ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 821
26.10.2022 г. гр.Хасково.
Административен съд – Хасково в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева ЧКАН дело №684 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по:
– частна жалба вх.№4181/07.06.2022 г., подадена от адвокат Д.А., пълномощник на А.И.Д. ***, срещу Определение №102 от 20.05.2022 г., постановено по АНД №8/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли и
– касационна жалба, подадена от адвокат Д.А., пълномощник на А.И.Д. ***, срещу Решение №45 от 25.04.2022 г., постановено по АНД №8/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, в частта му за разноските.
В частната жалба се твърди, че определението, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата (искане) вх.№3391/09.05.2022 г. за изменение на Решение №45 от 25.04.2022 г. в частта на разноските, било неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че искането било допустимо и основателно, като адвокатът преди даване ход на устните състезания бил посочил размера, който считал, че се дължи за адвокатско възнаграждение, а съдът не се бил произнесъл по цялото искане.
Развиват се съображения, че текстът на чл.248, ал.1 от ГПК разграничавал две хипотези, свързани с промяна на вече постановен съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Първата хипотеза, аналогично на чл.250 от ГПК, обхващала случаите, при които съдът не се бил произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направено искане за разноски не се преклудирал при липса на представен списък по чл.80 от ГПК и представянето на списък не било предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, било налице искане за изменение на вече присъденото и по тази причина правната последица на чл.80, ал.2 от ГПК настъпвала само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските (т.8 на Тълкувателно решение №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По тези съображения, липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в настоящия случай не било основание да се допълни решението в частта му за разноските. Предвид на това, че в решението по делото съдът не се бил произнесъл по отношение цялото заявено искане за осъждане на ответника за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, то следвало да се произнесе, като размерът на възнаграждението се определял от съда.
Освен това се твърди, че производството по ЗАНН било специално и не изисквало и не предвиждало представяне на списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което и посочената от съда в решението хипотеза не намирала приложение. Тъй като в разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата изрично било предвидено, че съдът е този, който определя размера на адвокатското възнаграждение, то в разглежданата хипотеза било без значение дали страната е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК. В този случай било налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл.78 от ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени.
Претендира се обжалваното Определение №102 от 20.05.2022 г. да бъде отменено, и в тази му част делото да бъде върнато на съда за произнасяне по подаденото искане. Претендира се присъждането на разноски за частната жалба.
В касационната жалба се твърди, че същата се подава „под условие“, и се моли да бъде разгледана в случай, че въззивният съд не измени решението си в частта относно разноските по направеното за това искане.
Моли се да бъде постановено решение, с което Решение №45 от 25.04.2022 г. да бъде изменено само в частта относно разноските. Сочи се, че Наказателното постановление било отменено в три от четирите точки, в които са наложени отделни наказания – глоби, поради което на адвоката, който оказвал безплатна правна помощ, следвало да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер общо на 900 лв. – по 300 лв. за всяка от глобите, които са отменени. Твърди се, че минималният размер на адвокатските възнаграждения бил само долна граница, под която адвокатите не можели да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ. Цитира се съдебна практика, съобразно която при частична отмяна на обжалваното НП обезщетението за вреди (в случая адвокатско възнаграждение) било пропорционално на резултата на обжалването за всяко отделно нарушение.
Претендира се въззивното решение да бъде отменено, и ОДМВР да бъде осъдено да заплати на адвокат Д.А. адвокатско възнаграждение в размер на още 600 лв. за въззивната инстанция. Претендира се присъждането на разноски за касационната инстанция.
Ответникът, Началник на РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, получил преписи от подадените частна и касационна жалби, не ангажира становище по тях.
Административен съд – Хасково, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:
С Наказателно постановление №19-0271-001030/22.07.2019 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, на А.И.Д. *** са наложени четири административни наказания по ЗДвП, съответно: глоба в размер на 50 лв. (по т.1 от НП); глоба в размер на 20 лв. (по т.2 от НП); глоба в размер на 10 лв. (по т.3 от НП) и глоба в размер на 10 лв. (по т.4 от НП).
По жалба на А.И.Д., подадена чрез пълномощника му адвокат Д.А., срещу Наказателното постановление, е образувано АНД №8/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли. По делото е приложено пълномощно за процесуално представителство на адвокат Д.А. и Договор за правна защита и съдействие от 22.12.2021 г., сключен между клиент А.И.Д. и адвокат Д.Г.А., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по АНД, при договорено възнаграждение „безплатно по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв – близък“.
В подадената жалба е обективирано искане за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление и присъждане на жалбоподателя на разноски по делото, а на адвоката, който осъществява безплатна правна помощ – присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С Решение №45/25.04.2022 г., постановено по АНД №8/2022 г., Районен съд – Харманли потвърждава Наказателно постановление №19-0271-001030/22.07.2019 г. в частта му по т.1 и го отменя в частта му по т.2, по т.3 и по т.4, и осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати на адв.Д.Г.А. сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото, като в мотивите ги е определил по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е съобщено на страните и получено от А.И.Д. на 09.05.2022 г.
Под вх.№3391/09.05.2022 г. в Районен съд – Харманли е постъпило Искане, подадено от адвокат Д.А., пълномощник на А.И.Д., с което се иска постановеното по делото решение да бъде изменено в частта относно разноските.
Излагат се съображения, че Наказателното постановление е отменено в три от четирите му точки, в които са наложени отделни наказания глоба, и на адвоката следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 900 лв., по 300 лв. за всяка от глобите.
С Определение №102 от 20.05.2022 г., Районен съд – Харманли е оставил без разглеждане молба (искане) вх.№3391/09.05.2022 г., като недопустима.
Изложил е съображения, че съгласно чл.80 от ГПК, страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че по делото не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, по аргумент от т.9 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело №6/2012 г., ОСГК, който да обективира ясно и еднозначно заявено искане за присъждане на деловодни разноски, определени по основание и размер. Посочил е, че представянето на списък по чл.80 от ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото по отношение на разноските, присъдени на страната, инициирала производство по чл.248 от ГПК и съгласно т.9 на същото Тълкувателно решение, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима.
ЧАСТНАТА ЖАЛБА е процесуално допустима за разглеждане. Същата е подадена на 07.06.2022 г., а в обжалваното с нея Определение №102 от 20.05.2022 г. изрично е вписано, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, и съобщаването на определението на А.И.Д. е извършено на 25.05.2022 г.
Разгледана по същество частната жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски, регламентирана в чл.143 от АПК предвижда (ал.1) когато съдът отмени обжалвания акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, а съответно (ал.3) когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски.
Разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда, че за неуредените в Дял III от АПК въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В АПК не е предвиден въпросът относно изменяне на решението в частта му за разноските, с оглед на което субсидиарно приложение намира нормата на чл.248 от ГПК.
Според чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Във връзка с чл.248, ал.1 от ГПК е постановено Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012 г., ОСГТК, в което е прието следното:
т.8 „Липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.“;
т.9 „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.“
Неоснователно е извършеното в частната жалба позоваване на т.8 от ТР №6 от 2013 г., тъй като в процесния случай районният съд с постановеното от него Решение се е произнесъл по въпроса за разноските, т.е. подаденото искане не е за допълване, а за изменяне на това решение в частта му за разноските.
Неправилно обаче районният съд е приложил хипотезата, визирана в т.9 от ТР №6 от 2013 г., като е приел, че страната не е представила списък по чл.80 от ГПК и липсата на такъв е процесуална пречка за разглеждане на молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Заключението на съда не е съобразено с тълкуването, направено в т.2 от цитираното Тълкувателно решение, според мотивите на което няма пречка този списък (съдържащ изброяване на всички разходи, които страната е направила, и които счита, че следва да й бъдат присъдени), да бъде инкорпориран и в друг документ, представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В процесния случай представеното в хода на производството по делото пред районния съд Становище, подписано от адвокат Д.А., пълномощник на жалбоподателя по делото, съдържа ясно и недвусмислено изразена претенцията, на адвоката, който осъществява безплатна правна помощ на жалбоподателя, да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв (вписването „ЗДвП“ е неточно), в размер на 1200 лева, или по 300 лв. за всяка от глобите. Това писмено изявление безспорно изпълнява функциите и задачите на визирания в чл.80 от ГПК списък на разноските, още повече, че в случая размерът на възнаграждението, на което адвокатът има право на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, се определя от съда.
Сезираният с искане вх.№3391/09.05.2022 г. съд следваше да установи наличието на еднозначно заявено искане от страна на адвоката за присъждане на деловодни разноски, определени както по основание, така и по размер, и да разгледа искането по същество, като прецени налице ли е законово основание за изменение на решението му в частта за разноските. Като е оставил без разглеждане това искане, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да се върне на същия състав на районния съд за продължаване на съдопроизводството по реда на чл.248 от ГПК.
При този изход на спора, настоящата съдебна инстанция няма да се произнася по подадената „под условие“ касационната жалба, насочена срещу Решение №45 от 25.04.2022 г. в частта му относно разноските, тъй като компетентен да се произнесе по този въпрос е Районен съд – Харманли.
Доколкото определението, с което се произнася настоящата инстанция, не е акт, с който се разрешава спора по същество, а произнасянето на съда е в производство по разноските, което няма самостоятелен характер, то и в него не се носи отговорност за разноски.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №102 от 20.05.2022 г., постановено по АНД №8 по описа на Районен съд – Харманли за 2022 година, с което е оставена без разглеждане молба (искане) вх.№3391/09.05.2022 г. за изменение на Решение №45/25.04.2022 г. в частта на разноските и
ВРЪЩА делото на същи съд за продължаване на съдопроизводството по реда на чл.248 от ГПК с произнасяне по искане вх.№3391/09.05.2022 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.