№ 318
гр. Благоевград, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20231200500375 по описа за 2023 година
Производството пред БлОС е образувано по въззивна жалба, подадена от
А. Л. Н. против решение № 27/20.01.2023 г., постановено по гр.д. №2099/2022
г. по описа на РС-Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно. Според него
показанията на св. В. ДД. и Цв.Т., въз основа на които е счетено от РС, че е
извършено домашно Х.лие е неправилно. От съдържащите се в тях факти
според жалбоподателя поведението му е израз на опит да осъществи разговор
с Я. като я е хванал за рамото, като интензитета на този физически контакт не
превишавал интензитета на обичайното битово общуване между хората –
ръкостискане, потупване по рамо, държане за ръце, прегръдка и т.н. Затова
счита изводите на съда за осъществено физическо Х.лие за неправилни и
неточни. Изтъква, че с наложените мерки се ограничава законното му право
да осъществява контакт с двете си малолетни деца, според съдебна спогодба.
Счита, че наложеното забрана да не доближава жилището на молителката е
мярка, която е нереципрочна на установените фактически действия, тъй като
целта й, е да се гарантира физическата неприкосновеност на гражданите и за
осъществяване на превенция на заплаха от телесни поведи. В случая не се
доказало дори опит или намерение за нанасяне на телесна повреда от
ответник. Затова мярката да не доближава жилището на молителката е
прекомерна и несъответна на извършеното деяние, установено по делото.
Моли решението да се отмени.
Въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от
съдържащите се обстоятелства в представената декларация по чл. 9, ал. 3 от
1
ЗЗДН, чиято доказателствена сила не е оборена, както и от събраните
останали доказателства се установява извършването от жалбоподателя на
акта за домашно Х.лие. Посочва, че срещу ответника има издадена предходна
заповед за защита от домашно Х.лие. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес,
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок за
обжалване.
За преценка на доводите в жалбата, въз основа на събраните
доказателства и закона, БлОС счита, за установено следното:
Я. Н. и ответника А. Н. са бивши съпрузи. Имат две дъщери М. на 10 г.
/р. на 4.3.2013 г./ и Н. на 5 г. /р. на 4.7.2017 г./. Живеят разделено – майката с
децата в гр. Благоевград, бащата - в с. Н.Д..
Между страните е налице влязло в сила решение № 296/3.6.22 г. по гр.д.
№ 1503/20 г. на РС-Благоевград, с което Н. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно Х.лие спрямо бившата си съпруга и двете деца.
Я. Н. с молба от 09.09.23 г. сезира РС за извършено срещу нея на
02.09.23 г. домашно Х.лие от А. Н..
В молбата, сочи обстоятелствата, които е декларирала и в подписаната от
нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Молителката е декларирала, че на
2.9.23 г. е подготвяла багажа на децата, за да бъдат взети от бащата по
уговорка. Н. й се обадил по телефона като й казал, че е пред блока да сваля
децата и ако не ги свали ще бъде арестувана, от която тя се е разтреперала и
започнала да плаче, тъй като била поредната от него заплаха. За пореден път
попитала Мими /детето М./ дали иска за отиде за 10 дни при баща си, но то
отново отказало. Слязла с по-малката дъщеря - Х. пред блока и тръгнала към
колата, при което А. като ги видял се спуснал към нея и започнал да й крещи
„Къде е М., сваляй М. веднага, парцал такъв“, от което тя се разтреперала.
Майката на А. също слязла от колата, вървяла след А. като и тя викала,
„Сваляй детето сега се качвам горе“. Приближавайки се към нея А.
продължавал да крещи „доведи М. мърло долна парцал мръсен,“ Обяснила
им, че М. не иска да ходи на село и казала спокойно на Х. да отиде при баща
си и баба си. Когато се обърнала с гръб, за да се прибере усетила как А. я
сграбчил силно за дясната ръка, започнал да я дърпа като й свалил ръкава на
анцуга, при което тя се измъкнала тичайки към входа. Влязла във входа,
вратата на който отвън без ключ не може да се отваря. Обадила се на 112 и
дошла полиция.
Пред единия полицай, който се качил до апартамента детето М.
потвърдило отказа си да отиде с баща си. След това бащата свалил от колата
Х. и багажа й, и си тръгнал. Детето се разплакало.
По делото е налице справка от Дирекция „Национална система 112“,
според която в 18:10 ч. е постъпило обаждане на 02.09.22 г. от лице
представило се като г-жа Я. Н., както и една минута по-късно е постъпило
такова обаждане и от лице представило се като г-н Н. т.е. постъпили са
обаждания и от двете страни по делото.
След пристигане на полицаите и двамата са разписали протоколи за
предупреждение да не се саморазправят.
Пристигналите на място полицаи са разпитани и като свидетели. В
показанията си сочат, че не са присъствали на обиди, закани или на
физически контакт между страните, като пред св. Г. Х. г-жа Н. е споделила, че
2
е дърпана за ръкава от г-н Н.; поканила го в апартамента да се увери, че
детето М. не иска да ходи при баща си и което детето е заявило в
присъствието му при запитване от майка си.
Всичко между странните е ставало пред блока в присъствието на хора от
блока и такива пред блока, в това число и в присъствието на разпитаните
свидетели, поискани от молителката. В показанията си св. ДД. сочи, че Я. е
предала детето Х. на бащата пред блока , като той се е спуснал и е хванал Я.
за ръката и започнал да я дърпа при която тя се отскубнала и влязла във
входа; св.Цв.Т. е видяла, как Я. е тичала към входа, както и че А. през това
време я е обиждал, псувал я, казвал, че е боклук.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, като абсолютно
несъстоятелно се сочи в жалбата, че от тези действия на физически контакт
не се осъществява домашно Х.лие, тъй като са с тях не се превишавал
интензитета на обичайното битово общуване между хората – ръкостискане,
потупване по рамо, държане за ръце, прегръдка и т.н. Тезата на
жалбоподателя, БлОС счита за несъстоятелна, тъй като не държи сметка за
всички обстоятелства, при които се е осъществил този контакт, нито за твърде
конфликтните отношения между страните до момента. Именно затова и
поради заинтересоваността съдът не дава вяра на показанията на родителите
на ответника, разпитани като свидетели за случилото се на 2.9.23 г. между
синът им и Я. .
Поради изложеното обосновано първоинстанционния съд е счел, че на
2.9.2022 г. около 18:00-18:30 ч. Ат. Н. е извършил по отношение на Я. Н.
домашно Х.лие по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващо се в сграбчване
силно за дясната ръка и дърпане на същата, както и в отправяне на обиди
„мърло долна“, „боклук“ и „парцал мръсен“
Законосъобразно действията на Н. са квалифицирани от РС като прояви
на домашно Х.лие по см. на чл. 2 от ЗЗДН,предвид, че нормата дефинитивно
определя домашното Х.лие като всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо Х.лие, както и опитът за такова
Х.лие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическото съпружеско
съжителство. В случая ответникът е упражнил Х.лие –физическо, психическо
и емоционално.
Освен посоченото съдът съобрази, че молбата на пострадалото лице до
съда по чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като подадена в определения в чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок, считано от извършване на акта на домашно
Х.лие; спрямо лице от кръга по чл. 3, т. 1 и 3 определени в същия закон, по
отношение на което може да се подаде такова искане, предвид факта, че
молителя с ответника са бивши съпрузи, и от брака си имат деца.
Несъстоятелни са и доводите срещу наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН, с която се забранява на жалбоподателя да приближава
молителката, жилището й, местоработата й, както и местата за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 15 метра, за срок от 3 месеца,
наред с постановеното задължение по т. 1 на чл. 5, ал. 1 от закона да се
въздържа от извършване на домашно Х.лие спрямо Я. Н.. Неправилно се
сочи, че такава се налага в случай на доказана телесна повреда, като в
настоящия казус липсвало и съмнения за нанасянето на такава. Смисъла на
налагането на мерките е да се защити едно лице от всякакави прояви на
3
домашно Х.лие в т.ч. и да се предотврати възможността за ескалиране до
такива прояви, при доказване наличието на които жалбоподателя счита, че се
налага мярката по т. 3. По делото от обстоятелствата, при които е
осъществено Х.лието очевидно е според съда, че наложената забрана като
мярка е реципрочна и съответна на проявеното Х.лие и е с цел
предотвратяване възможността за проява на същите и всякакви други
подобни форми на Х.лие спрямо молителката. С налагането й се
предотвратява възможността не само за физически контакт с извършителя Н.,
но и за отправяне на обиди по адрес на потърпевшата, което също е възможна
проява на домашно Х.лие.
Не може да се сподели и че мярката не е съобразена с предоставения на
Ат. Н. режим на лични отношения с децата. Съществуват възможности за
осъществяване на вземанията на децата от дома им чрез съдействие от
Дирекция „Социално подпомагане“.
От друга страна необходимо е да се отбележи, че не може от
законосъобразно взети мерки вследствие на съзнателно проявено от едно
лице на укоримо от правна гледна точка поведение, то да претендира, че му
се нарушават права, след като сам се е поставил в това положение.
Поради изложеното за несъстоятелност на доводите в жалбата за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, въззивният
съд го оставя в сила
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи разноски за
настоящата инстанция за адв. възнаграждение на насрещната страна в размер
на 650 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 27/20.01.2023 г., постановено по гр.д.
№2099/2022 г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА А. Л. Н. с ЕГН ********** от с. Н.Д., общ. С., ул. „В.П. да
заплати на Я. Л. Н., с ЕГН ********** от гр. Благоевград, ж.к. „ЕЕ. сумата от
650 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4