Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260125
Б., 25.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав,
в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело
№ 708 по описа за
2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.557,
ал.1,т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането
/КЗ/ във вр. с чл.558, ал.5
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ц.А. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК моли да бъде
осъден Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Г. И. №*, ет.* да заплати сумата-главница
от общо 7000лв., представляваща
застрахователно обезщетение
за стойността на причинените неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения, неудобства, неприятни усещания, болки и
страдания, включващи сумата-главница от 4000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за стойността на причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на гръдния кош, съпроводена с насиняване в
травмираната зона, болезненост на гръдната стена при допир, болка при дишане,
кихане, кашляне за срок от около 30 дни, както включваща и сумата-главница от
3000лв.,
представляваща застрахователно
обезщетение за стойността на причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата без данни за черепно-мозъчна травма,
придружена с контузия на лицето, причинила му замаяност, главоболие, временна
загуба на ориентация, болка, подуване и посиняване в областта на лицето за
период от около 20 дни, причинени на ищеца като водач на лек автомобил „О. З.“
с рег. № * при
ПТП на 14.10.2018г., около
12.00 часа в Б., предизвикано от
Ц.П. *** при управление
на лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № *, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 13.06.2019г. /датата на постановения
отказ за плащане/
до окончателното заплащане, както да заплати и направените
по делото разноски, за които представя списък за разноските
по чл.80 от ГПК/л.97/.
В с.з. ищецът лично и чрез пълномощник адв.И.Ж. от САК/пълномощно на л.58/ поддържа така предявените
искове като моли да се
уважат и се присъдят направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-Г. Ф./ГФ/, чрез пълномощник юрк. Й. Й. Ш./пълномощно от
15.12.2020г.-л.74/,
е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 263564 от 22.07.2021г., изпратен
по куриер на 19.07.2021г., в предвидения
в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че по молба
на ищеца има заведена щета
№ 19210128 от 20.03.2019г., по
която са го уведомили, че следва да
представи доказателства за установяване на основанието за определяне на
обезщетение в съответствие с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, които
доказателства не са били представени пред ГФ, нито към настоящата искова молба.
Ответникът оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба относно
механизма, причините и обстоятелствата при получаване на травмите, които не
могат да бъдат изведени от приложения Констативен протокол, който е съставен по
данни само на пострадалия, от който не може да се установи настъпването на ПТП
и дали вина за него има водача, посочен от ищеца. Оспорват причинната връзка на
ПТП с настъпването на твърдените от ищеца травматични увреждания, за които не
са представени медицински документи. Правят възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, който е пътувал в автомобила без поставен задължителен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Оспорват исковете като завишени по размер. Твърдят, че съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера
на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена
за годината, в която е настъпило ПТП. Оспорват изцяло лихвата за забава от
датата на постановяване на отказ на 13.06.2019г., тъй като ответникът не е
застраховател и не изплаща обезщетението на основание договор, а изпълнява
чуждо задължение, като изплаща обезщетенията по силата на закона при определени
случаи и при спазване на определена процедура. Ако се приеме, че е налице
забава, то тя е от датата на подаване на исковата молба.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.К. О. Я./пълномощно
на л.95/ оспорва
исковете
и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли съда
да отхвърли исковата претенция и
се присъдят направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.98/. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът на
основание чл.219, ал.1 от ГПК е допуснал привличането
на трето лице-помагач на ответника Ц.П. *** ж.к.С., бл.№ *, вх.*, ет.*, ап.*,
с ЕГН: **********.
В с.з. третото
лице-помагач на ответника Ц.П. ***, редовно призован, не се
явява и не взема становище по исковете.
От събраните
по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.10.2018г. около 12 часа в Б.
лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № СО 8106 ВС, управляван от третото лице помагач-Ц.П.П., се движил по Л. шосе в посока кръстовището с главен път
*със скорост около 39км/ч. В същото време лек автомобил „О. З.“ с рег. № *,
управляван от ищеца, се е движил по платното за движение на главен път *в
посока към кръстовището с Л. шосе със скорост около 36км/ч. Достигайки до
кръстовището, третото лице помагач, управлявайки лек автомобил „Д. Л.“ не е
спрял, за да осигури предимство на преминаващия по път с предимство лек
автомобил „О. З.“, управляван от ищеца и е предприел пресичане на кръстовището.
Ищецът е възприел лекия автомобил „Д. Л.“ като опасност и се е опитал да
избегне сблъсъка с него като употребил аварийно спирачки. Поради липса на време
и разстояние лекият автомобил „О. З.“ при достигане на мястото на удара е
блъснал с предната си част
лекия
автомобил „Д. Л.“ в лявата странична част в областта на задната дясна врата и
задния калник. След удара лекият автомобил „Д. Л.“ се е завъртял в посока
обратна на движението на часовниковата стрелка, след което се установил в
района на кръстовището с предната си част. След удара лекият автомобил „О. З.“
е продължил движението си няколко метра, след което се установил. Ищецът слязъл
и автомобилът тръгнал на самоход и се установил с
предната си част забит в храстите на десния банкет. В резултат на ПТП лекият
автомобил „Д. Л.“ и лекият автомобил „О. З.“ са получили повреди и деформации.
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Д. Л.“
/ третото лице помагач/ с органите за управление, което е довело до
предприемане на маневра „пресичане на кръстовището“ без да осигури предимство
на лекия автомобил „О. З.“, управляван от ищеца, с което се е поставил него и
ищеца в невъзможност да предотвратят ПТП. Ищецът е претърпял телесни
увреждания.
Горното се
установява от приложените по делото писмени доказателства-копие от Констативен
протокол от 14.10.2018г., съставен от дежурен по КАТ на РУП-Б., който е посетил
на 14.10.2018г. местопроизшествието и отразил участниците, собствеността на
автомобилите, както и че третото лице помагач няма застраховка „ГО“, а тази за
управлявания от ищеца автомобил е сключена със ЗК“Лев Инс“АД,
както и обстоятелствата и причините за ПТП, както и че е образувано досъдебно
производство ЗМ № 496/2018г. по описа на РУ Б.. Приложено е и копие от Протокол
за оглед на местопроизшествие от 14.10.2018г., съставен от разследващ полицай
при РУ-Б. заедно със скица и фотоалбум, както и копие от Постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 22.01.2019г. по пр.пр. № 1452/2018г. и досъдебно производство ЗМ № 496/2018г.
по описа на РУ Б. поради липса на извършено престъпление от общ характер, за
това, че получените от водача на МПС Ц.А. телесни увреждания представляват леки
телесни повреди, както и взетата кръвна проба за алкохол от водача Ц.П.П. е при неспазване на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно приетата и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/ с вх.№ 264092/12.10.2021г., изготвена от вещото лице инж. В.Т.П.,
която съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява механизма на
настъпването на ПТП на 14.10.2018г. в Б. и причините за настъпването му от
техническа гледна точка, описани по-горе. От същото се установява, че
управляваният от ищеца автомобил е бил фабрично оборудван с предпазни колани и
с оглед характера и степента на уврежданията няма данни за свободно инерционно
движение в купето на лекия автомобил на тялото на ищеца. В момента на удара се
е задействала въздушната възглавница на автомобила, при което свободното
движение на тялото на ищеца е напълно ограничено.
От показанията
на разпитания по делото свидетел
П.Ц. А., която е съпруга на ищеца, се установява, че на 14.10.2018г. ищецът е претърпял ПТП, за което е прегледан
в Спешния център в Б., след което е отишъл
в болница „П.“ в гр.С., тъй
като не се
чувствал добре. Имал рана на челото и на скулата,
изпитвал болки в гръдния кош, както и в областта на челото, главата. Седмица, две
след катастрофата около гръдния кош, скулата и челото се появили синини. Имал
главоболие, замаяност, болки в гърдите при кашляне и кихане. Като цяло не се
чувствал добре, не можел да извършва ежедневните си дейности около месец време.
При изправяне му се въртяло свят и не се чувствал в кондиция. Замаяността се
случвала на периоди. Много време бил със синини по гръдния кош. Върнал се на
работа месец след катастрофата. Оплакванията му продължили в рамките на месец
след ПТП.
Видно от приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ с вх.№ 264030 от 04.10.2021г.,
изготвена от вещото лице д-р Д.Н., която страните не са оспорили и съдът
кредитира като компетентна и обоснована, от която се установява, че на
14.10.2018г. ищецът вследствие на настъпило ПТП е получил контузия в областта
на гръдния кош и контузия на главата в челната област, които увреждания са
получени по механизма на удар на главата в активиралия се еърбег
на волана и от притискане на гърдите от предпазния колан. Последният е намалил
тежестта на травматичните увреждания при ищеца. Периодът на възстановяване от
причинените увреждания на ищеца е около
20-30 дни, като сега той е здравословно възстановен.
От представените по
делото писмени доказателства-копия от писмо с изх.№*/18/03.04.2019г. до
Началника на РУ-Б., от писмо изх.№*/13.06.2019г. до Ц.А.А.
и от справка от базата данни на Информационен център към Г. Ф. на база на
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се установява, че при ответника е образувана
имуществена щета №110665 от 15.11.2018г., свързана с неимуществена щета №
19210128/20.03.2019г. във връзка с процесното ПТП по
молба на ищеца, която е приключила с отказ от 13.06.2019г. ответникът да
заплати застрахователно обезщетение на ищеца за причинените неимуществени
вреди, следствие на ПТП на 14.10.2018г. в Б., тъй като не са представени
доказателства дали срещу виновния за процесното ПТП
водач има издадено наказателно постановление и кога е влязло в сила.
Не е спорно между страните, че към
14.10.2018г. за управляваното от третото лице помагач МПС-лек автомобил „Д. Л.“
с рег. № * няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това се
установява и от отразеното в приложените по делото копия от Констативен
протокол от 22.10.2018г., съставен от дежурен по КАТ на РУП-Б. и от Справка от базата данни на Информационен
център към Г. Ф. на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ответникът не е представил доказателства за
плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищеца до
момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства
от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме,
че така предявените
осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1,
т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането
/КЗ/ във вр. с чл.558, ал.5
от КЗ и чл.86 от ЗЗД са допустими.
Разгледани по същество, съдът намира, че главните искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. с чл.558, ал.5 от КЗ са частично основателни и следва да бъдат уважени само за сумата-главница от общо 2333лв./две хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения, неудобства, неприятни усещания, болки и страдания, включващи сумата-главница от 1333лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на гръдния кош, съпроводена с насиняване в травмираната зона, болезненост на гръдната стена при допир, болка при дишане, кихане, кашляне за срок от около 30 дни, както включваща и сумата-главница от 1000лв., представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата без данни за черепно-мозъчна травма, придружена с контузия на лицето, причинила му замаяност, главоболие, временна загуба на ориентация, болка, подуване и посиняване в областта на лицето за период от около 20 дни, причинени на ищеца като водач на лек автомобил „О. З.“ с рег. № * при ПТП на 14.10.2018г., около 12.00 часа в Б., предизвикано от Ц.П. *** при управление на лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № *, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по следните правни съображения:
Оспореният по
съдържание от ответника Констативен протокол за пътно-транспортното
произшествие от 14.10.2018, съставен от органите на МВР в кръга на възложените
им служебни задължения, съставлява официален свидетелстващ документ, който
обвързва съда с материална доказателствена сила. В
настоящия случай е съставен към датата на инцидента и с посещение на място,
документът удостоверява обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. От приетата съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. инж. В.П. се установява, че най-вероятният механизъм на ПТП
е описаният в протокола от 14.10.2018г., както и че между механизма на ПТП и телесните
увреждания на ищеца, описани в медицинските документи, има причинна връзка.
Предвид горното, съдът намира, че от съвкупния анализ на всички събрани
доказателства се достига до един единствен категоричен извод за настъпването на
инцидента, на посочената дата, между посочените страни и при твърдения
механизъм на ПТП. Съгласно приетата САТЕ, изготвена от вещо лице инж.В.П. е
налице и причинно-следствена връзка между механизма и нанесените вреди. В този
смисъл е и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л.
д-р Д.Н., в която подробно е описан механизма на получаване на телесните
увреждания при ищеца в резултат на настъпилото ПТП, а именно контузия в областта на гръдния кош и
контузия на главата в челната област, които увреждания са получени по механизма
на удар на главата в активиралия се еърбег на волана
и от притискане на гърдите от предпазния колан.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е доказано наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Д. Л.“-Ц.П.П., механизма, обстоятелствата и причините за настъпването
на ПТП на 14.10.2018г., тъй като се установи, че същият е предприел маневра
„пресичане на кръстовище“ без да осигури предимство на лекия автомобил,
управляван от ищеца в резултат, на което е причинил ПТП, при което са настъпили
двете телесни увреждания на ищеца, който е бил водач на другото МПС. Няма данни за съпричиняване
от страна на ответника, тъй като същият е бил с поставен обезопасителен
колан, което се установява и от вида и
тежестта на получените увреждания съгласно приетата СМЕ и САТЕ. Освен това по
тялото на ищеца са останали следи от поставения предпазен колан, описани в
приложения фиш от Център за спешна медицинска помощ в Б. на 14.10.20218г. В
този смисъл са и и показанията на св.Петя Александрова, която заявява, че след
ПТП ищецът е имал синини по гръдния кош на тялото.
Не
се установява към процесната дата-14.10.2010г. за лек
автомобил „Д. Л.“ с рег. № *да е имало сключена
застраховка „ГО“ и съгласно чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционния фонд отговаря за изплащане на
обезщетение на пострадалия. Ето защо претенцията се явява доказана по основание
спрямо ответника.
Възражението
на ответника Г. Ф., че не е определен размер на обезщетението поради
бездействие на ищеца е неоснователно. Видно от последното писмо изпратено до
ищеца, отказът е продиктуван единствено от непредставяне на доказателства от
Началника на РУ-Б.. Това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на
ищеца върху изпълнението, на което същият не може да влияе.
При анализа на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат увреждане – по време на инцидента,
както и след това, а именно за период от около
месец съгласно показанията на св.Петя Александрова, които съдът кредитира като
непосредствени и приетата СМЕ на в.л. д-р Н.; съобразявайки възрастта на пострадалият
/36–годишен/; продължителността и степента
на претърпените болки и страдания
/около един месец/, които са отшумяли напълно
към настоящия момент, причинените неудобства,
свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, влошено качество на живот, отражението
на произшествието, травмите и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие по КЗ към релевантния за определяне на
обезщетението момент
/14.10.2018г./, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на сумата от общо 2333 лв.,
включваща сумата от 1333лв. за контузията на гръдния кош и 1000лв. за
контузията на главата. С посочената сума се постига справедлив
баланс между претърпяните вреди в резултат на деликта
и паричното изменение на нуждата от
обезвреда, респективно принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е спазен.
Съдът съобрази всички обстоятелства, указани в т. 2 на ППВС № 4/1968г. и Практиката
на ВКС отразена в т. д. №
708/2009 г. на II т. о., № 749/5.12.2008 г., по т. д. №
№ 387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на II т. о.; № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по т. д. №
299/2011 г. на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. №
916/2011 г. на I т. о., формиращи
съдържанието на понятието "справедливост".
Според същата, соченото понятие не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат
обсъдени в тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за справедливост
на даден етап от развитието
на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата
в страната икономическа конюнктура. Индиция за последните са
и лимитите на застрахователни покрития, които дори да
нямат самостоятелно значение по отношение
на критерия за справедливост, следва да бъдат
взети предвид и обсъдени, за да
бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението
на чл. 52 от ЗЗД. Следователно,
да бъде справедливо
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи
точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени
от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен
по-кратък или по-продължителен период от време.
Исковете за разликата
над сумата от общо 2333лв., включваща сумата над 1333лв.
до пълния предявен размер
от 4000лв. за контузията на гръдния кош и включваща сумата над 1000лв. до
пълния предявен размер от 3000лв. за контузията на главата или до пълния
предявен размер от общо 7000лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани по размер.
По
отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, а
именно за заплащане на законната лихва върху описаните по-горе суми-главници
или върху сумата-главница от общо 2333лв., считано от деня на постановения отказ да се
плати от ответника на 13.06.2019г. до окончателното му заплащане, е основателен
и следва да се уважи, тъй като съгласно чл. 558, ал. 1 във вр. с чл. 497 от КЗ Г. Ф. дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 или 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. В случая отказът е постановен
в този 3-месечен срок от подаване на уведомлението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и направеното от ищеца искане за заплащане на направените от него разноски по делото, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от общо 593.32лв., включваща платени държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 300лв. за направените разноски по делото за платени депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Г. И. №*, ет.* да заплати на
Ц.А. ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от общо 2333лв./две хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща
застрахователно обезщетение
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения, неудобства, неприятни усещания, болки и
страдания, включващи сумата-главница от 1333лв./хиляда триста тридесет и три
лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на гръдния кош, съпроводена с насиняване в
травмираната зона, болезненост на гръдната стена при допир, болка при дишане,
кихане, кашляне за срок от около 30 дни, както включваща и сумата-главница от
1000лв./хиляда лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата без данни за черепно-мозъчна травма,
придружена с контузия на лицето, причинила му замаяност, главоболие, временна
загуба на ориентация, болка, подуване и посиняване в областта на лицето за
период от около 20 дни, причинени на ищеца като водач на лек автомобил „О. З.“
с рег. № * при
ПТП на 14.10.2018г., около
12.00 часа в Б., предизвикано от
Ц.П. *** при управление
на лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № *, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 13.06.2019г. /датата на постановения
отказ за плащане/
до окончателното заплащане, както да заплати и сумата
от 593.32лв./петстотин деветдесет и три лева и 32 стотинки/ за направени разноски по делото съразмерно
на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ описаните по-горе искове от Ц.А. ***, с ЕГН: ********** срещу Г.
Ф., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.Граф Игнатиев№2,
ет.4 за заплащане на сумата-главница над общо от 2333лв.,
включваща сумата над 1333лв. до пълния предявен размер от 4000лв. за контузията
на гръдния кош и включваща сумата над 1000лв. до пълния предявен размер от
3000лв. за контузията на главата или до пълния предявен размер от общо 7000лв.
/седем хиляди лева/ за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц.А. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Г. И. №*, ет.* сумата от 300лв./триста лева/ за направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ответника-Ц.П.
***
ж.к.С., бл.№ *, вх.*, ет.*, ап.*,
с ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.
Ц./