МОТИВИ към Присъда № 260003/09.03.2021 година по н.ч.х.
дело № 61 по описа на Районен съд – Тервел за 2020 година.
1. Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимият Р. И.И. с ЕГН ********** с адрес ***0
ал.1 от НК, за това, че на на 11.03.2019г., около
19,00 часа в с.Зърнево е причинил на Г. Б.Б. ЕГН **********
с адрес ***, болки и страдания,
изразяващи се в контузия на гръдния кош и кръвонасядания
по гърба.
По делото бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя граждански
иск по чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия Р. И.И. в
размер на 5000 лева - явяващ се
обезщетение за причинените му от престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания.
2. Повдигнато е обвинение срещу подсъдимият Ф.Н. Ф. с ЕГН ********** с адрес ***, по чл.130 ал.1 от НК, за това,
че на на 11.03.2019г., около 19,00 часа в с.Зърнево е
причинил на Г. Б.Б. ЕГН ********** с адрес ***,
болки и страдания, изразяващи се в
контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гърба.
По делото бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя
граждански иск по чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия Ф.Н. Ф. в размер на 5000
лева - явяващ се обезщетение за
причинените му от престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания.
По делото тъжителя и граждански
ищец Р. И.И. се представлява от повереник – първоначално
от адв. Е. В. *** след отказа от защитата на последната от служебно назначения
от съда защитник адв. Д. Ц. ***, поддържа повдигнатите обвинения срещу двамата
подсъдими както и предявените и приети за съвместно разглеждане граждански
искове срещу тях.
Подсъдимите, редовно призовани се
явява лично и със защитник – адвокат Т. Г. ***. Защитата пледира, че
обвинението не е доказано, и моли за оправдателна присъда, а гражданския иск
приет за съвместно разглеждане се
пледира да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав след като е била отменена първоинстанционната
присъда на Районен съд – Тервел по НЧХД №79/2019 г. по описа на съда.
В хода на настоящото производство
не бе дадено съгласие за прочитане показанията на свидетелите разпитани по НЧХД
№79/2019 г. и не бе направено искане
същите да бъдат разпитани по настоящото производство, паради което настоящия
състав на съда установи фактическата обстановка и гради своите правни изводи на
база събраните писмени доказателства и събраните гласни такива само по
настоящото производство.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.03.2019 г. тъжителя Г. Б.Б. с още около 20 човека били организирани да окопаят
лавандула на частно лице в землището на с.Зърнево. Подсъдимия Ф.Н. Ф. бил
бригадир на тази група, като организирал работата на всички. В тази група била
и подсъдимата Р. И.И., която към него момент била със
счупена лява ръка гипсирана. Там била и дъщерята на подсъдимата И. –
свидетелката К. Б.И.. През деня докато обработвали лавандулата, тъжителката и
свид. К. И. работили в съседни редове в
близост една от друга. Тъжителката изостанала по назад с работата си и свид.К. се пошегувала нещо за това изоставане с
тъжителката. Последната обаче приела това, като подигравка и започнала да
отправя обиди по адрес на свидетелката като после последвало и размяна на обиди
между двете. Когато станало обяд и групата следвало да си почине в обедната
почивка между свидетелката К. И. и тъжителката Г. Б. отново възникнало словесно
пререкание с обиди между двете като това прераснало в сбиване между тях. И
двете си нанесли удари с ръце и се сборичкали като паднали на земята и се
претърколили няколко пъти. Другите първоначално не се намесили, но подсъдимия Ф.,
и свид. Г.Ф.Р. отишли и започнали да ги разтървават, като подсидимия
издърпал тъжителката, и отдалечил свидетелката. Така сбиването било прекратено.
След обедната почивка всички отново започнали работа и след завършването й в
превозното средство с което извозвали работниците отново се стигнало до
пререкания и обиди между тъжителката и свид. К. И., но и това приключило.
Горната фактическа обстановка се
доказва от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства кредитирани от съда по съответния начин както следва.
Съдът кредитира изцяло всички свидетелски
показания на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и отразяват една и съща фактическа
обстановка. Нещо повече, в свидетелските показания на К. Б.И. същата не отрича,
че именно между нея и тъжителката е възникнало сбиването, а и по делото не се
събраха други доказателства, нито писмени нито устни някой друг да е удрял
тъжителката, с които да е причинил на последната установените увреждания. Тези
събрани гласни доказателства коренно противоречат на изнесеното в тъжбата от
тъжителя както като място където са получени уврежданията, така и по отношение
на лицата, които са причинили тези травматични увреждания.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената в настоящото съдебно производство съдебно медицинска приета
и неоспорена от страните е, че тъжителя Г. Б.Б. е
получила следните увреждания - контузия на гръдния кош и кръвонасядания
по гърба. Според експертното становище медико-биологичният характер на
причиненото травматично увреждане на тъжителя е довело до „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота”.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка предвид приетите и кредитирани по посочения по горе начин
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
На първо място липсва какъвто и
да е мотив от страна на подсъдимите за извършване на деянията посочени от
обвинението срещу всеки от тях.
Както се установи подсъдимите по
никакъв начин не са нанасяли удари на тъжителката, като единствено подсъдимия Ф.
е имал съприкосновение с тъжителката, но с цел да разтърве сбилите се и
преустанови сбиването. Подсъдимата Р. И.И. към него
момент е била с гипсирана лява ръка и няма как да е нанесла удари, с които да
причини установените по тъжителката наранявания. Напротив безспорно се
установи, че единствено свидетелката К. И. се е сбила и нанасяла удари на
тъжителката и именно при описания от свидетелката механизъм при падането на
земята могат да се получат уврежданията на тъжителката.
Описаният от тъжителя в тъжбата
механизъм на получаване на уврежданията, както и лицата които са и ги причинили
съдът приема за невъзможен и недоказан.
Предвид установеното съдът намира,
че следва да оправдае подсъдимите по повдигнатото от тъжителя с тъжбата
обвинение по чл.130 ал. 1 от НК при условията на чл.304 от НПК поради това, че
деянието не е извършено, тъй като не се доказа двамата обвиняеми да имат,
каквото и да е участие в извършеното престъпление за което са им повдигнати
обвиненията.
По приетите за съвместно
разглеждане граждански искове:
При горния изход на делото, съдът
приема, че гражданските искове за обезвреда са неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят в тяхната цялост, тъй като липсва извършено деяние от
страна на подсъдимите. Липсва причинно следствената връзка по чл.45 от ЗЗД между
настъпилите увреждания на тъжителя и виновното им причиняване от страна на
подсъдимите.
С оглед изхода на делото
разноските сторени в производството следва да останат така както са направени
от тъжителя и не следва да се възлагат на подсъдимите.
На основание чл.190 от НПК, с
оглед изхода на делото, сторените от подсъдимите разноски в размер на 700 лева
за Р. И.И. и 700 лева за Ф.Н. Ф. - заплатени
адвокатски възнаграждения по настоящото производство и по производството по НЧХД №79/2019 г. следва да се възложат на
тъжителката.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: