Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на пети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря АННА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2414 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 83, ал. 6 Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на С.П.И., ЕГН **********,***,
против Отказ рег. №433р-33373/11.10.2022г. относно издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси, издадено от Началника на Първо РУ – Варна.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен и не съответства на закона. Сочи, че има
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси с краен срок 30.10.2022г. и в случая е следвало да бъде
удължен срока на вече издаденото разрешение. Твърди, че отговаря на всички
законови изисквания посочени в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. През целия период на
носене на оръжието не е допуснал нарушения на законовите изисквания за носенето
му. Изтъква, че първоначално е отговарял на изискванията на закона и оттогава
до сега статуса му не се е променил, като намира, че отговаря на разпоредбата
на чл. 58, ал.1, т. 1 до 10 от закона. Същевременно сочи, че през периода в
който е притежавал разрешение за носене на оръжие на няколко пъти са правени
опити за кражба на собствените му музикални инструменти, както и инструменти за
ремонтни дейности на висока стойност. Намира, че при евентуална кражба няма да
може да се защити адекватно и може да пострада сериозно. На изложените основания
претендира отмяна на оспорения отказ.
В съдебно заседание и по
съществото на спора поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът – Началник на Първо Районно управление при Областна дирекция – гр. Варна на
МВР, чрез процесуален представител
– гл. юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Поддържа, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на Отказа, който
като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.
По делото са събрани доказателствата, свързани с издаване на оспорения акт,
вкл. преписката по издаване на първоначалното и следващите разрешения за носене
на оръжие, издадени на жалбоподателя.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по подадено от С.П.И. Заявление с вх. № УРИ 387200-1385 от 28.09.2022г. (л. 5 от преп.) до Началника на Първо РУ ОДМВР – Варна, с което е отправено искане
за издаване на разрешение за съхранение и носене на пистолет Байкал, кал. 9х18, №*****. Като причина в анкетен лист е посочено от заявителя „музикант съм и имам скъпи музикални инструменти и
пътувам из страната. Опитвали са се да ми откраднат инструментите.“ Към Заявлението са приложени
вносни бележки за дължима държавна такса по административната услуга;
декларация по чл. 76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; психиатрично освидетелстване № 1696/19.09.22 г.; удостоверение от
Националната следствена служба за липса на данни за обвинения по неприключени
наказателни производства; справка за съдимост; Протокол
№745/19.09.2022г. за изстреляни боеприпаси съгласно чл. 87 от ЗОБВВПИ;
удостоверение №252/19.09.2022г.; копие на Разрешение №20160246093, валидно до 30.10.2022г.
По Заявлението с докладна записка рег. №433р-31808/29.09.2022г. до Началника на Първо РУ
ОДМВР-Варна е предложено да бъде извършена проверка на С.П.И. за извършени
криминални прояви. С докладна записка рег. №433р-32105/30.09.2022г., Началника
на Първо РУ – Варна е информиран, че след извършена проверка в информационните
масиви на МВР е установено, че С.И. няма криминалистически регистрации и не е
осъждан. Към момента няма получена оперативна информация за съпричастност на
лицето към подготвяне или извършване на престъпления от общ характер.
С докладна записка рег.
№433р-31806/29.09.2022г. до Началника на Първо РУ ОДМВР-Варна е предложено да бъде
извършена проверка на С.П.И. по постоянен адрес дали има
необходимите условия за съхраняване на ООБ. На 04.10.2022г. от полицейски
инспектор /ПИ/ Д. Г. е извършена проверка на осн. чл. 153, т.1 и т.2 и
чл. 154, ал.1 и ал. 2 ЗОБВВПИ, обективирана в Констативен протокол рег. №433р-32743/05.10.2022г.,
при която се констатира, че С.И. има издадено Разрешение №20160246093 от Първо
РУ – Варна, валидно от 31.10.2017г. до 30.10.2022г. Констатирано е още, че
лицето притежава метална каса, снабдена със секретно заключване, здраво и
неподвижно закрепена в килера на апартамента му в гр. ****, ул. „****“ №**, вх. *, ет. *, ап. ***. В касата е налично оръжие марка Байкал, кал. 9х18, № *****, и 46 бр. боеприпаси. В докладна записка рег. №433р-32884/06.10.2022г. началника на Първо РУ –
Варна е информиран относно извършената проверка по местоживеене на лицето. Отразено е, че на адреса на С.И. ***, се
намира осем етажен жилищен блок с няколко входа, старо строителство. Във входа
се влиза през метална врата, снабдена със секретно заключване и домофонна
уредба за контрол на достъпа. Апартамента на С.И. се намира на втори жилищен
етаж в ляво от стълбището и в него се влиза през две дървени врати с метални
обшивки, снабдени със секретно заключване. Следва коридор, в дъното на който
има обособено помещение - килер в дясно след вратата в който се намира метална каса, снабдена със
секретно заключване. Същата е била заключена и неподвижно закрепена. По
информация от С.И. касата е закрепена с анкерни болтове за пода. Касата
отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ и е с размери, отговарящи на условието за
съхранение на притежаваното оръжие. В момента на проверката в
металната каса са били намерени: пистолет Байкал, кал.9x18, №***** и 46 бр. боеприпаси, като оръжието и боеприпасите се съхраняват отделно. С.П.И. живее заедно със
съпругата си. В апартамента липсва видеонаблюдение. Няма монтирана СОТ.
ПИ Д. Г. е изготвил и Справка рег. №433р-32885/06.10.2022г.,
според която С.П.И. е работил в КРЗ. По настоящем е пенсионер, но има няколо
хобита - музикант, композитор, танцово изкуство, изработка на изделия от метал
и други. По местоживеене съседите му го познават като весел, комуникативен,
стриктен, коректен, оправен, предприемчив, сериозен, отзивчив, готов да помага,
ерудиран и работлив съсед, който не нарушава реда в района. Няма данни за
събиране на шумни компании в домът му, нарушаващи обществения ред. Няма наличие
на данни за С.П.И. да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични
вещества. При извършената проверка в масивите на МВР е установено, че спрямо
лицето няма информация за регистрации. Няма данни за ЗМ срещу С.П.И.. Няма
данни за налагани мерки по закона за защита от домашното насилие срещу С.П.И..
С докладна записка рег. №433р-33374 от 11.10.2022г. от мл. ПИ по КОС А. К. на Началника на
Първо РУ при ОДМВР – Варна е предложено на С.П.И. на осн. чл. 79 и чл. 81 ЗОБВВПИ да не бъде издадено разрешение за съхраняване, носене и употреба на
късо нарезно оръжие и прилежащите боеприпаси към него.
Като краен резултат е издаден Отказ рег. №433р-33373 от 11.10.2022г. на осн. чл. 83, ал. 5,
вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Като причина за издадения отказ е посочено, че посочената
като основателна причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно оръжие в попълнената анкета, не се съдържа в заявление
вх.№ №387200-1385/28.09.2022г., подадено от С.И., като в него не е посочено и за
какви цели съгласно чл.6, ал.З ЗОБВВПИ му е необходимо оръжието. В преписката
не се установяват мотиви и основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и необходимостта от притежаване на същото. Констатирано е, че по
отношение на заявителя са
налице всички останали, изискуеми от правните норми, предпоставки, но не и
специалната от тях, а именно - доказана необходимост. Изтъкнатата като причина от заявителя самоотбраната може да се осъществява с други
достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, които свободно се продават и
подлежат само на уведомителен режим.
Отказът е съобщен на заявителя на 12.10.2022г. при проведен телефонен
разговор на осн. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 18а, ал. 7 АПК, което е обективирано в Протокол за извършено
уведомяване рег. №433р-33555 от 12.10.2022г.
Предвид описаната фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и
законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното
право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, като съответства на изискванията на
закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала
настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По валидността на акта: Обжалваният отказ е издаден от
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ – началникът
на Първо РУ – Варна.
Оспореният индивидуален
административен акт е съставен в надлежната писмена форма и в него се съдържат
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Видно от
самия отказ той съдържа мотиви: посочени са фактически и правни основания за издаването
му, като установените факти, доказателствените средства, както и правните
основания за издаването на заповедта, са в пълна кореспонденция помежду си,
което изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид това, съдът
намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
Отказът е издаден след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква
нормата на чл. 35 АПК. Не се констатират съществени процесуални нарушения,
които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. На жалбоподателя е дадена възможност да сочи
доказателства, да прави искания, поради което правото му на защита е било
упражнено в пълен обем.
По приложението на
материалния закон, съдът намира следното:
Разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ са регламентирани
материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл. 83,
ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и с целта, за
която се иска разрешението (т. 10). Освен материалноправните изисквания, при
наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния
субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска
издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на
заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи,
които следва да бъдат приложени към него - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77,
чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 79, чл. 80, чл. 81 и чл. 81а ЗОБВВПИ.
Физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както
са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за
граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е
крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването
на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно
оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност
по ЗОБВВПИ.
Независимо от това дали става
въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на
разрешение) или за такова по реда на чл. 87 ЗОБВВПИ (подновяване на разрешение), във всеки
случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по
несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето
административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите
на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът
е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално
представяне и преглед на приложенията към заявлението. В константната си
практика, ВАС приема, че основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение
за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Притежаването на оръжие
трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. В чл. 58, ал. 1,
т. 10 ЗОБВВПИ като условие за издаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжие на лице, което
има основателна причина са посочени - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, наличието на които по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Видно от текста на цитираната правна норма административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и липсата на посочените
обстоятелства е предпоставка за бъде отказано издаването на разрешение за
придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. При всяко
сезиране на органа с искане за издаване на разрешителното,
административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните
и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването
и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява
източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки,
наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ
на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително
да продължава срока му на действие.
Следователно доказването
на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Настоящата
инстанция намира, че тази необходимост не е доказана в
административното производство.
С оглед на разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в
производството по издаване на разрешително и е проявление именно на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.
Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той
трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на
изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че
представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата
или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал
и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той
събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83,
ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т.
3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление
от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил
задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.
Видно от горното органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на
заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания
установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на
правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или, че представен документ е
непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на
документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ,
така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК. Независимо от
наличието на задължение на административния орган за служебно събиране на доказателства
за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства, той няма задължение да събира
доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително.
Единствено в преценката на заявителя лежи възможността дали и с какви факти ще
мотивира причината за издаване на разрешително, съответно – дали ще посочи
доказателства за изложените факти. Органът не би могъл да знае дали съществуват
факти различни от заявените, съответно – доказателства, които да ги подкрепят.
В конкретния казус от данните
по делото се установява, че С.И. в заявлението не е посочил за какви цели съгл. чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ му е необходимо оръжието. В
анкетната карта е посочено единствено, че е музикант и има скъпи музикални
инструменти, като са се опитвали да му откраднат инструментите, но отново не е
посочена конкретна цел за постановяване на позитивен административен акт.
Наличието на предходно
издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и
да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата
за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът
не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в
които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период, каквито са твърденията в жалбата. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за
дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено
искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено
със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено
разрешение задължително да продължава срока му на действие, в какъвто смисъл са развитите възражения в жалбата. Напротив, същият е длъжен
при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е
сторено и в настоящия случай.
В обобщение настоящият състав приема, че правилно
ответният орган е приложил материалния закон. В такъв смисъл е и съдебната
практика на ВАС - Решение № 14 684/26.11.2020 г. по адм. д. № 3071/20 г., Решение
№ 4505/15.04.20 г., адм. д. № 7458/19 г.; Решение № 7569/21.05.19 г., адм. д. №
10048/18 г.; Решение № 341/12.01.21 г., адм. д. № 4334/20 г.; Решение №
5142/22.04.21 г., адм. д. № 2932/ 21 г.
Въведеният от ЗОБВВПИ разрешителен режим изисква
установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие,
наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона (вкл.
самоотбрана) предвид високата опасност на дейностите по ЗОБВВПИ, свързана с
висок социален риск, на който следва да противостои много основателна причина.
Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото на
жалбоподателя не може да обоснове издаване на разрешение за придобиване на
оръжие, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично
за всеки гражданин, а разширителното тълкуване на "необходимостта",
като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до
издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило
"необходимостта" като критерий, въведен в закона, за установяване на
основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие. В този смисъл оспореният отказ е постановен и в съответствие с целта на
закона - да не се допуска безпричинно закупуване, прехвърляне, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети, източник на висока
обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на неограничен кръг
хора.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна,
поради което оспорения Отказ следва да се остави в сила.
В настоящето производство нито една от страните не претендира заплащане на разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.И., ЕГН **********,***,
против Отказ рег. №433р-33373/11.10.2022г. относно издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси, издадено от Началника на Първо РУ – Варна.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: