№ 1548
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„Джеронимо Комерс Варна” ЕООД, представлявано от Е. М. срещу НП № 03
– 2100081/06.10.2021г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.165а т.1 от Наредба № 7 за
МИЗБУТРМРО, му е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал.5 и чл.413, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят оспорва установената фактическа обстановка в АУАН
и НП, като излага, че не извършил вмененото му нарушение. Счита, че НП е
изготвено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли
същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя, не се явява, представлява се от
адв.Я. от ВАК, който поддържа жалбата на сочените, в нея основания и по
същество моли за отмяна на обжалваното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ю. к.
Николов, който оспорва изцяло жалбата и по същество моли съдът да
потвърди обжалваното Наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното НП относно неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание прави седните
1
изводи:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 21.08.2021г. представители на Дирекция „Инспекция по труда са
извършили проверка по постъпил сигнал за пострадал работник в обект -
месария находящ се гр. Варна, ул.“Сливница“ №167, стопанисван от
въззивното дружество. За резултатите от извършената проверка бил изготвен
Протокол № ПР2127958. Повод за проверката бил сигнал от Спешна помощ
за пострадал работник свид.Р. Д., която при работа с банцинг за месо е
отрязала част от средният си пръст и е наранила безименият си пръст.
При проверката на место служителите на ДИТ Варна установили, че
в месарията има поставен банцинг за нарязване на месо с кокал.
В хода на проверката било установено, че работодателят
„Джеронимо Комерс Варна" ЕООД не е изпълнил задължението си да
осигури ефективен контрол за извършвана работа от Д. на длъжност
„продавач-консултант" при извършване на работа в магазин за продажба на
месо. При падането лицето претърпява телесни увреждания и е
хоспитализирано.
В съдебно заседание бе разпитал актосътавителят И., които изясни,
че до инцидента се е стигнало при демонтажа на платната върху, които вече е
бил излят бетон. Според него работодателят не е осъществил контрол да
работа с банцинг за рязане на месо и е допуснал на него да работи лице в
разрез с издадената заповед за определените работници имащи право да
работят с него.
Въз основа на събраните доказателства св. И. съставил АУАН, които
бил надлежно връчен на същата дата на представляващ дружеството, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
също не са постъпили възражения.
По делото по искане на въззивната страна съда допусна до разпит
работника Д., която изясни, че от 5 години работи за въззивното дружество и
през този период от вереме непрекъснато е използвала банцинга за рязане на
месо за да може ефективно да изпълнява служебните си задължения и да
обслужва клиентите. По време на инцидента в магазина не е била на работа
2
работничката определена от работодателят като лице имащо право да работи
с тази машина и това е наложило тя да работи с банцинга. Съда напълно
кредитира показанията на свидетелката.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Актът за административно нарушение е издадено
обжалваното НП на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна,
като административно наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
които са сочени в АУАН.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване,
от надлежната страна по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е приета за разглеждане от
съда. С нея се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, чиято компетентност
се потвърждава от приложената към материалите по делото Заповед №
0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда – София.
Съдът счита, че административно наказателното производство,
образувано по отношение на въззивната страна е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
При анализа на установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
АНО правилно и е приел, че е осъществено нарушение на въззивното
дружество и това е безспорно поради настъпилата трудова злополука. Но така
посочената като нарушена правна норма по чл.16 ал.1 т.6 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, е бланкетна и описанието на
изпълнителното деяние само маркира нарушението. Съставът на чл. 165а от
Наредба №7 сочи, че в случай че работното оборудване създава специфични
рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят
3
предприема необходимите мерки, за да осигури: използването на работното
оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го
използват.
От тези разпоредби е безспорно, че основно задължение на
работодателя е да осигури такива условия, при които да бъдат изключени
опасностите за живота и здравето на работниците. Това задължение се
реализира както чрез конкретни действия на работодателя, така и
посредством извършване на контрол от негова страна. По делото съществуват
доказателства, че е издадена от управителят Заповед съгласно която е било
определено конкретно лице което да работи с банцинга. Въпреки така
издадената формална заповед не е било осигурено от страна на въззивното
дружество възможност за спазването и. На практика за магазина е било
определено само едно лице което да работи с машината, а ползването и се е
налагало през цялото работно време на магазина съобразно покупките на
клиенти. За се изпълнят изискванията на клиенти за нарязване на месо не е
налагало използването на машината през цялото работно време, дори и когато
лицето определено по Заповед за ползване на банцинга не е било на работа. За
да изпълни преките си служебни задължения всеки един работник с случая
конкретно свид.Д. и се е наложило да използва банцинга за да нареже месото
съобразно изискването на обслужвания от нея клиент. Възззивното дружество
макар и издало формално заповедта за работа с банцинга не е сторило нищо
за да осигури нейното изпълнение. Не е осигурило наличието на това
определено лице за работа с машината да присъства във всеки един момент от
работата на магазина за да работи само то с банцинга. Работата на смени в
магазина препятства това лице да е непрекъснато в обекта и само то да
работи на машината, като това предопределя с нея да работят и другите
служители за да успеят за изпълнят преките си служебни задължения.
Тези факти означават, че работодателят не е осигурил ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето им и по безопасен
начин. Какъв контрол ще избере работодателя е въпрос на избор. Работният
процес следва така да се организира, че да се изключат опасностите за
живота и здравето на работниците.
В случая отговорността на въззивното дружество е ангажирана за
бездействие – не е осигурил мерки за извършване на работата по безопасен
4
начин без риск за живота и здравето на работещият. Въззивното дружество в
качеството му на работодател е следвало да организира така дейността на
обекта, че да осигури мерки за да ограничи използването на работно
оборудване /банцинг за рязане на месо с кокал/, което създава специфични
рискове за здравето и безопасността на работещите това оборудване само от
лица, на които изрично е възложено да го използват и е вменено задължение
за работа с бацинга. Нормативното задължение на работодателите е да
осигурят такива мерки за контрол и ограничаване използването на работното
оборудване, които в конкретната ситуация да са достатъчно ефективни, за да
се осигури извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин
Съгласно правната норма на чл. 275, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен
да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за
живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени,
ограничени или намалени. Съгласно разпоредбата на чл. 165а, т. 1 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, в случай че работното оборудване създава специфични рискове
за здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема
необходимите мерки, за да осигури използването на работното оборудване да
бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват.
Анализът на правните норми сочи, че субект на това административно
нарушение би могъл да бъде единствено работодателят. По смисъла на § 1, т.
1 от КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. От събраните по делото
доказателства се установява, че пострадалият работник е бил служител на
въззивното дружество.
От правна страна административно наказващият орган е посочил, че
дружеството е нарушило и чл. 165а, т.1 от Наредба № 7/23.09.1999 г.,
визираща задължение на работодателя в случай, че работното оборудване
създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, да
5
предприема необходимите мерки, за да осигури използването на работното
оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го
използват. В хода на административно наказателното производство е останал
неизяснен фактът дали на работника е било възложена работа свързана с
рязане на месо на банцинга. Правната квалификация на нарушението, дадена
от административно наказващия орган, е относима към деяние, свързано с
неизпълнение на задължение за ограничаване използването на работното
оборудване до тези лица, на които е възложено да го използват. С оглед на
това фактическите установявания в тази насока са част от описанието на
нарушението. Липсват събрани данни в хода на адм. производство относно
този факт. В наказателното постановление не е посочено дали лицето Д. е
извършвала конкретната дейност в изпълнение на нареждане от негов
ръководител, т. е. налице ли е възлагане за използване на работно оборудване.
Такива данни не се съдържат и в доказателствата, на които се е позовал
административно наказващият орган. Липсата на съставомерни признаци и на
относимите към тях факти ограничава правото на защита и е основание за
отмяна на НП. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика е посочена
правната норма, без установените в обективната действителност факти да са
приведени към нейната хипотеза. Правната норма обаче поначало посочва
общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За
действителната фактическа обстановка съдът може да направи само
предположение след запознаване със събраните доказателства в хода на
производство. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е
имал предвид при издаването му административно наказващият орган, както
и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като с оглед на процесуалния
(формалния) характер на основанието за отмяната му, разглеждането на спора
по същество се явява безпредметно.
Ангажирането на отговорността на работодателя от правна страна е
обосновано с допуснато нарушение на чл. 165а, т. 1 от НМИЗБУТ, която
6
разпоредба регламентира, че в случай, че работното оборудване създава
специфични рискове за здравето и безопасността на работещите,
работодателят предприема необходимите мерки, за да осигури използването
на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е
възложено да го използват. Доколкото правната квалификация на
нарушението е относима към деяние, свързано с неизпълнение на задължение
за ограничаване използването на работното оборудване до тези лица, на които
е възложено да го използват, е било необходимо като част от описанието на
нарушението да бъдат посочени конкретни фактически установявания,
обосноваващи наличието на неизпълнено от страна на работодателя
задължение по чл. 165а, т. 1 от НМИЗБУТ. В случая в наказателното
постановление не са посочени конкретни факти и обстоятелства, относими
към съставомерните признаци на деянието. Позоваването на настъпилата
трудова злополука с работника при работа с банцинг за рязане на месо, не е
достатъчно за обосноваване наличието на допуснато нарушение на чл. 165а, т.
1 от НМИЗБУТ. В този смисъл не само че административното обвинение е
необосновано от фактическа страна, но и извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение нито е установено, нито доказано по
несъмнен начин.
Недопустимо е доказателства в тази посока да се установяват едва в
хода на съдебното производство.
С оглед реализиране на целите на чл.12 от ЗАНН и предвид
изложеното съдът намери, че атакуваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 – 2100081/06.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Джеронимо Комерс Варна”
ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 3000.00 на основание чл. 416, ал.5 и чл.413, ал.2 от КТ.
7
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14
– дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8