Решение по дело №1667/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1726
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20237180701667
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1726

гр. Пловдив, 18.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                   ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1667/2023 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. А., против Решение № 667 от 19.04.2023г., постановено по АНД № 7264/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 646375-F647491/07.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Сим транс 2001“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, съгласно представен списък.

Касационният ответник, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.

Касационният съдебен състав, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес,  поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е започнало по жалба на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД против наказателното постановление от 07.07.2022г., издадено въз основа на АУАН № F647491 от 04.04.2022г., съставен от В.С.Б. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 17.01.2022г. е установено, че дружеството - регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация (СД) по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.12.2021г. – 31.12.2021г. до 14.01.2022г. вкл. СД по ЗДДС е констатирано, че е подадена на 01.04.2022г. в ТД на НАП – Пловдив по електронен път с вх. № 16004997850/01.04.2022г., с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Последвало е издаването на процесното НП, с което на дружеството на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

За да отмени атакуваното пред него НП, районният съд е приел, че при установената фактическа обстановка е нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН. По отношение на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС съдебният състав е приел, че се касае за едно единно такова и неподаването на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Мотивирано е в тази връзка, че чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да подадат СД, която се съставя именно на базата на отчетни регистри, а чл. 125, ал. 3 от ЗДДС от своя страна регламентира, че СД се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и СД и отчетните регистри в един и същ срок, а от друга страна е прието, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и СД и отчетните регистри. По тези съображение е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, който не предвижда възможност за едно и също нарушение да се налагат две отделни административни наказания. В съдебното решение е посочено, че при извършена проверка е установено, че е образувано друго административнонаказателно производство, касаещо единствено неподаването на отчетни регистри за този данъчен период, по което срещу дружеството е издадено НП № 646396-F647497 от 07.07.2022г. и с което същият субект е наказан за неподаването им за същия данъчен период м.12.2021г. В тази връзка е направен извод, че административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в две отделни производства. Прието е съществено нарушение на материалния закон и по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно нарушение се налага едно наказание. Допълнително са изложени съображения за самостоятелно основание за отмяна, касаещо наложената и определена санкция в размер на 500 лева, като подробно в мотивите е посочено, че тя не съответства на тежестта, вида и конкретните обстоятелства по извършване на административното нарушение и с нея не биха се постигнали целите на наказанието. Подробно е посочена съдебна практика.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби на ЗДДС. В случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния: 1) неподаването на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС; 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС; 3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респ. неподаването им в срок. Впрочем, доколкото, както вече се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези, неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато данъчнозадължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.

Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е. дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на формите на наказанието, се следва едно наказание, то на първо място, цитираното в решението НП, предмет на разглеждане по АНД № 7168/2022г. по описа на ПРС, не касае неподаване на СД, а на следващо - от извършена служебно справка се установява, че към настоящия момент е налице влязло в сила съдебно решение, с което НП е било отменено. Казано по друг начин, като краен резултат не се установява дружеството да е било санкционирано два пъти.

Следва да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е близо два месеца и половина. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността.

Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път, както и срокът, в който е било отстранено. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

 Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло като съответно наказателното постановление се потвърди.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80 лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 667 от 19.04.2023г., постановено по АНД № 7264/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI наказателен състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 646375-F647491/07.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 62, вх. Е, ап. 6, представлявано от управителя П.С.П., на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 62, вх. Е, ап. 6, представлявано от управителя П.С.П., да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52 сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.