№ 174
гр. Б., 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. М., ЕГН ********** и Р. В. М., ЕГН
**********, и двамата на постоянен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, чрез
плномощника им- адв. М. А., срещу Определение № 906663/29.06.2022г., по гр.д. №
1752/2019г. по описа на РС Благоевград, с което първоинстационният съд е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 34 от ЗС.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като
постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, основан на доводи че процесното мазе е обща част по
естеството си, поради което позовавайки се на нормата на чл. 38 от ЗС, е достигнал до
неправилния извод, че то не подлежи на делба. Поддържа се, че при преценката дали даден
елемент от сградата, в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и
може да се притежава в индивидуална собственост, на изследване подлежи дали по своето
предназначение отделното помещение от сградата служи за задоволяване на общите нужди
на етажната собственост с оглед на строителните книжа и норми или след извършване на
преустройство от съсобствениците на сградата, като меродавен за тази преценка е момента
на възникване на етажната собственост./Решение № 81 от 23.12.2020г. на ВКС по гр.д. №
3017/2019г. на I г.о. на ГК/.
Поддържа се още с частната жалба че погрешно съставът на РС Благоевград е приел че
несамостоятелния обект/мазе/, предмет на предявения иск за съдебна делба, е със статут на
обща част по естеството си, основан на приетата при разглеждането на делото от първата
1
съдебна инстанция съдебно техническа експертиза. Излагат се доводи от жалбоподателят
чрез неговия пълномощник, че правнозначим е факта за начина по който се ползва
процесното мазе от съсобствениците, към датата на възникване на етажната собственост, а
това какви са предвижданията относно мазето по одобрения архитектурен проект на
сградата. Сочи се с частната жалба че от становището на страните по делото се установява,
че мазето е преградено от собствениците на обекти в индивидуална собственост/жилищните
етажи/ на къщата, като всеки от тях ползва своята част от мазето вече повече от 50г. Нито
една от страните по делбеното дело не е въвеждала твърдения в процеса, че мазето по
своето предназначение е обща част, тъй като служи за общо ползване на съсобствениците на
сградата. В този смисъл наведено е с частната жалба оплакване, че като е приел предявения
иск за делба за недопустим, първоинстационният съд е стигнал до извода за неподеляемост
на процесното мазе, в нарушение на диспозитивното начало, като е приел за установени
факти, които никоя от страните не е въвела в процеса и на които никоя от страните не се е
позовавала.
С частната жалба са развити съображения, че етажната собственост на съсобствената на
страните жилищна сграда е възникнала на 06.09.1961г., на която дата е изповядана сделката
за покупко- продажба на имота, оформена с НА № *, том *, дело № * от 1961г. на нотариус
при Благоевградския народен съд. Поддържа се от жалбоподателят и неговия пълномощник-
адв. А., че според експертното заключение по настоящото дело, мазето е разпределено на
два дяла- югозападен и североизточен, като е с площ от 72.42кв.м., като никоя от страните
по делото не твърди, че мазето е служело за общо ползване на етажните съсобственици и че
е „обща част“ по естеството си. Поддържа се, че е допустимо допускането и извършването
на съдебна делба на процесното мазе, което е несамостоятелен обект, представляващ
обслужващо помещение към двамата самостоятелни обекти на собственост- жилищните
етажи на съсобствения недвижим имот. Поддържа се, че делбата на мазето следва да бъде
допусната от съда в първата фаза на процеса, а изготвянето на инвестиционен проект за
нуждите на съдебната делба, следва да бъде извършено от страните във втората фаза на
съдебната делба, като задължителна предпоставка за нейното същинско извършване./цитира
се съдебна практика- Решение № 66 от 24.07.2018г. на ВКС, по гр.д. № 2109/2017г. на II г.о.
на ГК и Решение № 53 по гр.д. № 4959/2015г. на II г.о. на ГК/
При изложените съображения, иска се от съда да отмени определението на
първоинстанционния съд, с което производството по предявения иск за делба относно
несамостоятелен обект/мазе/, като част от съсобствена на страните жилищна сграда е било
прекратено като недопустимо и да върне делото на състава на РС Благоевград за
произнасяне по съществото на спора.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна-
Е. В. М., М. В. Д., Р. И. И. и Н. И. И., всички чрез пълномощника си адв. А. Б., с който се
оспорва частната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
С писмения отговор се излагат доводи че определението на първоинстационния съд, с което
иска за съдебна делба на избено помещение/мазе/, като част от съсобствена на страните
2
сграда при режим на етажна съсобственост, е било прекратено като недопустимо следва да
бъде потвърдено от въззивния съд, въпреки неяснотата на исковата претенция- дали се иска
извършване на съдебна делба на едно общо избено помещение или на две самостоятелни
части от мазето, т.е. на две самостоятелни избени помещения.
Поддържа се с писмения отговор на частната жалба, че ако се приеме че е предявен иск за
съдебна делба на общо избено помещение, то определението на първоинстанционния съд,
въз основа на събраните пред РС Благоевград доказателства е обосновано и следва да бъде
потвърдено. Акцентира се, че съобразно заключението на експерта по приетата СТЕ, частта
на мазето чиято делба се иска по реда на чл. 34 от ЗС, съгласно одобрения архитектурен
проект, е очертано само от основите на сградата в която се намира, без да съществува по
проекта като обособено помещение- избен етаж или др. обект, който да има
характеристиките и предназначението на такъв. В този смисъл изразява се становище, че
правилно първоинстационният съд при така установената фактическа обстановка е приел, че
помещението, заключено между стените на основите на жилищната сграда, представлява
обща по естеството и предназначението си част, която е недопустимо да бъде предмет на
делба, съгласно чл. 38 ал. 3 от ЗС, във вр. с чл. 38 ал.1 от същия закон.
Оспорват се доводите наведени с частната жалба и цитираната от частните жалбоподатели
чрез техния пълномощник съдебна практика на ВКС, доколкото всички цитирани решения
визират мазета, състоящи се от по няколко самостоятелни избени помещения, изпълнени
като такива в сграда в режим на етажна съсобственост. В настоящия казус обаче обособени
отделни помещения в процесното мазе липсват, като същото съставлява едно общо
помещение, с един вход, което е разпределено за ползване между страните по делото с лека
дървена преграда. Доколкото същото е разположено и очертано като граници от основата на
сградата, същото съставлява обща част на сградата както по естеството, така и по
предназначението си.
Оспорват се като несъстоятелни твърденията наведени с частната жалба, че въз основа на
събраните пред РС Благоевград доказателства може да се приеме, че се иска съдебна делба
на мазе, което е поделено между съсобствениците на сградата на два самостоятелни обекта,
които страните владеят и ползват отделно, тъй като тогава изобщо не би имало правен
интерес от извършването на съдебна делба на обект, който вече е поделен между страните по
делото. В този смисъл излагат се доводи, че въззивният състав на съда не е обвързан от
твърденията на частните жалбоподатели с жалбата, а от предявения иск пред
първоинстанционния съд и установените обстоятелства въз основа на събраните
доказателства. Акцентира се, че първоинстационният съд е бил задължен и служебно да
извърши проверка за допустимостта на предявения иск, независимо от обстоятелствата
които страните са навели във връзка с предявения иск за делба.
Предвид на изложеното поддържа се писмения отговор на частната жалба, че обжалваното
определение на РС Благоевград е правилно, а частната жалба неоснователна.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и
приложимия закон, основан и на оплакванията с частната жалба, намира за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния
преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на инстанционен
съдебен контрол съдебен акт, преграждащ по-нататъшния ход на делото, като същата
отговаря на изискванията на чл. 275 ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС,
предявен от В. Г. М., ЕГН ********** и Р. В. М., ЕГН **********, и двамата от гр. Б., чрез
пълномощника им адв. М. А., срещу ответниците Е. В. М., М. В. Д., Р. И. И. и Н. И. И.,
всичките от гр. Б..
Исковата претенция е основана на твърденията, наведени от ищците с първоначалната
искова молба по делото- че между страните по делото е възникнала етажна съсобственост,
по силата на разпоредителни сделки извършени с НА за покупко- продажба на недвижим
имот № *, том *, рег. № *, дело № 1038/2006г. по описа на Нотариус И. К. и НА за покупко-
продажба на недвижим имот № *, том *, дело № 438/1961г. на съдия от РС Благоевград,
върху сграда с идентификатор № *, построена в ПИ № * по КК и КР на гр. Б., като страните
по делото са собственици на самостоятелни обекти поетажно в съсобствената сграда. Така
ищците са придобили правото на собственост върху втория жилищен етаж, а ответниците са
собственици на първия жилищен етаж от съсобствената жилищна сграда.
Иска е предявен за допускане на съдебна делба на мазе с площ от 74.46кв.м., изградено в
сграда с идентификатор № *, на два етажа, която от своя страна е изградена в ПИ с
идентификатор * по КК и КР на гр. Б., актуална към момента на предявяването на иска за
делба.
След оставяне на исковата молба без движение, с уточняваща молба по делото от ищцовата
страна, конкретизира се предявения иск за делба, като се сочи че мазето, предмет на делба,
не е обща част на сградата, а представлява обслужващо помещение към жилищните обекти
на двата етажа в сградата, като се пояснява, че същото е несамостоятелен обект на правото
на собственост като принадлежност към самостоятелните обекти обекти на правото на
собственост, разположени поетажно в съсобствената сграда.
С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват
предявения иск като недопустим, а при условията на евентуалност и като неоснователен.
Възразява се, че мазето е поделено на две отделни избени помещения, на приблизително
равни по площ части, като същото не съставлява съсобствена част на етажните собственици,
като поддържа се че това разделение е извършено преди повече от 50 години и от ответната
страна се възразява, че ответниците са придобили собствеността върху заградената от тях
част от мазето по давност.
Не се оспорват останалите твърдения с ИМ и не се възразява срещу заявените квоти на
съсобственост на страните в етажната собственост.
4
В хода на делото пред първоинстадционния съд са събрани писмени доказателства и е
допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза.
От заключението на експерта инж. Х. Г., по изготвената и приета от първоинстанционния
съд съдебно техническа експертиза се установява, че процесното мазе е изградено в сграда с
идентификатор *, построена в ПИ с идентификатор *, в гр. Б., като същото съставлява едно
помещение със стени от каменна и тухлена зидария, с таванска конструкция от дървен
гредоред. Подхода за влизане в мазето е външен и само един- от северозапад, чрез две
еднораменни стълбища. При огледа си експерта е установил, че помещението е преградено
на две части с леки дървени прегради, но двата дяла не съставляват самостоятелно
обособени обекти, тъй като преградите не са плътни, а освен това в мазето се влиза от един
вход.
Експерта сочи в писменото си заключение, че за сградата има одобрен архитектурен проект,
с дата 08.03.1930г. В проекта мазето не е отразено в плана по размер и подход, както и с
прозорци. В плана са отразени основите на сградата, които фактически очертават
помещението от четирите му страни.
Експертът дава заключение по приетата СТЕ пред първоинстанционния съд, че
изпълнението на място като размери/дължина и широчина на сградата/, са изпълнени
съобразно одобрения архитектурен проект, но тъй като мазето не е изчертано в проекта,
експерта не може категорично да заключи за съответствието на проекта и изпълнението на
строежа на място.
С обжалваното по настоящото дело Определение № 906663/29.06.2022г. по гр.д. №
1752/2019г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.
34 от ЗС. От мотивите към атакувания с частната жалба съдебен акт е видно, че съдът е
приел че в съсобствената жилищна сграда, съставляваща етажна съсобственост, съгласно чл.
37 ал.1 от ЗС, същата се състои от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана
или зимника, които принадлежат на отделни собственици- ФЛ или ЮЛ. Съдът е изходил и
от определението дадено с § 1 т. 1 от ДР към ЗУЕС, за самостоятелен обект в сграда с режим
на ЕС, която се определя от закона като обособена част от сграда в режим на ЕС, със
самостоятелно функционално предназначение. Като е съобразил че в заключението на
експерта по приетата СТЕ, мазето не е нанесено като отделно помещение в одобрения
проект на сградата, а съставлява само помещение, очертано от основите на сградата, съдът е
приел че се касае за помещение обслужващо самостоятелните обекти на правото на
собственост от сградата на ЕС, поради което същото съставлява обща част поради
естеството и предназначението си, а съгласно чл. 38 ал.3 от ЗС, не се допускат до делба
общите части на съсобствените сгради. Изложени са доводи за недопустимост на исковата
претенция, поради което първоинстанционното дело е прекратено с атакуваното
определение от състава на РС Благоевград.
При изложените съображения от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта, т. е. правото на делба е потестативно субективно право, което
съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.
Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за
ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. Иска за
делба не е ограничен от преклузивен законов срок.
При предявен иск за съдебна делба, възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки /юридически факти/:
1/ основанието за възникване на съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна
идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството
по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде
нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Съгласно чл. 344 ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът се произнася по
въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
съделител. С оглед задължението на съда за проверка в първата фаза на делбата дали същата
е допустима, то на първо място следва да се определи предмета на делбата, тъй като от това
зависи правото на всеки един от съделителите.
С уточняваща молба по делото, страната предявила иска за делба е посочила, че обект на
иска по чл. 34 от ЗС е несамостоятелен обект/мазе/, представляващ обслужващо помещение
към жилищните обекти на двата етажа в сградата, съставляващи самостоятелни обекти,
собственост на страните по делото в етажната съсобственост.
Съгласно чл. 37 ЗС, етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в
тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици, а кои са те и как трябва
да са обособени по вид, характер, строителни и битови елементи, за да могат да имат
самостоятелно юридическо съществуване и да принадлежат на отделни собственици, се
определя от строителните правила и норми. А съгласно чл. 38 ал. 1 ЗС, при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общо се явява всичко,
което по естеството си или по своето предназначение служи за общо ползване.
По своята същност, като придадени по смисъла на чл. 37 от Закон за собствеността,
обслужващите помещения – зимнични и тавански, не са самостоятелни обекти на право на
собственост и в съответствие с чл. 98 от закона и следват собствеността на обслужваните от
тях жилища като тяхна принадлежност (в този смисъл е и установената съдебна практика),
поради което дори да са функционално пригодени да задоволяват жилищни нужди, те не
могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и на делба, освен ако не отговарят на
съответните нормативни изисквания за жилище. В конкретния случай според заключението
на експерта по приетата пред РС Благоевград СТЕ, процесното помещение по одобрения
архитектурен проект за строежа на сградата, не е посочено като зимнично помещение/мазе/,
6
като границите на същото се очертават от основите на построената сграда.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че към настоящия момент въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и заключението на
експерта по приетата СТЕ, не е установен по безспорен начин статута на помещението,
чиято съдебна делба се иска да бъде допусната от съда. Предвид изложеното наложително е
да се извърши изследване за това дали процесното помещение, дали може да бъде обособено
като самостоятелен обект, годен да бъде предмет на съдебна делба.
На самостоятелно основание- за да бъде обект на правна сделка, респ.– на делба, който и да
е недвижим имот следва да отговаря на строителните правила и норми за отделен такъв –
било то гараж, жилище, ателие или др. С разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР към ЗУЕС е дадено
определение на „самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС“- това е обособена част от
сграда, в режим на ЕС, със самостятелно функционално предназначение. Съгласно § 5 т. 39
от ДР към ЗУТ- "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Видно е че преценката за
статута на едно помещение, че по аргумент от чл. 39 от ЗС, като основен признак на
самостоятелния обект, освен обособеността му от останалите съседни такива, се очертава и
преценката за самостоятелната му използваемост. Доводи в същата насока се извеждат и
от актуалното съдържание на § 1, т. 1 от Допълните разпоредби на ЗКИР, където е
предвидено, че "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на
собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в случая е останал неизяснен от
първоинстнационния съд въпроса, след като процесното помещение не е отразено по
архитектурния проект на изградената сграда, дали същото отговаря на строителните
правила и норми за несамостоятелно помещение/мазе/, за да бъде даден отговор на въпроса
дали същото може да бъде самостоятелен обект на правна сделка или на съдебна делба, т. к.
по своята същност зимничните помещения представляват принадлежност към жилището/чл.
37 ЗС/ и поради това следват собствеността на главната вещ /чл. 98 ЗС/. Каквито и да е
помещения освен гаражи, изградени в подземен или полуподземен етаж от жилищна сграда,
според действащите строителни правила и норми, дори и да отговарят на строителнита
правила и норми, нямат самостоятелен статут и следват собствеността на главната вещ,
поради което и не могат да бъдат самостоятелен обект на съдебна делба.
По делото не са представени убедителни доказателства за това мазето да представляват
годен самостоятелен обект на правото на собственост, макар този въпрос да е останал
недокрай изяснен от събраните доказателства пред РС Благоевград./ Решение № 87 от
2.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3963/2019 г., II г. о., ГК/
Според Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр. дело № 415/2010г. на ВКС, I г. о. при сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на
7
собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите
части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС– земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване. Съпритежанието на общите части в ЕС възниква заедно с придобиването на
първото отделно право на собственост върху апартамент или друго самостоятелно
нежилищно помещение, наред с вече съществуващата собственост върху същата постройка.
Собствеността върху общите части се придобива по право, като съпритежанието на общи
части има повелителен характер и дори с единодушно съгласие, отделните съсобственици не
могат извън предвидените в чл. 38 ал. 2 ЗС случаи да изключат принудителната неделима
съсобственост върху обща част.
С указанията дадени на съдилищата с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на
ОСГТК, са премахнати ограниченията относно обхвата на дейността на въззивният съд,
предвиден в чл. 269 изр. второ от ГПК, по отношение на производствата образувани по
частни жалби, с което на въззивната инстанция е възложен контрол за законосъобразност
при условията на пълен въззив, относно законосъобразността на обжалваните актове на
първоинстационния съд. В настоящия казус въззивният състав на ОС Благоевград намира, че
обжалваното определение, с което е било прекратено производството по делото пред РС
Благоевград, следва да бъде отменено поради това че същото е постановено при
процесуално нарушение. Предмет на преценка на първоинстанционния съд е било дали да
бъде допусната съдебна делба по отношение на помещение, обслужващо собствениците на
етажите в сграда при режим на ЕС. Съгласно чл. 344 ал.1 от ГПК, в първата фаза на
съдебната делба, следва да бъде решен от съда въпроса следва ли да бъде допусната съдебна
делба по отношение на посочения с ИМ недвижим имот, между кои лица и при какви квоти,
като въпроса за допустимостта на съдебната делба е по съществото на делото, а не е
свързано с допустимостта на предявения иск за делба.
В настоящия казус предявения иск за делба е процесуално допустим съобразно общите
правила на ГПК, тъй като е предявен от надлежна страна, без да е ограничен от закона с
преклузивен срок, насочен е срещу съсобствениците от сградата на ЕС, които са
задължителни другари в процеса. Иска е делба на помещение, ограничено от основите на
построената жилищна сграда, в която страните са съсобствениците от ЕС. Въпросът дали
следва да бъде допусната съдебна делба по отношение на описания в ИМ недвижим имот, е
въпрос по съществото на делото, поради което съдът е следвало да произнесе с решението
си по чл. 344 ал.1 от ГПК. Като е прекратил производството по делото, след като е счел че
предявения иск за делба е недопустим, първоинстанционният съд е постановил един
8
недопустим съдебен акт, който следва да бъде отменен от въззивният съд, а делото върнато
на РС Благоевград за произнасяне с решение по чл. 344 ал. 1 от ГПК, по предявения иск за
делба по чл. 34 от ЗС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на ОС Благоевград:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 906663/29.06.2022г., по гр.д. № 1752/2019г. по описа на РС
Благоевград, с което първоинстационният съд е прекратил производството по делото,
поради недопустимост на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 34 от ЗС.
ВРЪЩА делото на РС Благоевград, за произнасяне с решение по чл. 344 ал. 1 от ГПК, по
предявения иск за делба по чл. 34 от ЗС.
Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9