Р Е Ш Е Н И Е № 124

гр. Сливен, 17.09.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на девети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                Галя Георгиева                             и с участието на прокурора                              Христо Куков                                             като разгледа докладваното от                 председателя                           КАНД № 104        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 199/12.06.2020 г., постановено по АНД № 1746/2019 г. по описа на СлРС е потвърдено като законосъобразно НП № 40-0000077/13.11.2019 г. на Началник ОО „АА“ гр. Сливен, с което на „Д. ТРАНС 2018“ ЕООД гр. Сливен, ЕИК ………….., пр. от Й.И.Д., на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, параграф 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/06 г.

Горното решение е обжалвано в законният срок от Д. ТРАНС 2018“ ЕООД гр. Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Заявява, че не са обсъдени представените писмени доказателства. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да проведе инструктаж на водача. Не ставало ясно, въз основа на какви факти и обстоятелства, съдът е извел правните си изводи, след като не е коментирал събраните доказателства. Твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение, както и издаденото НП.

В съдебно заседание касатора се представлява от адв. С.К., който поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по касацията – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и затова моли съда да остави жалбата без уважение.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2019 г. около 13:30 часа в гр.Сливен, в сградата на ОО „АА" - гр.Сливен при извършена комплексна проверка (приключена на 30.10.2019 г.) на фирма „Д. ТРАНС 2018" ЕООД е установено, че превозвачът не е организирал труда на водача си Я. Т. Д., ЕГН: ********** по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на регламент 561/2006 година.

В хода на проверката е установено, че на 10.02.2019 г. при управление на влекач МАН ТГХ 26.480 БЛ (N3) с peг. № …………, водачът Я. Т. Д. е нарушил максимално допустимият период за непрекъснато управление от 4 часа и 30 минути, като превишението му е с 205 минути (3 часа и 25 минути). Това е видно от разпечатката от дигитален тахограф и от картата на водача. За периода от 16,00 часа и четиридесет седем минути до 17,00 часа и 07 минути, водачът е ползвал почивка от 20 минути, което според регламент 561/2006 година се зачита за 15 минути. Следващото прекъсване на водача е с продължителност 25 минути (от 20 часа и 43 минути до 21 часа и 08 минути), като е следвало това прекъсване да е с минимум 30 минути, за да се отчита за сумирана почивка от 45 минути.

На основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН, административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, е преценил, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 б. а от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не е маловажно.

Въз основа на горепосоченото АНО е приел, че е налице нарушение на чл.10 параграф 2, изр.1, предл.2 от регламент 561/06, поради което на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер 1000 лева.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че касаторът е извършил нарушението, за които му е наложено административното наказание. Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето акта и НП, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, размера на наложеното административно наказание съответства на тежестта на нарушението, поради което го потвърдил.

Касационната инстанция намира, че изводите за извършеното  административно нарушение от страна на касатора са обосновани и законосъобразни.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. СлРС е изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на акта за констатирано административно нарушение и издаденото въз основа на него НП. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административното нарушение, за което касатора е санкциониран е извършено.

Посочената норма вменява задължение на транспортното предприятие да организира работата на водачите на превозни средства по такъв начин, че те да спазват Регламент /ЕИО/№ 3821 / 85 г. и глава II от Регламент /ЕО/ № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета. В посочената глава II от Регламента, чл.7 е визирано правилото за почивка по време на работа, съгласно което след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.
Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.

В процесния случай съдът е установил, че санкционираното лице не е организирало работата на водача Я. Т. Д. е нарушил максимално допустимият период за непрекъснато управление от 4 часа и 30 минути, като превишението му е с 205 минути (3 часа и 25 минути). Това е видно от разпечатката от дигитален тахограф и от картата на водача. За периода от 16,00 часа и четиридесет седем минути до 17,00 часа и 07 минути, водачът е ползвал почивка от 20 минути, което според регламент 561/2006 година се зачита за 15 минути. Следващото прекъсване на водача е с продължителност 25 минути (от 20 часа и 43 минути до 21 часа и 08 минути), като е следвало това прекъсване да е с минимум 30 минути, за да се отчита за сумирана почивка от 45 минути.

Решаващият състав е подвел фактите, съставляващи хипотезата на повдигнатото обвинение, под приложената норма на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета и е достигнал до обоснован извод за съответно приложение на материалния закон.

Решението е постановено при установяване на всички относими към спора факти и обстоятелства и при правилна преценка за приложението на материалния закон.

Неоснователно е оплакването, че въззивната инстанция не е установила конкретно в каква се изразява простъпката на превозвача, че изпълнителното деяние не е осъществено, тъй като не е установено, че се дължи на бездействие или действие на превозвача-работодател. Водачът на превозно средство е подчинен на решенията на работодателя си по отношение на възлагане на трудовите му функции и именно последният, в качеството му на транспортно предприятие, е длъжен да организира трудовите му задължения по такъв начин, че да се гарантира законосъобразен резултат – спазване на максимално допустимият период за непрекъснато управление и ползване на почивка по време на работа. Касае се за допустителство, при което не се изследват възможните оперативни методи за постигане на допустимия резултат, а е относима липсата на резултат - в случая надвишаване на максимално допустимият период за непрекъснато управление и неосигуряване на дължима почивка.

В случая не може да се приеме, че с провеждане на инструктаж по спазване на правилата от Регламент № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета, транспортното предприятие е изпълнило изискванията на закона. Съгласно чл. 10, § 2, изр. 2 от Регламент № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета, транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. По делото е установено извършването на инструктаж, но в тежест на предприятието е да извърши проверки, така че до осигури спазването на Регламента от водачите. След като не е осигурил по надлежния оперативен начин спазването на тези правила, то основателно е ангажирана отговорността му съгласно  чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр. Съгласно чл. 10, § 3, изр. 1 от Регламент № 561 / 2006 г. транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или трета страна.

Процесното административно нарушение по чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр не е резултатно – за да е налице, е достатъчно да се установи, че превозвач не е осигурил спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, като санкцията е с фиксиран размер – имуществена санкция 1000 лв.. От горецитираното  се налага изводът, че законодателят е определил тези нарушения като такива с висока степен на обществена опасност и в случая не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Горепосочената санкцията е с фиксиран точен размер и същата не би могла да се намали.

Решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон. Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 199/12.06.2020 г., постановено по АНД № 1746/2019 г. на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

2.