№ 11769
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110131693 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”а” от Регламент (ЕС) 261/2004.
С исковата молба ищецът П. С. Ч. е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 488,96 лв, представляващи
обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за закъснял полет № FB438 по направление Франкфурт-София и изпусната
връзка с полет № FB973 на 25.07.2021г. , заедно със законовата лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 24.01.2022г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 3164/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В заседанието на 28.09.2022г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е
явил представител на ищеца, но с писмена молба от 27.09.2022г. пълномощникът на ищеца
е пледирал за уважаване на иска.
Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕР”АД не е представил отговор на исковата молба в срока
по чл.131,ал.1 ГПК , който е изтекъл на 20.08.2022г. , тъй като преписите от исковата молба
и от приложенията към нея са му връчени на 20.07.2022г. видно от приложената по делото
призовка.
С писмено становище от 09.09.2022г. юрисконсулт на ответника е оспорил исковете,
но с протоколно определение, постановено в заседанието на 28.09.2022г. , са ОСТАВЕНИ
1
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.133 ГПК предявените с това становище възражения
и искания като заявени след изтичане на срока по чл.131,ал.1 ГПК.
В заседанието на 28.09.2022г. , в което е даден ход по същество на делото, не е
присъствал представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
3164/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Ответникът не е оспорил , че ищецът е закупил самолетен билет за полет № FB 438
по направление Франкфурт-София на 25.07.2021г., т.е. , че е сключен договор за въздушен
превоз между страните, както и , че ищецът се е явил навреме за рагистрацията му преди
този полет, а също и , че процесният полет е осъществен. Тези обстоятелства са обявени за
безспорни с протоколно определение , постановено в заседанието на 28.09.2022г. по искане
на ищцовата страна.
Следователно за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по
чл.7,т.1, буква”а” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за заплащане на
обезщетение за закъснял полет № FB 438 по направление Франкфурт-София на
25.07.2021г., в размер на 250 евро, чиято левава равностойност е 488,96 лв.
Възраженията на ответника са предявени след изтичането на срока по чл.131,ал.1
ГПК , поради което с оглед чл.133 ГПК са преклудирани и не следва да бъдат разгледани.
Въпреки това следва да се посочи , че възраженията на ответника се свеждат само до
позоваване на недоказаността на закъснението на полета. Според разпределението на
доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, не кредиторът,т.е. ищецът
(пътникът) следва да докаже неизпълнението на задължението на авиокомпанията за
извършване на самолетния полет съгласно разписанието , т.е. без закъснение , а длъжникът ,
т.е. ответникът (авиокомпанията) следва да докаже и то при условията на т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение) изпълнението на задължението за
осъществяване на полета според разписаниието , т.е. в срок. Това не е направено по
настящото дело. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства за изпълнение на задължението му за осъществяване на процесния полет
2
според разписанието , т.е в уговорения срок. Възражението на ответникът относно
наличието на теоретична възможност за прекачване на ищеца на другия полет е
правноирлевантно , тъй като обезщетението за закъснял полет се дължи независимо от
прекачването на пътника на друг полет.
Доколкото претендираното от ищеца вземане е възникнало , предявеният иск по
чл.7,т.1, буква”а” от Регламент (ЕС) 261/2004 е основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (25 лв) и адвокатско възнаграждение (300
лв).
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски , тъй като искът е уважен
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса (25
лв) и адвокатско възнаграждение (300 лв), присъдени със заповедта по чл.410 ГПК (50 лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,т.1, буква”а” от Регламент (ЕС) 261/2004 . , че „БЪЛГАРИЯ ЕР”АД,
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, район „Слатина”, Аерогара София,,
ДЪЛЖИ на П. С. Ч. ЕГН: **********, гр. Варна, ул. „Мара Гидик” № 63А, със съдебен
адрес : гр.София,ул. „Майски ден” № 26, вх. В, ет.3, ап.50, чрез адвокат Е. В., сумата от
488,96 лв (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB438 по направление Франкфурт-София и
изпусната връзка с полет № FB973 на 25.07.2021г. , заедно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 24.01.2022г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по заповедното гр.д. № 3164/2022г. по описа на СРС,68 състав.
3
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕР”АД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София,
район „Слатина”, Аерогара София, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. Ч. ЕГН: **********, гр. Варна,
ул. „Мара Гидик” № 63А, със съдебен адрес : гр.София,ул. „Майски ден” № 26, вх. В, ет.3,
ап.50, чрез адвокат Е. В., следните суми: 325 лв (триста двадесет и пет лева),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство–
платените държавна такса за предявяване на исковата молба и адвокатско
възнаграждение (чл. 78,ал.1 ГПК), и 325 лв (триста двадесет и пет лева),, представляващи
направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 3164/ 2022г. по
описа на СРС,68 състав – платените държавна такса за предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК и адвокатско възнаграждение (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4