РЕШЕНИЕ
№
1726
гр.
Пловдив, 18.10.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI
състав,
в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1667/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК,
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуален представител юриск. А., против Решение № 667 от 19.04.2023г.,
постановено по АНД № 7264/2022г. по описа
на Районен съд Пловдив, ХI наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 646375-F647491/07.07.2022г., издадено
от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Сим
транс 2001“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, съгласно
представен списък.
Касационният
ответник, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение следва да се остави в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните за това съображения:
Първоинстанционното
съдебно производство е започнало по жалба на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД против наказателното
постановление от 07.07.2022г., издадено въз основа на АУАН № F647491 от 04.04.2022г.,
съставен от В.С.Б. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, за
това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 17.01.2022г.
е установено, че дружеството - регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения от закона срок за подаване на справка-декларация (СД) по смисъла на
чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.12.2021г. – 31.12.2021г.
до 14.01.2022г. вкл. СД по ЗДДС е констатирано, че е подадена на 01.04.2022г. в
ТД на НАП – Пловдив по електронен път с вх. № 16004997850/01.04.2022г., с което
е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл.
125, ал. 1 от ЗДДС. Последвало е издаването на процесното НП, с което на
дружеството на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал.
1 от ЗДДС.
За да отмени
атакуваното пред него НП, районният съд е приел, че при установената фактическа
обстановка е нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН. По отношение на вмененото
нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС съдебният състав е
приел, че се касае за едно единно такова и неподаването на който и да е от
документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към
държавата. Мотивирано е в тази връзка, че чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата
да подадат СД, която се съставя именно на базата на отчетни регистри, а чл.
125, ал. 3 от ЗДДС от своя страна регламентира, че СД се подава заедно с
отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и СД и
отчетните регистри в един и същ срок, а от друга страна е прието, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са
подали един от посочените документи, сред които са и СД и отчетните регистри. По
тези съображение е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН,
който не предвижда възможност за едно и също нарушение да се налагат две
отделни административни наказания. В съдебното решение е посочено, че при
извършена проверка е установено, че е образувано друго административнонаказателно
производство, касаещо единствено неподаването на отчетни регистри за този
данъчен период, по което срещу дружеството е издадено НП № 646396-F647497 от
07.07.2022г. и с което същият субект е наказан за неподаването им за същия
данъчен период м.12.2021г. В тази връзка е направен извод, че
административнонаказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни
санкции, в две отделни производства. Прието е съществено нарушение на
материалния закон и по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН,
съгласно която за едно нарушение се налага едно наказание. Допълнително са
изложени съображения за самостоятелно основание за отмяна, касаещо наложената и
определена санкция в размер на 500 лева, като подробно в мотивите е посочено,
че тя не съответства на тежестта, вида и конкретните обстоятелства по
извършване на административното нарушение и с нея не биха се постигнали целите
на наказанието. Подробно е посочена съдебна практика.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С
оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно
постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При
анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се
направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така
и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на
справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС. В случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно
от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава
ясно три отделни изпълнителни деяния: 1) неподаването на справка-декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС; 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС;
3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава
заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл.
125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно
заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на
който и да било от двата документа, респ. неподаването им в срок. Впрочем,
доколкото, както вече се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези,
неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме
тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато
данъчнозадължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и
по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата
на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2
и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за
всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на
нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Отделно,
не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“,
като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно
постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е.
дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на
формите на наказанието, се следва едно наказание, то на първо място, цитираното
в решението НП, предмет на разглеждане по АНД № 7168/2022г. по описа на ПРС, не
касае неподаване на СД, а на следващо - от извършена служебно справка се
установява, че към настоящия момент е налице влязло в сила съдебно решение, с
което НП е било отменено. Казано по друг начин, като краен резултат не се
установява дружеството да е било санкционирано два пъти.
Следва
да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката относно спазване
на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е
задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на
нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо
„елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ (така
Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41,
Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т.
43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001,
С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и
С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява
именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е
относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или
бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при
които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е близо два месеца и
половина. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е
предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения,
свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване
представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с
други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това
и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва
да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и
своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид
специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС,
в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на
задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е
с повишени изисквания към отчетността на дейността.
Размерът
на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в долната граница,
при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път, както и срокът, в
който е било отстранено. В този смисъл не са налице и предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за
последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да
бъде отменен изцяло като съответно наказателното постановление се потвърди.
С
оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл.
143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във
връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 667 от 19.04.2023г., постановено по АНД № 7264/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХI наказателен
състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 646375-F647491/07.07.2022г., издадено
от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „СИМ
ТРАНС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Победа“ № 62, вх. Е, ап. 6, представлявано от управителя П.С.П., на
основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 62, вх. Е, ап. 6, представлявано от управителя П.С.П., да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на
призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52 сумата от 160 (сто и шестдесет)
лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.