Решение по дело №265/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2020 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20207200700265
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 10 август 2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 05 август 2020 год. в състав:

 

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове: ИНА РАЙЧЕВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря ………. Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора  ………   Диана Неева като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №265…… по   описа   на съда за  2020   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след постъпила касационна жалба от „Щастливият морков“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе против решение №329/06.04.2020год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д. №2426/2019г. по описа на съда, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 476631 от 12.11.2019г., издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна към ЦУ НАП София, досежно размера на наложеното административно наказание, като имуществената санкция е намалена от 600 на 500 лева.

В жалбата са релевират оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения-касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея и в съдебно заседание се излагат доводи и относно недопустимост на въззивното решение, тъй като  съдебният състав неправилно бил конституирал като страна в производството вместо ЦУ на НАП София, ТД на НАП Варна.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение, ако касационната инстанция го приеме за  недопустимо, съответно по същество се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени и НП..

Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата също счита жалбата неоснователна, а решението на РРС за правилно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение №329/06.04.2020год. Русенският районен съд е уважил частично жалбата срещу наказателно постановление № 476631 от 12.11.2019г., с което  началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна към ЦУ НАП София е наложил „Щастливият морков“ ЕООД административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева, като намалил размера на наказанието на законоустановения минимум-500 лева.

Нарушението, за което бил наказан търговецът е на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а приложената от АНО орган санкция е по реда на чл.185, ал.1, вр. с ал.2 от ЗДДС.  Посочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредбата вменява на задължените по Наредбата лица „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“.

При извършена на 10.07.2019г. от длъжностни лица, служители при НАП проверка в търговски обект – кафе „The Garden“, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ №123, стопанисван от „Щастливият морков“ ЕООД, било установено, че  е налице разлика от реализирания оборот и изброените налични парични средства в размер на 48.59 лева. Търговецът не отбелязал промяна в касовата наличност чрез операция на касовия апарат „служебно въведени“/„служебно изведени“ суми. Това според проверяващите нарушава реда, разписан в чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ и дало основание на 11.07.2019г. да бъде съставен АУАН, в който актосъставителят приел, че с описаното деяние дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Този акт станал предпоставка за АНО, независимо от направеното срещу акта възражение, обосноваващо причината за наличие на установената разлика, да издаде и оспореното пред въззивната инстанция наказателно постановление. В него той пресъздал описаната в акта фактическа обстановка.

За да измени размера на наложената санкция, въззивната инстанция е приела, че нарушението е безспорно установено и доказано, липсвали допуснати нарушения на процесуалните правила и норми в проведеното административно-наказателно производство, както и нарушения на материалния закон. От друга страна нарушението се явявало първо за търговеца, липсвали данни за други подобни нарушения и това мотивирало намаляване на наказанието от 600 лева на 500- законоустановения минимум.

Какви са изводите на касационната инстанция:

В настоящия случай АНО е наложил санкцията по  чл. 185, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС. Предвидената в тази норма санкция се прилага за множество нарушения, едно от които е нарушаване реда и начина за отчитане на фискално устройство. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът на отчитане на фискалните устройства се уреждат с наредба на Министъра на финансите, а именно -  Наредба № Н-18.  Следователно нормата на чл. 185, ал. 2 е бланкетна и признаците  на съставите на конкретните административни нарушения се съдържат в тази наредба. Когато се установява конкретно нарушение на разпоредбите на тази наредба, актосъставителят и АНО следва да посочат и опишат такава съвкупност от факти, които изпълват състава на нарушението на конкретната правна норма от Наредба № Н-18.

В разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 е регламентиран начин за регистриране на промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на  продажби. Съгласно текста на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.

Нарушението е описано точно и ясно от фактическа и правна страна както в АУАН и в НП.

Проблемът тук е в оценка на доказателствата по въззивното дело. В касационната жалба дружеството, чрез своя адвокат твърди, че РРС не е съобразил всички доказателства по делото. И това действително е така. Независимо какъв би бил резултата от съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, съдът е следвало да събере всички относими към спора такива. Видно от материалите по въззивното дело, в него липсват подаденото срещу АУАН възражение, вх. №16347/12.07.2019г., ведно с доказателствата към него. Това са доказателства, имащи пряко отношение към изясняване на спора и е следвало съдът да ги събере. Вярно е, че те са част от административно-наказателната преписка и АНО е бил длъжен да ги представи, но след като не са сред материалите, е задължения на съда да ги изиска, съгласно чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК.

Ето защо този пропуск на РРС се явява съществен и е касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение.

Тук следва да се отговори и на сериозното възражение, което се прави едва в съдебно заседание от адвоката на касатора, че е налице неправилно конституирана страна във въззивното производство, което прави съдебния акт недопустим.

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАННПри разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление“. В случая НП е издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна към ЦУ НАП София. Този отдел е към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ НАП София. Основният въпрос с оглед направеното възражение е кой следва да се страна в производството пред районния съд? Вярно е, че РРС непрецизно е записал в разпореждането за насрочване на л.25 от делото, че следва да се призове АНО, а не учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В проведеното обаче съдебно заседание се е явил гл. юрисконсулт, с приложено пълномощно под №306/2017г. От него виждаме, че изпълнителният директор на НАП е упълномощил Р. Миланова да представлява НАП по всички дела, образувани във връзка с актове и действия на Агенцията и нейните органи и служители. В крайна сметка, съобразявайки това пълномощно, в контекста на приложимите и цитирани по-горе норми, настоящият съдебен състав приема, че макар и да е отразено и в протокола от 04.02.2020г. на РРС, че страна е ТД на НАП Варна, офис Русе, с оглед правилното упълномощаване на явилия се гл. юрисконсулт, тази неточност не може да се причисли към съществените нарушения, водещи до основание за отмяна на проверявания съдебен акт. Налице е било надлежно представителство, такова, каквото изисква чл.61, ал.1 от ЗАНН. И по-важното е, че не са накърнени правата на страната по делото, липсват възражения в тази насока.

Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна да се води към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ НАП София, към т. нар. специализирана администрация в ЦУ. Самата структура на НАП е изградена така, че всяка ТД си има основно звено от специализираната администрация на ЦУ на НАП, което функционира и във всяка териториална дирекция на Агенцията.

За прецизност, при конституиране на страните в едно такова производство, въззивната инстанция трябва да се съобрази както с разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, така и със структурата на НАП съгласно ЗНАП и при призоваване на учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление да сочи конкретно кое е това учреждение/организация (в случая това е ЦУ на НАП). Без значение кой е АНО в структурата на НАП, никога не би било грешка, ако при призоваването се конституира НАП.

И разбира се, няма пречка, с оглед на така цитираното пълномощно, учреждението или организацията да бъдат призовани чрез съответната дирекция или офис, вкл. и чрез АНО, но това следва да стане с изрично записване в разпореждането на съда, т.е. следва да присъства думичката „чрез“ и посочване на учреждението/организацията, която се конституира.

Административният съд приема, че решението на въззивната инстанция, с което съдът е уважил частично жалбата срещу наказателно постановление № 476631 от 12.11.2019г., като е намалил размера на наложеното наказание, с оглед на несъбирането на всички доказателства, имащи пряко отношение към спора е в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и като такова следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

По касационното дело разноски не следва да бъда присъждани. По тях произнасяне дължи въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение №329/06.04.2020год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д. №2426/2019г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Русе. Решението е окончателно.

                  

                                                                                               

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

                                                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.    

 

                                                                    

 

 

  2.