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:Н.
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар………………………...………………………………….………………
Прокурор
……………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от
зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1190………...…..по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД чрез адв. И.М. - длъжник по изп.дело № 20198650400148 по
описа на ЧСИ Маргарита Димитрова, рег.№ 865, против постановление за разноските
от 15.03.2019г.
Жалбоподателят счита, че неправилно ЧСИ е определил адвокатско
възнаграждение за пълномощника на взискателя след подаване на молба за
намаляването й поради прекомерност, като го е редуцирал от 350 лв. на 230 лв.
поради липса на сложност на делото. Моли постановлението да бъде отменено и
намалени разноските в частта за платеното адвокатско възнаграждение до размера
на 50 лв.
Взискателят
Л.Р.П., чрез пълномощника си адв.Н.Н., счита, че жалбата е неоснователна и
недоказана, и следва да бъде оставена без уважение. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен
изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че
приетият адвокатски хонорар бил намален с обжалваното постановление, поради
което не следвало отново да бъде намаляван.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния
изпълнител, намери за установено
следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника
действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.7
от ГПК. Следователно, подадената частна
жалба е допустима, а по съществото си - неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано на 18.02.2019 г.
по молба на Л.Р.П., чрез пълномощника ѝ адв.Н.Н., с която е представен
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 1799/2018г.
по описа на РС-Стара Загора. На 05.03.2019г. е постъпило възражение от
длъжника, относно адвокатското възнаграждение, претендирано по делото. На
15.03.2019г. е изготвено постановление за намаляване на възнаграждението от
претендираните 350 лв. до размера на 230 лева. В изпълнителното производство
взискателят е представляван от адвокат, уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение възлиза на 350 лв. и посочената сума се претендира за събиране
от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.
10 от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително
дело, се формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая предприетите от
пълномощника на взискателя процесуални действия са по образуване на
изпълнителното производство. Посочен е и способ за изпълнение. Покана за
доброволно изпълнение е изпратена и получена от длъжника на 26.02.2019г. с
конкретно посочени по размер и основания дължими суми в изпълнителното производство,
включително и дължимото адвокатско възнаграждение. На 05.03.2019г. е постъпило
възражение от длъжника, с което се иска намаляване на приетото в производството
адвокатско възнаграждение за взискателя като завишено и неоснователно.
Длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване
на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали
случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за
разноски в изпълнителното производство.
Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния
лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното
производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско
възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с
принудителното изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението
се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е
необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение
за възстановяването им.
С оглед на това съдът намира, че заплатеното от взискателя
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест
на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1/2004 г., поради което с оглед на това намира обжалваното
постановление за правилно. Видно от горепосочените по- горе обстоятелства,
длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, което
е наложило след този срок да се извършат и други принудителни действия от ЧСИ-
налагане запор по банковите сметки на длъжника, което е довело и до увеличаване
на разноските по принудителното изпълнение. Следователно, освен изпращането на
покана за доброволно изпълнение по делото са били извършени и други
изпълнителни действия за събиране на вземането. С оглед на това, неоснователно
в жалбата се твърди, че следва да се заплати възнаграждение на адвоката на
взискателя само в размер на 50 лв. Настоящия състав намира, че с оглед
наличните данни по делото, правната сложност на производството, предприетите изпълнителни
действия по делото, както и претендираната от взискателя сума в производството,
както и на осн. чл.78 ГПК, във вр. с чл. 36 от ЗА и чл.10 т.1 и 2 във вр. с
чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, правилно ЧСИ е намалил размера на приетото в производството
адвокатско възнаграждение до сумата от 230 лева.
Ето защо съдът намира, че подадената
жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Относно
разноските:
При
този изход на делото ответницата по жалбата има право на разноски по силата на
чл. 78, ал.3 от ГПК, като съобразно представените от нея доказателства –
договор за правна помощ от 07.05.2019 г., в нейна полза следва да се присъди
сумата от 300 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните
мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД чрез адв. И.М.
- длъжник по изп.дело № 20198650400148 по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова,
рег.№ 865, против постановление за разноските от 15.03.2019г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД чрез адв. И.М. - длъжник по изп.дело № 20198650400148 по
описа на ЧСИ- Маргарита Димитрова, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора ул. „Христо Ботев
„ №62 да заплати на Л.Р.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.Н., направените по
делото разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: