РЕШЕНИЕ
№ 2172
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110115363 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „ЕОС матрикс“ ЕООД сочи, че на 22.06.2012г. е
сключен договор за банков потребителски кредит №339/0197/15186291 между
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и ответницата Ст.Л., по силата на който и е
предоставен кредит в размер на 15 000евро при годишен лихвен процент, към
датата на сключване на договора в размер на 12.50%. Кредитополучателката
се е задължила да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва, в общ размер на 231.30лв.
всяка, считано от 22.07.2012г. ГПР е в размер на 15.8124%, а крайната дата е
22.06.2022г. На 23.11.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е придобило
вземането спрямо длъжника/длъжниците, произтичащо от описания по-горе
договор. Вземането спрямо ответника е индивидуализирано по основание и
размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане
спрямо същия е посочено по пера. В изпълнение разпоредбите на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на
дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 14.08.2020г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването
на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение го принудила да предяви
заявлението по чл.410 от ГПК. Предмет на заявлението по чл.410 и на
издадената ЗИ е падежиралата част от главницата към датата на заявлението
по чл.410 от ГПК, респективно до датата на постановяване на съдебното
решение. Периодът на търсената част от главницата обхваща вноски с падеж
от 10.08.2016г. до 10.08.2021г. За съдебно събиране на вземанията срещу
1
ответника е образувано ч.гр.д. №11712/2021г. по описа на РС Варна - 31
състав, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните
суми, срещу която е постъпило възражение на 23.09.2021г. Към настоящия
момент погасяване изцяло на задължението по договора за потребителски
кредит от 22.06.2012г. не е осъществено. Моли се, съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 1532.35 евро, равняващи се на 3000лв., от общо 13709.92
евро, равняващи се на 26 840.91лева по фиксинга на БНБ - главница по
договор за банков потребителски кредит №339/0197/15186291/22.06.2012г.,
представляващо падежирала към датата на подаване на заявлението част от
дължимата главница за периода: от 10.08.2016г.- до 10.08.2021г., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 до окончателно изплащане на сумата и да се присъдят
сторените по заповедното и исковото производства разноски.
Ответницата чрез процесуалния си представител в срока по чл.131 от
ГПК е подала възражение, в което е посочил, че оспорва иска, като прави
възражение за погасено по давност задължение на основание чл.110 от ЗЗД,
вр. чл. 116а от с.з. Твърди, че е получила нотариална покана от „Уникредит
Булбанк" за предсрочна изискуемост на кредита на 30.10.2015г. Следователно
петгодишната давност е изтекла на 30.10.2020г. за всички непогасени суми по
кредита, вкл. и за претендираната част. Моли да се отхвърли иска и да се
присъдят разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си осн . в чл.422
ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен е по заповедното дело №11712/21г. на ВРС договор за
банков потребителски кредит на физическо лице от 22.06.2012г., въз основа
на който „Уникредит Булбанк“ АД в качеството й на кредитор отпуска на
ответницата в качеството и на длъжник сумата от 15 0003вро, като е уговорен
срок за погасяване на задължението до 22.06.2022г. при изплащане на равни
месечни вноски.
Представен по исковото делото е договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Уникредит Булбанк“ АД кредитор и „ЕОС матрикс“ ЕООД
от 23.11.2015г. който по своята същност представлява договор за цесия и с
който „ЕОС МАТРИКС” ООД е придобил от „Уникредит Булбанк“ АД
вземането срещу длъжницата л.57 от делото.
Представено е пълномощно рег.№3787/05.03.2013г., с което „ЕОС
МАТРИКС” ООД упълномощава „Адвокатско дружество – И. и Д.“ с правата
да уведомява всички длъжници по вземания предмет на договори за цесия, по
които пълномощникът е страна.
2
Представено е пълномощно от 06.03.2013г., с което „Адвокатско
дружество – И. и Д.“ преупълномощава адв.Р.М. да осъществява уведомяване
на длъжници по вземания предмет на договори за цесия, по които „ЕОС
МАТРИКС” ООД е страна.
От заключението на в.л. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че размер на останалото непогасено задължение
след извършването на събиране на задължения в рамките на изп.д.
№1223/2020г. на ЧСИ №883 П.И. възлиза на 17 692.79евро равняващи се на
15 045.79лв., което значитнелно надвишава процесното задължение от
1 532.35евро равняващи се на 3 000лв.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В срокът по чл.131 от ГПК ответникът е длъжен да изложи всички свои
правопогасяващи или правонамаляващи възражения, под страх от преклузия
на тези му права.
От представените по делото писмени доказателства съдът прима, че по
силата на договор за потребителски кредит на физическо лице от 22.06.2012г.
„Уникредит Булбанк“ АД в качеството й на кредитор отпуска на ответницата
в качеството и на кредитополучатели сумата от 15 000евро, като страните
уговорят срок за изпълнение на задължението до 22.06.2022г. От
представения погасителен план към договора се установява, че е уговорена
месечна погасителна вноска от 221.01евро.
Съдът приема, че длъжницата е преустановила изпълнение на
задълженията си по договора за кредит към 16.04.2015г. съгласно
представеното копие от нот.покана.
От приложеното по делото ч.гр.д.№11003/2020г. на ВРС се установява,
че по същия договор отново по реда на чл.410 от ГПК вече е бил издаван
изпълнителен лист за сумите от 1 021.57евро главница равняваща се на
2 000лв. от общо 13 709.92евро главница, 510.78евро лихва и разноски, като
страните не спорят, че за събиране на тази сума е образувано изп.д.
№1223/2020г. на ЧСИ и по него сумите са събрани напълно.
При изложеното по-горе се установява, че ищецът е предприел
поетапни действия за събиране на вземането си, като на отделни периоди е
събирал части от сумата. Така с изплащането на сумите по изп.д.
№1223/2020г. се е стигнало до погасяване на първата част от задължението
обхващаща времето от 16.04.2015г.
По отношение на възражението за погасяване по давност на
вземането на кредитора:
В отговорът на исковата си молба ищецът се позовава на общата пет за
главницата и на кратката тригодишна за лихвите погасителна давност, с
3
изтичането на която счита, че вземането е погасено.
По въпроса коя давност кратката или общата се прилага за погасяване
задълженията произтичащи от договор за заем практиката посочва, че
приложение намира общата 5 годишна давност. Приема се, че в случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части
– аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора, в който смисъл Решение №261/12.07.2011 по дело
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Задължението поето от ответницата е да
внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за
кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция. Целта на института на погасителната давност е да се отрече
правото на принудително изпълнение на кредитор, който в определен в закона
период от време е пропуснал да извърши активни действия за събиране на
вземането си. След като кредиторът е имал възможност да предяви
вземанията си веднага след настъпване падежа на съответната вноски и
същият е бездействал в срока по чл.110 от ЗЗД, вземанията му по вноските с
настъпил падеж повече от 5 години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да се считат за покрити с
давност. /Решение по гр.д.№6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д.
№1153/2014г. на ВКС, II ТО; решение №83/26.05.2017г. по търг.д.
№50394/2016 ГК; решение №161/08.02.2016г. по търг.д.№1153/2014, 2-ро ТК;
Решение по възз.т.д.№1457/2018г. по описа на ВОС/.
По отношение на възнаградителната лихва приложение следва да
намери също петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, защото по естеството си
възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща
на заемодателя за предоставените му парични средства, респ. тя се плаща
независимо от неизпълнението на главното задължение и се дължи и когато
заетата сума е върната от длъжника на падежа. И факта, че погасяването на
възнаградителната лихва е уговорено да става на определени вноски по приет
от страните погасителен план, не му придава характер на периодично вземане
по смисъла на чл. 111, б.“В“ ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима
кратката тригодишна давност/ така Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 110/2011г., IV ГО, ГК/.
Гореизложеното поставя въпроса, като бъде обсъдено от кой момент
следва да бъде приложен института на давността, с оглед събраните по делото
писмени доказателства, в конкретния случай това е пет години назад от
4
датата на сезиране на съда със заявлението по реда на чл.411 от ГПК-
11.08.2021г., като при това положение всички задължения с настъпил падеж
преди 11.08.2016г. следва да се разглеждат като погасени по давност.
При липсата на уточнени периоди в ч.гр.д.№11003/20г. на ВРС и ч.гр.д.
№11712/21г. на ВРС съставът извършвайки аритиметична разбивка приема,
че със сумата от 1 021.57евро присъдена по ч.гр.д.№11003/20г. на ВРС са
погасени главниците дължими се за времето от 20.08.2016г. до 20.05.2017г.
при което положение претендираната в настоящото производство сума от
1 532.35евро предвид, че е заявена като обща следва да се приема като сбор от
останали непогасени вноски включващи главница и договорна лихва за
времето от 20.06.2017г. до 20.12.2017г.
С договор за цесия от 23.11.2015г. кредиторът „УниКредит Булбанк“
АД прехвърля вземането си по договор за потребителски кредит от
22.06.2012г. в полза на ищцовото търговско дружество. Конкретния предмет
на прехвърленото вземане е посочен н Приложени №1 (л.57), в който се
посочва, че предмет на договора за цесия е сумата от общо 36 441.81лв.
Поради релевирано възражение за погасяване по давност и частичното му
уважаване от страна на съда, съдът достига до извода, че общия размер на
задължението за заплащане на главница е в размер на 955.26лв., а претенцията
за лихви следва да се отхвърли изцяло.
На цесионера могат да се правят всички възражения, които длъжникът е
могъл да направи на цедента по време, когато цесионният договор е бил
сключен. Прехвърленото вземане следва характера на вземането към момента
на неговото възникване и цедирането на вземането не променя неговия
характер – в този смисъл Определение №8/4.01.2011 г. на ВКС по т. д.
№751/2010 г., II т.о., ТК.
При това положение по ч.гр.д.№11712/21г. на ВРС са присъдени
погасителните вноски за времето от 20.06.2017г. до 20.12.2017г. и за тях не е
настъпило погасяване поради изтекла давност и предявеният иск се явява
доказан по основание и размер, тъй като ищецът е предявил по съдебен път
чрез заявление по реда на чл.410 от ГПК претенцията си на 11.08.2021г.
Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски, което
следва да се уважи като се осъди ответницата да заплати на ищеца сумите от
310лв. по исковото производство и 60лв. по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „ЕОС
МАТРИКС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6 и
ответницата СТ. Д. Л. ЕГН********** от гр.Варна,**, че последната дължи
5
на ищеца сумата от 1 532.35евро равняващи се на 3000лв., от общо 13709.92
евро, равняващи се на 26 840.91лева по фиксинга на БНБ - главница по
договор за банков потребителски кредит №339/0197/15186291/22.06.2012г.,
представляващо падежирала към датата на подаване на заявлението част от
дължимата главница за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2017г., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-11.08.2021г. до окончателно изплащане на
сумата по ч.гр.д.№11712/2021г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Д. Л. ЕГН********** от гр.Варна, ** да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6 сумата
от 310лв. разноски по исковото производство и 60лв. по заповедното
производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6