РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Кюстендил, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20231500100383 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, депозирана от ***, БУЛСТАТ ***,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., със седалище и адрес
на управление: *********, с адрес за връчване: ********, чрез адв. Р. З. И., против Б.
Я. Б., с ЕГН **********, с адрес: *********.
В исковата молба се сочи, че на **г. около 18.30 ч. в село Б., по ул. *** с посока
на движение от центъра на селото към ул. *** се движел л.а. „Фиат Пунто“ per. № ***,
със скорост от около 25 км/ч., управляван от неправоспособния и алкохолно повлиян
водач (3,43%о) Б. Б.. По същото време и в обратна посока се движела пешеходката
Г.Д., която като възприела приближаващия към нея автомобил, застанала плътно до
оградата на дом №17, но въпреки това автомобилът преминал през лявото й ходило. В
нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
За деянието ответникът се признал за виновен съгласно влязло в сила
споразумение по НОХД № 123/2020 г. на PC Дупница.
Пострадалата Г.В.Д. се обърнала към *** за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без
действаща задължителна застраховка „Гражднаска отговорност“ за л.а. „Фиат Пунто“,
per. № *** и по образувана щета № 21210081/21.04.2021г., УС на ** й било определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000,00 лв., за нанесените
травматични увреждания. Така определеното обезщетение било изплатено на молителя
на 05.05.2021г.
Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от ***, но и до днес лицето
не е погасило задължението си.
Поради изложеното се поддържа искане на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 558, ал.
7 от Кодекса за застраховането, да бъде осъден Б. Я. Б., с ЕГН **********, с адрес:
1
*********, да заплати на ***, БУЛСТАТ ***, представляван заедно от Изпълнителните
Директори М.К. и С.С., със седалище и адрес на управление: *********, с адрес за
връчване: ********, чрез адв. Р. З. И., исковата сума от 26 000,00 лева, представляваща
изплатеното от *** по щета № 21210081/21.04.2021 г. обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на Г.В.Д., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба – 11.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в производството разноски, в това число за
адвокатска защита и съдействие/юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа с изрична писмена молба,
депозирана от пълномощника на ищеца, а ответникът не я оспорва.
Съдът, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на иск при квалификацията на чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. чл. 45
от ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: изплатено
на пострадал от ПТП обезщетение от ***; основателност на извършеното плащане на
обезщетение - наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ** по чл.
557, ал. 1 от КЗ, деликтна отговорност на причинителя на щетите по чл. 45 от ЗЗД при
следния фактически състав: деяние, противоправност на деянието, причиняването на
вреда и пряка причинно-следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат.
С посочената норма на закона законодателят изрично е предвидил, че след
изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 *** встъпва в правата на
пострадалото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му, респ. обоснован е правният интерес от сезирането на
съда с претенцията на ищеца, доколкото ищецът черпи своята материалноправна
легитимация именно от суброгацията по чл. 558, ал. 7 от КЗ.
В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че на
**г. около 18.30 ч. в село Б., по ул. *** с посока на движение от центъра на селото към
ул. *** се движел л.а. „Фиат Пунто“ peг. № ***, със скорост от около 25 км/ч.,
управляван от Б. Б., който в нарушение на правилата за движение – чл. 116 от ЗДвП,
причинил пътен инцидент, при който на Г.Д. били нанесени телесни увреждания,
изразяващи се в открита бималеоларна фрактура – луксация на лява глезенна става,
като при това ответникът не притежавал необходимата правоспособност и в пияно
състояние - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. За това
ответникът се признал за виновен съгласно одобрено от съда споразумение по НОХД
№ 123/2020 г. на PC Дупница.
По делото не е спорно, че ответникът е управлявал посочения автомобил без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП в
нарушение на чл. 490 от КЗ. Това обстоятелство е установимо и от приобщената по
делото справка от базата данни на Информационен център“ към *** на л. 8 от делото.
С молба вх. № 24-01-203/21.04.2021 г. (на л. 9 от делото) пострадалата от
престъплението Г.В.Д. се е обърнала към *** за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. По искането й е образувана щета № 21210081/21.04.2021 г., по
която е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000,00 лв., за
2
нанесените травматични увреждания – така Протокол № 12/28.04.2021 г., което било
изплатено на молителя на 05.05.2021г., видно от платежния документ на л. 20 от
делото.
С регресна покана № **-24-01-203/21 от 07.06.2023 г., получена на12.06.2023 г. –
спр. л.21-22 от делето, ответникът е уведомен, че на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ ***
е изплатил на пострадалото лице сума в размер на 26042,20 лв. по щета №
21210081/21.04.2021 г., която представлява обезщетение за виновно причинените й при
процесното ПТП неимуществени вреди.
При така установените обстоятелства са налице предпоставките на чл. 558, ал. 7
от КЗ.
Причинителят на деликта се е признал за виновен, като споразумението му с РП
е одобрено от наказателния съд с влязло в сила определение по НОХД №123 от описа
на ДРС за 2020 г., което споразумение има последиците на влязла в сила присъда, то
гражданският съд е обвързан по арг. от чл. 300 от ГПК, да приеме факта на
настъпването на деянието - пътно-транспортно произшествие на територията на
Република България, неговата противоправност, виновността на дееца, както и
настъпилите за Г.Д. травматични увреждания.
Че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по делото не е спорно, но и установимо с обсъдените
по-горе доказателства.
Липсва спор и досежно това, че макар и поканен да възстанови процесната
доброволно, ответникът е останал задължен за нея до настоящия момент.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 26000 лева, представляваща възстановеното от
*** по щета № 21210081/21.04.2021 г., обезщетение. При това в полза на ищеца следва
да бъде присъдена и законната лихва върху дължимата сума от главницата, считано от
датата на предявяването на исковата молба в съда – 11.08.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Извън горното и за пълнота на мотивите си съдът следва да посочи, че не се
следва произнасяне по реда на чл. 241 от ГПК, макар и желание в т.см. да бе
манифестирано в съдебно заседание, доколкото изрично такова искане не бе
поддържано. Възможно е обаче, подобно искане да бъде обсъдено с представител на
ищеца, до чието знание следва да бъде сведено намерението за плащане с оглед
финансовите възможности на задълженото лице, които се заявиха като минимални.
По разноските: При този изход на делото и съгласно указанията на чл. 78, ал. 1
от ГПК единствено на ищеца се полагат разноски по водене на делото. Представен е
списък по чл. 80 от ГПК - на л. 38 от делото, с който се претендират такива в размер на
1040 лева, представляващи заплатената държавна такса за образуването на делото, като
са ангажирани и доказателства за заплащането им, заради което посочената сума ще
бъде възложена в тежест на ответника.
По обжалваемостта: Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол
пред Апелативен съд – София по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл.
258 и сл. от ГПК и в срока по чл. 259 от същия кодекс.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Я. Б., с ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
***, БУЛСТАТ ***, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С.,
със седалище и адрес на управление: *********, с адрес за връчване: ********, чрез
адв. Р. З. И., сумата от 26 000,00 лева (двадесет и шест хиляди лева и нула стотинки),
представляваща изплатеното от *** по щета № 21210081/21.04.2021 г. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на Г.В.Д., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба – 11.08.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Б. Я. Б., с ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
***, БУЛСТАТ ***, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С.,
със седалище и адрес на управление: *********, с адрес за връчване: ********, чрез
адв. Р. З. И., сумата от 1040,00 лв. (хиляда и четиридесет лева и нула стотинки),
сторени по делото деловодни разноски за платена държавна такса.
Горните суми могат да бъда заплатени от Б. Я. Б. в полза на ***, БУЛСТАТ ***,
по посочена от ищеца банкова сметка:
***, IBAN -*******,
Банков идентификационен код ******.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. София.
Препис от решението да се връчи на страните – по арг. от нормата на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4