Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 19.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 987 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за потребителски кредит.
Постъпила е
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Елена Рангелова, срещу С.А.П., с адрес: ***, по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания по Договор
за потребителски паричен кредит № ********* от 22.12.2016 г., предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че договорът за кредит е
сключен на 22.12.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, като
кредитодател, и ответника, като кредитополучател, с размер на предоставения
потребителски кредит за лични нужди – 1600.00 лева, която сума била
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а той потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта
на подписване на договора за кредит.
Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с договорна лихва с фиксиран месечен размер
за целия срок на договора, начислявана от датата на отпускане на кредита, като
договорената от страните лихва за срока на договора била в размер на 315.61
лева, или обща стойност на усвоена главница и договорна лихва в размер на
1915.61 лева, която следвало да се заплаща на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 31.93 лева, с падеж на първата
погасителна вноска - 31.12.2016 г., а на последната – 17.02.2018 г. С
подписване на договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати
такса за оценка на кредитно досие в размер на 80.00 лева, която била включена в
седмичните погасителни вноски или всяка в размер на 1.33 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски.
Изтъква се, че по силата на Договор
за цесия от 01.07.2017 г., вземането по цитирания по-горе договор за
потребителски кредит е прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а впоследствие, по силата на подписано Приложение 1/01.06.2018
г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., вземането било прехвърлено от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски,
като длъжникът бил уведомен за извършените продажби на вземането от страна на
„Файненшъл България“ ЕООД и съответно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
Посочва се, че ищецът е упълномощен,
в качеството си на цесионер по Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., да изпраща уведомления за извършената цесия
съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, като в изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника било изпратено уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
чрез цесионера – ищец за станалата продажба на вземания, на основание
Допълнителното споразумение от 01.11.2017 г. към Рамковия договор за цесия от
16.11.2010 г. До ответника било изпратено и уведомително писмо изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД /пълномощник на „Файненшъл
България“ ЕООД/ за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл
България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че двете писма били
изпратени едновременно до длъжника, а пратката се върнала като непотърсена от
получателя. Посочва се, че ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
ответника, съдържащо уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и
уведомително писмо изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, двете с дата 10.05.2019 г., но
към датата на подаване на исковата молба обратна разписка не се е върнала,
поради което ищецът моли уведомленията за извършените цесии да се считат
връчени на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се, че ответникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена до
момента, е в размер на 590.09 лева, с която били погасени, както следва: 68.20
лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, 159.20
лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 13.40 лева
– такса за оценка на досие, 121.46 лева – договорна лихва и 227.83 лева –
главница.
С оглед на това, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по
образуваното ч.гр.д.№ 263/2019 г. по описа на РС-Ловеч, претенцията му била
уважена частично, а издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Въз основа на изложеното, ищецът
предявява настоящия установителен иск, с който моли за постановяване на
решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответника
С.А.П., че същият му дължи следните суми: 1372.17
лева – главница по договора за кредит, 194.15 лева – договорна лихва за периода
от 11.03.2017 г. до 17.02.2018 г., 66.60 лева – такса за оценка на досие за
периода от 11.03.2017 г. до 17.02.2018 г. и 194.72 лева – обезщетение за забава
за периода от 12.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане и на направените
разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал.
8 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат
М.И., назначен за особен представител на ответника, с който е изразил становище
за неоснователност на предявения иск, с подробно изложени аргументи. Наведени
са и доводи за недействителност на договора за кредит, тъй като към него не е
приложен погасителен план – чл. 11, т. 11 и т. 12 във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Оспорва и твърденията на ищеца, че процесните вземания са валидно цедирани,
поради липса на цена в договора за цесия.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба, пълномощникът му
поддържа предявените обективно съединени установителни искове и моли да бъдат
уважени.
Ответникът С.А.П.
се представлява от особения си представител адвокат И., който поддържа
съображенията си в отговора и моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, от данните по
приложеното ч.гр.дело № 263/2019 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на
страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 1295/01.02.2019 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 263/2019
г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 132/04.02.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника С.А.П.,
за сумите:
1372.17 лв. /хиляда триста седемдесет
и два лева и седемнадесет стотинки/ - главница, 194.15 лв. /сто деветдесет и
четири лева и петнадесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 11.03.2017
г. до 17.02.2018 г., 66.60 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ –
такса за оценка на досие за периода от 11.03.2017 г. до 17.02.2018 г., 194.72
лв. /сто деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ – обезщетение за
забава за периода от 12.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението
/01.02.2019 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /01.02.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 67.37 лв. /шестдесет и седем лева и тридесет
и седем стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на заявлението.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение
по Договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен на 22.12.2016
г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД - понастоящем „Файненшъл България“
ЕООД /кредитодател/ и длъжника /кредитополучател/, вземането по който е
прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., а впоследствие, по силата на
подписано Приложение 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., вземането било прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
С Разпореждане № 1391/08.04.2019 г.,
заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед срещу длъжника.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява
се, че на 22.12.2016 г., е сключен посочения в исковата молба и приложен
към нея Договор за потребителски кредит № ********* между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника С.А.П.,
наричан „клиент“, по силата на който дружеството предоставя на клиента
потребителски кредит за лични нужди в общ размер на 1600.00 лева – буква „А“ от
договора. В чл. 27 от Договорните
разпоредби е посочено, че с подписването на договора за кредит клиентът
потвърждава, че е получил от „Провидент“ пълния размер на кредита,
както е посочено на първата страница на този договор, в буква „А“. От своя страна ответникът се е задължил да върне получения кредит, при годишен
процент на разходите 48.00 % и годишен лихвен процент 31.82 % /или сумата от 315.61
лева – фиксирана лихва/. Страните са уговорили такса за оценка на досие в
размер на 30.00 лева и такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“
в размер на 1364.76 лева. Издължаването на сумите за главница, договорна лихва,
такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“ е уговорено да бъде
извършено на 60 седмични погасителни вноски в размер на 56.01 лева и последна
погасителна вноска в размер на 55.78 лева, като първата погасителна
вноска е с падеж 31.12.2016 г.
По реда на
чл. 192 от ГПК е представен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за цесия
и заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен между него, като купувач и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, като продавач, по силата на който, считано
от 01.07.2017 г., продавачът прехвърля на купувача всички главни и акцесорни
вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1
/неразделна част от този договор/.
Представено е и потвърждение
от „Файненшъл България“ ЕООД за сключена цесия, с което на основание чл. 99 ал.
3 от ЗЗД, потвърждава, че на основание Договор от 01.07.2017 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ /сегашно наименование „Файненшъл България“
ЕООД/, в качеството му на „продавач“ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
му на „купувач“, е прехвърлено изцяло вземането от длъжника С.А.П. по Договор № *********/22.12.2016 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, с
посочена главница – 1600.00 лева и остатък на дължима сума към датата на
продажбата /01.07.2017 г./ - 2800.28 лева.
На 16.11.2010 г., между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството му на „продавач“ /цедент/ и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, в качеството му на „купувач“ /цесионер/, е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по процесния
договор за кредит /под № 2636 от приложение № 1/01.06.2018 г. към договора за
цесия – л. 24 от делото/.
Представено е потвърждение от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така извършената
цесия.
Съгласно представено пълномощно от
04.07.2017 г., цедентът /продавач/
по първата цесия „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД/ е упълномощил цесионера по тази цесия „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да уведоми от името на първия всички длъжници
по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
парични заеми, които Дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно Договор за
цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г., като упълномощеният има
право да преупълномощава други физически или юридически лица с горните права. В
тази връзка, пълномощникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преупълномощил „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, от името на „Файненшъл България“ ЕООД /с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ да уведоми всички
длъжници по всички вземания на това дружество, възникнали по силата на сключени
договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“
АД по силата на договора за цесия от 01.07.2017 г.
Приложено е и пълномощно с дата
09.09.2015 г., с което цедентът по втората цесия „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" АД, да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които Дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор за цесия от 16.11.2010
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания"
АД, в качеството на универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на
правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция
за събиране на вземания" ООД, като цесионер.
С оглед на това, на 25.06.2018 г. дружеството-ищец
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД
е изпратило две уведомителни писма до ответника за извършените цесии и за
размера на задължението му, както и че негов кредитор вече е това дружество,
като видно от приложената обратна разписка, пратката не е била връчена, с
отбелязване, че не е потърсена от получателя.
На 10.05.2019 г. са изпратени и нови
уведомителни писма с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и с изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********
до ответника за извършените цесии, с покана за доброволно изпълнение от
цесионера - ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като в исковата молба
се твърди, че към датата на подаването й /22.05.2019 г./ няма върната обратна
разписка във връзка с писмата.
По искане на ищеца, по делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи относно размера на
задълженията на ответника по договора. От приетото и неоспорено заключение на
експертизата, изготвено на база справка в счетоводството на ищеца, както и при
предходните кредитори, се установява, че задълженията на ответника по процесния
договор за потребителски кредит са следните: главница за периода от 09.03.2017
г. до 15.02.2018 г. – 1372.17 лева, договорна лихва от 06.04.2017 г. до
15.02.2018 г. – 194.15 лева и такса оценка на досие от 09.03.2017 г. до
15.02.2018 г. – 66.60 лева, а размерът на лихвата за забава е изчислен от
вещото лице на 201.73 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на установяване в настоящото
производство е съществуване на задължение на ответника да върне дължими от него
суми по Договор за потребителски кредит № *********/22.12.2016 г., които са прехвърлени в полза на ищеца по
силата на договор за цесия.
Предявените
положителни установителни искове са допустими. Налице са необходимите
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, поради което
претенциите следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът намира, че двата договора за цесия, коментирани
по-горе, са валидно сключени. В Рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. се
съдържа уговорка относно покупната цена на вземанията, чрез препращане към
„съответно Приложение № 1“, което не означава, че това е приложението към
договора, в което са посочени имената на длъжниците.
Съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършените две цесии и че ищецът е новият му кредитор
с приложените към исковата молба уведомителни писма за цесията, връчени чрез
особения му представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по
чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г.,
ТК, II отделение, както и най-новото решение на ВКС относно
института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението за прехвърляне на вземането, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Възникналото между ответника и първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл
България“ ООД правоотношение по горепосочения договор за потребителски
кредит се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от същия закон,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и условията за
усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски /т.11/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.
7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност
на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед
гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, съдът намира, че
не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК, според който договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В
процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 48 %, но не е
посочено как е формиран този размер. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.00%/.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е
формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е
определен и който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/.
Освен това,
основателно е възражението на особения представител на ответника за липса на
още един задължителен реквизит от съдържанието на договора по смисъла на чл. 11
ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като действително в случая няма приложен погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест в
тази насока, същият не ангажира доказателства за наличие на погасителен план
към договора за кредит.
В ЗПК е
посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на
договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в закона не е
предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът
счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на
основание чл. 22
във вр. с чл. 11 ал. 1,
т. 10 и т. 11 от
ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този
тип сделка правни последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. По аргумент от това съдът счита, че ответникът няма да дължи не само претендираната
договорна лихва, но и такса за оценка на досие.
Само за пълнота относно посочената такса, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от клаузите на договора, следва, че уговорката за дължимост на такса за „оценка на досие“ е свързана с усвояване на кредита, т.е. касае се за клауза, която противоречи на закона /чл. 10а, ал. 2 от ЗПК/.
По изложените съображения съдът приема,
че ответникът дължи връщане на претендирания неизплатен остатък от главницата
/заемната сума/ в размер на 1372.17 лева, установен и от вещото лице като
дължим за периода от 09.03.2017 г. до 15.02.2018 г., поради което за тази сума положителният
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Тъй като се
касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл. 86
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Относно
началния момент на забавата съдът съобразява заключението на вещото лице, че
първата забавена вноска е с вальор 09.03.2017 г. С оглед на това, искът за
установяване на вземане за обезщетение за забава, следва да бъде уважен в
размер на претендираната сума от 194.72 лева, считано от заявения от ищеца начален
период – 12.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното
производство /01.02.2019 г./. В този смисъл ответникът дължи и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /01.02.2019 г./
до окончателното изплащане на задължението.
Исковете в останалата
част, за установяване дължимост на сумите:
194.15 лева – договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 17.02.2018 г. и 66.60
лева – такса за оценка на досие за периода от 11.03.2017 г. до 17.02.2018 г., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в
заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 74.20 лева, включващи държавна такса /2%
върху общия размер на сумите, предмет на настоящия иск/ и юрисконсултско възнаграждение, като искането в частта
на разноските до пълния претендиран размер държавна такса от 59.30 лева за
заповедното производство, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от исковете, са общо в размер на сумата 554.31 лева, включващи държавна такса, депозит за особен представител, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /за
изчисляване на последното, съразмерно уважената част от исковете, съдът ползва
за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На адвокат М.И. от ЛАК следва да се изплати сумата 350.00 лева от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на С.А.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми по Договор за потребителски кредит № *********/22.12.2016 г., а именно: 1372.17 лв. /хиляда триста седемдесет и два лева и седемнадесет
стотинки/ – главница и 194.72 лв. /сто деветдесет и четири
лева и седемдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
12.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното производство
/01.02.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /01.02.2019
г./ до окончателното изплащане на задължението, а исковете в останалата част, за установяване дължимост
на сумите: 194.15 лева – договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до
17.02.2018 г. и 66.60 лева – такса за оценка на досие за периода от 11.03.2017
г. до 17.02.2018 г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата 74.20 лв. /седемдесет и четири лева и двадесет
стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, като искането в
частта на разноските до пълния претендиран размер държавна такса от 59.30 лева
за заповедното производство, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователно.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 554.31 лв. /петстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.И. от ЛАК сумата 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С.А.П..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 263/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, за
съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: