Решение по дело №125/2019 на Районен съд - Малко Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

град Малко Търново, 02.04.2020год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд,                                                                       II – ри граждански състав

на двадесет и четвърти февруари                                                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Мара Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 125 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на Б.А.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. М.П.,***. Ищецът сочи, че е служител на МВР от 18.09.1996г. , като в началото на 2012г. е назначен на длъжност при РД „Гранична полиция” гр. Елхово, ГКПП Малко Търново при ГПУ Малко Търново. Посочената структура е част от ГД „Гранична полиция” МВР гр. София. На 06.04.2015г. бил преназначен на длъжност „полицейски инспектор V степен, началник смяна”  на ГКПП Малко Търново при ГПУ Малко Търново, РДГП Елхово. Със Заповед № 8121К- 6936/ 14.03.2016г. на Министъра на вътрешните работи, служебното правоотношение на Д. било прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР , считано от 18.03.2019г. Заповедта за наложеното дисциплинарно уволнение била обжалвана от Д., като няма данни за постановения съдебен акт от воденото производство. Ищецът сочи, че като служител на ГКПП Малко Търново е полагал труд по график всеки месец, като всяка смяна е била 12- часова. След полагането на една дневна, една нощна , следвала почивка от два дни. Смените били за времето от 08.00часа до 20.00часа – дневната, а нощната – от 20.00часа до 08.00часа. Направен е аналзи на уредбата на работното време по ЗМВР, Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. , Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г., Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. издадени от Министъра на вътрешните работи. Сочи се, че единствено в първата наредба е бил предвиден коефициент, с който следвало да се преизчислява полагания през нощта труд, а в останалите нямало предвиден подобен ред. Липсата на такава законова уредба според ищецът представлявала празнота, която следвало да бъде запълнена с общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. При прилагането на там посочения ред следвало седем часа нощен труд да се приравнят на осем часа, което водело до постигане на коефициент 1.143, с който следвало да се преизчисли положения от Д. нощен труд. За периода 01.04.2016г. до 31.03.2018г. ищецът бил положил общо 504часа труд, половината от които през нощта. Претендира се, че нощният труд за времето от 22.00 до 06.00часа бил в размер на 168часа, които след преизчисление с коефициент 1.143 водело до извънреден труд от 192часа. Размерът на дължимата сума, която се полагала на Д. за този труд била в размер на 1599.36лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд над редовното му работно време за процесния период. Претендира се мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 80.00лева, считано от 01.08.2016г. до 09.08.2019г.

                Отделно от това се сочи, че ответникът не е изпълнил и задължението си по чл. 181, ал. 2 от ЗМВР да изплати дължимата на ищеца сума за облекло. Сочи се, че съгласно Наредба № 8121з- 1010/ 24.08.2015г. Д. е следвало да изпълнява служебните си задължения в униформено облекло. Твърди се, че съгласно Наредба № 8121з- 1175/29.09.2015г. на МВР, при прекратяване на служебното правоотношение се изплащала стойността на униформенито облекло за текущата година. За последните години сумата на това облекло била определена в размер на 400.00лева. На всеки служител, който изпълнява задълженията си в униформа, се издавала вещева книжка, в която се описвало предостаявеното вещево доволство. Д. не бил получил облекло за 2016г. и 2017г. , а при прекратяване на служебното правоотношение е изплатена пропорционалната сума за 2019г. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 800.00лева за неусвоен вещеви лимит за двете години – 2016г. и 2017г. , в общ размер на 800.00лева, ведно с мораторна лихва в размер на 50.00лева, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение – 18.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба.

                Последната предявена претенция се основава на следните обстоятелства. Ищецът сочи, че е преминал курса за работа с уред за откриване на наркотични и взривни вещества „Saber 4000”, който бил проведен в Националния център за радиобиология и радиационна защита гр. София. За работа с посочения уред му бил издаден сертификат за работа за периода 2013г. до края на 2017г. с посочения уред с йонизиращо лъчение. Съгласно Наредбата за специфичните условия на труд на служителите, работещи с източници на йонизиращо лъчение се полага платен годишен отпуск в размер на 18дни, както и преглед веднъж в годината в НЦРРЗ гр. София. Със заповед на ГДГП гр. София се определяли служителите, които имат право да работят с посочения уред. Отделно от това се изплащало и допълнително възнаграждение за работа с уреда – по 3.40лева на смяна. С уреда били работили няколко служители на ГКПП Малко Търново, а Д. като началник смяна е изготвял и справки за работата на тези служители. Д. сочи, че само за една от годините му е бил разрешен полагаемия годишен отпуск в размер на 18дни, като за останалите години, през които е работел с уреда, такъв отпуск не му е бил определян. Съответно при прекратяване на правоотношението не са му били изплатени обезщетения за неползван отпуск по този ред. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 5260.30лева за периода 2013г. до 2017г. , ведно с мораторната лихва в размер на 250.00лева за периода 18.03.2019г. до датата на предявяване на исковата молба. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. П., която поддържа исковата молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1294.27лева за положен извънреден труд над редовното му работно време на отчетен период- тримесечие, за периода 01.04.2016г. до 31.03.2018г. в размер на 153.30часа, мораторна лихва в размер на 307.35лева, както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.09.2019г.; за сумата от 710.75лева за неусвоен лимит за вещево доволствие за периода 2016г. – 2017г., ведно с мораторн алихва от 18.03.2019г. до датата на завеждане на иска в размер на 33.37лева; за сумата от 3598.02лева , представляваща стойност на неизплатено обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за периода 2013г. до 2017г. в размер на 54дни , ведно със сумата от 168.91лева мораторна лихва за времето от 18.03.2019г. до 02.09.2019г.  

               Ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна по същество и по размер. Предявеният иск за извънреден труд за периода преди 02.09.2016г. и иска за обезщетение за неизползван допълнителен отпуск преди 02.09.2014г. счита за недопустими, поради изтекла давност. Процесуалният представител на ответника счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд по реда на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалата Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Взема се становище, че не са налице предпоставките за прилагане на посочената норма. Отделно от това, неоснователността се дължала и на това, че при прилагане на посочения коефициент би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не такова за извънреден труд, каквото се претендира , понеже смените на ищеца не са надвишавали законоустановените 12 часа. Неоснователен бил и искът за обезщетение за неусвоен лимит за вещево доволство за 2016г. и 2017г. Твърди се, че на Д. е изплатена сумата от 133.32лева, която е изчислена към 18.03.2019г. , която сума според Наредба № 8121з- 1175/ 29.09.2015г. е удовлетворила дължимото за текущата и предходната на прекратяване на служебното правоотношение. За 2016г. и 2017г. на Д. било дадено униформено облекло на стойност 89.25лева, като не можело да се вмени в тежест на отвеника, че служителят не е усвоил напълно отпуснатия му лимит. По иска за неизползван допълнителен отпуск за специфични условия на труд. Твърди се, че съгласно чл. 234, ал. 1 от ЗМВР не се дължи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за претендирания отпуск. Посочени са две заповеди на директора на ГДГП, в които е посочено, че ищецът ще извършва дейности с източници на йонизиращи лъчения за ГКПП Малко Търново. Заповедите са отменени с такава, издадена през 2016г. , като Д. не фигурирал в списъка на служителите. С отделна заповед през 2016г. Д. е посочен като служител, който следва да замества отговорника по радиационна защита и уведомяване на АЯР при инциденти и аварии, като задълженията му не включвали дейности по работа с източници с йонизращи лъчения. За процесния период Д. е бил ангажиран с тази дейност само за периода 24.04.2014г. до 31.03.2016г. , като за 2014г. му е определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 18дни , които Д. е използвал. Сочи се, че за 2015г. не са издавани заповеди за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за периода до 31.03.2016г., а за периода след това и до 15.05.2018г., когато ищецът е бил отстранен от длъжност и до уволнението му на 18.03.2019г., Д. не е полагал такъв труд и не му се следва такъв отпуск. Въз основа на това се счита, че и този иска е неоснователен и следва да се отхвърли.  Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е анализ на нормативната уредба, цитирана е съдебна практика, представени са писмени доказателства.     

                 Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР, чл. 181, aл. 2 от ЗМВР и чл. 190, ал. 1 от ЗМВР  и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото са представени следните писмени доказателства: копие на удостоверение за класиране и пенсия на Б.Д.; удостоверение издадено от поделение 56510 МВР М. Търново; удостоверение от ВВОВУ „Васил Левски” гр. В. Търново; фишове за работна заплата на ищеца – 3бр.; справка за заеманти длъжности от ищеца; заповед УРИ № 3282з- 1252/ 18.04.2019г. за изплащане на обезщетения по чл. 234, ал. 8 от ЗМВР; акт за сдаване на длъжност; заповед № 2957/ 24.04.2014г. на ГДГП относно определяне на служители за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения;  заповед № 3282з- 684/ 20.05.2015г. на ГДГП относно определяне на служители за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения; заповед № 3282з- 552/16.02.2018г. на ГДГП за отмяна на заповед за определяне на служители за работа с техническо оборудване с вградени източници на йонизиращи лъчения; заповед № 3282з- 985/ 31.03.2016г. на ГДГП за определяне на служители за работа с техническо оборудване с вградени източници на йонизиращи лъчения; заповед № 2953/ 24.04.2014г. на ГДГП за определяне на служител за „Отговорник по радиационна защита” и „отговорник за уведомяване на АЯР при инциденти и аварии”; заповед № 3282з- 1228/ 25.04.2016г. на ГДГП за изменение на заповед № 2957/ 24.04.2014г. на ГДГП; заповед № 6101/ 02.09.2014г. на ГДГП за определяне на държавни служители от РД „Гранична полиция” – Елхово при ГДГП с право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето за 2014г.; Наредба за условията и реда за осигуряване на държавните служители в МВР на работно и униформено облекло, друго вещево имущестрво, снаряжение , и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители; заповед № 8121з- 1023/ 16.09.2016г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР за 2016г. ;  заповед № 8121з- 131/ 24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР за 2017г.; заповед № 8121з- 632/ 13.06.2018г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР за 2018г.; заповед № 8121з- 167/ 18.02.2019г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР за 2019г.; служебна бележка за полученото от ищеца вещево доволствие за 2018г. и 2019г.; копие на вещева книжка на ищеца; заповед № 8121з- 388/ 04.08.2014г. на МВР за реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР от държавните служители на МВР; справка за изплащане на обезщетение за неизполван отпуск при прекратяване на служебно правоотношение , съгласно чл. 234, ал. 8 от ЗМВР; заповед № 8121з- 544/ 14.05.2015г. на МВР за изменение и допълнение на Заповед № 8121з- 388/ 04.08.2014г. на МВР; заповед № 8121з- 913/ 31.07.2015г. на МВР за изменение на заповед № 8121з- 388/ 04.08.2014г. на МВР; заповед № 8121з- 1529/ 05.12.2018г. на МВР за реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР от държавните служители в МВР. 

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Р.Л. сочи, че за периода 01.04.2016г. до 31.03.2018г. ищецът е положил 1072часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент 1.143, се равнявал общо на 1225.30часа дневен труд. Вещото лице е посочило, че е налице разлика от 153.30часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1294.27лева. Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 307.35лева общо. По поставената задача за установяване стойността на вещевия лимит за 2016г. и 2017г. След приспадане на полученото от Д. облекло за 2016г. в размер на 89.25лева, вещото лице сочи, че остава сумата от 710.75лева. Върху нея е изчислена мораторна лихва в размер на 33.37лева за периода 18.03.2019г. до 02.09.2019г. По последната поставена задача вещото лице сочи, че за периода 2015г. , 2016г. и 2017г. не са издавани заповеди за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия. Според вещото лице дължимата сума за това е 3598.02лева, а мораторната лихва върху тази сума е 168.91лева.   

               Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

               По делото не се спори, че между ищеца Б.А.Д., ЕГН **********,*** и ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Видно от справката дадена от ответника, ищецът е заемал длъжността „полицейски инспектор V степен, началник смяна”  на ГКПП Малко Търново при ГПУ Малко Търново, РДГП Елхово.

               Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

       Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

        В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.  и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно  чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7часа“. Може да се изведе заключение, че 7часа, отработени пред нощта се приравняват на 8часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.

               Заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза сочи, че за периода 01.04.2016г. – 31.03.2018г. ищецът е положил общо 1072часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1225.30часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 153.30часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1294.27лева. Следва да се счете за основателно възражението на ответника, че за част от периода претенцията на ищеца е погасена по давност. В случая исковата молба е предявена на 04.09.2019г. и за периода преди този месец следва да се счете, че претенцията е погасена по давност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 187, ал. 2 от ЗМВР до 14.10.2016г. „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –

подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за

едномесечен период”, т.е. дължимостта на тези суми е била през следващия на месеца на полагането на труда. След тази дата това е станало на тримесечни периоди. Следва претенцията за периодите април, май, юни, юли на 2016г. да се отхвърли като погасена по давност. Това при изчисленията на вещото лице е за сумата от общо за 265.54лева, която следва да се отвхърли и да се уважи иска за сумата от 1028.73лева. Съобразно на това следва да се коригира и дължимата сума за мораторна лихва, която следва да се присъди в размер на 226.06лева и да се отвхърли за сумата от 81.29лева до пълния размер от 307.35лева, след преизчисление по реда на чл. 162 от ГПК посредством лихвен калкулатор достъпен в интернет. Липсват доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи за посочената сума от 1028.73лева и да се отвхърли като погасен по давност до пълния предявен размер от 1294.27лева, както и за сумата 226.06лева мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 02.09.2019г. и да се отвхърли за горницата до 307.35лева като погасена по давност за сумата от 81.29лева.

С оглед частичната основателност на претенцията за главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 04.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Следва законната лихва да бъде присъдена след датата на входиране на исковата молба в съда , съобразно правилото на чл. 125 от ГПК, а не съобразно претенцията на ищеца от 02.09.2019г.

По иска с основание чл. 181, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за стойността на незаплатеното на ищеца обезщетение за неусвоен лимит за вещево доволство за периода 2016г. и 2017г. и мораторната лихва за претендираната сума. Настоящият състав счита, че предявеният иск е неоснователен. Съгласно Наредба № 8121з- 1175/ 29.09.2015г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в МВР на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и сняражение и ежегодна парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, размерът на сумите за  работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, ежегодната на парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители се определя ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи – чл. 1 и чл. 2, ал. 1 на Наредбата. За двете години, претендирани от ищеца, е определен лимит в размер на 400.00лева за всяка една година. По делото не се спори, че лимитът не е бил усвоен от ищеца. Представената вещева книжка сочи, че за 2016г. Д. е усвоил 89.25лева. За 2017г. няма усвоявана сума. Ответникът е изпълнил задължението си да изплати съответния дял от дължимите суми на ищеца при прекратяване на правоотношението им през 2019г. – чл. 19, ал. 2 от Наредбата. Настоящият състав счита, че не са налице основания за присъждане на претендираните суми за 2016г. и 2017г. Такова задължение за ответника не съществува, а само това посочено в чл. 19, ал. 2 от  Наредба № 8121з- 1175/ 29.09.2015г. Не същестувава друго нормативно вменено за ответника задължение да изплаща на служителите си, които полагат труд в униформено облекло,  неусвоените за съответната година лимити. Настоящият състав счита, че задължението на ответника е свързано с това да предостави на ищеца униформено облеко с цел изпълнение на ЗМВР и Наредба № 8121з- 1010/ 24.08.2015г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, поради факта, че част от служителите следва да изпълняват служебните си задължения носейки униформа. Последното не може да се трансформира в естествено задължение, което да бъде изпълнено по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и да се остойностти в полза на ищеца. Неусвояването на отпуснатия лимит за двете години не може да се вмени във вина на ответника. Следва да се отбележи и друго. В случая се твърди, че се търси неусвоен лимит, а не непредоставен от ответника. От представените писмени доказателства, най – вече копието на вещевата книжка, не може да се заключи, че ответникът не е предоставил вещево имущество, с което ищецът да усвои отпуснатия му лимит за двете години. През една от годините ищецът е получил панталон и риза, като не се твърди, че не са били налице униформено или работно облекло, с което да се оползотвори отпуснатия лимит. По изложените съображения следва предявеният иск да се отхвърли, а съответно следва да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва.

По изложените съображения, второто възражение за погасяване по давност на исковете за обезщетение за неизползван допълнителен отпуск преди 02.09.2014г., не следва да се обсъжда, доколкото са налице други основания за отхвърляне на исковете.

По иска с основания чл. 190, ал. 1 от ЗМВР във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По делото между страните не се спори, че ищецът е бил служител със специална подготовка, като Д. е получил разрешение да работи с уред източник на йонизиращи лъчения - уред за откриване на наркотични и взривни вещества „Saber 4000”. Не се спори, а и от заключението на вещото лице се установява, че за 2014г. на Д. е даден допълнителен платен годишен отпуск в размер на 18дни, което е станало със Заповед № 6101/02.09.2014г. и е бил ползван от ищеца изцяло. По отношение на претендираните дни за 2015г., 2016г. и 2017г. на Д. не се дължи такъв допълнителен платен годишен отпуск. През 2014г. е издадена Заповед № 2957/24.04.2014г. за определяне на служителите за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения, в която ищецът е посочен като един от служителите, които следва да извършват такива дейности. През следващите три години няма заповеди , които да възлагат на Д. извършване на такива дейности. В действителност ищецът е определен за заместник на служител „отговорник по радиационна защита” и „отговорник за уведомяване АЯР при инциденти и аварии”, но това не е дейност по работа с източници на йонизиращи лъчения. Извод за това може да се направи както от Наредба за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения/отм./, която е действала към процесните периоди, така и от издадените в периода заповеди относно реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР  от държавните служители в МВР. В посочената наредба е указано, че при използване на източници с йонизиращи лъчения, лицата получили лицензия за ползване на такава, следва чрез акт на ръководителя на предприятието, в случая ГДГП, да определят отговорните лица за радиационната защита –ръководител на обекта, отговорник по радиационна защита, отговорник за радиационния мониторинг, отговорник за водене на отчет и контрол на източниците на йонизращо лъчение и отговорник за уведомяване при инциденти и аварии – чл. 30, ал. 1, т. 6. В чл. 30, ал. 2 от Наредбата е указано, че функциите на отговорник по радиационна защита отговорник за водене на отчет и контрол на източниците на йонизращо лъчение и отговорник за уведомяване при инциденти и аварии може да се извършват от едно лице. От тези разпоредби може да се заключи, че дейността на лицата работещи с ИЙЛ е различна от тази на отговорните лица, посочени по- горе. Отделно от това, в заповедите на МВР за реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР  от държавните служители в МВР, в Приложение № 3 към т. 21, изрично е посочено в т.1, б. „ж”, че в структурите на ГДГП служителите, които ползват допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето са служителите , които работят с източник на йонизиращо лъчение. От представените писмени доказателства се установи, че Б.Д. не е бил определен да работи в такъв източник, посочения от него уред за откриване на наркотични и взривни вещества  „Saber 4000”. Това, че на ищецът са заплащани месечно възнаграждения с код 2182, не може да обоснове, че Д. е работил с посочения уред, а от представените писмени доказателства не може да се направи подобно заключение. В платежните бележки за получаваното месечно трудово възнаграждение е посочен изведения от вещото лице код, но няма данни, че това са специфичните условия на труд – работа с ИЙЛ. По тези съображения предявеният иск за сумата от 3598.02лева и мораторна лихва в размер на 168.91лева следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, пропорционално на уважените искове. Ищецът е направил разноски в размер на 1550.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото не следва да се счита за прекомерна  според критериите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 от наредбата. Предявени са три иска, като заплатеното възнаграждение е съобразено с техния брой, правна и фактическа сложност. Следва да се присъди сумата от 318.18лева, която да се заплати от ответника.

Следва да се уважи претенцията за заплащане на юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника. По делото ответната ГДГП гр. София е представлявана от юрисконсулт. Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следва да се определи възнаграждение в размер на 300.00лева, от което пропорционално да се определи дължимото такова. В случая защитата е водена срещу три иска, делото се отличава с определена правна и фактическа сложност и следва сумата да е в максималния размер. Пропорционално на отхвърлените искове следва ищецът да заплати на ответника сумата от 238.42лева.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице, съответно на уважената част на исковете - дължимата държавна такса е в размер на общо 100.00лева по двата предявени иска и сумата от 85.81лева на вещото лице за изготвената експертиза.

Не следва да се допуска предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК -  на основание чл. 243, ал. 2 от ГПК подобно предварително изпълнение не се  допуска.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен съд

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1028.73лева/ хиляда двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до 31.03.2018г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху главницата в размер на 226.06лева/ двеста двадесет и шест лева и шест стотинки/ за периода от 01.10.2016г. до 02.09.2019г.,  ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.09.2019г. до окончателното изплащане, като за сумата от 265.54лева/ двеста шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ главница за периода 01.04.2016г. до 31.07.2016г.  до пълния претендиран размер от 1294.27лева/хиляда двеста деветдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ и за сумата от 81.29лева/ осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ мораторна лихва до пълния претендиран размер от 307.35лева/ триста и седем лева и тридесет и пет стотинки/, ОТХВЪРЛЯ исковете като погасени по давност.

                 ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Д., ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, искове за осъждане ответника за сумата от 710.75лева/седемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/ за неусвоен лимит за вещево доволствие за периода 2016г. – 2017г., ведно с мораторна лихва от 18.03.2019г. до датата на завеждане на иска в размер на 33.37лева/тридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, като неоснователни.

                 ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Д., ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, искове за осъждане ответника за сумата от 3598.02лева/три хиляди петстотин деветдесет и осем лева и две стотинки/, представляваща стойност на неизплатено обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия на труд за  периода 2013г. до 2017г. в размер на 54дни, ведно със сумата от 168.91лева/сто шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ мораторна лихва за времето от 18.03.2019г. до 02.09.2019г. , като неоснователни.     

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 318.18лева /триста и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, сумата от 238.42лева/ двеста тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ юрисконсултско възнаграждение. 

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 85.81лева/ осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ за изготвената експертиза и 100.00лева/сто лева / държавна такса.

                 На основание чл. 243, ал. 2 от ГПК не допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.                                                           

                                                                                             

                                                                                              Съдия: