Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, …..2023 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Л. ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова в. гр. д. № 1162/2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 8576/2016 г. по
описа на СРС, съдът е отменил, по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
предявен от „М К.“ ЕООД, ЕИК********срещу етажните собственици в сграда,
находяща се в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя Р.В.Д.,
решенията по т. 2.1, т. 2,2, т. 2.3, т. 5.1, т. 7.3 и т. 7.4, взети на проведеното
на 22.01.2016 г. Общо събрание на етажната собственост, обективирани в Протокол
от 27.01.2016 г. като е отхвърлил иска за отмяна на решения по т.1, т. 3, т.
2.4, т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 5.2, т. 5.3, т. 5.4 и т. 7.5, обективирани в
Протокол от 27.01.2016 г. от същото Общо събрание.
В законоустановения срок ответникът е подал настоящата
въззивна жалба, с която иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното
съдебно решение в частта, с която е отменено решението на Общото събраните на
етажната собственост, обективирано в Протокол от 27.01.2016 г. по т. 2.2 и
т.5.1. Въззивникът е изложил подробно становище за неправилност на решението в
обжалваната част.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия „М К.“
ЕООД, с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на
съдебното решение в обжалваната част и се иска същото да бъде потвърдено.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по
отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни
норми.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира подадената
въззивна жалба за частично основателна. Съображенията за това са следните:
От представените по делото доказателства се установява,
че с решението по т.2.2 от проведеното на 22.01.2016 г. Общо събрание, етажните
собственици са констатирали, че М К. ЕООД не е заплатило дължимия от него дял от общите разходи за
извършване на ремонт на фасадата на сградата в размер на 2 370,52 лв. и
450 лв. за поддръжка и управление на общите части на сградата за 2015 г., като
съответно ответникът е задължен да плати посочените суми. Видно от съдържание
на решението, то преповтаря взети преди това други решения на общото събрание –
това от 04.09.2015 г. и от 06.03.2015 г., които не са предмет на разглеждане в
настоящето производство и не са отменени.
Целта му е констатиране на неизпълнение на задължение, възникнало въз
основа на други решения на ОС на ЕС и определянето на срок за плащането на тези
задължения в т.2.3, която е отменена от първоинстанционния съд и не е в
предмета на спора пред въззивната инстанция. Противно на приетото от първоинстанционния
съд, въззивният съд намира, че това решение по своето съдържание не зависи от
приетото предходно такова по т.2.1 от протокола ( „Приема финансов отчет на
управителя на ЕС за 2015 г.“), поради което отмяната на т.2.1 не влече след
себе си и неговата отмяна.
От представения по делото протокол от процесното Общо
събрание на ЕС се установява, че с т.5.1 от него, етажните собственици са
приели на основание чл. 51 ЗУЕС, как се разпределят разходите за поддръжка и
управление на общите части на сградата, като в тази връзка са освободили от
това задължение М.Д., тъй като не обитава ЕС за повече от 30 календарни дни в
рамките на дена година и П.Б.. По отношение на последния собствениците са
приели, че той вместо да заплаща разходите по поддръжката ще почиства прохода
на сградата веднъж седмично.
При преценка на изложеното първоинстанционният съд е
приел, че следва да отмени решението, тъй като същото е в нарушение на чл. 51 ЗУЕС, предвид факта, че лицето П.Б. неоснователно е освободено от задължението
да заплаща разходи за поддръжка на общите части.
Въз основа на представените пред съда доказателства,
въззивната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за отмяна на
решението на Общото събрание, обективирано в т.5.1 от протокола са правилни. Нормата на чл. 51 от ЗУЕС е от повелителен характер, като
смисълът, който произтича от същата е, че участието в консумативните разноски е
обусловено от фактическото ползване на съответен обект в сградата, като в
зависимост от времетраенето и пребиваването в сградата, разходи въобще не се
дължат или се дължат наполовина /чл. 51, ал. 2 и, ал. 3 от ЗУЕС/. По отношение на лицето П.Б. не е налице посоченото в чл. 51, ал.2 и ал.3 ЗУЕС изключение за плащане, поради което същият неоснователно е освободен от
задължението да участва в разходите за поддръжка на общите части. Това от своя
страна се отразява и на правата и задълженията на останалите етажни
собственици, поради което решението на ОС следва да бъде отменено.
С оглед изложеното съдебното решение следва да се
потвърди в частта, с която е отменено взетото на 22.01.2016 г. решение на Общо
събрание на етажната собственост, обективирано в Протокол от 27.01.2016 г. по т.2.2 и потвърдено в останалата обжалвана
част досежно решението по т.5.1 от същия протокол.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът има право на
направените от него разноски в размер на 20 лв. заплатена държавна такса.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., срещу което е
направено възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно
като приема, че възнаграждението следва да е в размер на 350 лв. с оглед
фактическата и правна сложност на делото и необходимата процесуална активност
на представителя на въззивника. С оглед правилото на чл. 78, ал.1 ГПК на
въззивника следва да се присъди сумата от 175 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият също има право на направените от него
разноски предвид частичното отхвърляне на подадената въззивна жалба, които
съдът, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, определя на сумата от 175 лв.
Разноските за първоинстанционното производство съобразно
представените списъци по чл. 80 ГПК и правилото на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК се
разпределят по следния начин: За ищеца сумата от 262,50 лв. адвокатско
възнаграждение, а за ответника 337,50 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от
15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 8576/2016 г. по описа на СРС, в частта, с
която съдът е отменил, по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен
от „М К.“ ЕООД, ЕИК********срещу етажните собственици в сграда, находяща се в
гр. София, ул. „********, представлявани от управителя Р.В.Д., решението по т. 2.2
взето на проведеното на 22.01.2016 г. Общо събрание на етажната собственост, обективирано
в Протокол от 27.01.2016 г. и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М К.“ ЕООД, ЕИК********срещу етажните собственици в сграда, находяща се
в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя Р.В.Д. иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за отмяна на взетото на 22.01.2016 г. от Общото събрание на етажната
собственост решение, обективирано в т.2.2 в
Протокол от 27.01.2016 г. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 8576/2016 г. по описа на СРС, в частта, с
която съдът е отменил, по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен
от „М К.“ ЕООД, ЕИК********срещу етажните собственици в сграда, находяща се в
гр. София, ул. „********, представлявани от управителя Р.В.Д., решението по т. 5.1,
взето на проведеното на 22.01.2016 г. Общо събрание на етажната собственост,
обективирано в Протокол от 27.01.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
„М К.“ ЕООД, ЕИК********да заплати на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
представлявани от управителя Р.В.Д. сумите от 20 лв. заплатена държавна такса и 175 лв.
адвокатско възнаграждение, съставляващи разноски пред въззивната инстанция,
както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 337,50 лв. адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
представлявани от управителя Р.В.Д. да заплатят на „М К.“
ЕООД, ЕИК********сумата от 175 лв. адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция и 262,50 лв. за първоинстанционното производство.
В останалата част съдебното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.