О П Р
E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 524 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба
вх. №17172/07.03.2019г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин срещу разпореждане №6793/14.02.2019г.,
постановено по ч.гр. дело №686/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №3781/17.01.2019г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** за сумата 250.85 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 17.50 лв. такса
за оценка на досие и 233.35 лв. такса за услуга „Кредит у дома",
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че предвид характера на заповедното производство като
факултативно, едностепенно и строго формално, съдът дължи проверка на
формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като
този относно претендираното вземане, следва да се решат по исков ред, в случай
че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК. В този смисъл въвежда оплакване,
че заповедният съд е превишил своите правомощия като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в настоящото производство
и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. При служебна констатация за неравноправен характер на договорна
клауза, съдът следва да даде възможност на страните да обсъдят този въпрос при
условията на състезателност, какъвто ред в заповедното производство не е
предвиден. Допълнително се излага, че таксата оценка на досие и такса за услуга
„Кредит у дома“ съответстват на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, който предвижда, че кредиторът може да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №17172/07.03.2019г. е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с
надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П.В.Д.
за следните суми: сумата от 343.15лв., главница по договор за потребителски
кредит №2885220/16.06.2017г., сумата от 45.81лв., договорна лихва за периода
25.06.2017г. и 29.04.2018г., сумата от 250.85лв., такси и комисионни за
допълнителни услуги, сумата от 38.53лв., обезщетение за забава върху главницата
за периода 30.04.2018г. до 11.01.2019г., всичките вземания цедирани по силата
на договор за продажба на вземания от 01.08.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.01.2019г.
В изпълнение на разпореждане №2482/18.01.2019г., с което производството е
оставено без движение е постъпила уточняваща молба вх.№10399/11.02.2019г., в
която се посочва, че заявителят е конкретизирал, че сумата от 250.85 лв., включва сума в размер на 17.50 лева – такса за
оценка на досие, а остатъкът представлява такса за услуга „Кредит у дома” с
първоначален размер от 239.50 лева, която е разсрочена и включена в седмичните
погасителни вноски и се формира от компоненти както следва: 30% за предоставяне
на заемната сума по адрес на кредитополучателя и 70% разходи за събиране на
седмични вноски от дома на клиента.
Съгласно
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права.
В
разглеждания случай претендираната такса за оценка на досие не съставлява
такава по чл.10а от Закона за потребителския кредит. Това е така защото тя не е
свързана с предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение. Оценката на кредитоспособността на
потребителя представлява възможност за кредитодателя, а не реално представена
на услуга, предвидена в чл.16 от Закона за потребителския кредит, която той извършва
в собствен интерес и не е задължен да се възползва от това си право. Следователно опитът на кредитора чрез вписване на договорната клауза на буква „Б“, стр.1 вДоговора за потребителски
кредит да иска заплащане за такава дейност е противоречие с императивната правна норма на чл.16 от Закона за потребителския
кредит, предвиждаща задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния, както и в противоречие с чл.10а,
ал. 2, който забранява да се предвиждат такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
На следващо място предвидената
в буква Д, стр.1 от договора такса за услуга „Кредит у дома“ е също уговорена в
противоречие с чл. 10а от Закона за потребителския кредит. Констатира се несъответствие на първия компонент от таксата - 30% за предоставяне на заемната
сума по адрес, с твърденията в т.12 на заявлението, че сумата по кредита е
преведена по банков път, от което следва извода, че претендираната такса има за
цел оскъпяване на кредита с разходи, които реално дори не са извършени и няма
да се извършат, което противоречи на добрите нрави, доколкото води до
нееквивалентност на престациите. От друга страна в частта относно „събиране на
вноските” разходът е с хипотетичен характер, тъй като е свързан с текущата
платежоспособност на кредитополучателя. Следва да бъде съобразно на следващо
място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на таксата (239.50
лева) е приблизително равен на заемната сума (350 лева), което е в очевидно
противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно
кредитиране – чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за
получателя на услугата.
С оглед изложеното и предвид вмененото с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
задължение съдът в заповедното производство да следи за противоречие на
искането със закона и добрите нрави, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на спорните пред настоящата инстанция вземания заявлението по чл.410
от ГПК се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния
акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се
следват.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6793/14.02.2019г., постановено по ч.гр. дело №686/2019г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№3781/17.01.2019г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** за сумата 250.85 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 17.50 лв. такса
за оценка на досие и 233.35 лв. такса за услуга „Кредит у дома",
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.